КИНО клуб 2

Kontroll (2003)/ Контрол - 7.3.- 13.3.





  Хареса ми, даже много. От една страна- съвсем непретенциозен. С много оскъден бюджет, дебютен филм на унгареца Нимрод Антал. От друга- все едно си там, в подземния свят на метрото, дочуваш познатото : "Карти и билети за проверка!". Усещаш специфичните миризми, чуваш шума, тълпите от хора, примижаваш от дразнещото луминисцентно осветление...Дори вкуса на пържените картовки, обилно поляти с кетчуп- бльооок...звука от бутилката с кетчупа...
  Всички ли бяха смахнати в този филм- и контрольорите, и пътниците ?...Като че ли да...Ами че то нормални не останаха вече :
-  Тате...
- Да?
- Според теб аз смахната ли съм?
- Да, слава богу!
  
 Момичето носеше костюм на мече...Някои ще кажат, че е смахната. Но пък друг може да се влюби в нея...
 Филмът е хем  за ежедневието ни, хем е притча, фантазия..И за страхът, които съпътства делника ни. Страх от онова нещо в черни дрехи и качулка, което дебне...Това страшното беше според мен нелепата случайност, нещастието, което може да те сполети изневиделица, без ни най-малко до го очакваш....
  С нещичко този филм ми напомни "Неуместния човек", норвежкия филм, който преди време коментирахме. Главният герой Булчу беше подобен на Анреас самотник, попаднал неизвестно защо в сумрачния свят на Будапещенското метро. Разликата тук е, че Булчу се крие от себе си в тунелите на метрото, като че ли бяга от собствените си демони. Разигравайки будапещенски вариант на руската рулетка- тичане по релсите пред наближаващата мотриса.
  Някой или нещо, трябва да те мотивира, за да се измъкнеш от този микросвят, да те хване за ръка и да те поведе най-сетне към ескалаторите, чийто маршрут извежда горе, към слънчевата светлина и чистия въздух...



 Страхотни актьори. Не ми е известно нито едно име, макар да разбрах, че някои от тях са доста популярни. Но наистина добра игра.
 Много хубава музика към филма.

 http://www.youtube.com/watch?v=1-z6MdTaOwI
  

С О Н Я , трябва да ти дадем някаква награда за най- мотивиран и деен участник в темата
Аз, ей сега се сетих, че е понеделник, но Kontroll (2003) го гледах преди месец, така че мога да се включа

Режисьора си го определих като унгарския Дейвид Линч, не съм сигурна защо, но филмът ми напомни малко Туин Пикс. Булчу, така както аз го разбрах имаше две същности - той беше този, който буташе хората под влака, нали така? Или аз не съм разбрала.
Много ми хареса музиката и темпото, което зададе на филма и образите на контрольорите. Те бяха големи карикатури. Изглеждаха ми много автентични и истински. Представях си ги седнали  на пластмасова маса пред лавка на някоя българска автогара...
Явно и в Унгария, както и в България контрольорите ходят на групички 

Иначе друго какво - борба между доброто и злото- двете същности на Булчу в забързан, техно стил и момичето, с костюм на мече идва в ролята на добрия ангел, който да му помогне. Нестандартен филм с нестандартни герои и свежа музика...

Соня поддържа прекрасно темата, не само е мотивиран участник, но е и добър модератор

Филма може да послужи като пример за това как с малко пари се прави модерно, ориентирано към младата публика кино, без да е претенциозно, натоварващо, обременено с разсъждения за смисъла на живота и т.н., гледаемо. Тук май едва сега започваме да се опитваме да правим такива филми - все още не съм гледала "Тилт", та да преценя доколко успешно.

Динамичен монтаж, прекрасен саундтрак, писан специално за филма, техно, МTV звучене. И същевременно - млади хора, попаднали по една или друга причина в тъмен лабиринт - къде доброволно, къде по стечение на обстоятелствата. Всичко това, поднесено с полу-абсурден, полу-брутален хумор, смесване на реалности и мистика.
Препратките колкото към Линч, толкова и към "Ангелско сърце" на Алън Паркър с огромнтие въртящи се вентилатори.
Не, според ме Булчу нямаше втора същност, той просто беше избягал в метрото от неспособността си да се адаптира в реала - иначе от срещата му със стар познат се разбра, че си има образование и професия, но не е конформист. Любовта обаче го изведе отново навън, защото за да оцелеем, трябва да се научим да правим и компромиси

Свежо и различно.
Не знам за Тилт и още 2-3 БГ заглавия, които се спрягат много напоследък, още не съм ги гледала. Но искрено се надявам да извадят нещо такова. Хитро като идея. До тук все гледаме уж нови неща, а са просто интерпретации на миналото ни. Още разчитат на стари теми.

 Всеки, в един или друг момент, се опитва да избяга от себе си. Това правше и Булчу. Да, разговора с онзи човек ни намекна за живота му "горе". Избягал от там, дразнела го надпреварата. Какво намери долу, обаче? Същото. Кой е по-добрият тим?  Кой е по-бързият бегач?
 Накрая преодоля себе си и направи избора.

Хм, MammaMiaLetmeGo ти не мислиш, че той буташе хората така ли? Аз някак си останах с впечатление, че е той, но не го осъзнава..

Останалите какво мислите Булчу  ли беше убиеца или не ?

Според мен да, Булчу беше.

Хм. Според мен не.
Но има вече два гласа "за", така че е напълно възможна интерпретация.

Самият той се шокора, като си даде сметка. Оттам "се подгониха", "избяга от лошата си проекция" и намери сили за новото-старо начало... Може да бъркам, аз така го видях...

  И аз се чудех дали Булчу и човекът с качулката са едно и също лице. И двамата носеха еднакви връхни дрехи, и Булчу имаше качулка...Онази сцена със съня на Булчу....Но пък така ми се искаше  да не е той. Много симпатичен ми беше Булчу.
  Аз мисля, че човек с качулка реално нямаше. Той беше фикция, материализиран образ на злото, на нещастието, което може да те връхлети изневиделица. Нещо, срещу което всеки е безсилен и единствения начин да продължиш да живееш е, като престанеш да мислиш за него. Човекът с качулката беше само във въображението на главния герой, само Булчу го виждаше, камерите в метрото така и не успяваха да го засекат...

  Хубав филм, като се замисля, нямаше нещо, което да не ми хареса или да ме подразни. Имаше много забавни сцени. Началната, с онова маце дето отваряше шампанското, тази с картофките и кетчупа, прегледа при психиатъра, или когато преследваха Кукувицата...Жал ми беше за момчето.    Иначе в сблъсъците на контрольорите и пътницити без билет, на чия страна бяхте ?  Когато Булчу хукна да гони момчето, бях на страната на момчето, разбрах, че ще се случи точно това...

Категорично на страната на контрольорите .

Явно може да се интерпретира и че човекът с качулката е злото, но аз някак си си падам по по- логични обяснения и затова си мисля, че беше Булчу. И като се усети накрая и реши и намери сили да излезе на светло. Един вид доброто, светлото победи.

   Клопка(2007)


 Тъжна, разтърсваща история. Нещата от живота.
 Много добър филм. Това, което най-много ме впечатли  е, че режисьорът успява до край да се предпази от издевателство над чувствата на зрителите, да не превръща сюжета в мелодрама. Всичко е ужасно тъжно, безнадеждно, но няма допълнително натоварващи сцени, както във филмите на Иняриту, например. Само с едно изречение ще вметна за известния мексикански автор, че тежките му мелодрами винаги будят възмущение у мен, прави всичко възможно да смачка зрителите....
 Най-силната сцена за мен беше в края на филма, когато Елена каза на Младен : "Ти си най-добрия човек, когото познавам...", въпреки че страдаше неутешимо за любимия си съпруг и баща на детето и....Всичко имаше в този филм- и любов, и омраза, и радост, и мъка, и прошка, и смирение, само едно нещо липсваше- справедливост.
  Силна сцена беше и тази, когато героят на Мики Манойлович се гърчеше пред насочения към него пистолет и каза : "30 000 евро могат да спасят живота на детето ти. За някои са нищо, една боклучава кола струва повече. Не всеки живот струва еднакво, американците официално го потвърдиха, знаеш ли ? След 11 септември семействата на загиналите бяха обезщетени от американското правителство. Но не оцениха всеки живот еднакво, а според доходите им, разбираш ли ? Например мексиканската чистачка кой я ебава- 1000 долара. Чиновник- 100 000. Бизнесмен, естествено- милион."
 Човешкият живот се оценява в цифри, струва колкото кола на старо или колекционерска рамка за картина....Колкото и цинично да звучи, това е истината.
  Благодаря на Мама Миа за този филм. Обичам балканско кино, любимият ми режисьор е Данис Танович, макар да има малко филми.
  По отношение на балканското кино, и най-вече за сръбското, как мислите, балканската ексцентричност преекспонирана ли е, спекулира ле се с нея ? Това "силно да любя и мразя", доста популярно по нашите ширини...
  Наскоро  попаднах на една анкета за образа на ромите във филмите на Кустурица. Но не само за ромите, по принцип някои смятат, че донякъде е романтизиран балканският герой, че се използват прекалено много стереотипи за по-силно изобразяване както на положителните, така и на отрицателните черти на персонажите. Това по-скоро е тема за следващата седмица, когато ще обсъждаме "Буре барут", но можем и отсега да я коментираме.
 В "Клопка" няма стереотипи и нищо не ми се стори пресилено. Именно това ми хареса във филма- разказана история от първо лице. През цялото време не си задаваш въпроса "защо?" или "кой е виновен ?", а си казваш- животът е несправедлив и си безсилен да промениш това.

Интервю със Сърджан Голубович.  

  От отговорите на режисьора донякъде става ясно защо хора като героите от филма му попадат в такава патова ситуация, в път без изход, в клопка. "Смятам, че през последните 20 години няма общество, което да е посветено на отделния човек. Това, което исках да покажа във филма си, е, че сръбското общество е много жестоко.
Тази история може да се случи в Сърбия, но и навсякъде другаде - една универсална история, базирана в Сърбия. Животът в Сърбия е много стресиращ и за това са виновни главно политиците."

"Защо сръбските филми изобилстват от псувни?
Много е просто - това е нашият език. В реалния живот ние псуваме постоянно. Веднъж чух, че в Сърбия псувните понякога звучат като поезия и може би само в Унгария те са издигнати в по-голям култ. Това е обикновения, нормалния език в Сърбия."

  Макар че в този филм нямаше и характерните за сърбите псувни. Виж, "Буре барут" е друго нещо...

  Сутринта имаше интервю с Данис Танович по телевизията и той каза : "Хубавите филми се правят със сърце, а не с делегирани правителствени бюджети...".

О, удоволствието, че филма ти е харесал е мое

Сръбското кино направи страхотен бум в последните години, и "Клопка", както и някои от комедиите им, просто показват, че не е задължително филма ти да е за войната, за да е добър и да вълнува.
Ситуацията на героите всъщност е много близо до нашата си реалност, а може би и до реалността на хората в държавите, които ние наричаме "бели", и някак по дифолт считаме, че един родител в Щатите, Германия или Канада не може да попадне в такава ситуация.
Всъщност, историята си е общочовешка, може да се случи навсякъде и във всяко време.
И когато се разкаже без излишен патос става още по силна.
Хареса ми и липсата на разделение на черни и бели. Защото мутрата, която Младен уби също имаше семейство, жена, която го обичаше, и която той също обичаше много. Хареса ми и това, че героят запази себе си - уби от безизходица, от желание да спаси детето си, но липсваше обичайното оправдание - "спасих земята от един боклук". Човешкият живот си оставаше ценност, независимо чий е. Затова и цената беше такава - живот за живот.

Изобщо, киното на бивша Югославия в последните десетина години ми е слабост.

А, харесвам актьора - Драган Белогърдич -  в главната роля - той присъства и в "Буре барут" , а също и в един по-старичък филма на Горан Паскалевич - "Предумишлено убийство" http://www.imdb.com/title/tt0118011/

  Не е преекспонирано нищо. Всичко правим с душа на балканите. Всичко е на макс.

Много хубав филм. Ужасна дилема. Както и да постъпеше Младен, все щеше да е зле. Ако избереше да не убие и Неман не оживееше, поради липсаната на пари за операция, за Младен живот не оставаше. Избра да убие, същият изход.
   Добре изградени образи, историята се разгърна и се напласти плавно, нищо не увисна като недовършено.
Ето поредния пример, че филм се прави с малко пари и добра идея. Като не е задължително да разчитат винаги на темата за войната, както сте споменали. Или в нашия случай- прехода. 
   Накрая на торента изброяваха и други сръбски заглавия. Добра инициатива на направилия субтитрите. Доста от тях съм гледала, и всички са много добри.

Клопка съм го гледала преди доста време, не го гледах пак.
Бих го определила като човешки филм. През цялото време докато го гледах си мислех, че все едно гледам история от България през 90 -те години.
Съгласна съм, че нищо не беше преекспонирано и беше показно точно колокото е необходимо от всичко, без излишни залитания. Много тъжно сърцето ми се късаше и за Младен и неговото дете и за момиченцето, което остана без баща.

Не съм съгласна, че такава история може да се случи навсякъде обаче. Да ти се наложи да убиеш мафиот, за да намериш пари да спасиш детето си е малко вероятно, да не кажа изключено да ти се случи, ако си интегриран гражданин на бяла държава като Щатите, Германия или Канада.

Много зависи колко си интегриран и колко пари ти трябват. Теоретично де. Щатите точно в момента се тресат от проблеми в системата за обществено здравеопазване. В интерес на истината не съм запозната със системата им, но едно рядко заболяване, което не се покрива от здравна застраховка...