Паническо разстройство - част 7

Веднага "захапах" идеята, но нещо от прочетеното наример тукhttp://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=1834 знам ли.....нещо не мога да преценя.

Xei Paniki,ne pi6ete ne6to, dano da e za6toto se 4uvstvate dobre tezi dni. Az da Vi spodelq, 4e ot mesec xodq na grupova terapiq tuk v Ispaniq. Polza oba4e nikakva, naprotiv, tresat me PA vsqka sedmica po vednuj, 4e i po nqkolko puti, ama ot tiq gadnite sus aritmiite i visokoto kruvno. Ne im se davam oba4e az. eto dnes naprimer sled edna takava ataka i kruvno 160 na 100 se 4udex dali da ida v spe6noto ili da ida na rabota. vikam mainata mu 6te ida na rabota kvoto 6te da stava. izkarax si smqnata de, samo deto mnogo mi se reve6e. Obqsnqvam na kolejkite, 4e sum vdignala kruvno i sum se 6a6nala,puk te me gledat naxileni i vikat, 4e puk 6to si go meri6. 4udq se za6to nemoga da sum kato tqx i da ne mi puka. puk az samo leko da me zaboli ne6to i grabvam aparata. Sme6na sum v o4ite na xorata. Qdosvam si se, mrazq se daje na momenti. Kak moje da sum tolkova pristrastena kum.......aparata si za kruvno. mai 6te vzema da go izxvurlq. I sega dikato pi6a reva ot bezsilie da se spravq s tozi strax, 4e 6te umra ot visoko kruvno. Of gadna rabota. Ako nqkoi ima ideq, neka spodeli.

Не, не изхвърляй апарата, щот още по -лошо. Мисля че, си постъпила правилно като си отишла на работа а не в спешното. В такъв смисъл че атмосферата в работата самоиронията която проявяваш към това гадно нещо ти е помогнало.И мен колежките ме бъзикат, че ходя само по доктори щот си падам по тях и така започва един майтап едно чудо и бая ми помага да ти кажа честно. Е има дни когато имам чувство че тавана всеки момент ще ми тупне на тиквата ,амъ .......ко да праим. При нас този проблем се получава щот сме свръхчувствителни и притеснителни хора, и НЕ може да се променим пробвала съм да съм непукист НЕ СТАВА.Като чуя за нещастен случай, за разболял се човек даже и непознат направо няма да ти казвам сърцето ми се свива. За това мила търси компанията на весели хора, покрай майтапа си казваш болката, и бягай като дявол от тамян от всеки който реши да ти се оплаква и жали даже и да е близък- ние си имаме проблем /дет му се вика невярна болест/ и то проблем така че, първо трябва да помогнем на себе си и след това всичко останало. И дръж апарата до теб не го изпускай, а аз ще се оглеждам за готини доктори .Всичко хубаво ти желая.

Можеш и друго да направиш.Аз съм го споменавала и преди: При една много тежка криза на ПА при мен със сърцебиене, високо кръвно, треперене...абе к`вот се сетиш всичко и то посред нощ, легнах си и си викам : "Каквото ще да става, толкова ми е зле, че лягам и  се отпускам и да умирам и да се свършва...аман вече! " Е чаках няколко секунди да почувствам края  ама не би...всичко отмина и криза и кръвно и станах спокойна взех си душ и заспах. От тогава видях че не се мре от това и кризите са до минимум сведени.

Mersi momi4eta. Abe i az si kazvam kriza e tova ei sega 6te mi mine, ama edno dqvol4e se obajda i vika, Da ama toq put moje i da ne mine. Of neznam az, vzex da si mislq 4e s tova postoqnno merene i treperene moje i da si dokaram sama ne6to. Eto dnes edna aritmiq gadna i vednaga aparata za kruvno. Vmesto da si nabiq v praznata glava,4e idva i si otiva, ama ne az trqa da si uslojnq polojenieto i da se vkaram vuv filma. Of sled dve sedmici patuvam za BG i mai i az 6te se zapoznaq s nqkolko kardiolozi. Puk aparata ako az ne go izxvurlq, mujut mi 6te go napravi, 4e i na nego mai mu pisna ve4e.ba6ta mi polu4ava6e dulgo vreme xipertoni4ni krizi i proti4axa su6to kato moite. Samo 4e toi si vzema6e xap4e za kruvno. E, az otkade da znam moeto dali ne e xipertoni4na kriza, a obiknoveno PA.
of aide , 4e vzex da se povtarqm ve4e. celuvki ot men.

gabriela1121 – браво на теб. И аз така правех преди време – когато ми беше зле, напук на всичко излизах навън, разхождах се и си ходих на работа. В един момент аз лично спрях да споделям с колеги и приятели за моите си кризи, понеже все си мислех, че няма как да ме разбере човек, който не е получавал ПА, те също ме иронизираха, но аз не обръщах внимание. Много добре си направила, като си се решила на групова терапия, но ако сметнеш, че това не може да помогне е по-добре да се насочиш към индивидуална терапия. Някъде бях чела статистика, че ПР в 95% от случаите се повлиява от психотерапия.
Аз в предния си пост бях споменала, че няколко вечери поред се борих да не получа ПА и в един момент си зададох многото въпроси......
Какво страшно ще се случи, като получа ПА?
Вече толкова много пъти съм изпадала в това състояние и не съм получила нито инфаркт, нито инсулт .....защо да си мисля, че този път ще е различно?
Какво толкова страшно ще се случи като вдигна кръвното до 170/110 примерно? – и преди съм го вдигала и нищо не се е случило...
Защо да си мисля, че страдам от някаква си болест, като всички изследвания сочат обратното?
От какво ме е страх?
Веднъж човек, който е преминал през този АД обаче, някакси му е трудно да се отърси от преживяното и тогава страха, че отново може да му се случи не го напуска ... И осъзнах, че каквито и лекари и специалисти да търся няма как да ми помогнат, ако аз не съм готова за това. Преди време когато разни психотерапевти ми обясняваха как да приемеш и обикнеш симптомите си ми беше трудно да се вслушам в съветите им, защото ми се струваше безумно – как да обичаш ПА? – които са така неочаквани и неконтролирани на разсъдъчно ниво ....., НО установих, че това е единствения начин за справяне с ужаса. Когато разбрах, че всички тези симптоми са производни на СТРАХА, а той е напълно неоснователен в случая, точно тогава всичко се промени. Последва едно огромно спокойствие ...., което никакво виене на свят, треперене, обливане на вълни, сърцебиене, екстрасистоли и т.н..........не можеше да наруши! Бях толкова спокойна, че си позволих да се усмихна, да засиля симптомите, да танцувам и точно тогава всичко изчезна за отрицателно време! Повярвайте ми РАБОТИ! До скоро правех много лоша услуга на себе си, като бях решила да овладявам ПА с гняв, което също е добър вариант, но в един момент когато ПА се превърнаха в плаваща тревожност и част от симптомите ми бяха постоянни нямаше как да съм ядосана по цял ден 
Някои от Вас ще ме сметнат за луда, но ще споделя, че това състояние е просто една аларма, която идва в точния момент, за да ни каже, че нещо не е наред. При някои са се насъбрали повечко стресови ситуации, при други проблема се корени още от детските години, при други е загуба на близки хора, потискане на емоции.............. и т.н. , но винаги има причина за това състояние. И аз затова съм твърде против в такъв момент да се търси помощ от психиатър. Защото той уж твърди как проблема е в главите ни, в мислите ни, а изписва антидепресанти или транквилизатори – как само те ще помогнат да излезем от този кошмар?, как те ще хванат и ще променят мислите ни? – това няма как да се случи!!!! Тези лекарства могат да се приемат само успоредно с една друга терапия, за да замаскират симптомите тогава когато не можем да се концентрираме върху другата част над която трябва да се работи – а именно работата върху откритите първопричини за състоянието ПР.
Повярвайте ми през тези две години търсех какви ли не варианти за справяне с това състояние, стигала съм до там да чета денонощно за някакви техники за справяне, консултирала съм се с толкова много специалисти........е ако ние сами не си
помогнем, няма как да се случат нещата! Трудно ми е да Ви опиша невероятното чувството когато надвиеш страха – неописуемо е! – и тогава човек осъзнава всъщност колко много може да поеме и как да бъде силен!
Ще си позволя да цитирам Нийл Уолш :
"В момента, в който усетиш, че те е страх от нещо, попитай себе си „Защо правя това реално? Кое е това нещо вътре в мен, което ме кара да правя това?” Страха парализира. Избягвай парализата на всяка цена. Това не е добре за душата – то не отвежда до никъде.”
Страх е енергията, която се свива, затваря, дърпа навътре, бяга, крие се, запасява се, наранява..
Страхът увива телата ни в дрехи, любовта ни позволява да ги открием. Страхът сграбчва и стиска всичко, което имаме, обичта го раздава.. Страхът сграбчва, обичта пуска. Страхът измъчва, обичта успокоява. Страхът атакува, любовта лекува.
Всяка човешка мисъл, дума или деяние се основава или на едното, или на другото чувство. Нямате друга възможност, защото просто няма нищо друго, от което да избирате. Но имате свободен избор кое от двете чувства да предпочетете"

valin, blagodarq ti. Podeistva mi kato uspokoitelno, 4estno. Az v interes na istinata mesec, dva bqx se poopravila, t.e. bqx sprqla da obru6tam vnimanie na simptomite i kato 4e jivota mi se porazvedri... do v4era. abe moqt strax e ot kruvnoto i tova e. Samo ako moje6e nqkoi da mi brukne v glavata i da mi smeni to4no tozi 4ip 6te se stegna pak i 6te si kaja mainata mu. nqma i da si merq kruvnoto, 6toto kato se zamislq, basi mazoxistkata sum. To mai daje i serioznite xipertonici ne si go merqt po 15 puti na den. Az go merq dokuto go vdigna :lol:dali puk podsuznatelno neiskam da go vdigna . I pri vsqko napompvane vuprosut e of dali 6te e visoko pak i t.n.abe sigurno sa ti poznati tezi istorii.4ak mi stava sme6no na momenti. otnovo mnogo ti blagodarq za burziq otgovor. Jelaq ti usmixnat den. I az izlizam, ni6to 4e me tresat nervite i surceto mi trugva i spira

Feis , много се радвам че успяваш да сведеш до минимум гадните ПА
Аз все още си изпадам в такива състояние на страх и ужас  като съм в ПА, някак немога да ги преодолея. Все инсулти и инфаркти са ми в главата..
valin , страхотен пост  

valin,........ това е много въздействащо, страхотно , страхотно

Сведох ги  до мининмум, тъй като както е описала vailn, се научих да ги приемам.
Желая успех и на вас! 

Безкрайно много се радвам, че съм успяла да подействам успокоително. Така ги почувствах нещата – така ги написах.
Feis свела ги си до минимум, което е прекрасно и съм сигурна, че ако продължаваш в същия дух ще изчезнат напълно.
gabriela1121 – в този филм с кръвното съм играла главна роля и не само – бях режисьор, сценарист... Усещаш лек прилив на кръв към главата или ти се завие свят и веднага изкача мисълта, че си вдигнала кръвно и грабваш апарата и напомпваш убедена, че е високо и така то се покачва и поглеждаш дисплея и „ау високо е” и пак мериш, но вече си се панирал от предния резултат и то вече ескалира и опа нова ПА. Следващият път преди да посегнеш към апарата се опитай да се успокоиш, седни, затвори очи и поеми дълбоко въздух, колкото можеш задържаш и така няколко пъти – после измери кръвното ако мислиш, че е необходимо. И да - отиди на преглед при кардиолог, като преди това 10-ина дни примерно си мериш кръвното сутрин като станеш от сън, НО като напомпваш не си мислиш, че то е високо Друго си е когато кардиолог ти заяви, че не си хипертоник На мен ми беще необходимо да ми го заявят трима лекари, че да приема тази мисъл.
Паник атаките много лесно се разклоняват до хипохондрия. И голяма част от нас си мислим как сме болни от нещо си, което лекарите не могат да открият, но не е така. Тази невидима наша болест е просто едно тревожно състояние. То и за това носи името ПАНИКА – страх, който надделява над мисълта – страх, който ни плаши до безкрай, понеже ние не можем да контролираме...., ние не можем да преборим. Страха става много по-голям когато ние искаме да му се противопоставим! И затова е нужно да го приемем, да го прегърнем, да му се усмихнем, да се сприятелим с него и тогава става чудото – той се превъплъщава в сила....Когато сме най – зле не трябва да се затваряме още повече в себе си, а напротив да се разтворим ...
За тези близо две години, които се борих с това състояние се лиших от толкова много. Загубих и толкова много контакти с хората. Беше ме страх вечер когато си лягам, защото в мислите ми все изплуваше мисълта „ами ако сега ми стане зле” – и така и ставаше много често. Сутрин се чудих как ще отида на работа, как ще си проведа срещите, ще се справя ли, ще мога ли да шофирам от точка А до Б, ако остана само в офиса и ми стане зле..??? Вечер отказвах да излизам с приятели много често, защото същите мисли как ще ми стане зле ме тормозеха...Не си позволявах да излизам извън града, защото нали знаете какво щеше да се случи когато наблизо няма болница:) Или пък както казва
klipilip сме станали толкова свръхчувствителни и като чуем за нещастен случай веднага сме отново във филма как това може да се случи и на нас, но както казва един приятел „Ако ти е писано да се удавиш то няма да се обесиш” – така, че няма страшно
След всяка ПА се скъсвах от рев и все се чудих защо ми се случва, защо на другите живота им се подрежда, а при мен не. Все си мислех как ставам по-зле и по-зле. Настъпваше отчаянието – което е само другото име на страха – на страха без надежда. И в един момент  ми писна толкова много и си казах „стига толкова”. Не може всички останали да са в центъра на игрището, а аз редовно на резервната скамейка. В живота няма треньор, от който да сме зависими – в живота правилата определяме ние и никой друг! Слънцето грее за всички, пък аз бях се се затворила и пуснала щорите, щото видиш ли ме е страх какво ще ми се случи.
Знам колко е трудно, но опитайте и Вие. Съвсем честно ще кажа даже, че и сега искам да получа ПА и пак да се справя с това състояние, защото е велико когато в тази битка се окажеш победител! Нали знаете, че по-силен е не този, който падне, а този който се изправи след като е бил там долу
Искам само нещо да уточня, че с предните постове бях разбрана погрешно – аз не съветвам никой да спира своето лечение с АД или каквото било там. Изказвам мнение, че просто трябва да се потърси и адекватна помощ.
Някъде бях чела, че някои психиатри изписвайки ти антидепресанти заявяват, че те трябва да се приемат цял живот, защото серотина бил малко – това са ГЛУПОСТИ! Не вярвайте на подобни лекари и бягайте далеч от такива !!!!
С моите постове искам да Ви накарам да повярвате, че има ИЗХОД от кошмара и да не се отчайвате! Аз лично познавам и много хора, за които ПР е просто минало и не живеят в страх, че ПА могат да се върнат!
Този момент от живота ни е просто едно изпитание, с което трябва да се справим!
"На този ден аз вярвам, че Бог иска да знаеш, че страховете не са нищо друго, освен състояния на ума." Хил

Беше ме страх вечер когато си лягам, защото в мислите ми все изплуваше мисълта „ами ако сега ми стане зле” – и така и ставаше много често. Сутрин се чудих как ще отида на работа, как ще си проведа срещите, ще се справя ли, ще мога ли да шофирам от точка А до Б, ако остана само в офиса и ми стане зле..??? Вечер отказвах да излизам с приятели много често, защото същите мисли как ще ми стане зле ме тормозеха...Не си позволявах да излизам извън града, защото нали знаете какво щеше да се случи когато наблизо няма болница:)



Това все едно аз съм го писала, познато ми е до болка.С малката разлика,че при мен е в сегашно време и продължава за съжаление.
valin, много добре ми действат постовете ти, обичам да те чета 

Otnovo moite pozdravleniq za posta Valin.
Prava si za vsi4ko. Da merq si kruvnoto vsqka sutrin kato stana ot sun i e vinagi normalno. E da, pri men sutrin e otnositelno ponqtie de, za6toto kakto vi bqx kazala rabotq ve4er, lqgam kum 3 i stava kum 11.I ne 10 dni, a ve4e 2 meseca i nikoga ne e bilo po visoko ot 125 na 80. Po nqkoe vreme oba4e me stqga 6apkata i go vdigam, ne e vseki den. No ve4e krai, spiram da go merq i da se nastroivam. Ako usetq 4e go vdigam 6te si kazvam, 4e kakto se e vdignalo taka i 6te si padne. obe6tavam si go puk da vidim. Ama to mnogo qsno fokusiraneto vurxu simptoma go usilva, puk az ne samo 4e go mislq, ami ve4e sum vmania4ena. vlubix se v aparata si za kruvno

Да си призная не съм мислела преди време , че има хора като мен , които се "страхуват" от апарата за кръвно. Когато на няколко пъти съвсем инцидентно в лекарски кабинет ми измериха високо кръвно от паника , не от нещо друго, развих фобия към този апарат и в същото време постоянно желание да си измеря кръвното. На ден по 10 пъти съм го мерила . В началото като ме завладее паниката е високо , после постепенно спада и влиза в нормални граници. Нямам високо кръвно , даже напротив - все съм с ниско , лошото е , че не мога да преодолея и аз този страх от меренето на кръвното. Чудела съм се от какво идва този страх , какво го поражда, питала съм майка ми , която е мед.сестра - тя ми каза , че това е просто синдром на бялата престилка. Дори и в нас не й позволявам тя да ми мери кръвното. Меря го само аз. Ами като забременея живот и здраве , в момента работим по този въпрос - какво ще стане? Лекарите веднага ще се презастраховат и ще ми изпишат хапчета. Сякаш от дълго време не съм се сещала за апарата понеже нямам време да се занимавам с него , работата достатъчно много ми отнема от времето. Знам , обаче , че страха е там и ако ми се наложи сега да отида на лекар и профилактично да ми измерят кръвното ще го вдигна .

I az neznam ve4e  kvo stava s moeto kruvno. Tu e 160 na 100 tu e 120 na 80. V4era cql den vlizax i izlizax ot krizi.Tazi sutrin su6tata rabota. Abe spiram da go merq, 4e mai sama si dokarax xipertoniq. dano samo da se normalizira.