КИНО клуб 2

  • 29 332
  • 739
# 555 30 май 2011, 09:18 ч.
    Да, Джо в началото като че не се страхуваше. Не и докато не потеглиха. После обаче се уплаши. Какво значи да надцениш възможностите си....Така е, изненада се от себе си и го беше срам.
Те всички се страхуваха, но той се отказа пръв. Ох, много беше жален ! Особено там, когато взривяваха камъка. "Все ми е едно"- вика, като в онзи виц за пътника в самолета.
   А накрая, когато умираше, беше  много тъжно. Разговорът им с Марио за градинката в Париж беше метафора, нали ? "Там имаше една градинка, но никога не разбрах какво има зад нея? " И Марио му отговори : "Нищо ! Нищо няма зад градинката ...." И Джо когато издъхна, каза същото- нищо няма...
    
   Финалната сцена с "Валса на смъртта" е ...нямам думи. Четох един коментар, човекът казва, че всеки път когато чуе "Синият Дунав" на Щраус и се сеща за сцената от този филм...
   Как е заснето само, гледаш летящия по опасния път камион, острите завои, пропастта зад тях....За миг ти минава мисълта, че ей сега нещо фатално ще се случи...Страшен филм, ей !
  
   Когато казали на Клузо, че някои критици го наричат "Френският Хичкок", той с присъщата си скромност отговорил, че се ласкае от подобно сравнение. А това не е справедливо, според мен. Клузо е на едно стъпало с Хичкок. Напразно режисьорите от Новата вълна са го подценявали, твърдейки, че е представител на старата школа и нищо ново и интересно не показва във филмите си.

  
    
  
Виж целия пост
# 556 30 май 2011, 13:40 ч.
Шеметно беше с валса, да. Камионът и той танцува, Марио щастлив, всички се въртяха, оная кошница в близък план и смяната на кадрите с падащия камион. За секунди мярнаха Лидия, която премаля от танца и падна, и Марио... FIN.
Виж целия пост
# 557 30 май 2011, 15:40 ч.
И аз да кажа - много ми хареса филма, не го бях гледала досега.
Началото - толкова бавно, лежерно, измамно излишни кадри сякаш има, но всъщност това е, което кара всички да тръгнат - нищослучването, спрялото време, жегата. Като лепкав капан, от който няма измъкване.
Изобщо не мисля, че мотивът е алчност - това беше единственият шанс на всеки да се измъкне.
Джо - жал ми беше за него от самото начало, от тръгването им. Толкова наперен, външно самоуверен, а всъщност - един уплашен човек, пуснал се по течението.
Епизода с платформата - да, уплаши се и избяга и най-кофтито беше, че съзнава презрението на другите, но просто няма други приятели....
Много се питах и аз можеше ли Марио да спре. Трябваше ли. Мисля си, че ако беше спрял, нямаше да може да тръгне отново. Камиона си оставаше вътре.
Финала - предчувствувах какво ще се случи с този танцуващ по пътя камион.
И ми се искаше да греша.

ПП. Само да добавя - Много коварно заглавие. Ама много. Като си помислиш "възнаграждението", което получи всеки - за мотивите си, за това как премина изпитанията... Хах! и Бррр - тръпки те побиват, като попремислиш нещата...
Виж целия пост
# 558 30 май 2011, 15:46 ч.
Отдавна не съм успявала навреме с домашното. Леко обърнах темата в Монолозите на вагината, ама карай. Laughing Laughing
   Филмът който е наред  бях гледала 3 пъти, изгледах си го с наслада и сега. Кубрик ми е много любим, въпреки че, отчасти, имам проблем с Одисеята му, ама за този филм някой друг път.
  Сега за Портокала.
Уникален! Като история, идея, преразказ (на книгата), заснемане. Гледала съм го преди 15 години, бил ми е като че е сниман вчера, гледам го днес, сякаш е сниман утре, дори. Няма по-футуристичен режисьот от Кубрик за мен!
  Неговите филми задължително се гледат поне по 3 пъти. Първо да видиш филма, после да имаш време да огледаш феерията, накрая да обърнеш внимание на детайлите. При Кубрик всичко е в детайлите. Всяка статуя, всеки плакат във филма, декор, музика, каквото щете, разказва малка историйка.
  Преди няколко години случайно попаднах на Stanley Kubrick's Boxes, документален филм, който ми даде да разбера защо не ми омръзват филмите му. Перфекционист е бледо определние за него. От документалния разбрах, че лично е издирвал, посетил, снимал сума подлези, за да избере подходящия за началната сцена в портокала. И не само с подлеза е било така, с всичко.

  В началото на филма мразиш Алекс, после леко си доволен, че го "излекуваха', накрая се радваш че Алекс от началото на филма се завърна.
  Въпроси колкото щеш. Престъпник по рождение ли си? Родителите ти не са се намесили навреме? Може ли човек да се "излекува" от това?
  Искаш ли да промениш някой? А можеш ли?
Цялата спирала по която се спусна Алекс. Бандата му, просяка, писателя... просяка, полицаите(бандатаму), писателя... Как мислите ако просяците не му се бяха нахвърлили и оттам не беше се сблъскал с никой от предишния си начин на живот, новия Алекс би ли оцелял навън, с новото си съзнание? Щеше ли да си остане "променен"?
 

Виж целия пост
# 559 31 май 2011, 19:15 ч.
Да взема да напиша няколко думи за  Le salaire de la peur (1953)/ Възнаграждение за страха, че ще ви изпусна съвсем.
Аз лично бих съкратила 20 минути от филма.Втората част, след като тръгнаха, ми стана по интересна и динамична първата ми доскуча малко по едно време.
За характерите:
Джо въобще не ми беше симпатичен.Аз мисля, че той помогна на момчето "да се самоубие", за да вземе неговото място.
Не смятам, че Марио имаше избор.Той нямаше пари и момичето, което обичаше не беше с него по тази причина. За мен Марио не правише всичко от алчност или от любов по приключенията,а от любов. Парите щяха да му помогнат да се събере с любимата си. Съгласна съм за края на филма много хубав..
Исках повече другата двойка Бимбо и Луиджи да успеят, те ми бяха по симпатични. От всички най - много ми харесваше немецът.
Не обвинявам Марио, че прегази Джо и Джо щеше да го направи, ако беше на неговото място..
Въобще Джо не трябваше да заминава и не беше за там...
Виж целия пост
# 560 31 май 2011, 21:53 ч.
Приемате завърнали се блудници? Simple Smile))

Не съм гледала още пРотокала, ама да напиша 2 думи за Страха. Наистина много хубав. И на мен като на Тина тези всичките езици ми изпълниха сърцето в началото. Често казано едвам издържах накрая да го гледам с пътуването, много беше напрегнато и знаейки че имам контрол върху копчето за превъртане не издържах и превъртях. Особени симпатии към един или друг герой нямах (Ив Монтан много красив Simple Smile). За мен филма беше предимно социална (и може би политическа) критика - безработни и безвизови по средата на пустинята, вероятно примамени от лесни пари, изгонени от там където са от следвоенни проблеми, по цял ден седят и се чудят какво да правят. От друга страна са самолетите, които пристигат и са недостижими за тях и бруталния нефтен капитализъм на SOC с пренебрежение към човешкия живот, според мен неслучайно представен от американците (макар че Америка просто е поела това, което Европа е изоставила след войната и е била не по-малко брутална по колониални времена).

Искаше ми се да разбера повече за съдбите им сякаш - къде са, защо са там, кои са, коя е Линда, и защо чисти подове в кръчмите на похотливи италианци?  И защо не научихме нищо за "местните" хора? Видяхме само индианците, които гледаха нефтения пожар, "внесените" тъмнокожи, които не вярвам да имат по-лесни съдби, но бяха представени като сякаш по-лекомислени, не-замислящи се върху съдбите си, както основните ни европейски герои (колониализъм отново може би?)

А краят беше абсолютно предвидим - страхът предпазва и когато го загубиш, става опасно.
Виж целия пост
# 561 1 юни 2011, 10:24 ч.
    


  Девочки, дойде ред и на този филм, наконец. Изпила съм си сутрешната доза молоко с кофеин, така че ще напиша два реда, а довечера ще продължа.
  Един от редките случаи, в които като че ли екранизацията е по-добра от самия роман. Аз тоже съм го смотрела два пъти, то филми на Кубрик колкото пъти смотриш, все е хорошо. От неговите  любими са ми "Пълно бойно снаряжение" и "Докор Стрейнджлав", след това и "Бари Линдън", "Пътеки на Славата". И потом- "Портокалът".

  
Цитат на: ТинаХрис в пн, 30 май 2011, 15:46
 В началото на филма мразиш Алекс, после леко си доволен, че го "излекуваха', накрая се радваш че Алекс от началото на филма се завърна.
  Въпроси колкото щеш. Престъпник по рождение ли си? Родителите ти не са се намесили навреме? Може ли човек да се "излекува" от това?
  Искаш ли да промениш някой? А можеш ли?
Цялата спирала по която се спусна Алекс. Бандата му, просяка, писателя... просяка, полицаите(бандатаму), писателя... Как мислите ако просяците не му се бяха нахвърлили и оттам не беше се сблъскал с никой от предишния си начин на живот, новия Алекс би ли оцелял навън, с новото си съзнание? Щеше ли да си остане "променен"?
 

    Аз го схванах така. Че дори и да промениш някого, дори и да се опита, да живее "по друг начин", заобикалящата действителност няма да го позволи. Един насилник и престъпник трудно може да бъде променен...Начинът е само да бъде обезвреден.
    Страховит роман и филм. Колкото и пъти да го гледам, все си остават въпроси....Може би защото  разумът отказва да приеме насилието като нещо логично...А логика няма...
    
 
Виж целия пост
# 562 1 юни 2011, 11:51 ч.
Цитат на: Alica в вт, 31 май 2011, 19:15
Да взема да напиша няколко думи за  Le salaire de la peur (1953)/ Възнаграждение за страха, че ще ви изпусна съвсем.
Аз лично бих съкратила 20 минути от филма.Втората част, след като тръгнаха, ми стана по интересна и динамична първата ми доскуча малко по едно време.
За характерите:
Джо въобще не ми беше симпатичен.Аз мисля, че той помогна на момчето "да се самоубие", за да вземе неговото място.
Не смятам, че Марио имаше избор.Той нямаше пари и момичето, което обичаше не беше с него по тази причина. За мен Марио не правише всичко от алчност или от любов по приключенията,а от любов. Парите щяха да му помогнат да се събере с любимата си. Съгласна съм за края на филма много хубав..
Исках повече другата двойка Бимбо и Луиджи да успеят, те ми бяха по симпатични. От всички най - много ми харесваше немецът.
Не обвинявам Марио, че прегази Джо и Джо щеше да го направи, ако беше на неговото място..
Въобще Джо не трябваше да заминава и не беше за там...

Много ми допаднаха тези наблюдения.
Джо наистина не беше за там и затова ми беше интересен, и донякъде ми беше жал за него - захваща се с нещо, което очевидно е свръх силите му, проваля се... Благодатно за сценария - ако щете, за да е като противовес на другите персонажи.
Мисля си, че Марио беше с Лидия от скука.
Ако беше оцелял, вероятно щеше да профука парите и след не много време отново да е  в същата ситуация - без пари, без посока, без смисъл, с "мечтата" да се измъкне от лепкавата жега...
Тъжно и безизходно за всички.
Лидия - тя може би беше най-адаптивната от всички - не примирена, а приела ситуацията и намерила начин да оцелява в нея.
Бимбо и Луиджи бяха хората, които наистина имаха цел, и за които спечелването на парите щеше  да има смисъл, щеше да ги върне в живота, необходимия и трудно спечелен шанс. Може би бях "на тяхна страна" - за тях ми беше най-мъчно, че загинаха...
Виж целия пост
# 563 1 юни 2011, 11:53 ч.
Портокала не съм го гледала още, ще гледам да го сместя днес-утре някъде във веремето
Виж целия пост
# 564 1 юни 2011, 14:35 ч.
Много мразя клишето "задължителен филм". Ама много. Обаче за портокала мога да го кажа. Задължителен!

Мислех си, добре, Алекс го "излекуваха", ставаше му лошо, буквално, от насилие. Пуснаха го на свобода. Че на него му ставаше лошо и когато го нападаше някой. А щеше ли да му става лошо, ако си хванеше гадже и тя му се появи гола? За това ли го пуснаха, за да го довърши обществото? По-добре смъртна присъда да му бяха дали в затвора.
  А отвън, приятелите му, не по-малки изроди, станали полицаи... и какво правим? Да пием по едно студено молоко в Корова, освен?
Виж целия пост
# 565 1 юни 2011, 14:53 ч.
Цитат на: ТинаХрис в ср, 01 юни 2011, 14:35
  А отвън, приятелите му, не по-малки изроди, станали полицаи... и какво правим? Да пием по едно студено молоко в Корова, освен?

    Laughing

   Така излиза.

   И нито семейството, изкуството, музиката, религията, са в състояние да променят нещо...
   
Виж целия пост
# 566 2 юни 2011, 10:55 ч.
Изгледах го снощи.
Първоначалното впечатление е шок - можеше да се очаква от Кубрик.
Тина каза, че трябва да го гледаш поне три пъти - напълно съм съгласна - първо, че трябва ад го гледам поне още веднъж, второ, че ви трябва време за да премисля нещата и да мога да коментирам по-адекватно.

В интерес на истината отще първия кадър те заковава - и то не първия кадър на филма, а червения фон, на който се появяват надписите. Стои си бая дълго, преди да се появи първия надпис. Достатъчно дълго, за да почнеш да се чудиш какво се случва и защо. Същото може да се каже и за крещящата шарения на финалните надписи - те просто те довършват.

"Портокала" е от филмите, които доста трябва да се обмислят и вероятно при всяко гледане ще се забелязва нещо ново и допълнително.
Да, Алекс беше "проблемен", проблемно дете в проблемно общество.
Асоциациите с един пролетарски късен соц просто се натрапваха - русизмите, безумния квартал, в който живееше Алекс, стенописа в блока му - някакви покрити с графити "трудещи се". Общество, между другото доста лицемерно. Родителите бяха полу-абсурдни, отчуждени, майката приличаше на магистрална труженичка.
Това "общество" не знаеше как да възпита младото си поколение така, че то да разбере защо не трябва да упражнява насилие. Всъщност, те го "превъзпитаха" така, че той да изпитва физическо отвращение от насилието, а не да разбере моралните и етични норми, които (би трябвало) да се спазват.
Това си беше същия Алекс, но с изкуствено създаден условен рефлекс, нищо повече.
Излизайки навън, той попадна на мястото на собствените си жертви от предишния си живот, но не защото сам беше стигнал до някаква промяна, а защото му бяха наложили това усещане - по чисто биологичен път. Което пък ме навежда на мисълта, че общество, което генерира такива индивиди, просто си ги заслужава.
Да, Алекс не би оцелял в този свят, но не защото има противоречие с представата си за него, а защото насаденият му рефлекс не би му позволил да се защити.




Виж целия пост
# 567 6 юни 2011, 10:29 ч.
    Дойде ред на Loong Boonmee raleuk chat (2010)/Чичо Бунме, който помнеше преди …  си животи  .

   Две причини, за да изгледам стоически филма докрая. Първата- включен е в клубната ни програма, втората- награден е със Златна палма през миналата година.
   Не ми хареса. Може да не съм го разбрала, или оценила, или не познавам добре историята и културата на Тайланд, за да схвана тънките моменти...Просто филмът ме отгегчи.
   Да, лентата е философска притча за живота и смъртта, за любовта, за красотата и приятелството. Имаше няколко сцени, които ми направиха силно впечатление и които харесах. Но те бяха само глътки свеж въздух по време на  самоцелно влачещото се действие на филма. Много, ама много муден. Разбирам, че филми от такъв род  изискват подобна забавеност , давайки на зрителя време за размисъл. Но тук беше прекалено.  Операторството и монтажа също не ми направиха впечатление с нещо различно, оригинално. Просто камерата снима един водопад в продължение на десет-петнадесет минути и от зрителя се очаква да медитира през това време, навярно...
   Сцената с обезобразената принцеса, която търсеше отражението си във водата, ми хареса. Запомняща се, имаше нещо приказно в самата идея, добре беше заснета. Финалната сцена с младия монах също беше свежа, с приятно чувство за хумор, което разведри общото тягостно настроение.
  Филмът не че е труден за разбиране, той е една фантазия до голяма степен. Всеки може да се настрои да мисли абстрактно по  един или друг  повод и да намери отговори за себе си. На мен обаче не ми беше  интересно, скучаех през повечето време. А що се отнася до чисто кинематографските му качества, смятам, че темпото беше забавено много повече от необходимото. До такава степен, че да досади на зрителя.

   Факт е обаче, че журито в Кан, начело с Тим Бъртън, е  харесало филма. Имаше статии, че тайландският режисьор е избран измежду останалите конкуренти и по политически причини.
  Любопитна съм да прочета и вашите отзиви за този филм на Апичатпонг Вирасетакул.  Simple Smile
Виж целия пост
# 568 6 юни 2011, 10:45 ч.
Аз нещо не можах да се справя със субтитрите - не щат да тръгнат и това си е.
Позяпах малко с идеята да се опитам да разбера действието, без да знам за какво си говорят персонажите, ама не става Simple Smile)

Цъкнах после напосоки тук-там.
Повърхностните ми впечатления са красиво заснето цветово и дълги мълчаливи сцени (което не помогна при гледането на филма без титри де)

Май няма да боря повече превода, след това което казва СОНЯ...
Виж целия пост
# 569 6 юни 2011, 10:54 ч.
     То и със субтитри пак нищо кой знае какво не се случва, според мен.  Simple Smile
  
     Филмът е доста "отнесен", но за съжаление не можа да ме помръдне мен....И най-вече заради това бавно действие.


    Копирам за удобство част от списъка с ориентировъчни дати :

  Touch of Evil (1958)/Допир до злото  13- 19. 06.

  L.A. Confidential (1997)/ Поверително от Ел Ей  20- 26. 06 .

  Край (2010)  27.06. - 3.07.

   Rashomon / Рашомон (1950)    4. 07. - 10. 07.

  La strada (1954)/ Пътят 11 - 17. 07.

  Eu cand vreau sa fluier, fluier (2010)/ Ако искам да свиря, аз свиря  18- 24. 07.

  Stalker (1979)  25 - 31. 07.

 Aguirre, der Zorn Gottes (1972)/ Агире, гневът Божи  1 - 7. 08.

  Un homme qui crie (2010)/ Човекът, който вика   8 -14. 08.

 The Purple Rose of Cairo (1985)/ Пурпурната роза от Кайро  15 - 21. 08.

  Rebecca (1940)/ Ребека

  Rope (1948)/ Въжето

 Hors-la-loi (2010)/ Извън закона

  The Maltese Falcon (1941)/ Малтийският сокол  
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване, посветено на Вашите предпочитания при избора на перилни препарати.
Анкетата отнема около 3–4 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от Ariel като благодарност за отделеното време.

Благодарим Ви!

Начало

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване, посветено на Вашите предпочитания при избора на перилни препарати.
Анкетата отнема около 3–4 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от Ariel като благодарност за отделеното време.

Благодарим Ви!

Начало