Забременяване след мъртво раждане

Това е най-тъжното. Че всички се държът все едно тези деца не са съществували. Тази тема все едно е забранена. А ако за говориш за това те гледат странно. Все едно ако не говориш за детето си ще го забравиш. Всяка една от нас знае че това няма да стане никога. Остава ни само да се молим нашите ангелчета да са на по добро място,и да броиме дните без тях.

Моето семейство избягва да говори, и се стряскат когато аз съвсем спокойно споменавам или казвам неща от типа “ когато бях бременна така и така…” досега два пъти попадам в ситуация да ме питат имам ли деца. Първия път отговорих с буца в гърлото “да, две но са ангели”. Жената ме погледна и само попита “ А какви са и дадохте ли им имена” и всъщност завързахме разговор и се почувствах нормална, а втория път жената не ме разбра мислейки че и двете се казват така. Понякога се случва да “получавам” малки сигнали и го приемам като начин на връзка. Онзи ден например напълно случаен човек без да разбере ме разплака- баща ми прави услуга на човека и аз преди седмица казвам нещо от типа “ хайде и ще ни подарите една рисувана керемида за селската къща”, той донесе с нарисуван Архангел Михаил- втората временност моя мъж се молеше на архангела и накрая така и кръстихме бебето- Михаела. Важно е не само да не забравяме нашите малки звездички на небето, но и да гледаме позитивно напред. Първите месеци са най-трудни,на мен ми помогна това да говоря по темата, а не да мълча. Видях и успях да гушна и двете си момичета и може би затова успях да запазя мир с душата си. Надявам се от сърце да имам следваща успешна бременност и да мога да вдъхна повече кураж на всички ви! Няма да се отказвам момичета, не се отказвайте и вие!!!

Сърцето ми плаче като чета всяка една от вас....
Днес се навършват 10 месеца, откакто моята Христеа отлетя от мен... и 3 месеца, от загубата на баща ми...  Тези дати се превърнаха в най-ужасните и болезнени дати в живота ми 8, 9, 10....Боли ме, но вече не мога да плача.
Баща ми изживя за втори път този тип загуба, но тази моята не можа да преживее и си отиде... Събраха се с бащата на мъжа ми да се грижат за нашата малка розичка-Христеа....
Миналата седмица бяхме на Рилските езера и колкото по-нагоре се изкачвахме, толкова по-близко до тях се чувствах....
Странно е как миналата година по това време вече купувах първите й неща, как баща ми се опитваше да ме възпре точно от този страх да не се повтори същото, което и на тях с майка ми... а то се повтори в същия месец... черен месец ноември... Сега съм по-самотна отвсякога.... в сърцето ми зее празнина. С баща ми имахме специална връзка. Докато чаках разкритие и търсех сили да родя мъртвото си дете, говорех с него по телефона-през цялото време... Не си спомням този разговор, а толкова искам.
Знам, че го болеше да ме гледа така, знам че много го нараних с моето състояние и се чувствам виновна, за това, че него го няма днес.
Странно е как за 10 месеца загубих най-ценните за мен хора, с които трябваше да се сбогувам точно, когато най-много обичах....
Миналата година чаках ден след ден до най-вълнуващата среща в живота ми-тази с моята дъщеря. Днес стоя, дните си минават, просто минават, а аз се рея в тях без смисъл за живот.
Първите месеци ме крепеше мисълта за бебенце, но след всеки неуспешен месец съм все по-обезверена...
Това е при мен мили момичета.... Само тук мога да излея душата си, защото знам, че вие разбирате как се чувствам.
Прегръщам всяка една от вас.

Мила Бела! Прегръщам те.
Днеска тегля карти от Ангелската ми терапия. След като прочетох преди няколко часа твоя пост реших да ти изтегля послание от ангелчетата.
Това са картите, които се паднаха за теб. Не знам истинското ти име, но ти изтеглих. Стана ми мъчно и реших, че може да има някакво послание, което дс ти помогне.
Вижда се, че водиш лична битка със себе си. Имаш и много негативни мисли. В този случай, ангелчетата те съветват да ги пуснеш и да се освободиш от тях. Не е хубаво да ги държиш в себе си тези неща. Защото тези мисли те пречат да се възстановиш психически. Предполагам, че си такъв тип човек дето събира негстивите в себе си. Не ги споделяш много. Съветват те да помислиш на това да изчистиш енергията си от негатива. Мога да ти препоръчам да опиташ да изчистиш своята енергия с тамян у дома или да поставиш морска сол в няколко вързопчета по ъглите у дома. А, за себе си може да се пречистиш с душ с морска сол като пилинг. Събрала си доста негатив. Другото, което може да направиш е да махнеш някои неща у дома, които не ползваш. Ако имаш вещи за бебенцето може да ги подариш защото също ти събират енергията. Емоционалното пречистване миже да пробваш с писане на писма до баща ти и бебка. Да им благодари и споделиш всичко, което искаш. После изгаряш писмата или накъсваш и пускаш в течаща вода. (не в тоалетната а в река, поточе). Двете карти, които ми излезнаха са за негативна енергия и за това мисля, че е много важно за го почистваш покрай теб пространството, душата и енергийното пространство. ❤️
Ако имаш въпроси може да ми пишеш на лично.
Прегръщам те и ти изпращам сила да се справиш с трудния месец, който ти предстои.


 

На 25 септември моята малка звездичка щеше да има 1 рожден ден.. Този месец трябваше да е най - щастливият за мен.  А вместо това е най- черния.. Разбирам Белла толкова добре,  все едно аз съм писала.  С разликата, че аз загубих мама 5 месеца преди да родя. Няма да забравя как когато баща ми и сестра ми се пребраха у дома да ми кажат,  че нея вече я няма, започнах да плача,  плача,  а вътрешно усещах още преди да дойдат. Последните й думи са били,  че иска да  види бебето. И аз плачейки казах,  значи и бебето ще иде при нея. Ей така го казах,  без да мисля дори.  Всякаш интуиция.  Все едно я зарекох.. Толкова се обвинявам за всичко.  Тези дни всеки ден плача  когато си лягам.  Искам да мине този месец.  Ще мине, но болката Няма да изчезне.  Имаше дни, в които бях добре.  Сега обаче не съм.  Постоянно се сещам колко щастлив беше септември миналата година,  в очакване на малката ми кукла. И колко нещастен стана.  Постоянно се питам къде сбърках.  Защо ме изписаха на Рд на баща ми с празни ръце.. Той защо заслужава всичко това.. Защо я няма мама.. Защо се случи всичко.. Но отговор едва ли ще получа някога.
И също като Белла в началото ме крепеше мисълта за бебе, но колкото повече време минава и не се получава,  толкова повече започвам да мисля,  че може никога да не стане.. Дори за осиновяване мисля,  за да съм спокойна,  че все пак някога ще имам детенце,  което да обичам,  за което да се грижа.  Животът ми имаше смисъл до 25 септември 2020. От тогава вече няма.  Дори от смъртта не се страхувам. Напротив,  дори искам да дойде денят,  в който да си видя детето,  да го прегърна,  да съм с него..

Здравейте на всички . Много съжалявам , че това се е случило на всичко вас и ви прегръщам силно . Аз съм Катя на 25 години и това беше моята първа бременност. Незнам дали да определя дали съм забременяла бързо или не с мъжа ми сме женени от 5 години , а сме заедно от 9 . Опити сме правили, но не всеки месец , един път решим , че сме готови и опитаме , на другия  месец , два три не правим опити така можеби пт около 2,3 години , а може и повече . Март месец видяхме двете черти и бяхме най , най- щастливите хора , всичко си вървеше добре с из слюнчените , че аз много треперех постоянно исках да ходя на прегледи и да съм сигурна че всичко е наред , беше ме страх да не стане нещо . Чак в 4 месец разбрах , че очакваме не едно , а две бебета -еднояйчни близнаци . Аз много се бях ядосала защо точно на нас две , как ще се справим , как ще е в малкия ни дом , как ще се грижим за две бебета едновременно . Но сега разбирам колко глупава съм била😡 . На феталната лекарката ми обясни , че тази бременност с близнаци в наистина много рискова , еднояйчните близнаци създавали много проблеми, обясни ми всички рискове и за синдром , който много често развиват (1 от 5 бременни) и ако го развият близнаците това ще значи 99% смърт и за двете , но ми обясни , че вече в българия се правят специални вътреутробни операции , които дават 80% шанс поне едното бебе да остане живо . Аз много не и повярвах исках да мисля , че при мен всичко ще е наред . За това решихме да отиде е и да купим всички необходимо за двете бебчета и да се пидготвим добре за нашата среща. Започнах да свиквам , че ще имам близнаци и ми харесваше . Ноо в 20 седмица на един от прегледите синдрома беше налице 😢 . Аз веднага поисках операция , всичко каквото трябваше за да ги спася . Направихме , но 24 часа след нея едното ми бебе загуби тонове и сърцето му спря . Бях съсипана , затворих се в себе си , неисках да говоря с никой . Крепеше ме само това , че другото бебе расте в мен и е добре , и все пак ще имам друго бебече , което да гушкам и обичам . Така до 09.09.2021 , събудих се и просто не усещах движения , взех да крещя да плача, да пея , само за да се раздвижи , но не стана 😢😢😢😢 веднага отидох на лекър .Приеха ме за спешно секцио извадиха бебчето ми със много слаби тонове и кално зелени води .Живя 27 минути ... Сега съм разбита , страхувам се дали ще забременея отново и как ще притече бременноста ми . Най-големия ми страх е да не остана без дете , от това се страхувам най най най-много . Извинете ме за дългия пост . Успех на всички момичета . ❤

Здравейте момичета  аз съм на 26 от две години само чета днес реших да пиша.На 09.09.19г и аз родих мъртво детето си и аз ни исках да го видя да го докосна но лекарите казаха че е задължително, но може да е някой друг не аз съпругът ми го е видял отказахме се от тялото дори не слушах какво подписвам трудно много трудно се опитвам да се възтановя психически и може би донякъде успявам но не мога  да забравя моята първа бременност и раждане сега съм в 5-ти месец момиче чакаме и се надявам и аз и всички жени който искат господ да е с нас и да има само живи и здрави бебета защото те са най- невинни и чисти.Успех пожелавам на всички да се справят по бързо и да имат живи и здрави бебчета.Прегръдки за всички силни жени само ние ки знаем какво сме изживява или може би с каква тежест ще живеем цял живот.

Здравейте,

Влизам в темата с нова регистрация, защото в предишната не мога да вляза. Същност съм sweety2831. От доста отдавна не съм влизала тук, но прочетох всичко, което съм пропуснала, за последните 6 месеца. Много съжалявам, че има нови хора, включили се в дискусията... Съжалявам, за всичко, което сте преживели и продължавате да преживявате. Ще го преживявате до края, поне при мен е така, НО се включвам да ви вдъхна кураж!!! Предполагам, че всички сте прочели какво съм преживяла аз, но накратко - на Великден 2019 г., в края на 34та г.с. се роди мъртъв първородния ми син. Безпроблемна бременност, уж всичко наред, и накрая това. Мъката и ужаса няма да ги коментирам, защото всяка от нас знае какво е, за съжаление. Последваха изследвания, ходения по лекари и накрая стигнах до причината, общо-взето сама, благодарение на много четене. Събрах смелост и година и 3 месеца след случилото се, забременях. От първият път стана. И така, на 24.04.2021 г., ЛАЗАРОВДЕН, точно 6 дни преди да станат две години от загубата на сина ми, се роди моята прекрасна дъщеря, с перфектни размери 3565 гр, 51 см. Второ нормално раждане, което беше МЕЧТА!!! Около 3 часа, след като ми се спукаха водите, държах прекрасното си бебе. Естествено, раната от загубата на първото все още "зее" в мен, но радостта, която ми носи тя, не може да се сравни с нищо друго. Смятам, че няма случайни неща! Не мисля, че е случайно, и че тя се роди точно на този празник, макар да трябваше да се роди два дни по-рано. Той на Великден, а тя на Лазаровден... Който не разбира какво имам предвид, може да прочете защо се празнува този ден и каква е легендатата за Свети Лазар и Иисус Христос. Не знаете колко прекрасна е тя. И разбира се, палава като за двама. 🤷‍♀️😅
В навечерието на 15.10 (ден на бебетата на дъгата), пожелавам на всички вас да имате по едно такова бебе. Прекрасно и палаво, което да направи дните ви по-цветни от дъгата! ❤
При мен причината беше тромбофилия. 8 нискорискови мутации. От ден първи бях на терапия с клексан и аспирин 150, всеки ден и двете. Всичките над 280 инжекции, си заслужаваха, за да я имам нея! Много лекари, много изследвания и какво ли не, за капак в 35та седмица бях и с Ковид, който изкарах, без никакви симптоми, но ми вдигнаха дозата на инжекциите, защото изследванията не бяха ОК, но всички завърши повече от добре! Има надежда за всички! ❤ Само вярвайте и не се предавайте! ❤

Бела, и аз така се чувствам всеки април. Дори и тази година, въпреки, че дъщеря ми се роди април, няколко дни преди фаталната дата. Това ще е така до края. Дойде денят и си спомнях всяка секунда от него. Няма как да се превъзмогне. Преживяваш всичко отново, плачеш и това е.

Много е тъжно.... понякога се чудя защо точно ние, защо вместо да имаме най-прекрасния спомен от своето първо раждане, имаме травма и дълбока рана, която няма да заздравее никога... Отговор няма да получа. Единствената надежда е една нова бременност, отново всички тези усещания за нов живот, който расте в теб... уви и това при мен и първия път не се получи по лесния начин и сега отново.
Желая здраве на прекрасната ти дъщеричка и много много моменти заедно. ❤

Аз пиша с малко по-различен поглед, не така "фатален"..
Загубих моето момиче миналия юли, 36 г.г. .. Писала съм, тежко го преживях, дълги месеци, но мога да кажа, че вече се чувствам значително по-добре. Опитвам се. Правим вече половин година опити, не се получава за момента (първите две бременности станаха веднага), но и не дълбая. Имам момче на 9г и в крайна сметка, каквото стане.
Но исках да кажа, в началото ми действаха много зле изречения като "Цял живот ще го помниш, винаги ще помниш, всеки ден ще е като в началото, и т.н. Не го казвам като укор, всеки по различен начин преживява, сигурна съм, че за много жени е така, но на мен ми беше "страшно" да прочета и непосилно да си мисля, че може би първоначалната мъка да е така "завинаги". Радвам, се че някои от вас споделиха, че са успели да преминат и да ми вдъхнат кураж. Просто исках да споделя.
Вярвам, че времето отделя от силната негативна емоция в началото, четох различни книги, групи, "наситих" се.. слушах песни, ревях, пишех си с няколко човека, и някак полека и на етапи и с кризи, "изплувах". Сега пак имам някои тъжни периоди, но си "измислих" и втълпих някои неща, за да мога да продължа напред. Имам дете, мъж, колеги.. Никой не е длъжен, и по-скоро аз не искам да ми гледат тъжната физиономия. Когато съм имала нужда, съм си се отдавала на емоциите. Не че се крия, но всеки човек си има тежки моменти, постоянно се случват гадни неща.. През "останалото" време смятам, трябва да се науча да съм щастлива. Опитвам се да правя неща, които ми харесват, да си доставям удоволствие, с почивката не ми се получава много.. да се виждам с хора, които искам, да избягвам тези, които ме натоварват. Да не се занимавам с дреболии, да не се ядосвам за такива. И да се радвам на хубавите неща в живота. които  ги има, въпреки гадостите. Помня още първите дни след загубата, се опитвах, да се усмихна на детето си, мъжа си.. Да се зарадвам на слънцето,,, вечер като си легна, да се сгуша до мъжа ми, да си "изпразня" главата от мисли, да се усмихна с благодарност и поне да ми е леко на душата, докато спя. После се научих , след месеци да опитвам и така.. Оказа се, че доста познати са имали загуби, и виждайки ги, че се усмихват, си казвах и аз ще успея. Щом те са успяли..

Точно преди няколко дни си размишлявах и стигнах до извода че загубата ме научи да ценя това което имам, защото до преди това съм си мислила че да забременееш и да имаш дете е най-естественото нещо и едва ли не си е в реда на нещата да ми се случи и т.н. Точно 1 година след загубата ми се роди живо и здраво и много палаво детенце, което обичам страшно много. Възприемам го като дар и съм благодарна за всеки миг, особено когато ме прегърне, не мога да опиша чувството което изпитвам.

Здравейте, момичета,

Нямах търпение да дойде деня, в който ще вляза тук за да напиша нещо положително, за да вдъхна кураж на всички ви.

Една година след като родих мъртво моето момче, в същата болница, стоя и гушкам моето момиче, което се роди живо и здраво. Не мога да опиша колко съм щастлива.

Припомням: миналата година, в 38 г.с. след като около 8 часа не усещам движения на плода, посещавям спешен кабинет, където чух най-лошото ... не се отчита пулс, съжалявам ...

По препоръка на следящия ме АГ, родих нормално, за да можем бързо да започнем отново опити за бебче. Но как се ражда, без да чуеш детски плач, как се стои в отделение където е пълно с радост и бебенца, а ти си сам, как се преживява кърмата която се стичаше от гърдите...

Причината бе увита пъпна връв стегнато около врата и крачето. Казаха ми, че може да се случи буквално за минути и няма как да се застраховам срещу това.

След 3 месеца бях отново бременна. Спокойна бременност през която не знам как успях да не мисля, за това което ми се случи. Бях спокойна, уравновесена и с усещане, че този път всичко ще е наред.

Това което ми помогна на мен, през времето от загубата на първото ми бебче до ден днешен:
- приех случилото се. Приех го дори за нормално и случващо се на много жени;
- не се притеснявах да говоря за това дори и пред хора които не са ми толкова близки;
- върнах се възможно най-бързо към нормалното си ежедневие - работа, приятели;
- успях да не превърна мечтата за бебе във фикс идея и бях с настройката "когато стане, стане".
- знаех, че всяко затормозяване и вглъбяване в мъката само ще ми попречи отново да забременея.

Кураж на всички, които все още чакат чудото. Ще се случи! Но преди това всичко трябва да извървим пътя си ..

Честито бебенце, мила lilipad90! Да ти расте здраво, весело и да ти носи само незабравими моменти!

Дай Боже на всяка една дама част от тази тема да се случи малко чудо като твоето!

Да е здваво и благословено детенцето ти, както и всички дечица! 🍀😊
Каква сила на духа... аз дори не желая да споменавам името на болницата, в която родих своето мъртво дете , камо ли да стъпвам и раждам отново там...
Възхищавам ви се, момичета, вие сте голяма сила!
Аз не виждам как бих могла да се справя... може би само една нова бременност би ми помогнала до някъде, но уви... вече 10ти месец без успех. За съжаление осъзнавам, че попаднах в този кръг само с опити, мисли, лекари, изследвания, лекарства... изпуснати месеци заради лекарства и това ужасно ме напряга, чувствам се ужасно, защото не мога да си помогна...