Чудех се къде да пусна темата, но реших, че тук ще получа хем повече отговори, хем сериозни такива. 
Сега...ще пиша доста дълго и подробно и се надявам да ми дадете съвети как да процедирам аз, като свидетел и не/пряк участник в ситуацията.
Имам близка приятелка, която е под непрекъснат физически и психически тормоз от мъжа си, а общото им(и единствено дете) под психически такъв.
Моля, да ме посъветвате, аз как трябва да постъпя – да не се бъркам в чужди работи, както ме съветват абсолютно всички или .....тук искам помощ, след като изчетете долното.
Ще нарека моята приятелка Петя.
Петя е омъжена от 4 години. Със съпруга й имат дете на 3г.
В 8-ми месец от бременността, мъжът й я пребива толкова жестоко, че тя ражда преждевременно и 2 месеца след това лекарите се борят да спасят детето. (побоя не е докладван в нито една институция).
Тормозът продължава до ден днешен. Шамари и юмруци за неща от сорта на „манджата не е топла”, „днеска ми е криво” и т.н.
Бащата не пуска детето, което в момента е на 3г, да посещава детска градина или да излиза с майка си по детски площадки. Следствие на това, малкият до ден-днешен не може да говори. (майката го е водила на лекар и според лекаря детето трябва да общува повече със свой връстници).
Конкретни ситуации с моето участие: Миналата зима, Петя ми се обажда да дойда спешно, защото детето е много болно, а мъжът и не иска да й даде пари за такси до болницата. Закарах ги.
Втори случай. Отидох им на гости докато бащата беше на работа. С целия си акъл взех и едно детско камионче за подарък. Няколко дни по-късно разбрах, че Петя е била бита за това, че си е поканила любовник и ТОЙ е подарил камиончето.
Тогава ми кипна и заплаших бащата, че ще докладвам всичко пред Агенцията за закрила на детето, но той ме хвана за гушата и каза, че ще ми избие зъбите, ако посмея да си отварям устата. В този момент се намеси приятелката ми и каза, че тя ще отрича всичко пред агенцията, така че да не се хабя напразно.
Обаждах й се от време на време, но мислех, че така мога да и докарам неприятности и й предложих да ми пише на скайп или фейсбук, а тя ме сюрпризира, че мъжът й крие кабела на компютъра, когато излиза.
От известно време не съм й звъняла...
Останалите в тази ситуация:
Петя живее със свекър си и свекърва си. Търсила е женска подкрепа в свекърва си, но тя е на позиция „аз съм го гледала 30г, сега е твой ред!” Свекъра е по-мил и благосклонен, но Петя го описва като мъж под чехъл и освен мили думи, от него не може да получи повече.
Родителите на Петя живеят в чужбина. Предлагали са й да замине в непознат град, а те ще й плащат квартира и издръжка на детето. Петя твърдо не иска!
Петя няма вече приятели, защото, нали ви обясних ситуациите с мен... хората масово не желаят да се товарят с неприятности.
Как да постъпя аз? Когато споделя с някой, получавам отговори „Не е твоя работа, не се меси, това са си техни отношения... и т.н” Мисля си, че „да не се меся” не е най-правилното решение. От друга страна аз също имам живот и семейство и не бих искала онзи изрод да ги нарани по някакъв начин....
Ако докладвам в Агенцията за закрила на детето, какво следва? При условие, че най-вероятно и двамата родители ще отричат, а по детето няма следи от физически тормоз(детето наистина не е бито, а само майката. Детето единствено е „под домашен арест”). Дали след посещение на служителите, няма и майката и аз да изядем по един бой?
Съвети?
п.с. колкото и невероятно да звучи горенаписаното, искам да знаете, че темата не е пързалка.
п.п.с. Петя, ако по някакъв начин четеш това и се разпознаеш – искам да знаеш, че го правя с най-добри чувства!
Виж целия пост
Сега...ще пиша доста дълго и подробно и се надявам да ми дадете съвети как да процедирам аз, като свидетел и не/пряк участник в ситуацията.
Имам близка приятелка, която е под непрекъснат физически и психически тормоз от мъжа си, а общото им(и единствено дете) под психически такъв.
Моля, да ме посъветвате, аз как трябва да постъпя – да не се бъркам в чужди работи, както ме съветват абсолютно всички или .....тук искам помощ, след като изчетете долното.
Ще нарека моята приятелка Петя.
Петя е омъжена от 4 години. Със съпруга й имат дете на 3г.
В 8-ми месец от бременността, мъжът й я пребива толкова жестоко, че тя ражда преждевременно и 2 месеца след това лекарите се борят да спасят детето. (побоя не е докладван в нито една институция).
Тормозът продължава до ден днешен. Шамари и юмруци за неща от сорта на „манджата не е топла”, „днеска ми е криво” и т.н.
Бащата не пуска детето, което в момента е на 3г, да посещава детска градина или да излиза с майка си по детски площадки. Следствие на това, малкият до ден-днешен не може да говори. (майката го е водила на лекар и според лекаря детето трябва да общува повече със свой връстници).
Конкретни ситуации с моето участие: Миналата зима, Петя ми се обажда да дойда спешно, защото детето е много болно, а мъжът и не иска да й даде пари за такси до болницата. Закарах ги.
Втори случай. Отидох им на гости докато бащата беше на работа. С целия си акъл взех и едно детско камионче за подарък. Няколко дни по-късно разбрах, че Петя е била бита за това, че си е поканила любовник и ТОЙ е подарил камиончето.
Тогава ми кипна и заплаших бащата, че ще докладвам всичко пред Агенцията за закрила на детето, но той ме хвана за гушата и каза, че ще ми избие зъбите, ако посмея да си отварям устата. В този момент се намеси приятелката ми и каза, че тя ще отрича всичко пред агенцията, така че да не се хабя напразно.
Обаждах й се от време на време, но мислех, че така мога да и докарам неприятности и й предложих да ми пише на скайп или фейсбук, а тя ме сюрпризира, че мъжът й крие кабела на компютъра, когато излиза.
От известно време не съм й звъняла...
Останалите в тази ситуация:
Петя живее със свекър си и свекърва си. Търсила е женска подкрепа в свекърва си, но тя е на позиция „аз съм го гледала 30г, сега е твой ред!” Свекъра е по-мил и благосклонен, но Петя го описва като мъж под чехъл и освен мили думи, от него не може да получи повече.
Родителите на Петя живеят в чужбина. Предлагали са й да замине в непознат град, а те ще й плащат квартира и издръжка на детето. Петя твърдо не иска!
Петя няма вече приятели, защото, нали ви обясних ситуациите с мен... хората масово не желаят да се товарят с неприятности.
Как да постъпя аз? Когато споделя с някой, получавам отговори „Не е твоя работа, не се меси, това са си техни отношения... и т.н” Мисля си, че „да не се меся” не е най-правилното решение. От друга страна аз също имам живот и семейство и не бих искала онзи изрод да ги нарани по някакъв начин....
Ако докладвам в Агенцията за закрила на детето, какво следва? При условие, че най-вероятно и двамата родители ще отричат, а по детето няма следи от физически тормоз(детето наистина не е бито, а само майката. Детето единствено е „под домашен арест”). Дали след посещение на служителите, няма и майката и аз да изядем по един бой?
Съвети?
п.с. колкото и невероятно да звучи горенаписаното, искам да знаете, че темата не е пързалка.
п.п.с. Петя, ако по някакъв начин четеш това и се разпознаеш – искам да знаеш, че го правя с най-добри чувства!
Колкото по-бързо тя се самоосъзнае 
, толкова по-малко поражения ще има в/у нейната и най-вече в/у невинната детска психика./