Ще си тръгнете ли, ако детето остане?

Да, но ако майката има по-големи възможности да гледа детето?
Как ще се реши въпроса, ако конфликта е само между съпрузите?

А той е между съпрузите,като това не я прави лоша майка и респективно няма причина да не остане детето при нея.

За това решава съда. Все пак съдията би трябвало да вземе предвид условията, при които ще живее детето, неговите потребности. Моят адвокат казваше, че в неговата практика никога не е имал случай детето да се даде на бащата, но винаги има изключения. Естествено, че са най-важни интересите на детето, но само човека си знае каква е наистина ситуацията при тях.
Над мен живее една жена с 11-годишното си момиченце от първи брак и нов приятел, който е е с тях от 2 години. Карат се почти всеки ден, бият се по всяко време на денонощието, тя крещи и бие детето, изобщо ужас. Почти всички във входа са сигнализирали в Закрила на детето за това при какви условия живее малката, но досега никой не е предприел нищо по въпроса. Това за мен е ненормална ситуация и за съжаление не се променя.

Бих останала, ако не мога да си взема детето. Няма вариант да съм щастлива някъде с някого, ако детето не е до мен. Щом няма тормоз и побоища, нямам нищо против да живея собствения си живот с някой, който си живее неговия, стига да не си пречим.

В първия момент си помислих "егати темата", но после се сетих за познат, който гледа детето си от 8-месечно. Жена му се влюбила в някакъв, решила да си живее живота с него, той й казал, че я иска без детето и тя доброволно се е отказала от него. За мен това е болен мозък и не мога да си представя психически и емоционално стабилна жена да го направи.

Всеки сам решава как да протече живота му, Misty Ако имах късмета партньорката ми да да НЕ иска детето ни, щях да изчезна с него за 10 секунди Но в живота нещата рядко са толкова прости, нали?
Мисля, че партньорката ми всъщност е добра майка. Да, вярно е, че детето има нужда от баща, освен от майка, но не знам какво мога да направя по този въпрос. Дори не си правя илюзията, че е възможно някой съд да реши, че е добре дъщеря ни да живее с мен... това е част от съдбата да бъдеш мъж и аз се опитвам да приема нещата:) Да, мога да се грижа за детето и имам чудесна връзка с него, но да дойде с мен........... дори не се и надявам това да стане

От друга страна, както отбелязва Снежа63, майката също може чудесно да се погрижи за детето и го прави, така че....

Има само едно нещо - дъщеря ни ще получи едно точно определено отношение към мъжете, което със сигурност ще повлияе върху нейните връзки след време. Тя ще мисли, че мъжете "не са сигурни", че "изчезват от живота ти", че са "онези, които те напускат", че "абдикират"... Не съдя дали това е вярно или не, просто в този конкретен случай не е така, а кой знае още колко такива случаи има...
Един приятел ми разказа, че бил сърдит на баща си дълги години, защото ги е напуснал, когато бил на 7. Когато станал на 20 разбрал истината по заобиколен път. Простил на баща си, поговорили и.... баща му починал скоро след това, сякаш само това е чакал в живота си.

И  моите наблюдения са такива.

Тук обаче май говорим за изключенията , мъже което не могат да  живеят без децата си, както повечето майки.
Да пази Господ, но ако ми се случи никога не бих си тръгнала сама. Каквото и да е в такъв брак, няма да е като другото.

 А защо просто не поговориш с майката !? Няма да я вземеш, но покрай нашия развод се запознах с интересен случай. Детето живееше и при двамата родители, по 2 седмици при всеки. Първата ми реакция беше, че това е безумие да го разнасят така, но след като видях детенцето осъзнах, че не е. То си беше много весело и спокойно дете. Аз например никога не съм ограничавала срещите баща- деца, но той няма желание. Всичко се свежда до решеното от съда и толкова.Отговора му е- нали знам, че мога да ги взема когато поискам... Но НИКОГА не го прави.

Е, ние си поговорихме общо взето разумно и успях да постигна устна договорка, че минимум 2 пъти седмично ще си я взимам при мен Не изглежда много, но това все пак е минимума, може и по повече време...
Четох някъде, че не било добре за децата да нямат "основна къща" - разстройвали се и други такива. Не съм сигурен, че идеята 2 на 2 седмици е ОК. Няма ли детето да изперка?! Не че не искам де, но все пак детето е важното, нали?

Не прогнозирай такива неща. Децата не са толкова глупави и то с всяко следващо поколение.
Децата са много по-умни от нас и много по-разбиращи.
Може би, ще ти трябва много време за да го разбереш, но децата са много по-прощаващи, по-добри от нас!

Това беше и моят страх. Всичките ми приятелки и познати, които са израснали без баща търсиха сигурността на по-възрастни и улегнали мъже, сякаш за да компенсират липсата на сигурност в отношенията баща-дъщеря. И направо побеснявах, че нагона на мъжа, който е баща на детето ми щеше да я бележи така...

Но от сегашната си позиция мога да кажа, че за детето е по-важно да има спокойна, стабилна и предвидима среда. Пробвали сме доста варианти. И аз мисля, че дъщеря ми се чувства най-добре когато си има основна среда (къща, приятели, нейна стая) и ясен и повтаряем график на виждане с баща си. Всички останали плаващи варианти за мен са неработещи.

Много пъти съм си мислела същото. Обаче: Като дете на разведени родители с втори брак на майка ми впоследствие никога не съм смятала, че мъжете си тръгват, не са надеждни и т.н.
Но може би подсъзнателно съм търсила бащата в "улегналия и стабилен мъж", какъвто ми се видя БНД. Това, че не е бил такъв, а че само ми се "видял" обаче не мога да отнеса към факта, че някога майка ми се е развела. Защото баща не ми е липсвал - втория й съпруг прекрасно се справи с тази роля.
Второ - винаги се сещам за една любима сцена от "Сексът и градът", където Кари имаше сходния казус и обясняваше на Миранда, че никога нямало да има стабилна връзка, защото навремето баща й напуснал майка й. А тя й отговори, че нейният баща се е прибирал всяка вечер по едно и също време, никога не е напускал майка й, живели са в хармонично семейство и въпреки това Миранда също не може да има стабилни и сигурни отношения с мъжете...


Така че само този единствен факт не е определящ към връзките на дъщеря ти впоследствие.
[quote author=izneviara link=topic=553071.msg17696450#msg17696450 date=12965937
Четох някъде, че не било добре за децата да нямат "основна къща" - разстройвали се и други такива. Не съм сигурен, че идеята 2 на 2 седмици е ОК. Няма ли детето да изперка?! Не че не искам де, но все пак детето е важното, нали?
[/quote]

За изперкване няма да изперка, но наистина е добре да има "основна къща", а с другия родител да се вижда когато реши. Сега е малка, режим все пак е необходим, но когат порасне сама ще решава кога да бъде с теб - ако отношенията ви са добри, е твърде възможно и по половин седмица да прекарва при теб.

Кое? Развели са се, или са останали заедно заради теб? Едно дете ли си?

Благодаря за мненията и за отделеното време, момичета! Ще карам наред с коментарите:


Веднага се съгласявам! И аз мисля така.

Четох точно такива съвети от психолози - за стабилен график и предвидимост, така че май натам вървят нещата.

Останаха заедно, а те двамата са отровна комбинация заедно И на мен и сестра ми ни се разказа играта...

Хм... да не говориш за бившата на любимия?
Гледам, май живеете в един квартал.
Поне това, което съм болднала е 1:1.

Кой знае? Светът е малък. Беше приятелка на моя добра приятелка за кратко.  Или поне така се беше заблудила. Но нещата си дойдоха на мястото. Тази дама беше нещо неподражаемо. Ако става дума за него няма да ти е лесно да му помогнеш да преодолее стреса.
Ще й кажа да ти пише на лични ако искаш.