Можем ли да й помогнем, като я хулим, като й се подиграваме? А защо го правим тогава? Нима всички, пишещи тук са безгрешни? А колко души имат силата да признаят, че вършат нещо нередно, знаейки каква помия ще се изсипе? Нима всички пишещи никога не са правили компромис със себе си? Нима не са се задоволявали със скучния си семеен живот: с дебели мързеливи мъже, чието единствено занимание след работа е гледането на Биг Брадър, в компанията на бира и наденички; висене пред компа и точене на лиги по мацки от порносайтове; пълна сексуална апатия и т.н., да не изброявам. Колко от нас си затварят очите, преструвайки се, че го правят заради децата си, а всъщност им липсва смелост - точно както на авторката на темата. Да, сключили сме брак, браво на нас, но щастливи ли сме? Ако бяхме толкова щастливи, щяхме да прекарваме времето си с половинките си, а не търсейки на кого да си го изкараме във форума.
Ето защо нека не хулим някого, само защото не е нещастен именно като нас, а по свой си начин.