100 % добра майка

Що бе? Пак ли нещо се изказах кофти?

И аз познавам немалко хора, за които детето е част от "отметката" - отметнахме и тази житейска задачка.  

Много съм съгласна с Iris04, че достатъчно добрата майка (щото от словосъчетанието "добра майка" ме втриса  ) е чувствителна и разпознава потребностите на децата си. Само, че не съм виждала нито едно дете на шест месеца, година или две, чиято потребност е да прекарва с майка си по час дневно. Да не говорим, че то така е измислено от природата - до едно определено време (условно определено като първите три години) майката е тази, която най-адекватно "разчита" потребностите на детето.  

Толкова се паля по темата, защото сега има една адски опасна тенденция, която наблюдавам и тук - да се тръби, че жени, които посвещават определени години от живота си на децата си го правят, защото нямат нищо по-добро за вършене. Един вид, крият се зад гърба на майчинството, понеже са социално неориентирани, неуспешни, без интереси и способности да се реализират. Неглижирането на приноса на майките е адски страшен. Отглеждането на едно смислено и подготвено за живота човешко същество (и това не означава знаене на песнички, а хора без травми от ранно прекъсване на връзката с майка си) е вероятно най-значимото нещо, което някой може да направи. Заедно с измислянето на лекарство против рак, например. Някой тук изобретявал ли е лекарство против рак? Аз и СВ-то ми се чувстваме успели... но там, навън, е лесно... А с децата е наистина трудно - секунда невнимание може да коства ужасно много.  

Това изречение ме подсети за нещо...
По TLC  имаше едно предаване за жените полицайки.Разказваха за работата си,даваха случаи, и изобщо ежедневието им.Та една от тях каза следното:
"По-лесно е да съм полицай навън,отколкото майка у дома!"

Което говори много за това,колко и какво се изисква ,за да отгледаш един човек.

Да ... Колко трудно е да се зарадваш на чуждия успех!
И ... колко лесно да го омаловажиш. Така собствения изглежда по - голям!

Аз от тези теми винаги разбирам, че да си отдадена изцяло на детето е много по-трудно, отколкото хем да гледаш дете, хем да работиш. Ако наистина така смятате, приемете, че не всеки иска да му е трудно. Аз имам 3 деца и ако ще се затруднявам допълнително, ще се вкарам в големи проблеми.   Искам да ми е по-лесно значи  

И както вече казах, радвам се на жените, които са си у дома. Учудвам се, че те не само не се радват на мен и другите работещи, ами и описват ситуацията като трагична чак... Няма логика.

Дана, логиката е една-единствена - всеки гледа от своята си камбанария. Аз, ако трябва да се върна на работа, когато детето ми ена 5 месеца, ще пукна просто... и съответно ми е мъчно... а за теб това е добре... Значи - радвам се за теб 

Аз не съм се върнала, ходя за по някой час, защото работата си я движа аз Ако не ходя да си свърша нещата, няма да пукна, ама после ще ми е доста по-трудно Ето в момента бебето си лежи близо до мен и хич не ми изглежда нещастно, дето не ме е имало по време на едното му спане. Всъщност не мисля, че изобщо е разбрал, че съм излизала.

А пък и аз както съм с три деца, би трябвало ако не работя, да визам от майчинство в майчинство и накрая да изляза с жълта книжка, не мерси

Много добър пост  

С изключение на това, че не видях някой да неглижира приноса на майката за развитието на едно дете Единствено видях да се говори, че майката, която работи, едва ли не няма такъв принос или той е по-малък.

Всеки ще си носи последствията и от възпитанието на детето, и от начина, по който организира живота си. Животът е толкова динамичен, че всеки ден нещата се променят. Не може да има правила, които да са общовалидни...

Ами явно е по-трудно.   
След като толкова майки тук признават, че двете години в къщи с детето са ги изнервяли тотално, чувствали са се като в капан,нямали са никакви контакти и развитие, търсили са начини да се върнат по-рано на работа ,някои наистина бързо-бързо се връщат на работа....
На мен това ми звучи точно така:че им е по-трудно в къщи с детето ,отколкото на работа...   

Това тук не го прочетох. В темата няма такова нещо.
Страшното не е, че някой си омаловажава майчинството. Страшното е когато това, че някой го прави ни пречи.
Не ми дреме дали работата ми е важна. За доста болници е, но за нито един от познатите ми не е нещо особено. Те не разбират какво правя. Същото е и с хората, които смятат, че отглеждането на дете е песен. Всички знаем, че не са прави. Всичко е важно, всяка реакция е важна. Примерът е важен. Храната е важна...Мога да изброявам до утре. Не количеството, а качеството. Там е скрито всичко.
Една част от поста ти ме интригува:  а хора без травми от ранно прекъсване на връзката с майка си. Хората, които страдат от майки, които не желаят да прекъснат връзката си навреме има повече. Факт е.
И пак казвам. Забравяме една много важна фигура в живота на детето - тати. Според мен: една майка трябва да е на 65%, а другите да ги остави на тати.
Гледах Иван 4 години и тогава почнах работа. Е трудно беше. И какво от това? По - малко майка ли съм? Да се гледа дете не е лесно, но не те прави и герой. Всяка жена, всеки мъж минава през това. Най - лесно, най - правилно е когато двамата бъдат родители заедно.
Майката, преди да е майка е и човек със собствени нужди. Остави ли тези нужди на страни, не се стига до добри неща.

Разбира се, че е по-трудно. Честно казано, след 2-3 годинки, не е и особено редно, според мен, но да речем, че това е друга тема.

О, да! За това няма спор. Всяко нещо - с времето си. Първо грижите на майката и семейството, после да си трошат главата и да си намират мястото в група 

Аз мисля, че нещата седят по по-особен начин. Няма нито един от списващите тук, който отделя 24 часа на децата си. Има хора, които отделят по 10 часа дневно да седят над тенджерите и тиганите и с фотоапарат в ръка, че да увековечат за бъдните поколения всяка манджа и салата, която са забъркали през живота си. Има хора, които имат други хобита, но определят себе си като домакини -  плетат, шият, бродират, чистят, висят във нета, садят градинки във фейса или имат други, различни от изписаните хобита, в които изкарват голяма част от деня си. Не познавам нито една жена, която да се е отдала в 100% от времето си на децата. Та ми става странно защо ако една жена отдели 8 часа на ден да бърка свинско със сос и 4 вида предястия и торта за десерт може да нарече себе си по-добра майка от друга, която отделя същото време за да изкара някой лев, практикувайки друго хоби, наречено  работа. Защо едната се приема, че се грижи за семейството си, а другата, че е изоставила децата си. Има нещо дълбоко сбъркано в това и това е нещото, което мен лично ме кара да пиша в подобни теми. Това няма нищо общо с децата. Нито едната, нито другата като група може да се нарече по-добра майка просто защото "работи" вкъщи или пък във фирма, а добра майка правят една жена едни различни неща...
Saule , примера за цирк дю солей въобще не си го схванала, но няма да се повтарям, че ще решат пак, че се обяснявам... От отговора ти обаче да ти кажа, че да, съгласна съм, че всяко нещо с времето си, но пък за да покажеш на детето си красотата на света е необходимо и нещо повече от време. И още нещо... ок, ти пишеш и можеш да го правиш от вкъщи, което приемаш за твоя, лична заслуга и въпрос на твоя организация. Дали обаче ако беше оперна певица щеше да можеш с лични заслуги да си работиш работата от вкъщи или нямаше да раждаш деца? И как можеш да съдиш една жена заради това, че няма талант да пише, а например има таланта да пее...

Съгласна съм с Богиня. Според мен неработеща майка е ок до 3 год възраст на детето. Който може да си го позволи и не му причинява душевни драми - чудесно, няма лошо. Но от там нататък според мен е задушаващо за децата да прекарват по 24 часа с майка си. Те имат нужда да са сред връстници и то сами. В градинката с викаща по тях или тичаща след тях с филия майка не се брои. Децата имат нужда да се социализират, да излизат извън семейството за известно време, да свикват с живота в колектив. Моите наблюдения (нямам претенции, че са статистически значими) върху познати показват, че децата на 4-5-6 год, които са по цял ден с майка си развиват някои... да кажем по-меко... не особено приятни черти на характера. Стават тирани, егоисти, не спазват правила. Което естествено не е по вина на децата. Нормално е след като майка им показва, че живее само за тях и чрез тях, те да си мислят че целият свят се върти около тях.
А от страна на майката... щом ще си мерим  кое е по-трудно - да работиш или да домакинстваш... Няма лошо в свинското с 4 предястия. Забравяте обаче едно  - майката, която работи, върши и всичката останала домакинска работа. Аз откакто се върнах на работа готвя точно толкова, колкото и преди. Къщата ми не е по-разхвърляна, нито по-мръсна. Но освен това изкарвам и пари, за да осигуря на децата си нещата, които са важни за тях.