Паническо разстройство - част 7

Момичета има ли някоя от вас ускорен пулс по принцип ( не само по време на ПА), аз нормално съм с пулс 90, но откакто спрях АД понякога вечер ми стига до 120 и е много-много неприятно.....Сякаш нещо ме души. Само пиенето на 607 оранжеви валериана ме успокоява....

А някоя има ли странното изживяване да се гледа някак си отгоре и острани . При мен се получаваше на улицата....

Астрална проекция - случва ми се често, когато заспивам.

Нарича се деперсонализация, термиът астрална проекция се използва в окултните науки.
http://evropea.com/depersonalization.html

Благодаря за линка:
СимптомиЗа чувство на  дереализация  говорим, когато:
        имате усещане, че вие или заобикалящата среда са нереални
        виждате заобикалящата среда сякаш през дифузна светлина или през мъгла
За чувство на деперсонализация говорим, когато изпитвате:
       усещане сякаш сте извън тялото си, отделен от него, като че ли стоите вие и вашето тяло един до друг или един над друг или един зад друг


Други:
  Възприемате себе си като недействителни
       Остра непоносимост към светлина и шум
  Гледате сякаш през тунел
       Усещате тялото си наедряло на широчина и сте станали огромни
       Чувствате тялото си намаляло
       Усещате се залепени за пода
       Стационарни обекти могат да изглеждат така, сякаш се движат

Добро утро,

Дните с магнитни бури през месец септември са седем- 3-ти, 6-ти, 10-ти, 13-ти, 17-ти, 21-ви и 26-ти . По време на магнитните бури се увеличава съдържанието на радон във въздуха и това оказва влияние върху човешкия организъм. Соматичното /телесното/ или психо-емоционалното състояние на някои хора може да се влоши, но не точно на посочените дати с магнитни бури, а 1-2 дни след тях, защото концентрацията на радон е най-висока през първия и втория ден след повишената слънчева активност.

Кажете при вак как е, влияте ли се от магнитните бури? Аз започвам да се чувствам още по-зле в такива дни. Страха, главоболието, потенето на дланите, световъртежа и паниката  засилват.
Днес пътувайки за работа получих лека ПА,обилно изпотяваме и страх,че ще припадна в автобуса.Слязох от и вървях 1 спирка пеша.На следващата пак се качих в автобус и отново започна да ме измъчва мисълта,че ще припадна и че ми причернява. Сега вече съм на работа и съм малко по-спокойна.

Същата съм и аз... а съм и пред цикъл и направо днес съм кълбо от нерви,напрежение и лоши мисли....

Последните два дни съм мармалад, с постоянно главоболие и сънливост. Понеже винаги като пия нещо, чета листовката за взаимодействие с други лекарства, никога не съм знаела моят АД трицикличен ли е или не е. Обикновено повечето лекарства не трябва да се приемат с трициклични АД. Ако има и други, които се чудят като мен, ето един линк, където можете да проверите.
http://arsmedica.bg/bg/nervous-system-drugs/subprm/antidepressant-drugs.html

tanch, mersi mn. sa linka. A az si mislex, 4e seroxata e tricikli4en antidepresant i ne smeex da piq dori xap4e za glava s nego. 

Момичета къде сте? Никоѝ не пише,надявам се всички да сте добре! Попаднах на нещо интересно и ще си позволя да го копирам тук...

- Защо всеки път когато един симптом да кажеем се овладее започва друг и той е толкова различен че човек се пита дали е от ПР?

Отговора е от Т.Тодоров копирам го от друг форум:
 -Симптома може да е различен, защото той е просто "червена лампа" за нещо друго което се случва. Това друго е истинската причина. Тя винаге е неосъзната. Ролята на ПР е истинската причина да си остане неосъзната, а чрез симптома психиката да се балансира. Давам пример който е много опростен: ядосвам се на някой у мен се надига гняв, аз съм възпрепятстван да го изразя, изтласквам го все едно че го няма, става несъзнаван. Това обаче не означава, че той е изчезнал, ами напротив - той действа като фактор за мобилизация и подготвя организма за нещо. Става така, че човек се е мобилизирал, но не знае защо. Тази мобилизация се изживява като ПА.
Ако директно се атакува симптома се прави опит така да се каже да се отнеме "насилствено" печалбата от самия него. Тъй като психиката разполага само с този механизъм тя прави друг симптом за да си набави необходимата печалба с друг симптом.
Ако този механизъм дълго време действа у човек настъпват сериозни инвалидизации. Първо агорафобията ако има такава принуждава човек да промени много живота си, да спре да ходи на работа, от това следват много усложнения, депресия. Все пак, когато организма се мобилизира много се променя неговата химия. Това е така за да се справи с определена заплашваща ситуация. Ако обаче твърде често се получава, така да е мобилизиран а да няма действие след това тази химия вреди. За това спорта е много полезен при ПР и изобщо при силен ежедневен стрес. Давам ви пример за една хипертония, която започва на "нервна почва" и която става хронична след време със всички последствия върху тялото.


 - дали има хапчета, които се пият само при нужда, сиреч по време на криза? Мисля, че на мен не са ми необходими други.

Т.Тодоров:
-Лекарсвата, които се предписват са за да притъпят усещанията към симптоматиката. Този ефект се постига след определено натрупване в организма. Най-често изписваните лекарства след редовен прием започват своето действие след втората седмица.
В така наречените "спешни случаи" може да действа всяко едно успокоително хапче. Разбирате, че няма хапче срещу страх измислено. В много случаи хората си внушават, че ако по време на криза пият нещо, кризата ще изчезне. Рядко ПА продължава повече от 10-15 мин. За този интервал малко медикаменти могат да постигнат желания резултат. Факт е обаче, че на някои хора им става по-спокойно ако пият нещо. Това успокоение не е благодарение на действието на медикамента, а на вярването, че той действа. Както казах и по-горе ПР не е телесен проблем, не е телесна болест и няма как да се лекува с хапчета. Всъщност то не е и болест. То е начин на взаимодействие със действителността и хората. Не може да се работи на парче - да се насочим към кризите, а причината да си остава скрита. Самите кризи са необходими за да се стигне до проблема.

Здравейте момичета,съвсем случайно попаднах на темата и си казах ето има още като мен.Не съм чела още много назад,но мисля да го направя след като публикувам поста си.
Накратко ще разкажа как започна при мен.2008 година есента(края на Август по точно)отивайки на работа(тя ми е на 2 блока разстояние)изведнъж ми стана много зле,започна зверско главоболие и световъртеж,краката ми от коленете на долу се схванаха направо и мислех че немога да помръдна и крачка,едвам стигнах на работа...Там малко се поосвестих и така,мислех че е нещо моментно,обачеее това нещо започна да се повтаря всеки ден и непрекъснато,аз се шашнах,започнах да плача и да се чудя какво става с мен,какво е това състояние,как сигурно съм някаква луда,нямаше на кого да споделя(родителите ми не разбират тези хора и състояния)приятели толкова близки нямах много,но споделих на една от малкото и тя предложи да отидем на невролог.Отидохме-тя дойде с мен,защото аз вече отказвах да изляза сама от нас(бях стигнала до състоянието в което неможех да пресека дори улицата пред входа ми)Нероложката ме прегледа изписа ми ривотрил и мме прати да си ходя.В началото се почувствах по добре уж,но в един момент ПА пак започнаха,тогава се реших и отидох на психиатър.Боже само като влязох и неможех да кажа и дума от рев.Наистина незнаех какво се случва с мен и ще има ли край някога всичко това-като този въпрос си задавам все още.Лекарката постави диагнозата Агорафобия-ПР,изписа ми Анафрамил 25+Ривотрила.След около месец започнах да се  чувствам добре,вече беше покрай коледа,събрах се да живея с мой бивш и си казах я нещата може и да се пооправят.Пих АД около 6 месеца когато на 27.май 2009 разбрах че съм бременна(толкова много го исках)обадих се на лекарката спрахме всичко като лекарства и тази радост беше помрачена на 10.юни когато разбрах че съм болна от Варицела...Да това беше най-големия ужас за мен,трябваше да взема най-трудното решение в живота ми до онзи момент,дали да оставя или да махна бебето си.Консултирах се с над 10 гинеколога и всичките бяха на мнение по добре да махна плода,имало големи рискове и т.н,да но нещо в мен не даваше това да стане и запазих бебка(пу-пу да ми е жива и здрава 100 години)и така след една ужасно психически трудна бременност дали ще родя нормално и здраво дете и след куп лекари,изследвания и мнение на 05.02.2010 се роди моята принцеса.Голямо и здваво бебе,това бе най=щастливия момент за мен,(само да споделя че през цялата бременност нямах подкрепа от родители,роднини дори от мъжа ми-всички бяха малко скептични и никой несмееше да ме обнадежди с нищо)Първите месеци всичко беше ок,даже да кажа до годинката на дъщеря ми,но може би умората,това че нямаше някой който грам да ми помогне,да ме подкрепи и т.н си каза думата и ПА пак започнаха,пак започнах да се страхувам да излизаме сами с малката,все трябва да ангажирам някой да идва с нас насам-натам и изобщо усещам че пак онзи АД се приближава...Много ми е мъчно,искам да се преборя с това,искам да съм един свободен човек който спокойно може да хване детето си за ръка и да го заведе в парка,или в магазина или където и да било...Дали това някога ще стане???Мисля другия месец да посетя пак психиатърката ми(която не бях посещавала от както забременях)и явно пак ще вляза  в омагьосания кръг на антидепресантите и т.н,а така не ми се искаше (( Благодаря ви за търпението че ме изчетохте,и ще се радвам да ми пишете,сродни души и т.н,това ще е подкрепа за мен и то огромна  Сега ви желая лек ден,че моето момиче се събуди и иска своето внимание.Приятен ден още веднъж 

Момичета,днес имам много ама много силно напрежение имам чуството,че ще гръмна Не мога да стоя на едно място,сякаш нещо се мъчи да излезе от мен.... не знам и аз как да го обясня Някоя от вас имала ли е подобно чуство вече много време продължава,не знам дали е свързано с ПА...?
Преди съм чуствала подобно нещо,но се появяваше под формата на ПА за 20-30 мин. а сега продължава цял ден... Започнах много да му обръщам внимание и може би затова не минава
 

Dealing with Panic Attacks:
http://www.youtube.com/watch?v=DahDtNa80OE&feature=related

Everyday Panic Attacks:
http://www.youtube.com/watch?v=3q39PZatRYk&feature=related


A Natural Technique To Stop Panic Attacks and General Anxiety Fast
http://www.youtube.com/watch?v=H510eCgC4es&feature=related

Няколко клипчета за ПА,ако някоѝ е по-добре с английския и има желание може да преведе

Oх, на 22-ри и 23-ти изпадах в едни такива състояния на плачливост и ужасни мисли ми минаваха през ума. Вечерта на 23-ти пих две хапчета мента, глог, валериан и се поуспокоих малко. Може да е било от магнитната буря, знам ли...
Утре смятам да си взема жълт кантарион на хапчета, дано помогне.

Radi_   Това, което си преживяла никак не е малко, възхищавам се на силата и вярата ти в добрия край. Да ти е жива и здрава дъщеричката и много да те радва. 
Със толкова страхове си се преборила ще се справиш и с този сигурна съм.  Най- страшното вече е отминало, никакъв ад няма да настъпи 
Предстоят ти хубави мигове, научи и дъщеричката си да бъде толкова силна като теб   

Здравейте милички,преодолях агорафобията,но сега друго ме тресе.Оставането в къщи сама.Откакто децата са на училище и няма постоянно някой в къщи ме връхлетя това.Снощи почувствах напрежение. Глождеше ме натрапчивата мисъл,че днес съм сама до обяд,взех хапче и бях окрилена колко неща ще свърша.Събудих се в 4 ч. и край.Отново ме обзе мисълта и дори не изчаках мъжа ми да излезе и тръгнах у майкини.Той съответно се ядоса,като ми било нервно да съм овършеела къщата/4 дни бяхме на вилата,а децата в къщи и е ясно как я сварих/за което е прав,но понякога не мога да преодолея тези състояния,имам чувството че полудявам.Но той не иска да ме разбере,наговори ми куп глупости още,разревах се по пътя,Наистина има за чистене и подреждане и няма да усетя не обяд ами следобяд кога ще стане,но нещо в тази къща ме задушава.Случвало се е през годините,преодолявала съм го но вече толкова ми писна....Искам да съм нормална жена...   
Вие поне ще ме разберете.Знам,че трябваше да остана,да се стегна и дори Ривотрил ако трябва да взема,но да издържа,но аз се чувствах като малко дете изгубено в тълпата.....