Здравейте!
Искам да споделя моята история. За съжаление, не се гордея с нея, напротив точно обратното. Но нямам сили да променя ситуацията, а затъвам все повече и повече. Регистрирана съм тук под друг профил, но както казах, не се гордея, а се срамувам. Имам връзка с женен мъж, която продължава вече 10 години. Никога ама никога не съм допускала, че мога да бъда участничка в такъв род отношения. Но както е казано "Никога не казвай Никога" За мен тази приказва важи на 100%. Първа любов ми е, и единствена. В началото незнаех, че е семеен и то с деца. След извество време разбрах, но ми замаза очите, като ми каза, че не живеят заедно. Естественно, вярвах му. След близо година, незнам просто инстиктивно му зададох въпроса "Ти не чакаш ли дете?", а отговора беше "Да". Останах изумена, ама как така нали не живеят заедно. И досега съжалявам, че тогава не си тръгнах завинаги и всичко не приключи още тогава. Беше късно за мен. Вече го бях обикнала. Разсърдих се, нацупих се, посърдих се и ...........мина ми. Примирих се. И така вече тази история продължава 10 години. Живеем в различни градове, не се виждаме често. Аз не живея, аз просто съществувам. Най-тъпото е, че осъзнавам всичко, осъзнавам колко ощетена съм, осъзнавам, че е женкар, осъзнавам, че причинява болка и на семейстото си, хващала съм го и в други изневери............и няма сили да се отдръпна. Привидно всичко ми е наред. Младо момиче, добра професия, хубава работа, здрава съм, но ми е пусто в душата. Живея ден за ден. Ежедневието ми свързано с много работа. Толкова ми е болно, че наранявам доста хора около мен. Тръгвала съм си от него, опитвала съм си да го забравя, но не успявам. Дори и негови приятели са ми казвали да си гледам живота и да не се занимава с него. Как успях да затъна толкова? Как стигнах до тук. Как ще живея незнам. Искам дете вече. Искам да бъда майка. А, колко сълзи съм пролява. Незнам как ще се спася, незнам.
Виж целия пост
Искам да споделя моята история. За съжаление, не се гордея с нея, напротив точно обратното. Но нямам сили да променя ситуацията, а затъвам все повече и повече. Регистрирана съм тук под друг профил, но както казах, не се гордея, а се срамувам. Имам връзка с женен мъж, която продължава вече 10 години. Никога ама никога не съм допускала, че мога да бъда участничка в такъв род отношения. Но както е казано "Никога не казвай Никога" За мен тази приказва важи на 100%. Първа любов ми е, и единствена. В началото незнаех, че е семеен и то с деца. След извество време разбрах, но ми замаза очите, като ми каза, че не живеят заедно. Естественно, вярвах му. След близо година, незнам просто инстиктивно му зададох въпроса "Ти не чакаш ли дете?", а отговора беше "Да". Останах изумена, ама как така нали не живеят заедно. И досега съжалявам, че тогава не си тръгнах завинаги и всичко не приключи още тогава. Беше късно за мен. Вече го бях обикнала. Разсърдих се, нацупих се, посърдих се и ...........мина ми. Примирих се. И така вече тази история продължава 10 години. Живеем в различни градове, не се виждаме често. Аз не живея, аз просто съществувам. Най-тъпото е, че осъзнавам всичко, осъзнавам колко ощетена съм, осъзнавам, че е женкар, осъзнавам, че причинява болка и на семейстото си, хващала съм го и в други изневери............и няма сили да се отдръпна. Привидно всичко ми е наред. Младо момиче, добра професия, хубава работа, здрава съм, но ми е пусто в душата. Живея ден за ден. Ежедневието ми свързано с много работа. Толкова ми е болно, че наранявам доста хора около мен. Тръгвала съм си от него, опитвала съм си да го забравя, но не успявам. Дори и негови приятели са ми казвали да си гледам живота и да не се занимава с него. Как успях да затъна толкова? Как стигнах до тук. Как ще живея незнам. Искам дете вече. Искам да бъда майка. А, колко сълзи съм пролява. Незнам как ще се спася, незнам.
Мен ако питаш, хващай си пътя и внеси промяна в живота си, ще се почувстваш като преродена ! И най-вече, помисли наистина за това да имаш дете. Успех в това ! 
Как се виждаш в най-добрия случай, омъжена за него ли? Колко време още искаш да изгубиш с човек, който не те заслужава?
!