КИНО клуб 2

Мила Кунис, „Черният лебед“: Преди „Черният лебед“ никога през живота ми не бях танцувала. Свалих 9 килограма за 3 месеца, танцувах по 5 часа на ден, седем дена в седмицата. Скъсах си сухожилие. Извадих си рамо. Имам 2 белега на гърба си. И си заслужаваше всяка минута. Но никога повече не ще обуя балетни пантофки отново.“
http://www.tialoto.bg/snimki/pretendentite-za-oskar-v-w.3793,13#p

Впечатлена съм.  Мислех си, че малкото украинче се е скъсвало да играе балет.

Гея, не познавам балерини, много далечни са ми, не знаех, че никога не ядат торта

не изпитвах никакви симпатии към Нина, нито съчувствие. изпитвам симпатии към силни личности, които успяват да се опълчат срещу родителския авторитет и се борят до край за личната си свободата и живот, а не бягат и не се крият.
човек винаги може да сложи точката, стига да има дързост и воля за това.

но пък така филма нямаше да получи търсения ефект, щеше да завърши с хепиенд и нямаше да има този отзвук.
хубава дискусия ни се получи. отдавна не бяхме имали, може би по-често трябва да обсъждаме нови заглавия и популярно кино

И аз днес си мислех как добре разцъкахме. Аронофски не е вложил толкова мисъл в героите си, хеле пък в майката, сигурно. 

За финал да ви разкажа:
Много забавно се получи, когато отидох на прожекцията на Лебеда. Влизам аз в салона, мераци, първа прожекция още в 11.30 преди обяд. Вървят пред мен две намахани баби. Качвам се по стълбите, търсим си най-добрите места, като сме първи, поне да се възползваме (не че салонът ще се напълни, де, хахах). Слушам ги как си говорят "Ние сме си сами", като в този момент едната се обърна и вика "Ооо, благодаря ви, че се присъединявате към нас". Аз се усмихнах, казах им, че едва ли ще сме само ние трите, 20 минути имаше до началото на прожекцията. Както и да е, събрахме се 20тина човека. Филмът свърши. Излизаме. И зад мен пак двете баби, кискат се.
  И едната ми вика "Сори, ама да не се разсърдите", и ми пипка нещо по якето. Другата вика "Аууу, как се получи, много фрики, виж, те по принцип все бели се показват". Въртя се аз назад, не схващам какво става, те се смеят. А то какво било, показват ми едно черно пухче, показало се от якето ми. Като се разхилихме, минава един мъж покрай нас, подмята само Нинааа... и ние  вече съвсем се довършихме....   

Хм, Солей и аз си мислех, че е танцувала балет, много добре се справяше
Аурора, аз понеже съм бивша танцьорка, не балетна, но танцьорка - винаги сме спазвали дисциплина на хранене - малко е трудно да набиваш тортички и да ти остане дупето кльощаво А и балерините са едни от най-често предразположените към булимия. А за финала - аз поне не си спомням филм на Аронофски да е завършил с хепи енд
Хаха, Тино, никнат ли ти крилата

Мда, ако няма смърт на финала, няма да е Аронофски.   
Тина, черни пухчета, а? 

Почти всички герои във филма имаха някакви "отклонения". Не точно отклонения в клиничния смисъл, но обсесии.
Ами Бет? Бившата кралица а лебедите?
Питам се дали при друг развой на събитията Нина нямаше да повтори нейната съдба - принцесата на Тома, която след някой и друг сезон е амортизирана и той я забравя в мига, в който не предизвиква екстаза на публиката.
Ами Вероника и дори Лили - полудяваха от професионална ревност, макар да го контролираха.
Нина беше прекалено податлива, затова изперка.
А майката - как се променяше лицето и само на моменти - уж загрижена, мила, а изведнъж ставаше властна и зла. Тя просто усети, че Нина излиза от контрола й, че нещо друго се пробужда в нея и искаше да го предотврати.
И друго - Томас каза на Нина, че Бет е толкова завладяваща, защото я движи тъмен импулс.
Самата Нина се пробуди благодарение на Черния лебед - страшно красиво беше превръщането на ръцете и в криле. Но се питам - тъмните сили ли изваждат най-доброто от нас, те ли движат напред?

Изваждат много от нас, но оставиш ли им се и да си отишъл напред е ясно какво следва...Всъщност интерпретацията за тъмната и светлата страна у всеки от нас и дори използването на темата от "Лебедово езеро", както сте казали по-горе, съвсем не е нещо новаторско. Хубавото е, че  цялостния продукт (освен режисьорския подход към темата, не можем да отделим невероятната актьорска игра, музиката, операторското майсторство) не те оставя безучастен пред екрана...
Аз пък се запитах, доколко този хубав филм ще остане в кино историята, провокирана от една мисъл на Клод Льолуш "Филмите са като сперматозоидите – само един на милион успява”  В тази връзка да споделя, че на София Филм Фест ще награждават Льолуш и ще пускат новия му филм „Толкова много любов” (Ces amours-la) / http://www.imdb.com/title/tt1440146/ , а иначе именно с "Черния лебед" ще е откриването на 4-ти март...

Много се смях с пухчето на Тина  Абе откъде намери яке с черен пух наистина, тук се е намесило чудо 

П.П. Съжалявам, че съм малко нередовна с писането и да не излезе, че хвърлям фитили и бягам...Времето ми е оправданието 

Мисълта на Льолуш е жестока!

Якето ми ръси бели пухчета по принцип, както всички. Тогава се мандаше едно перце дето беше некво по-тъмно. То дори не беше черно-черно, да кажеш.  Ооох, много ми е смешно като се сетя, трябваше да видите бабите, то не може да се опише, стана за минута и толкова смях....

ТинаХрис, направо може да ти викаме ТинаНина

Филмът беше много интересен и за мен, по принцип балетът ми е близък до сърцето. В никакъв случай няма да ме откаже да гледам балет. Тук балетът беше средство, материалът, в средата на който се разигра театърът на душата на един раздвоен и самоблокиращ се човек. Докато Нина беше "на себе си", играеше сковано, когато отиваше "от другата страна" се освобождаваше. Като че ли тя балансираше успеха си със автоагресия. Според мен, се самоуби и защото осъзна, че не може да контролира в коя действителност се намира и това беше форма на контрол от нейна страна.
Може и да не съм забелязала добре, но според мен майка й не я пусна на представлението, защото се боеше за здравето й, някак останалият й здрав разум сложи балета на второ място този път.
Дано Натали Портман ни покаже още много прекрасни роли, а и най-вече да попадне на подходящи режисьори.

Ох, то стана много дебела работа с тази случка, като каза Тина Нина се сетих за позната, която ми вика Нина, щото съм й приличала на Нина Николина  а едно детенце на познати ми викаше Тина балерина като беше малка. 

По радиото чух веднъж, че балерини се изказали за филма и казвали, че Портман и Кунис са танцували много зле, от професионална гледна точка. Това аз няма как да го разбера, обаче. За моето око се справиха чудесно. Отделно наизскачаха веднага статии с намеци, че Нина била булимик, явно реферираха към 1 или 2 сцени, в които тя аха  да повърне над тоалетната. Че филмът щял да повлияе кофти на млади момичета. Едва ли не, целият филм "промотирал" това.
   Изобщо, голям бум този Лебед. 
   
 

Всичко ще си кажеш, а? 

Ама остави се, ако почовъркаме още малко филма, какво ли ще изскочи... 

Тина, и на мен ми развесели сякаш безкрайния работен ден с твоята история

въобще темата така се съживи, има и нови попълнения, дано това се случва по-често

   Копирам за удобство програмата .


Breaking the Waves (1996)/ Порейки вълните - 14.2- 20.2.

Antichrist (2009)/  Антихрист- 21.2.- 27. 2.

The King's Speech (2010)/ Речта на Краля - 28. 2.- 6.3.

Kontroll (2003)/ Контрол - 7.3.- 13.3.

The Trap (2007)/ Клопка - 14.3.-20.3.

Bure baruta (1998)/ Буре барут - 21.3.- 27.3.

American Beauty (1999)/ Американски прелести - 28.3.- 3.4.

How I Ended This Summer (2010)/ Как прекарах лятото - 4.4.- 10.4.

Filantropica (2002)/ Филантропика - 11.4.- 17.4.

Kynodontas (2009)/ Кучешки зъб - 18.4.- 24.4.



  Във връзка с филма на Ларс фон Триер, който ще коменитраме следващата седмица, в Мастерс  има ето тази лента :

Ordet (1955)/ Словото

http://DMCA-removal-from-Google/details.php?id=40494

 Сюжетът е различен, но посланието е сходно, възможно е дори този филм да стои в основата на идеята на Триер в "Порейки вълните". Вероятно ще е интересно да се види. Има сийд, дано и от чужбина да може да се изтегли.

 В руския торент-сайт също го има :

http://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=51241

  Статията е интересна :
From Dreyer to von Trier

   Breaking the Waves / Порейки Вълните (1996).

   Филмът е за любовта. И още за добротата и за вярата.
 Този филм, пък и всички на Триер, са на пръв поглед сурови, груби, дотолкова откровени и резки в посланията си, че отблъскват много от зрителите. Думата "суров" може да се замени с реалистичен, натуралистичен, дори брутален на моменти...За това усещане допринася и спецификата на снимане, която режисьорът умишлено следва, именно за да постигне максимална сила на внушението. Оттук и доста притоворечивото отношение към творчеството му - харесван и отричан.
  Мислех си, ако режисьорът беше от  творците с по-изящен стил, как ли би звучала тази лента. Вероятно би била шедьовър, ако разбира се освен визуален, авторът съумеееше да постигне и този емоционален ефект, който има филмът на Триер. Силната част в творбите му е именно емоцията, идеите.
  Наистина е много търпелив разказвач  Триер. Бавно и постепенно, но смело, върви към кулминацията и развръзката на историята, докато накрая  просто те оставя без думи. Когато имаш какво да кажеш, независимо под каква форма ще го направиш- изящно, оригинално, грубо или съвсем простичко- ефектът мисля, че е горе долу еднакъв- събуждаш нечии емоции, предизвикваш съпричастност, симпатии или антипатии, при всички случаи, казаното от теб е докоснало нечии чувства. Харесвам този автор най-вече поради тази причина- филмите му винаги са подплатени със съдържание, никога не звучат "кухо", никога не са без смисъл. Това е кино не за да убиеш два часа, а за да изживееш два часа с някой друг, или най-малкото, да останеш насаме със себе си.
  "Порейки вълните" е първият филм от трилогията "Златно сърце".
Филмът е разделен на глави, преди всяка част звучи популярна песен от седемдесетте години- времето, през което се развива действието.  
  Младата жена Бес, живееща в малко шотландско село. Атмосферата в това затънтено място е повече от консервативна, религиозният фанатизъм и грубата патриархалност са стигнали до небивали извращения, отнемайки човечността в името на някакъв лицемерен морал. Жените  са най-онеправдани, не им е разрешено дори да говорят в църквата, да присъстват на погребения, да имат мнение по жизнено важни въпроси. Ако си прекалено чувствителен и даваш воля на емоциите си, ти нарушаваш обществените норми за приличие и те изпращат в психиатрична клиника. Не е позволено да страдаш прекалено, не е позволено и да се радваш прекалено, не е позволено нищо, което е извън нормите. А нормите се определят от шепа лицемерни селски старейшини, имащи привилегията да разговарят с Бог и да тълкуват посланията му.
  Бес е нарочена за луда поради факта, че не е могла да прежали починалия си брат. Другата причина, поради която я смятат за не съвсем нормална е, че тя не може да откаже нищо на човек, когото обича. Зълва и Дороти каза : " Можеш да поискаш всичко от нея. Тя би направила всичко."
   Бес си пожела любов, помоли Бог  да и изпрати човек, когото да обича. И Бог чу молитвите и- в живота и се появи Ян.
  Той е датчанин, дошъл да работи на нефтената платформа. И тя го обикна с цялото си сърце,  като дете, както само децата могат да обичат - безрезервно и всеотдайно.
   Бес е силно религиозна, но тя вярва в Бог по свой начин. Непрекъснато разговаря с Него. Нищо не е в състояние да изтръгне вярата и в Бог, вярата и е чиста като на дете. Силата на вярата си личи по това, какво си пожелаваш. Ако истински вярваш в нещо, ти не се страхуваш да го поискаш. Един истински вярващ човек би си пожелал и невъзможното. И именно това иска Бес, когато с Ян се случва нещастието и никой не е в състояние да му помогне. Никой не може да изправи отново на крака парализирания и съпруг- медицината е безсилна. Само чудо би могло да го върне отново към живота. И Бес си пожела чудо, поиска от нейния Бог това чудо, вярваше, че е възможно. Бес каза, че всеки човек се ражда с някакъв талант...Нейният талант беше, че може да вярва.
  Оттук нататък  напрежението във филма градира и започва същинската част от разказа на Триер. Това, през което трябваше да мина Бес, за да докаже любовта и вярата си, е само една метафора. Не мисля, че всичко във филма трябва да се приема буквално. Тя трябваше да премине през Ада, заради любовта и вярата си. Че кой не би го направил, заради най-любимото си същество ? Освен за Селма от "Танцьорка в мрака", която сякаш е същата Бес, но при други обстоятелства, сещам се за един друг  филм с подобна идея- "Луна" на Бертолучи. Той е  за майчината обич, за това, какво би пожертвала една майка заради детето си- и тя премина през Ада, и там режисьорската метафора беше не по-малко шокираща, извратена дори...Но посланието е същото- любовта не можеш да съдиш.
  Във филма на Триер любов, доброта и вяра се сливат в едно, и това е така нареченото "златно сърце". Формулира го накрая пред съда доктор Ричардсън :
" Във вашето заключение пише :
"Бес е човек с неустойчива психика, която твърде тежко възприе болестта на мъжа си и бе обсебена от натрапчиви идеи, идеи за невероятни полови извращения..."Бихте ли обяснили на съда, какво означава това ?
- Да. Защо го написах така ли ?...Може ли глътка вода, моля...
- Разберете, съдът се интересува от медицинската страна на нещата, покойната се намираше под ваше наблюдение.
- Ако сега трябваше да напиша заключението, то вместо думите " човек с неустойчива психика" бих намерил за по-уместно ...определението..."Добросърдечна."
- Добросърдечна ?!
- Да.
- Искате в потокола на заседанието да бъде записано, че по мнение на доктора , покойната е пострадала заради своето добросърдечие ? ..И че този психичен недостатък  я докарал до смърт...Така ли да го запишем, доктор Ричардсън ?..."
  Добротата е психичен недостатък...Тази идея впрочем стои в основата и на следващите два филма от трилогията "Златно сърце".
  Последната сцена, с кънтящите небесни камбани, е присъдата на автора. Ларс Триер е атеист, нееднократно го е заявявал. Тези небесни камбани са на онзи Бог, който е извън църквата, който не е в разпятията и проповедите на свещениците...Това бяха камбаните на  Бога, който е в сърцата на добрите хора, в златното сърце на Бес...
  На пръв поглед Ларс фон Триер може да изглежда безверник и циник, но той всъщност за мен е един от най-големите творци-идеалисти. Зад привидния цинизъм прозира стара, очукана, осакатена, ранена романтика. Това личи дори от музиката, която е подбрал за този филм.
  Емили Уотсън е поразително добра в ролята на Бес. Това е първата и  изява в киното, всеки би завидял на такъв дебют. Катрин Деньов дотолкова е била възхитена от Бес и изобщо от цялата лента  "Порейки вълните", че написала писмо на Триер с молба да бъде поканена да участва в негов филм . Ларс, като един истински джентълмен, не е могъл да откаже, още повече на жена като Катрин Деньов.
  Актьорската игра не само на Емили Уотсън, и на останалите актьори, е великолепна, изумителна. Кетрин Картлидж- такова прекрасно превъплъщение.
  И накрая, какво хубаво заглавие е избрал Ларс фон Триер за филма си. Животът- като едно бурно море, и в него всеки от нас,  малка платноходка с издути платна, бореща се с вятъра, порейки вълните...

Глава шеста : Вяра.

Elton John - Goodbye yellow brick road

Глава седма : Жертвоприношение.

Deep Purple-Child in Time

Епилог : Погребението.

Your Song - Elton John

                

                 - Какъв е твоят талант, Бес ?
                 - Аз мога да вярвам...

                

Bach - Siciliana in G minor BWV 1031.