Февруарки09

Фокси, как са децата?

Уж нямаше да имаме ток цял ден, а всъщност нямахме за 20 минути....Луда работа! Ядосах се, защото 2 часа чаках и не пуснах уредите, да не би пък пак да го спрат и да стане нещо...Както и да е.
Гея, Наско и тази сутрин се събуди отпаднал, но като изсипах играчките на леглото скочи веднага. После пак си легна... и така... После едва го накарах да хапне кисело мляко..изплю го, после кекс-изплю го, после пилешка супа-изплю я. Накрая го попитах какво иска и той каза ,че иска "филийка, сиренце". Изяде филия и половина и вече скача и тича все едно нищо не се е случило...
Днес няма да го водим на лекар, защото утре така или иначе отиваме да правим изследванията за операцията, пък и засега си е напълно добре. Даже в момента танцува

Е, Елфи, как да пропусна такава прИмоция. 
Фокси, според мен го заведете да го видят и  дори при най-малкото неразположение отложете операцията.

Фокси, дано е нещо временно, но и аз бих ти предложила да го заведете да го видят

Фокси. не искам да те плаша излишно , но по-добре заведете Насето на лекар .Дамян беше така миналата седмица , от време на време беше отпаднал , имаше разстройство и повърна 2 пъти, нямаше температура , но почти нищо не е ял цяла седмица.Педиатърката ни изписа лекарства за разстройство , но след като не мина на 3 ден , реших да се допитам и до второ мнение и заведохме малкия на частен кабинет при друг лекар. Оказа се че има инфекция на гърлото , която е преминала в стомахчето му. Сложи му инжекция и след няколко часа детето се оправи, сега яде като ламя .
Стискам палци да не е нещо сериозно 

Боян заведе Наско на лекар. Честно казано и ние не знаем точно за какво го водим, ама... Чудя се..малките деца преминават ли през някакви депресивни състояния? Ние с Боян не сме се карали скоро, даже почти не се караме, за да се отрази по някакъв начин и на децата...Гледаме да обръщаме еднакво внимание и на двамата. Наско по принцип е по-тих и обича да си играе сам, по-емоционален е...Оф, не знам Чудя се какво му е...Дано да е нещо временно и да не  е болен...
Иначе не личи по нищо, че нещо го боли. Когато Боян започне да се лигави и се заиграва с него той започва да се киска така, все едно нищо му няма. И след 5 минути пак гледа едно тъжно, иска да ляга или да го гушнем...
Иначе днес сутринта яде, след това не. Не повръща, няма разстройство, нито температура.

После пак ще пиша като се върнат от лекар.

Фокси чакаме добри новини   

Операцията ще се отмени за по-късно, може би за след десетина дни...или когато има свободна дата. Резултата от прегледа е разстроено стомахче,нищо сериозно, но сега сме на диета и Ентерол. Проблема е, че наш Наско изобщо не иска да яде.Явно свикна така и вече не чувства глад. Добре поне че пие чай. Иначе днес нито е имал разстройство,нито е повръщал. В момента си е абсолютно жизнен и по нищо не личи да му има нещо...
Та това е от нас. Продължаваме с чакането..Да видим сега коя ще е Датата.

Чакам с нетърпение Фокси, да кажеш нещо за Насето... - най-после Фоксуно , докато се разпиша, и си се отчела.
Много нежен мъничкия Жорко, миличкия, завидях ти благородно.
Ние сме в Говедарци, на почивка в хотел "Джамбазки", много сме доволни. Днес снега направо ни затрупа, бяла приказка ...Михел игра в снега, возихме го и с шейна, надявам се утре да можем да покараме и ски на Боровец /то какво каране ще е, трябва да е на смени, защото и Михел си иска своето/.
Ще надничам когато мога тук.
Малко късно, но все пак и аз да ви поискам прошка, ако с нещо някого съм наранила - не е било нарочно, а на вас нямам какво да прощавам, обичам ви!

Момичета, извинявайте че не се включвам напоследък... Обективната причина е, че все още нямаме интернет в новото жилище и ви чета през телефона.
Субективната е, че ми е много трудно, не спирам да мисля за трагедията, която сполетя Радето... Дори вкъщи вече ми се карат, че не им обръщам внимание; че вместо да се радвам на малката, почти непрекъснато плача. Как да им обясня, че това дете не е чуждо?!

Всяко мое действие е последвано от мисъл за Радето и колко самотна вече е тя. Вярвам, мила Раде, че друго слънце ще огрее живота ти, но Господи, колко дълги и тъжни дни те чакат!!!
В трудните моменти аз винаги си спомням историята за една жена, която след дълги години щастлив живот, отива в църквата да пита Господ защо я е забравил; защо не й праща изпитания, нещастия...


Четох всичко, което писахте, момичета. Разбирам, че всички сме бесни, но все си мисля, че това не е нашата борба. Нашето място е да сме зад гърба на Радето, до рамото й, да я подкрепим в нужда. Но не и да водим войната пред нея, от нейно име и т.н.
Нека разберем от какво точно има нужда семейството. Елфи, сякаш ти най-добре би могла да ни насочиш. И не мога да не забележа за кой ли път какъв Човек си ти!

Да не смесваме нещата- трагедията от загубата на Валето и яростта от нехайното отношение, с което се сблъскваме в болниците все по-често напоследък...

Промяната в здравеопазването е задължителна, аз също съм на мнение, че може би революция трябва, за да се постигне нещо... Аз ще бъда там!
Надявам се лекарите да застанат до нас, пациентите, и заедно да променим тяхното и нашето битие!

Дано не остана неразбрана... Единственото, което исках да кажа е, да отделим още малко време за печал, преди да започнем борбата...

А сега да ви разкажа и моето дете колко е мило всъщност:
Играе си до мен миналата събота и яде солети. По едно време ги разсипа и аз й казах да ги събира, но не много настоятелно, тъй като бях на компютъра. Тя разбира се, не направи нищо по въпроса.
В този момент прочетох най-черната новина. Не можах да сдържа сълзите си и веднага се разплаках.
Милото ми дете в миг дойде и започна да ме прегръща и целува, а като видя че това не помага, започна да събира солетите с невероятна скорост. Тъй като това още повече ме разплака, тя вече не знаеше какво да направи освен да ми набута няколко солети в устата, така както аз й давам бисквитка.

Фокси разбирам те, сега гледай да оздравее Насето, трябва да се захраните много внимателно, като се оправи ще му се възвърне апетита.

много мило и ...    ...

тази болка няма да спре никога... ще трябва да се научим да живеем с нея.
От няколко дена лягам и ставам с една притча и не ми излиза от главата по цял ден, мислех утре да я напиша, но сега ми идва от вътре.

Една жена  се изправила пред Бог в края на дните си. Той й показал една плажна ивица, по която били отпечатани нейните стъпки - това били стъпките от живота й. До нейните стъпки имало и втори чифт отпечатъци от стъпала.
Попитала тя Господ: "Господи, казваш, че това са моите стъпки, а чии са тези до моите?"
Той и отвърнал: "Това са моите стъпки, когато винаги  съм бил редом до теб".
"Но защо на моменти единият чифт отпечатъци от стъпала се губи?" - попитала жената - "Защо си ме оставял сама в най-трудните моменти и не си бил до мен?"
"Мило дете - отвърнал Бог - липсващите стъпки са твоите - това са най-трудните моменти от живота ти, когато си била в нужда и съм те носил на ръце".....

Моля се Господ да носи Радето в ръцете си докато тя се почувства готова и силна да тръгне напред 

  Бетунга,вчера ме накара да се ухиля така, както не го бях правила от много време насам, обаче днес ме върна в тотално противоположната посока...
Да ви кажа честно...опитвам се като вляза в темата да пиша битовизми, да не напомням с нищо за случилото се...Обаче..просто не мога...разбирате ли.. И не вярвам, че това ще се промени с която и да е от нас
Особено след като прочетох поста на Надето, отново се натъжих много...И Радето не е писала от няколко дни...Все си мисля, че ако пише нещо, може би и на мен ще ми олекне малко..Егоистично е, знам
И друго исках да кажа..специално на Радето..За мен беше изключително важно именно тя да ми каже, че всичко ще е наред с Наско.Не ме разбирайте погрешно, не подценявам нито едно стиснато ваше палче,нито едно пожелание и нито една молитва. Но след случилото се с Валето ми беше много важно именно Радето да ми даде малко повече кураж...
Ох, казах си го..дано не ставам досадна вече с този мой "операционен проблем"

Момичета добър вечер!
Фокси,мила всичко ще е наред и Наско ще се оправи за нула време.
И на мен ми липсва Радето,дано скоро да сподели с нас мъката си,мислите си,всичко......
Бетунга,трогна ме с тази притча.

Момичета, от последното ми нахлуване в темата влизам честичко и си ви чета. Толкова сте силни, всеотдайни и мъдри и в болката и в борбата и в обичта си. Сред всичката таз дивотия която ни заобикаля се радвам, че има такова виртуално кътче с добра енергия. Благодаря ви! Благословенни да сте!
Надявам се да не се сърдите, че много непознати четем темата ви, но повярвайте всеки има на какво да се научи от вас 
Няма да досаждам повече обещавам

  ra_iv не досаждаш мила 



Бях написала подобни неща, но ги изтрих - знам, че всяка от нас се чувства така.... ни да пишем, ни да не пишем   Ели е права, тази мъка трябва да се изплаче.
 На Радето й трябва истинска приятелка, която да я хване за ръката, с която да може да си поплаче, да се разходят, да си поприказват....
Била съм до такава приятелка и може би затова ги пиша тези неща.

Фокси за операциония проблем, няма да ти олекне, но аз последния път чаках 10 месеца.
И не се притеснявай, ако почнеш да ни досаждаш - ще ти кажем