Помагат ли родителите ви в отглеждането на децата?

  • 38 312
  • 749
# 30
НЕ. Никой и никога не ни е помагал, ако изрично не врънкаме дълго и умолително за това!
Майка ми и баща ми се бяха изнесли в провинцията, когато се родиха децата, та обективно нямаше как да помагат. А и на мен не ми се искаше да ги давам толкова малки за дълго време да са надалеч от мен. После майка ми почина /дъщеря ми беше на три, а синът ми на две год./, баща ми сероизно се разболя и си дойде в София. Та по-скоро той има нужда да му помагам, а не той на мен. Просто не може човекът.
Свекър ми и свекърва ми са чудесни хора,.... но. Нито имат желание да гледат децата /имам предвид не всеки ден и не за по цял ден - просто един-два пъти годишно за по няколко дни, когато с мъжа ми пътуваме в чужбина/, нито имат подход, нито се стараят да ги предразположат. Направиха всичко възможно децата ми да възприемат гледането от баба и дядо в нещо като наказание. Най-голямата гадост, която може да им се случи в живота /според тях/, е да бъдат отглеждани от баба и дядо.
Откакто са се родили децата ни, с мъжа ми не сме ходили на театър, на кино, на купон. Навсякъде, където е възможно, ги мъкнем с нас /от бебета/, а ако не е възможно да ги вземем, просто и ние не ходим.
Два пъти започвах работа и се наложи да напусна, защото няма кой да се грижи за дребните, ако са болни, когато са във ваканция и т.н. Лошото е, че първо се разболява едното, добре - ще отсъствам 3-4 дни, ама после веднага прихваща и другото - още 3-4 дни. Накрая и аз окапвам - още поне ден-два. Е, кой би ме търпял с такова работно време!
Добре, че е каката! /дъщерята на съпруга ми от първия му брак/. Понякога мъжът ми я експлоатира и така успяваме веднъж или два пъти годишно да отидем на някое парти без децата.
За гледачки и дума не може да става, защото коя е тази гледачка, която да идва "на повикване", без ясен и твърд ангажимент с ясен и твърд доход?
Виж целия пост
# 31
Наистина всеки има нужда от почивка и малко време за себе си-поне за кратко. После е по-пълноценен и за децата.
 Но понякога не се получава. Баби, дядовци разни, има много , които предпочитат внучето само на снимка или за час най=много Mr. Green.Виждала съм много такива на мои познати
Аз от моите не мога се оплача. Помагали са ми много. Защото са свободни и така се чувстват полезни.
Но сега смятам вече да ги освобождавам Laughing  И те имат нужда от почивка, а знам че децата ги натоварват /че са доста палавки Laughing
Малкият тръгва на градина. А и децата предпочитат да са при нас заедно.

Ескарина, толкова ти е трудно !  Дано с градината вече да си отдъхнеш малко, а Калина да е по-послушна занапред. Wink

Виж целия пост
# 32
Помагат, да. Моите родители повече, поради това, че са близко до нас. Свекърва ми, ако беше тук, не само би помагала, а предполагам би и попрекалила в желанието да е до детето непрекъснато Laughing  
За мен е важно, че майка ми има възможност и  се радва да взима синът ми по-рано от детска градина, тъй като работното й време го позвлява. Така той  е повече време до близки хора. За повече от това не настояваме, защото и без това не ни стига времето с детето.
Виж целия пост
# 33
Цитат
Въобще, много ме е яд. За второ дете ще трябва да почакам малко, докато първото порасне, та да има поне някой да ми помага  Laughing Иначе просто няма да се справя.


За  съжаление и аз се отказах от идеята за второ дето по същата причина. Не мисля, че ще се справя Rolling Eyes
Виж целия пост
# 34
Оставяла сьм детето на майка ми,ако имам някаква работа и мьжьт ми по това време сьщо няма вьзможност да го гледа(само на нея,на никой друг).Никога не и е било проблем това,не трябва да се моля и т.н,знам,че мога да разчитам на нея.Друг е вьпроса,че аз не обичам да го оставям за дьлго,никога не е спал някьде без мен,дори и на обед.Тоест ходи при баба си за 3-4 часа,който главно преминават в разходка.
Виж целия пост
# 35
*Jolly*, ти още имаш време. Ако са с малка разлика, има вероятност да си играят заедно и да не те дърпат за крачолите, докато се опитваш да сготвиш нещо или да те карат да им четеш книжка, като отидеш до тоалетна (случка от днес  Laughing). Понеже не може цели 2 минути да се скучае някъде в чакане  Rolling Eyes
Въобще  Crazy
Виж целия пост
# 36
Къде раздават медалите за майки-героини да се запиша?  Laughing
Виж целия пост
# 37
нашите пък много искат,но ние не даваме и вече даже не смеят и да питат.До сега не е спал никога при друг,освен при нас.При баби е оставал сам 3-4 пъти максимум за по няколко часа.Ние сме си стиснати и не го даваме.
 Като се роди даже живеехме със свеки.Сутрин като се събуди рано рано и тя чукаше на вратата и пита да го вземе ли,за да се наспя ,но аз не го давах.Два месеца и отне да разбере,че няма да го дам. Laughing
 Аеб много са ни свестни бабите,не ни се месят с нищо,искат да гледат детето,но ние сме си гадинки .Просто ни е хубаво с него и навсякъде е с нас,нямаме нужда да си почиваме от детето поне за сега.
Виж целия пост
# 38
Бабите са ни млади ( работещи през делниците), но нито едната , нито другата има желание да гледа детето дори и за 2 часа, колкото ние с мъжа ми да излезем да пием по едно кафе или да идем на кино. Взимат я от време на време за събота срещу неделя, но винаги с молби и уговорки от моя страна. Сега например не са я взимали от 2 месеца ( нито за час). Аз съм безкрайно изнервена, уморена и започвам да си го изкарвам на мъжа ми, който горкия какво ми е виновен ?


Ами не са длъжни бабите да гледат внуците. А "не желанието" според мен се крие в горното , че са млади и работещи. Млади, млади, ама колко да са млади. Колкото мен или по-възрастни. Животът е доста динамичен, поколенията които сега сме 40-60 годишни изкарахме много  промени и работейки динамично доста се изморяваме. Гледали сме децата си, работили сме и нормално ни се струва ,че ни се полага и почивка. Аз съм отгледала 3 деца - почти без помощ /майка ми още работеше , а свекърва ми е далече/ и определено мога да кажа, че когато бях по майчинство и гледах три малки деца бях по-малко изнервена и уморена отколкото съм сега.
Съжалявам че ти е трудно, но не си мисли, че бабите само щракат с пръсти и им е много леко и спокойно. Вероятно ако наистина имаш нужда от помощ , ще се включат. Hug
Виж целия пост
# 39
Ако са с малка разлика, има вероятност да си играят заедно и да не те дърпат за крачолите, докато се опитваш да сготвиш нещо или да те карат да им четеш книжка, като отидеш до тоалетна (случка от днес  Laughing). Понеже не може цели 2 минути да се скучае някъде в чакане  Rolling Eyes
Въобще  Crazy
Мечтай си  Mr. Green обикновенно при моите се получава,че единия дърпа на една страна,а другия на друга,но пък е голям купон вкъщи.Помощ нямам от никого.Малкия не се беше делил от мен допреди 2 месеца,когато тръгна на детска градина.Свекърите живечт на 5мин от нас,не работят,не изявяват абсолютно никакво желание да гледат децата.И аз съм от хората,които смятат,че след като съм решила да имам деца трябва и да намеря начин да си ги гледам.На мен ми е трудничко,но повече ми е мъчно затова,че децата имат нужда и от баба и дядо,но карай,както писах и в една друга тема те губят.Мъкна малките с мен навсякъде по магазини,лекари,прекосявахме страната много пъти за да видим таткото,сменихме къщата,въобще при нас е весело   Crazy  Laughing
Виж целия пост
# 40
И аз смятам, че просто си е до човек. Има хора, които обичат деца, и им е приятно да се занимават с тях, и други, за които отглеждането им е истинско бреме. Така че дали родителите са длъжни или не да помагат при отглеждането на внуците, такъв въпрос изобщо не стои. Ако са от първата категория ще помагат, въпреки всички трудности, ако са от втората - имат безброй оправдания, че не могат да помагат.
При нас ситуацията стана малко смешна по едно време. Майка ми е по-скоро от втората категория - не мога да кажа, че не ми помага, но винаги е защото имам важна работа и няма на кого да оставя децата, и след уговорки. Понякога и на мен ми става криво, че възприема внучките си като ангажимент, а не се радва на общуването си с тях. Живеем на 5 мин., но ако аз не се обадя, тя няма да звънне и по една седмица, просто да чуе как сме.
А "смешното" е , че отначало се опита да поддържа тезата "който има деца да си ги гледа", и аз все се чудех, дали наистина не прекалявам. Но после след разговори с баба ми, нейната майка, се оказа, че когато ние сме били малки, моята майка е получавала доста помощ от родителите си, живеели са заедно, благодарение на това майка ми е успяла да завърши висшето си образование, да си напише дипломната работа и т. н. Та сега малко ми се вижда мерене с двоен аршин - когато тя е имала нужда от помощ, я е получила, но когато от нея се иска помощ - вече "всеки да си гледа децата". Само да уточня, не смятам, че някой трябва да ми гледа децата, и аз дълго време не бях ги пращала като малки да спят у тях, двете пък (на 5 г. и на 2,9 г.) все още не съм ги оставяла заедно с преспиване. Нито пък съм искала помощ, за да изляза на кафе и т. н. Просто ми се искаше нещата да не стават все с уговорки, веднъж просто и тя да изяви желание да ги вземе за малко. Но с времето приех, че е от втората група хора и гледам да не го мисля толкова.         
Виж целия пост
# 41
..... ми интересно дали аз очаквам прекалено много или наистина важи правилото който има деца да си ги гледа....
Да, важно е това правило. Никой не ми е длъжен.
Сами с мъж ми се грижим за тях, разчитаме на нашите сили.
Бабите/дядовците живеят далече. Децата лятото са тях, когато им ходим на гости им ги поверяваме(и ние сме там). Инцидентно са идвали по 2-3 пъти за последните 2 години да гледат някой болен, за да не взема през седмица болничен.
Виж целия пост
# 42
И аз смятам, че просто си е до човек. Има хора, които обичат деца, и им е приятно да се занимават с тях, и други, за които отглеждането им е истинско бреме.
Според мен всички баби и дядовци си обичат внучетата. Проблемът е, че не всички могат да се занимават с деца. Но това важи със съща сила и за родителите.
Виж целия пост
# 43
Моите родители гледаха дъщеря ми, когато се върнах на работа - беше на година и малко. Пенсионери се, не са млади и са с разни болежки. Сега не работя, но баща ми идва често - изпитва необходимост просто, приятно му е да да е с внучката, играе си с нея, води я на разходки. Тя му отвръща с искрена обич, много се радва на компанията му, често се случва да му се обади по телефона, за да му каже " деди, ела да си играем". Ако ми се наложи да излезна някъде, нямам никакъв проблем - обаждам им се и някой от тях идва.
Свекърва ми е точно обратното - дори и да сме и на гости, следи безкрайни сериали и не и хрумва дори, да си играе или да чете книжки. Вкъщи идва 1-2 пъти годишно, обикновено при повод. Ако и се обадя за помощ, обаче съм почти сигурна, че би дошла.
Виж целия пост
# 44
Аз имам 2 деца, и ако вземат само едното не го броя  Laughing , помощ признавам, ако са взети и двете.
Свекърва ми и баба ми гледат малкото през седмицата за 4 часа /отскоро работя на половин раб. ден/, голямото е на градина и уикенда е резонно да разчитам на майка ми, която пък през седмицата не ми помага.
Отскоро започна да ги взема и двете, Събота вечер до Неделя на обед. Да си призная, не ми стига времето Confused не насмогвам с домакинската работа събрала се през седмицата /работя на 4 часа, но другите съм с малката плътно и почти не успявам да правя каквото и да било, освен да готвя/. Всичкото пране, гладене и чистене остава за събота. Естествено, разделяме работата с мъжа ми, но пак е трудно, наистина.
Аз съм с трима гледачи и пак ми  е трудно. Не знам как насмогват тези, които имат по една баба, или изобщо нямат. Добре поне, че работата ми ме разтоварва, не е напрегната и изнервяща.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия