Паническо разстройство - част 7

Аз преди няколко дена писах , но забравих да спомена , че на мен ми откриха проблем с щит.жлеза. Сега пия хапчета. До преди да ги пия имаше един период от време  , в който усещах , че не ПР е толкова виновно за състоянието ми , а нещо друго и усещах , че проблемите ми може да идват от щит. жлеза. Бях много неспокойна , не можех да спя , разтрепервах се за всяко нещо и т.н. , но съм много доволна от лечението и сега нямам сърцебиене  , треперене и нервност , които са привични за моето заболяване.Понякога си мисля , че ПР не е просто на психическа основа , а говори за проблем някъде , т.е. то е следствие от друго заболяване.

ranch   много си права

Психолог няма да помогне.

Някой тук май не ме е разбрал правилно, затова ще поясня. Аз казвам, че няма смисъл да се приемат АД, ако не се открие причината за това състояние, защото такава има винаги. В периода когато се работи върху нейното отстраняване е нормално да се пият АД, за да ги няма онези страшни симптоми. Аз нямам ПА от седем месеца, не по някакво си там стечение на обстоятелствата, а защото мога да овладявам това положение. Наченки съм получавала доста често, но се справям. Ако искат да се върнат да заповядат - аз ги приемам с отворени обятия, защото си ги обикнах тези мои симптоми
[/quote]
 Първопричината? Знам я от мига на първата ПА, ликвидирана, осмислена и надживяна е отдавна. И какво от това, ПР си е тук и от години няма нищо общо с причината за появата си. [/quote]
Може би точно тук грешиш. Останал е онзи проблем, който пречупва възприятието ти към живота много болезнено.
Написах всичко в предния си пост, не за да накарам някой да спира АД, а за да дам кураж на всички Ви, че има изход от това състояние.
И с риск някои тук да ме сметнат за луда, ще кажа, че аз съм щастлива, че се обади тази аларма ПР, за да ми каже, че нещата не са както трябва и има какво да се работи върху мен, върху начина по който съм гледала на живота.
Един съвет от мен - потърсете правилната помощ, нищо няма да загубите ако се обърнете към психотерапевт, защото точно такъв специалист би ви помогнал да излезете от този кошмар.

Момичета имате ли задух и как се справяте с него ? Мен като ми се е фиксирал в главата и на моменти сама си го предизвиквам,от 2 нощи не мога да спя добре и все страха за това ми е в главата а след него и задуха е налице Има ли някоѝ с моя проблем и как се справяте с него?! Пробвах да дишам в хартиен плик а също и дълбоко дишане,но маи ефект не виждам... Знам,че всичко е в главата ми и въпреки това не мога да го преборя....реве ми се от безсилие

Дааа много добре те разбрахме. Аз стигнах до същия извод, пренаредих живота си, видях че имало много ненужни неща и хора покрай мен. А специалиста си напълни джобчето и накрая каза,  амиии ти много трудно се поддаваш на влияние. Търпение трябва и най-важното да не се отчайва човек.
Бях със състоянието в което поемаш въздух до край и пак не ти достига цели 2г. Борете се.

Здравейте момичета,
аз макар и да не съм писала от доста време ви чета  редовно.
Да разкажа на кратко, защото едва ли ли повечето помнят проблема ми.
Получих първите ПА преди повече от 3год след като баба ми почина от рак/лека й пръст и много я обичам  /. Тогава много се стресирах много. Започнах да си внушавам,че и аз имам страшна болест, започнах да се страхувам да пътувам в автобус, да посещавам големи магазини,да съм на място с много хора.Усещах изтръпване на крайниците, обливаха ме топли и студени вълни и ми причерняваше, имах сърцебиене и потене на ръцете.Направих си почти всички необходими изследвания,бях здрава. Разбрах,че проблема е на психическа основа.Тогава потърсих помощ от хомеопат. Пих разни чайчета и леки хомеопатични хапченца.Не знам дали от това или внушение,но се оправих. Бях забравила гадните ПА до преди два-три месеца. Не зная как но пак се появиха и то са далеч по-зле. Една нощ се събудих и имах чувството,че ми се вие свят, от страх започнах да треперя цялата и да ме обливат топли и студени вълни. Това продължи около 10мин. след това заспах отново.На сутринта все едно нищо не се бе случило. Отново се появи ужасният страх да пътувам с градския/ а се налага за да отида на работа/.Страх ме е да ходя на място където знам,че няма лекар наблизо.Страхувам се ужасно,че ще ми стане лошо и няма да има лекар който да ми  помогне. Ужасно се чувствам и затова реших да пиша отново в темата, защото виждам колко сте много и как със съвети си помагате.
Между времено днес започнах препрочитане на "Подсъзнанието може всичко",смятам я за полезна книжка.
За всички спокоен ден и 

zdaraveite momi4eta. V4era Vi se poxvalix 4e ot mesec ne sum polu4avala PA i eto predi malko edna takava mi vze akula. Nqkoi ima li predstava kakva e razlikata mejdu PA i xipertoni4na kriza, za6toto moite PA sa svurzani s rqzko povi6avane na kruvnoto do 160 na 90, izgarq6to gore6ti vulni i obilno izpotqvane. sled okolo 4as kruvnoto mi se normalizira do 130,120 na 80. Li4nata mi smqta 4e sa PA, puk az si mislq 4e imam nujda ot xap4eta za kruvno... i se pla6a. tezi krizi4ki gi pravq obiknoveno okolo cikula, predi ili sled. ako nqkoi moje da spodeli ne6to po vuprosa, 6te 4akam.

И аз имам горещи и студени вълни, редуват се, заедно с треперене, изтръпване на крайниците, болки в сърдечната област, задух и какво ли още не. Моето кръвно по време на ПА пада до 85 на 50 и става много забавно. Аз имам едни капки за кръвното, пия ги само при нужда и веднага се оправя кръвното. За самата ПА ми помага като легна гола на плочките в стаята и дишам коремно. Ако ре разрева или ядосам, също минава веднага. Сега чета и за шиацу и мисля да приложа някои от техниките при следващата ПА, но само нормалните. Не вярвам на ала-бала, да обикнеш страха си, оцветяване на пристъпа в цвят и други подобни щуротии.
Или не си имала наистина яка ПА, или много се влияеш от глупостите на психолозите с обикването на каквото и да било. Обясни на практичен и логически разсъждаващ човек като мен, как може да обикнеш нещо, което всъщност ти причинява страдание? Това не е ли вид мазохизъм

 
Може би познавам себе си по-добре, отколкото ти ме познаваш и мога да преценя, че не греша. Нищо не пречупва възприятието ми към живота. Животът си е живот с лошите и хубави страни, независимо дали имаш ПР или не. Това, че ми се е случило нещо гадно, не значи, че автоматично всички хора са ми лоши и пречупвам отношенията си с тях през някаква извратена призма на фикс идеи, които блокират нормалния ми начин на живот. Да, изчистила съм причината и дори не се и сещам за нея, камо ли да я мисля, но заболяването си остава, понеже тази причина предизвика ПА, която се обажда с много физически и стресови за организма симптоми. Мислиш ли, че след 7 години с ПР не съм разплела всичко нишка по нишка и не съм отстранила некачествените? Всеки го е направил, а който не е успял, той още търси. Аз не съм от търсещите отдавна, причината е в миналото, остават последствията. Не ми прави психоанализа, просто обясни ти как се излекува. Какво правеше, какво не и т.н., не само някакви недомлъвки. Ако си правела шпагати и това ти е помогнало, сподели го, но недей с половин уста да идваш с гръм и трясък и да заявяваш, че си излекувана без АД, а да не ни запознаеш с процеса. Може друг да опита твоя начин и да му помогне, важен е опита и споделянето, не водещите новини, нахвърляни в едно изречение

Мен от няколко дни на моменти ми става много ама много студено при все,че вън е жега...цялото ми тяло почва да трепери от студ,това ли е студена вълна?  Спасявам се с много горещ душ,обличам се по-дебело и след 20 мин. съм като нова  а ако ме тресне ПА направо почвам да се разсъбличам и потя  Луда работа,но освен да се борим друго не ни остава... 

Ако понятието "яка" можем да дефинираме като примерно : кръвно 170/105, треперене, обливане на вълни, схващане на дясната половина на тялото, схващане на челюста, завалване на думите...оказваш се в спешния.......общо взето тоза "АД" - да имала съм си такива. Получавах си ги по няколко пъти на ден. И да, реших да се повлияя от психотерапевтите и това ми помогна. Шпагати все още не мога да правя...   Но усещам по думите ти, че явно си решила да си носиш това бреме дълго време, защото си решила, че няма изход. Аз открих къде е провокатора за това състояние и работя върху него. При всеки човек този СТРАХ е продиктуван от различни източници. Какъв е смисълът да ти обяснявам, че моя примерно бил еди какъв си........

Няма смисъл тук съм съгласна и аз. Лошото е, че някой хора не визирам тук пишещите си мислят, че като им е прилошало малко и това е голяма работа. Да не говорим, че  другите така наречени ЗЛЕ си ходеха на работа, кафенета,разходки и пр., а се оплакваха повече от мен.

valin, наистина няма смисъл да ми обясняваш какъв е бил твоят страх. Но има смисъл да обясниш как се излекува, отговор, който ти вече няколко поста упорито избягваш. Повлияла си се от психоаналитиците? Оцветяваше ли страховете си в цветове, какви техники за овладяване научи, стремеше ли се да обичаш ПА, благодари ли на Бога, че ти ги е пратил и т.н.? Дано вече да съм задала ясно въпроса си, за да отговориш най-накрая. Говорила съм с хора, които са били на терапия, не чух доволни. Аз отидох веднъж на психиатър-психотерапевт и като започна да ми говори някакви неща за откриването на вътрешното ми АЗ, за посрещане на ПА като дар неземен, аз започнах да се смея, казах й, че е по- тралала и от мен и си тръгнах. Това може и майка ми да ми го говори и то безплатно, ама още не е врътнала чак толкова жената.

Аз още не съм се излекувала напълно, но преодолях ПА. Как се справих с тях ли? -  ами с гняв. Когато почнех да усещам наченките на ПА, започвах да се ядосвам и то много силно, удряла съм даже в стената от силен гняв. По принцип когато мозъка процесира гняв се изключва страха. Така ги овладях! Не съм обичала симптомите, но мисля, че и този начин ще работи, но това късно ми го казаха.

e da de, ama na men kato mi sko4i kruvnoto izpadam v edno ot4eqnie, 6te mi se i na men da se qdosam ama ne stava. Prosto mi stava krivo, 4e pak se e poqvilo zver4eto, posle mi minava..............do sl. put.

става и с рев и това не е майтап. А това за гнева го пише на много места, няма нужда да ходиш на психоаналитик, за да го разбереш Не си излекувана, направила си крачката, с която да контролираш атаките малко или много. Излекувана ще бъдеш тогава, когато не се налага да спираш нищо, защото няма да има какво. Аз искрено ти го желая, направила си крачка. Това и аз го знам, но признай, че не е много практично, понеже ПА не пита къде си и удобно ли е, удря и това е. А не на всяко едно място е нормално да се развилнееш от нищото, може да те помислят за невменяема, върви обяснявай, че тва е техника. Но при нормални условия това наистина действа безотказно срещу атаката. Аз пристъпите ги контролирам, когато ситуацията позволява да рева или да беснея, проблем са ситуациите, в които съм на обществени места и трябва да пресека ПА без всички около мен да решат, че съм за психодиспансера Затова обяснявах за техниките на коремно дишане и шиацу масажа. Още съм начинаеща, но знам, че успея ли да овладявам паниката на обществени места, те вече няма да ме ритесняват, съответно и тялото ми ще се настрои на един нормален ритъм, а не вечно свито в очакване на ПА, която не мога да контролирам. И тогава ПР ще изчезне, защото ще изчезне страха от излагане пред хората