От Дядо Коледа подарък си поисках и на Дюкан режима по празници устисках - 243

Леле, че много сте писали   
Честит имен ден на всички именици днес и вчера, да сте живи и здрави!   
Вещи и екип, страхотна тема   

Включвам се в темата за  външния вид, разбира се че има значение, всяка от нас е малко или много суетна и повечето от нас отслабват заради естетичен проблем, малко по- късно се замисляме за здравословен такъв. Моята лична мотивация е, че не се харесвам дебела и естествено няма как да очаквам друг да ме хареса.

... за протокола след серия ПЗ и П 5/5 още едно кило преборено, надявам се трайно.

Суета - твоето име е жена! Това е положението - човешките същества сме суетни, което разбира се не е лошо. И на мен ми се иска да съм красива като Анжелина Джоли, ама не съм, искам да съм умна като Мария Кюри ама не съм, искам да съм смела като Валентина Терешкова ама не съм, за сметка на това аз съм съпруга,майка и  баба, която е уважавана и обичана. Чувствам се добре в своята кожа, която от време на време поразпъвам с някой друг килограм в повече, ама се харесвам и всяка сутрин като стана си казвам-какъв прекрасен ден, аз съм здрава и щастлива и денят ми започва прекрасно! Казвате, че е важно да изглеждаме добре. Смаилс беше писала, че това не зависи в никакъв случай само от килограмите-това е комплекс от умения за обличане, за поддържане на коса, нокти, кожа, за стойка, самочувствие и най вече  настроение и позитивизъм!  Моята най добра приятелка е много пълна и  години наред се бори с килограмите - но няма по чаровен, красив и положителен човек от нея,вечно усмихната,  готова да помогне на всеки, а как танцува Огледай те се и ще видите колко жени с нормални килограми са мрачни, тъжни и смачкани. Така, че важно е да изглеждаш добре, но това е комплексно и килограмите са само една мъничка част от общия пъзел!

Биг Баба (абе хич не ми приличаш на баба(макар и да имаш внуче/внуци), ама нейсе ), чудесни думи, това исках да кажа и аз в предходните си постове, че не само външността прави човека красив....

Аз не съм съгласна, че суетата е основното... Аз лично никога не съм била суетна и макар, че цял живот съм поддържала яки килограми, съм си имала самочувстие и всичко. Винаги съм твърдяла, че ако човек има вътрешна красота, ако е умен, добър и талантлив, ще успее...

Но трябваше да отслабна, за да разбера колко съм грешала. Когато слязох под 80 кила, а аз на 78 кг излеждам доста добре, изведнъж осъзнах как ме гледат различно и в работата, и как пред мен се отварят врати, които преди винаги са били затворени, как започнах да печеля активи с много по-малко усилия. Явно за жената е важно да е красива, или поне да изглежда добре. Защото колко умна и талантлива мога да твърдя, че съм, ако една пуста лакомия и една глупава уста са по-силни от мен.

По отношение на връзките с мъже, винаги съм имала човек до себе си, който да ме обича, така че това не ми е липсвало, толкова, колкото признанието в другите сфери на живота.

За протокола: през основната част от живота си съм тежала 95 кила. Бременна бях 133 кила, 6 месеца след раждането на детето си бях 122 кила. След Дюкан бях 78, а сега - видно е от лентичката. При мен яденето е самоцел, утеха, запълване на празнини... всичко друго, но не и удоволствие от храната...
Туй то... Сега се надявам да сляза под 75 килограма, но си знам, че е едва ли е възможно.

Поздрави и целувки и режимно...

И аз не съм съгласна, че е суета. Понякога е въпрос дори на оцеляване. Един много прост пример.  Ако на интервю на работа отидат една пълна и една нормално слаба жена коя според вас ще вземат? Дори и пълната да е по-умна пак шансовете и са много, много по-малки. Ако изобщо я допуснат до интервю.  Защото много често в условията е споменат и външния вид. А дори и да не е споменат има значение при самото подаване на документите. За съжаление

 Лятото един познат ме препоръчал за 1 работа..Отивам на интервюто, всичко беше ОК. После от него разбрах, че въпросната "шефка" казала че за нея дебелите хора са мързеливи, и неамбициозни, защото са се оставили да стигнат до тук  но той ме защитил и тя казала, че съм изглеждала сладка и интелигентна ама си знае    Това не е ли повече от расизъм  Кога ще ти се случи в 1 страна като САЩ... 

Здравейте
най-сетне се прибрах...ужасно дълъг и изнервящ ден  Изпита беше 40 мин, но чакането цяла вечност, но важното е че го взех с 4 и сега мога да отдъхна да пия едно кафе и да хапна, защото съм яла само трици днес...
Хубаво е, че всеки е дал малко информация за себе си, само че ще изчета всичко малко по-късно, защото сега съм адски изморена.
За мен ще кажа, че започнах да качвам след като ми извадиха сливиците и влязох в пубертета.Започнаха едни комплекси, едно подтискане... свалях 3 4 кг след което пак ги качвах и така докато не се качих един ден на кантара и не видях 66 кг.Тогава реших, че съм младо момиче и трябва да се взема в ръце...започнах да се ограничавам от сладко, тестяно, газирано...ядях си манджи,солети,плодове и от ноември до май бях станала 55 кг.Чувствах се страхотно, но заминах на морето да работя, а работата ми беше по цял ден на един стол и се върнах отново 65 кг-ужас!Върнах се и пак почнах така и пак свалих и пак заминах на същата работа и пак се върнах със същите качени килограми-по-голям ужас! И септември 2009 бях прочела за Дюкан и че се сваля много и започнах.Добре ама бях чела само първата страница с позволени храни, нямах достатъчно информация, ядях много кренвирши (като си мислих че няма да ми навредят толкова), смесена кайма и кой знае още какво.Резултата естествено беше много малко свалено за многоо време (3 4 кг за 6-7 месеца)Лятото бях в Англия там по незнайни причини  стигнах до 63 , отчаях се , реших да се включа в този форум и от тогава се заех сериозно и стриктно!Е резултата е на лице, тежа 50 кг, и се чувствам страхотно.Надявам се да съм се поучила от грешките си и сега да не допусна пак да си кача килограмите..Това е моята история на кратко..
Сега ще си почина и ще ходя да поливам изпита (с кола лайт  както обикновенно  )
Лека вечер и утре ще ви изчета всички ,за да разбера и вашите истории 

разбира се,че освен външността е важно и какъв човек си,ама като гледам някои мъже около мен как откачат и се разтапят в присъствието на мои колежки,които са колкото кухи като хралупи от вътре,толкова по-идеални са отвън,ама на кой му пука,те не търсят вишистки със златни сърца,и при търсенето на работа е същото,преди години имах магазин,е как да взема на работа жена дето ще се заклещи зад щанда,съжалявам,линчувайте ме,обвинявайте ме,ама всеки си гони интереса

Klee,браво за добрата оценка. Заслужена ти е почивката и почерпката.Аз пък си боядисах косата  ,няма да си гледам белите корени вече.И днеска пропуснах танците ама нека ми се оправи гърлото ,в четвъртък се надявам да ида.Тия дни много ми е студено.
Аз пък винаги съм се подлагала на диети заради себе си,никога заради друг.И свалих толкова ,колкото аз да се харесам.Мъжо ме харесва сякак.Той като бях дебела се влюби в мене,но аз не се харесвах.Сега е прееедоволен. Само се чуди тоя режим защо така ми повреди либидото  .Ми кво да правя,нямам желание и това е.Може да почва критическа,може и заради зимата,незнам.
Иначе съм съгласна че слабичките са за предпочитане пред пълните що се касае до работа.

Полудях Ƹ̵̡Ӝ̵̨̄Ʒ  това което чета много ме натъжава. Аз съм сигурна че ако ние не се харесваме,няма как другите да ни харесват,но не защото сме дебели,грозни или безлични, а защото нашето поведение показва че ние не се обичаме. Малко искрено и лично сега Аз на младини минавах за красавица стройна,симпатична, абе имах си всичко, като се запознах с моя мъж всички приятелки се изредиха да ми казват че не ми отива и го намираха даже за грозноват(говоря за добри приятелки , не за псевдо такива).Даже собствената ми майка веднъж, къде на на майтап,къде наистина ме попита какво съм харесала.Ами не можах да дам смислен отговор тогава. Моят мъж ако го попиташ обаче се чувства като гръцки бог, намира се за много симпатичен,родителите му са успели да го вкоренят това в него, освен това е израстнал на басейна,постоянно тренировки спортни лагери, заобиколен от момичета.Сега като се замисля на тези години,това е което ме е привлякло в него, точно тази самоувереност и самочувствие.И досега си е такъв.За него си е най-най във всичко,няма ама грам комплекси за разлика от мен.
Дъщеря ми е на твоята възраст, няма грам целулит и мазнинка обаче има голям комплекс от ръста си.Още от малка растеше по-висока от връстниците си, децата и викаха "Айфеловата кула" и като започнаха комплекси, започна да се прегърбва, ходеше само с маратонки ,облечена все по начин да остане възможно най-незабелязана и безлична.Вместо от това да направи предимство, тя си го нарече за дефект и това е.За сефте тая година е сложила рокля и обувка с ток. Сега по отношение на момчетата същата работа - а колко се опитвам да и втълпя че това което ги привлича в нас е наистина най-вече нашето поведение и чар и всеки наш комплекс личи още дето се казва в погледа ни.

По тоя повод се сещам за един психологически експеримент ,седи една жена зад една витрина на магазин,жена около 40-те с нормално тегло, нормална външност, и и казаха да мисли за нещо хубаво за това  колко е щастлива и секси.Отвън спираха минувачите и им казваха да напишат как виждат жената и трябваше да залепват лисчето на витрината.Така минаха около 20-на души.Започнаха след това да четат какво е написано на листчетата- "Супер секси" "Сладка" "чаровна" и всички от този род.После я накараха да си мисли нещо тъжно и да мисли за своите дефекти,за това което не харесва в себе си, пак повториха номера с лисчетата, разбира се с други минувачи.На листчетата пишеше "Безлична" "Грозна" "Отблъскваща" имаше даже на едно листче на което пишеше "Смърди ужасно"(което този който го е написал няма как да го установи, тъй като жената стои зад витрина на магазин а минувача е отвън).Направи си сама заключенията.

Аз като започнах да пълнея бях на 32-33 бях минала две бременности на които наддавах 4-5 кила само на корем и си мислех че никога няма да имам проблеми с теглото.И като ме обхвана паниката,то диети,то глад,то депресия,купувах си само черни дрехи, които даже не мерех защото не можех да понасям образа който виждах в пробната,ами как да ме харесат околните като всяка клетка от моето тяло издаваше че аз самата нямам никакво уважение към себе си. Да, пълнеенето беше началото на края ,но да стигна до там явно е имало и по-дълбоки причини.За сведение сега съм на килограмите на които влязох да раждам второто си дете. Не че нямам проблем с кривите огледала,но няма нищо общо с това което чувствах преди.Както казах,щастлива съм,спокойна съм, направо съм нов човек, но го отдавам не само на това че съм смъкнала толкова кила а на това че промених отношението си към храната и живота ми като цяло,промених вътрешния си мир.

За съжаление и самочувствието не е водещо. Някоя пълна жена (изпозвам примери за пълни, защото това ни е общият проблем) може да се мисли за първа красавица, може да мисли само за положителни неща, но това не може да накара околните да я гледат с нейните очи - за повечето от тях тя ще е една пълна жена, която винаги ще е на по-заден план ако се сравнява с някоя по-слабичка. Николекса, примерът за мъжа ти е показателен - той има самочувствие, родителите му са успели да му го повдигнат, което е чудесно, но за твоите приятелки той е бил грозноват въпреки всичко това.

Вещи ще има проблем само ако на моя мъж му пука за какъв минава в очите на приятелките ми или пък на когото и да е друг.Той се чувства щастлив, намерил си е хубава жена (т.е жената която е искал не го е намерила за грозноват) ,има здрави и хубави деца,черпи живота с пълни шепи, успява в това което започне.Какво му трябва повече на един човек .   Това за него го написах,заради Полудях Ƹ̵̡Ӝ̵̨̄Ʒ ,защото немерих много тъжно едно толкова младо момиче да си задава въпроси защо едно хубаво момче може да намира нещо в нея.Прекрасно е че е решила да се отърве от килограмите, те не авантажират никого,създават безброй здравословни проблеми, но не трябва да го прави заради това да се хареса на другите.Всеки един човек има недостатъци,важното е те да не станат център на целия му живот.

Николекса, ние може да слагаме един човек на най-важното място в живота си, но живеем сред много хора. И е нормално и човешко да искаме да сме харесвани. Не само от единия човек, а от повечето хора, които ни заобикалят. Не може да се каже, че е суета. Да, има известна доза и суета, но е и нещо повече - стремеж да сме все пак в хармония с околните и да се чувстваме комфортно сред всички.

Взех си бележка, няма да слагам емотикони! Извинявам се, че съм ви подразнила!

Не разбрах обаче защо сладоледът е такъв проблем. Прочетох за него точно във форума, че го приемате за режимен и го консумирате. Затова и реших да го опитам.
При това единственото сладко, което съм приемала от както съм на режима е Колата-лайт и няколкото лъжички от него вчера. Опитах да си направя кексче на микровълновата със Стевия - че стана като камък е едно на ръка, ама и след сдъвканата хапка в устата ми остана някакъв странен сладникав вкус, който никак не ми се понрави. Същото беше и когато за един-единствен път пих чай с нея. Сладко беше, но беше странно и не ми хареса... Та, не съм взела сладоледа за наяждане, а за да не изям нещо нережимно, когато ми се прияде сладко. До сега веднъж съм изпитала подобно трудно преодолимо усещане, което за щастие успях да подтисна, но исках да имам нещо под ръка, за всеки сучай! Обяснете ми защо не е редно да се ползва, моля.

Иначе не съм сигурна защо точно отслабвам. Често ми се е искало да натрия нечий нос. И да докажа на някой, а и на себе си, че мога... И съм плакала, и други опити съм правила, и съм завиждала... И дрехи не бях си купувала от сума ти време, само защото страшно се подтискам, когато чуя - "Няма размер като за вас!" примерно. За капак съм срамежлив човек, че и комплексар. И не обичам да се шуми около мен! Тежък случай!
Затова и вече започвам да се дразня от въпросите и коментарите на колегите, относно промяната ми. Някак си ми се ще да отслабна за себе си, т.е. - никой да не коментира нищо, да не цъка и прилилюцва. Това ми е неприятно. Защото аз съм си аз! Ще продължа да обичам да ям едни и същи неща, ще продължа да нося дрехи от същия спортно-неглиже стил, няма да сменям мъжО! Не съм се променила! Все едно просто съм съблякла някаква по-обемна дреха!... Такива ми ти работи... А "черешката на тортата" е, че и при мен, като при tonnny_bg, изчезна либидото. Луда работа!...

Някак си се чувствам раздвоена, ако ме разбирате. Хем се радвам, че влизам в старите си дрехи, че изглеждам по-добре, хем това прекалено внимание ме натоварва и затормозява. Имал ли е някой подобни пролеми? И как се е справил с тях?

чакайте малко,захванахте се с ..полудях,за какво точно ви е тъжно,момичето има акъл в главата си и достатъчно самокритичност,тя започва с това,че е тежала 115 кг на 20 год.та това е тъжното,колкото и високо да вдигаш глава и да се усмихваш-факта си е факт.А за либидото-когато свалих 40кг след раждането-преди5-6 год.от тогава и моето го няма и въпреки,че отново качих,пак си го няма/почти де/,дразнещо е вторачването втеб,и мен винаги ме е дразнело,но и това ще мине,ти стискай зъби да не се върнеш обратно по-пътя,че тогава какви ще са приказки