Има ли други като мен?

Публикувана: 14 окт. 2010, 16:49 ч.

Последно мнение: 20 окт. 2010, 10:53 ч.

7 036

# 60 17 окт. 2010, 21:33 ч.

Каквото и да подозираме, че иска или не иска, ние нямаме право да я съдим. Можем само да й дадем съвет. Ако не можем, то поне би следвало да се въздържаме от злорадстване.
Можем ли да й помогнем, като я хулим, като й се подиграваме? А защо го правим тогава? Нима всички, пишещи тук са безгрешни? А колко души имат силата да признаят, че вършат нещо нередно, знаейки каква помия ще се изсипе? Нима всички пишещи никога не са правили компромис със себе си? Нима не са се задоволявали със скучния си семеен живот: с дебели мързеливи мъже, чието единствено занимание след работа е гледането на Биг Брадър, в компанията на бира и наденички; висене пред компа и точене на лиги по мацки от порносайтове; пълна сексуална апатия и т.н., да не изброявам. Колко от нас си затварят очите, преструвайки се, че го правят заради децата си, а всъщност им липсва смелост - точно както на авторката на темата. Да, сключили сме брак, браво на нас, но щастливи ли сме? Ако бяхме толкова щастливи, щяхме да прекарваме времето си с половинките си, а не търсейки на кого да си го изкараме във форума.
Ето защо нека не хулим някого, само защото не е нещастен именно като нас, а по свой си начин.

Виж целия пост

mama_ot_bg

# 61 17 окт. 2010, 23:34 ч.

Кажи му, че вече не изпитваш същите чувства към него, че я няма вече тръпката, да видиш как ще реагира на това .

Виж целия пост

estel-V

# 62 17 окт. 2010, 23:37 ч.

Авторката е с нула отговори,което означава че не може да влезе да пише в темата си. Confused

Виж целия пост

BuBiCa

Регистриран

# 63 19 окт. 2010, 18:14 ч.

Емел,

Виж целия пост

Dai4eto

Ентусиаст

# 64 19 окт. 2010, 22:37 ч.

Преди време и аз можех така да избирам. Получих нещо като супер шанс в живота. Страхотния мъж, на страхотната възраст, идеален характер, див, красив, знае какво да ти каже и какво да направи за теб, ноооо женен с дете на 5 годинки. Много бях влюбена, ама много. Виждахме се няколко пъти, но никога не стигнахме до края, защото аз реших да прекратя. Винаги пред очите ми изникваше детенцето му, жена му и аз на нейното място. След година две го забравих. Сега само се гордея със себе си, че не се поддадох на изкушението тогава. Просто го остави, тръгни си, не му звъни, не го търси. Заживей своя живот и спри да се вкарваш в измислени филми. Peace

Виж целия пост