Аз не съм царица на нищо. Намирам се в тази ситуация, благодарение и изцяло заради себе си. Дори и той не ми е виновен, на него така му е перфекто-в мене вижда сигурност, спокойствие, че съм само с него, самоиздържвам се, не го притеснявам, никога не говоря против семейството му, въобще супер му е. Аз неискам да бъда съжалявана, защото отстрани е прекалено лесно. Малцина са тези, които биха ме разбрали, може би само тези изживяли нещо подобно. Да, всеки има разум. Но в случая при мен той отстъпва мястото на едни чувства. Войната м/у разум и сърце при мен е жестока. Зная, че всичко е до време. Аз никога не съм го заставява да избира, и да не казвам голяма дума, мисля, че и няма да го направя.
и защо пусна темата
да поплачем групово за загубените ти години или да оплюем групово този мъж .. или просто да се успокоиш че не си само ти за да изкараш още 10 годинки така 
п.п. защо някак си не виждам подобна тема от мъж .. " имам 10 годишна връзка с омъжена жена ама ме е срам срам
' 
