Има ли други като мен?

Ситуацията на авторката за съжаление е класическа.

Факт е,че 10 години не се е развел, дори има новородено дете през този период. Струва ми се,че отношенията в семейството им не са толкова трагични. А относно личните ми разбирания за семейство - далеч са от "естествената биологична функция на размножение като символ на семейство" 
Извинявам се за спама!

Глупости. Просто не искаш.

Ей това е най-точния съвет ,който можеш да получиш .
Можеш да страдаш С него още 2х10 години и все така да те тъпче.....и накрая да останеш 50-годишна стара мома ...
А може да пострадаш БЕЗ него  1-2 месеца и да си гледаш живота!
Какво ще избереш ,зависи само от теб!    

Изобщо не визирах теб лично, имах предвид въпросния господин. А фактът, че не се развел , не бих разглеждала като положителен знак за щастието на тяхното семейство. Но по този въпрос може да се произнесе жена му  

Добре де, само не мога да разбера: как лягаш с този човек като знаеш, че до преди това е бил с жена си и евентуално с още n на брой жени  
Не ти ли действа отблъскващо тази мисъл?
Иначе и според мен клин клин избива - срещай се с други хора, не се затваряй в себе си в очакване "принцът" да се присети и да ти се обади. Няма незаменими хора  

Не съм била в точно такава ситуация, но те разбирам. Истината е, че каквото и да ти кажат хората тук, ти си единствената, която може да да намери сили и причини да се спаси. Знам как се чувстваш, оставила си целия ти свят да се върти около него, да чакаш неговото позвъняване и да се радваш на всеки откраднат момент с него. Знам как боли да знаеш, че си просто една играчка, да се радва че е само негова и може да си играе с нея и да я остави във всеки един момент. Защото тя винаги ще е там и ще го чака. Може да причините да го обичаш да са необясними за никой здравомислеш мозък, за околнте, за близките. Може да те наричат мазохистка и да не те разбират, но ти да не можеш да си кажеш карй. Знам и какво е, когато се опитваш да се откъснеш, да имаш чувството, че от теб се откъсва толкова голямо парче, че не можеш да го понесеш и се връщаш, отново и отново. НО трябва да го направиш. Трябва да намериш начин и сили. От това, което прочетох, разбирам че си имала проблемно детство. Заради баща може би? Тук някъде преди доста време в една тема имаше линк към една статия на психоложка, която доста логично обясняваше, как тези с проблемните бащи сме склонни към любови, които ни нараняват. (ако някой си я спомня и знае за какво говоря, ще съм много благодарна ако може да постне линка, искам да я прочета отново.)
Желая ти успех! От теб зависи дали ще си щастлива от тук нататък. С него няма да си, ти и сега не си.  

А да, все пак няколко съвета. Направи нещо, което да отблъсне него, щом ти не можеш. Постави ултиматум (някой преди мен го предложи). Мъжете мнооого ги обичат  Премести се. Замини някъде. Накарай светът ти да се завърти около нещо друго. Ново жилище, нова работа, заминаване. Големите промени и вълнението около нещо друго може да помогнат.

Има много,много други като теб.Дано намериш сили да се измъкнеш от този омагьосан кръг.В противен случай те чакат още дълги години самота.

Деси, ти успя ли да се откъснеш вече?

Съвсем не При нас нещата се развиват в друга посока(по отношение на детето)

Е тя и жена му така, 10 г "търпи" това    за толкова време все и е светнала интуицията 

Не мога да разбера авторката но не мога и да разбера и жената на въпросния "левент" 

10 гоооодини    10

Пишеш, че се срамуваш? От какво? Аз не допускам до себе си хора от които се срамувам. Казвам им го и те обикновено си отиват. 10 години са много време от живота на един човек. Не зная какво да те посъветвам, в твоя случай е само клин клина избива, а едва ли ще срещнеш друг, защото не излизаш. Вижда ми се добра идея да заминеш на работа в чужбина, но в голяма столица, където е пълно с необвързани хора. Пишеш, че сте от различни градове. Явно никой от вас няма стимул да се премести при другия. В малък град животът е по-спокоен, но скучен. Просто замини! Видяла съм много като тебе, които само седмици след преселването забравят голямата любов и се чудят как са си губили времето. Проблемът не е, че той е семеен както някои писаха. Познавам много жени, които са щастливи в такива връзки и не страдат. Аз мисля, че дори и да се разведе вие няма да останете заедно. Сега ти е добре, защото всичко е цветя и рози. Децата усложняват една връзка и даже я развалят. Той вече има, тоест, преоценена стока е, с нисък потенциал - перманентно увеличаващи се разходи. Моят съвет отново - замини!

Докато не се влюбиш в друг.....няма да се справиш....

Престанете да я нападате. Така не й помагате. Колкото повече я нападате, толкова повече тя ще защитава себе си, него и начина си на живот. Така говорите, като че ли има гаранция, че изневеряващият мъж не е именно вашият.

Към авторката на темата:
Вземи си дълъг отпуск и промени обстановката. Отиди в друга държава, на оживено място; запиши се на курс за изучаване на език или нещо подобно. Така ще попаднеш в друга среда, ще излизаш, ще се срещаш ... Когато се върнеш няма да си същата. Проблемът, ако можем да го наречем така, е в самочувствието ти. Но не е непоправим.

Ако не можеш да си позволиш да заминеш, смени средата в твоя град. Опитай се да си намериш компания - не стой вкъщи да го чакаш - нека не мисли, че си му "в кърпа вързана". Да е несигурен, да страда. Не си зависима от него, можеш да си го позволиш. Бъди красива, усмихната, със самочувствие. Не отговаряй на въпроси от рода на "къде беше", а ги подминавай с дяволита усмивка, дори и да няма какво да криеш. Ако тогава не предприеме драстични мерки /но тук все пак се замисли, дали ти го искаш за съпруг/, то поне ще имаш шанса да срещнеш друг.

Аз те разбирам прекрасно - много момичета в България са в подобна ситуация. Около мен няма и един мъж, който да не е създал паралелно семейство. Често пъти се налага да комуникирам и със съпругите, и с любовниците. Като че ли в чужбина хората не се търпят, като свърши любовта. Тук или сме още прекалено бедни, за да си можем да си позволим да се развеждаме, или прекалено много държим на материалното.

Разбирам те и защото знам какъв избор им остава на тези, които са предпочели обучението и кариерата пред това да се омъжат за ученическите си любови. Да не говорим, че жените като теб /и мен/ с проблемно детство никога не забелязват мъжете на тяхна възраст, както и по-младите, в която категория има по-голям шанс да е останал някой необвързан.

Успех! Пиши на лични да се похвалиш, ако решиш. Животът си е твой - абмицирай се да си докажеш, че можеш да бъдеш щастлива.

Емел, авторката на темата десет години стои в тази връзка.Ако беше толкова лесно, както го описваш, тя щеше да го направи.
Тя НЕ ИСКА!!!!
И хиляда човека да й кажат:"замини, смени работа, град, среда" тя пак няма да го направи.

Тя иска да чуе, че е ок да продължава така...