Да, критикувам майка си заради това, че така е разглезила баща ми, че той, ако няма никой вкъщи, няма да си изкара манджата от хладилника и да си сложи да яде, а когато тя се прибере от работа, я побърква да бърза, че бил гладен. Знам, че не е бил такъв, защото от много малък му се е налагало да се справя сам, но майка направо го е развалила до там, че ще си пусне мръсните чорапи до коша за пране, но не и вътре (защото не е мъжка работа)! Иначе имаме най- обикновени ежедневни спорове и с двамата, но те не са нещо чуждо на никого.
Виж целия пост
А, вие позволявате ли си да критикувате родителите си...
- Публикувана: 1 дек. 2010, 22:15 ч.
- Последно мнение: 19 ян. 2011, 14:15 ч.
# 15
2 дек. 2010, 09:41 ч.
# 16
2 дек. 2010, 09:48 ч.
Не. Те са възрастни хора и си знаят какво и защо правят. Ако говорим за нещо конкретно, може да си кажа мнението, но определено не ходя след тях да им натрапвам какво мисля.
Виж целия пост
# 17
2 дек. 2010, 10:02 ч.
Ако изказването на противоположно мнение и несъгласие е критика, значи ги критикувам.
Ето пример от снощи.
Баща ми звъни:
- почва нов сериал по ТВ
аз:
- не гледам турски сериали колко пъти да ти го казвам
той:
- ама това е с онзи красивия актьор
аз:
-не го знам какъв е и не ме интересува
той:
-ама те са много хубави тези филми
аз:
- ами гледай си ги като ти харесват, защо трябва и аз да ги харесвам
той:
- вече почва да ти кажа все пак
аз:
приятно гледане
Критикувам и майка ми, че прекалява с храната, но само ако тя подхване темата и почне да ми обяснява как да си храня детето или себе си.
Виж целия пост
Ето пример от снощи.
Баща ми звъни:
- почва нов сериал по ТВ
аз:
- не гледам турски сериали колко пъти да ти го казвам
той:
- ама това е с онзи красивия актьор
аз:
-не го знам какъв е и не ме интересува
той:
-ама те са много хубави тези филми
аз:
- ами гледай си ги като ти харесват, защо трябва и аз да ги харесвам
той:
- вече почва да ти кажа все пак
аз:
приятно гледане
Критикувам и майка ми, че прекалява с храната, но само ако тя подхване темата и почне да ми обяснява как да си храня детето или себе си.
# 19
2 дек. 2010, 10:35 ч.
Откакто се помня съм доста критична към майка си. Често й правя забележки. От пубертета си започнах да я настявлявам и мисля, че на нея това дори й харесва по един мазохистичен начин 
Аз съм властна, обичам да наставлявам и да командвам, да организирам нещата дет се вика, а тя е дишичка-човек! Много пъти ми е искала съвет как да постъпи в определена ситуация. Ако тръгне да купува нещо по-голямо, също ми звъни, за да ми поиска мнението. Ако някога някой я излъже с нещо, аз оправям нещата... Винаги съм я пазила и не съм давала и косъм да падне от главата й. Малко сме си поразменили ролите, но важното е, че се обичаме 
(Аз съм й единствено дете, както и тя ми е единствен родител.)
Виж целия пост
Аз съм властна, обичам да наставлявам и да командвам, да организирам нещата дет се вика, а тя е дишичка-човек! Много пъти ми е искала съвет как да постъпи в определена ситуация. Ако тръгне да купува нещо по-голямо, също ми звъни, за да ми поиска мнението. Ако някога някой я излъже с нещо, аз оправям нещата... Винаги съм я пазила и не съм давала и косъм да падне от главата й. Малко сме си поразменили ролите, но важното е, че се обичаме (Аз съм й единствено дете, както и тя ми е единствен родител.) 
# 22
2 дек. 2010, 10:38 ч.
Преди, когато все още не мислех, че майка ми е ку-ку, много съм се напрягала. Крещяла съм, викала съм, ефект - никакъв.
Сега, рядко избухвам, защото няма никакаъв смисъл да се разправям с нея. Правя си каквото си знам, а тя си дудне нейните си глупости.
Много ме е обиждала, с най-различни епитети, които са се забивали като стрели в сърцето ми, когато бях по-малка, но сега тези думи изплуват в съзнанието ми, само когато ми е мъчно. Иначе, майка ми на седмицата се отказва по няколко пъти от мен, но като види зора пак до мен опира и зависи от момента, понякога не й се връзвам, понякога много ме боли.
Никой не избира родителите си.
Е, все пак се е грижила за мен жената. Грижовна и направо педантична е била, спрямо всичко, свързано с мен.
Татко беше моето спасение, но в последните години преди да почине и него го беше пернал някакаъв мъжки климакс и той даваше на заето от време на време.
Но винаги е бил зад гърба ми. Винаги ми е бил опора и ме е подкрепял, дори когато съм вземала грешни решения. Винаги ме е оставял сама да преценявам какво да правя. И никога не ми е викал, никога не ми е посягал. Той ми беше най-добрият приятел и най-довереният човек. Знаех, че мога да споделя с него всичко, на всякакви теми, без задръжки и притеснение и щях да получа най-обективния и добър съвет.
Ужасно ми липсва...
Виж целия пост
Сега, рядко избухвам, защото няма никакаъв смисъл да се разправям с нея. Правя си каквото си знам, а тя си дудне нейните си глупости.
Много ме е обиждала, с най-различни епитети, които са се забивали като стрели в сърцето ми, когато бях по-малка, но сега тези думи изплуват в съзнанието ми, само когато ми е мъчно. Иначе, майка ми на седмицата се отказва по няколко пъти от мен, но като види зора пак до мен опира и зависи от момента, понякога не й се връзвам, понякога много ме боли.
Никой не избира родителите си.
Е, все пак се е грижила за мен жената. Грижовна и направо педантична е била, спрямо всичко, свързано с мен.
Татко беше моето спасение, но в последните години преди да почине и него го беше пернал някакаъв мъжки климакс и той даваше на заето от време на време.
Но винаги е бил зад гърба ми. Винаги ми е бил опора и ме е подкрепял, дори когато съм вземала грешни решения. Винаги ме е оставял сама да преценявам какво да правя. И никога не ми е викал, никога не ми е посягал. Той ми беше най-добрият приятел и най-довереният човек. Знаех, че мога да споделя с него всичко, на всякакви теми, без задръжки и притеснение и щях да получа най-обективния и добър съвет.
Ужасно ми липсва...
# 23
2 дек. 2010, 11:04 ч.
Не особено. Казвам си мнението и обикновено дотам. Ето, сега баща ми прави ремонт на първия етаж. Казах му как според мен ще е най удобно да нарави банята, той я подредил както си знае. Ми не съм му казвала че е нефункционално, в крайна сметка той си я прави човека, не ми е искал ни пари, ни помощ. Освен това и той ще си я ползва. Не се ядосвам за непослушания съвет.
Виж целия пост
# 27
2 дек. 2010, 11:39 ч.
Дайте да се разберем. Критиката нещо лошо ли е? Равна ли е на скандал? Не сте ли чували за градивна критика например 
Аз от критика не се обиждам. Даже напротив - държа да ме критикуват и в доста от случаите съм си правила извод за самата себе си и съм корегирала някои неща.
Или според някои от вас е срамно да се критикуват родителите?!
Виж целия пост
От скоро-да. Ама трябва много да ми е прикипяло вече.
Аз от критика не се обиждам. Даже напротив - държа да ме критикуват и в доста от случаите съм си правила извод за самата себе си и съм корегирала някои неща.
Или според някои от вас е срамно да се критикуват родителите?!
# 28
2 дек. 2010, 11:41 ч.
Дайте да се разберем. Критиката нещо лошо ли е? Равна ли е на скандал? Не сте ли чували за градивна критика например
Аз от критика не се обиждам. Даже напротив - държа да ме критикуват и в доста от случаите съм си правила извод за самата себе си и съм корегирала някои неща.
Или според някои от вас е срамно да се критикуват родителите?!
Тонка, съгласна съм с теб! Макар че понякога при хора, непонасящи критика, може да се обърне в скандал!
Виж целия пост
От скоро-да. Ама трябва много да ми е прикипяло вече.
Аз от критика не се обиждам. Даже напротив - държа да ме критикуват и в доста от случаите съм си правила извод за самата себе си и съм корегирала някои неща.
Или според някои от вас е срамно да се критикуват родителите?!
# 29
2 дек. 2010, 11:53 ч.
Сакън... майка ми не понася критика, градивна, неградивна, никаква. Абсолютно е невъзможно да бъде упрекната за каквото и да е, защото тя го приема толкова болезнено, че човек става пишман, и накрая съжалява, че въобще го е направил на въпрос. Остарява жената, какво да се прави. Някой път едвам търпя, особено като се отнася до детето, обаче няма как... Слава богу, че поне в това отношение забележките ми към начина по който го гледа са минимални... за разлика от нейните към нас.
Баща ми никога не съм намирала повод да го критикувам, и да е имало, аз просто не съм забелязала, защото страшно много го обичах.
Виж целия пост
Баща ми никога не съм намирала повод да го критикувам, и да е имало, аз просто не съм забелязала, защото страшно много го обичах.
Препоръчани теми