Здравейте,
Реших да напиша моята история за това, как се сбъдна най-съкровеното ми желание – да имам дете, и да вдъхна кураж на всички жени, които се борят за това. Реших да разкажа моята история и знам, че много жени ще я прочетат, така както аз години наред четях всички статии, форуми, истории, споделени съвети. Четейки форумите, аз много пъти съм намирала решение на конкретния проблем и благодарение на тази информация съм премисляла и вземала решение какво да правя.
И така, след три неуспешни опита ин витро, в момента съм щастлива майка на седем месечното си дете, заченато по естествен начин.
Моята история започва от м.януари 2006 г. когато започнахме със съпруга ми опитите ни за бебе. След като нищо не се получи цяла година, решихме че вероятно имаме проблем и е време да отидем на лекар. От там започна и нашата одисея. Направихме със съпруга ми всички хормонални изследвания, цветната снимка и се оказа, че при мен хормоните и проходимостта на тръбите са наред, но при него имаше проблем със сперматозоидите, имаше 20 млн, като ни беше обяснено, че това е границата на нормалното и вероятно това е причината да не се получи. Направихме инсеминация, неуспешна. Лекарят, при който бяхме ни каза че най-вероятно няма да се получи забременяване по естествен път и е време да пристъпим към другите методи, а именно икси. В същото време съпругът ми получи ингвинална херния и трябваше да се оперира, а след операцията се оказа че количеството сперматозоиди е още по- малко – 16 млн. През 2007 г. направихме първия си опит Икси, в София, клиниката на Щерев, резултат – неуспешен. Причината за неуспеха- неизяснена, статистика, само 30-40 процента са успешните опити, а да не говорим, че от първия път рядко се получавало. Стимулацията беше по дълъг протокол, върнаха ми три ембриона. Само, който е преминал по този път може да разбере как се чувствахме, разбити, отчаяни, незнаещи накъде да вървят, да не говорим за финансовата страна, имахме да излащаме кредит, защото естествено нямахме толкова спестени пари. Изобщо всичко ни беше черно и лошо. След няколко месеца се съвзехме от дупката, в която бяхме изпаднали и отидохме на преглед при д-р Александров в АГ Варна. Отново направихме изследвания и този път докторът каза, че количеството и качеството на сперматозоидите при мъжа ми не са толкова лоши и най-вероятно това не е проблема. Посъветва ме да направя лапароскопия, със съмнение за ендометриоза. Аз изобщо не вярвах, че може да имам такъв проблем, защото нямах нито един от признаците, които бях чела за ендометриозата, аз никога не бях имала гинекологичен проблем до тогава. Но след като нямаше друго, за което да се хвана, а продължавах да не забременявам, реших да си направя операцията. Оказа се, че имам ендометриоза, три кисти, които д-р Александров премахна по време на операцията.Заболяването се водеше в начална фаза и имахме две алтернативи, или да вземам лекарства, с които да спра цикъла си за шест месеца като мярка за окончателното ликвидиране на киститие, или да направим второ ин витро. Решихме да направим второто. Вторият опит ин витро беше през 2008 г. в АГ Варна, по къс протокол, трансферирани три ембриона и отново неуспешен опит. Причината, некачествени яйцеклетки, те бяха и много малко, върнаха ги на втори ден, като още от тогава си беше обречено на неуспех. Причината за неуспеха, явно ендометриозата влияе на качеството на яйцеклетките. Нямаше друго обяснение. За чувствата, които изпитвахме няма да говоря, само отново ще повторя, че може да ме разбере само човек, който е преживял същото. Отново потънали в заеми, една година изплащахме кредити. На следващата година решихме със съпруга ми, че ще направим още един опит. Имах много страхове, страхувах се от следващ неуспех, бях неуверена, страхувах се за здравето си, че с всичките тези стимулации на яйчници може вече да нямам яйцеклетки и предвид, че и двата пъти образувах само по няколко фоликула. Въпреки това, реших, че ще опитам още веднъж. Отново направихме изследванията както си му е реда, без да навлизам в подробности моите бяха някъде по средата, а при мъжа ми спермограмата ориентировъчно беше 14 -15 млн.и съотношението на качествени и некачествени наполовина. През 2009 г. направихме трети опит в АГ Варна, отново по къс протокол, върнаха ми два ембриона, хубави, върнати на пети ден, добре развиващи се, но резултатът - неуспешен. Този път обяснение нямаше. Въпрос на шанс.
Питахме се какво да правим, да се откажем ли, толкова чувства, емоции, нерви, а за парите да не говорим, и нищо. Задавахме си въпроса какво друго трябва да си направим като изследване, за да открием каква е причината, в кой от двама ни е проблема и защо не се получава, сякаш щях да бъда поне малко по-спокойна ако поне знаех защо не става. До този момент никой лекар не ми беше казал за имунологичните и генетични изследвания, само бях чела за тях по форумите. Останах с впечатление, че в АГ Варна не вярват особено на тези изследвания, дори когато ги попитах дали да ги правим, отговорът им беше, че ако изследванията имаха някакво касателство с успеха на ин витрото и във Варна щели да ги правят.
Е, въпреки негативното им отношение, аз реших, че само това не сме правили и тръгнахме за Плевен, при д-р Конова. Резултатът беше трагичен и отчайващ. Съпруга ми си направи разширената спермограма, SDI тест, при който се оказа, че има 10 млн., от които едва 20 процента евентуално подвижни и без дефекти, а заключението – изключително намалена възможност за оплождане, олиготератозооспермия. При мен, оказа се че първо съм носител на ген MTHFR (Метилентетрахидрофолат редуктаза), който предполага че може да имам тромбофилия, и второ имам НК клетки 17 процента, които вероятно убиват чуждите клетки в тялото (най-просто казано тези клетки разпознават зараждащия се ембрион като чуждо тяло и го убиват). Разбира се д-р Конова ни даде и своето заключение, според което при следващия ни опит ин витро, задължително трябва да приемам десеткратна доза фолиева киселина и да правя вливания с имуновенин и интралипид. На съпруга ми препоръча да направи тримесечен курс на лечение с едно лекарство Проксид.
И така, от тук нататък следва частта от моя разказ, на която най-много държа. Съпруга ми започна да пие сашетата Проксид, те са доста скъпички, но какво са 250 лв на месец, пред парите, които дадохме до сега. А аз реших, че и без това в следващите три, четири месеца нищо няма да се получи, поне да си регулирам цикъла и да се подсиля с витамини. Схемата, която сама си назначих беше следната: фолиева киселина и витамин В комплекс всеки ден по едно, геритамин пиех от четвъртия до четиринадесетия ден от цикъла по едно, а от шестнадесетия до двадесет и петия ден, т.е. след овулацията пиех дуфастон по две на ден.
На третия месец забременях, в крайна сметка какво се случи, кое от всички тези неща помогна, незная, голямо значение имаше и психологическия елемент, през тези три месеца аз наистина не мислех за забременяване, не се и надявах че може да се случи. Казвам го, защото много пъти през годините съм си казвала, че трябва да съм спокойна и да не мисля за проблемите, но това така и не се получи, то е невъзможно да не мислиш, при условие че целият ти живот е пред провал. Тук отново ще кажа, че може да ме разбере само човек, който изживява същото.
Когато разбрах, че съм бременна, много се страхувах дали всичко ще е наред. Имах една прекрасна бременност, нямаше ми абсолютно нищо, бях здрава и бебето ми е здраво, да ми е живо и здраво сега спинка в леглото си. Избрах си акушер гинеколог, който нищо не знаеше за проблемите ни, не казах нищо нарочно, не съм си вливала нищо, не съм пила никакви странични неща, не съм пила десеткратни дози фолиева киселина, нищо от препоръките на д-р Конова не съм правила.
Разказа ми се получи твърде дълъг, въпреки, че се стараех да не бъда описателна и да не навлизам в подробности. В заключение искам само да кажа на жените като мен, лекарите си гледат своята работа, това им е професията, всички имаме професии и разбираме от нещо. Те си спазват процедурата, такава, каквато са я учили, при еди кой си проблем се прави еди какво си. Хубаво е да имаш вяра на лекаря си, но не им се доверявайте напълно. От опита, който имам вече, а той е голям, всеки сам трябва да решава кое е най-добре за здравето му. Живеем в свят, в който имаме достъп до огромна информация, включително и на медицинска тематика. За всеки проблем може да прочетете и да разберете. Всеки сам решава кое лечение е добро за него. Пиша тези неща, защото много пъти съм се сблъсквала с некомпетентност или дори разсеяност и безразличие, особено процедурите по ин витрото са се превърнали в една рутина за тях. Но всъщност, това което ми направи впечатление е за имунологичните и генетични изследвания на д-р Конова. Ако се поразровите във форумите, ще видите, че при повечето жени правили тези изследвания се оказва, че имат почти едни и същи резултати и им се назначава едно и също лечение, на практика останах с впечатление, че който не си е направил тези изследвания, само той няма мутации на ген и НК клетки. Но разбира се всеки сам решава съдбата си и на кого да вярва.
Искам да вдъхна кураж и надежда на всички жени, които се борят с проблема незабременяване. Ето, аз съм примерът ви, че е възможно и чудото ще се случи когато най-малко го очакваш. Природата си знае работата.
Желая успех на всички.
Виж целия пост
Реших да напиша моята история за това, как се сбъдна най-съкровеното ми желание – да имам дете, и да вдъхна кураж на всички жени, които се борят за това. Реших да разкажа моята история и знам, че много жени ще я прочетат, така както аз години наред четях всички статии, форуми, истории, споделени съвети. Четейки форумите, аз много пъти съм намирала решение на конкретния проблем и благодарение на тази информация съм премисляла и вземала решение какво да правя.
И така, след три неуспешни опита ин витро, в момента съм щастлива майка на седем месечното си дете, заченато по естествен начин.
Моята история започва от м.януари 2006 г. когато започнахме със съпруга ми опитите ни за бебе. След като нищо не се получи цяла година, решихме че вероятно имаме проблем и е време да отидем на лекар. От там започна и нашата одисея. Направихме със съпруга ми всички хормонални изследвания, цветната снимка и се оказа, че при мен хормоните и проходимостта на тръбите са наред, но при него имаше проблем със сперматозоидите, имаше 20 млн, като ни беше обяснено, че това е границата на нормалното и вероятно това е причината да не се получи. Направихме инсеминация, неуспешна. Лекарят, при който бяхме ни каза че най-вероятно няма да се получи забременяване по естествен път и е време да пристъпим към другите методи, а именно икси. В същото време съпругът ми получи ингвинална херния и трябваше да се оперира, а след операцията се оказа че количеството сперматозоиди е още по- малко – 16 млн. През 2007 г. направихме първия си опит Икси, в София, клиниката на Щерев, резултат – неуспешен. Причината за неуспеха- неизяснена, статистика, само 30-40 процента са успешните опити, а да не говорим, че от първия път рядко се получавало. Стимулацията беше по дълъг протокол, върнаха ми три ембриона. Само, който е преминал по този път може да разбере как се чувствахме, разбити, отчаяни, незнаещи накъде да вървят, да не говорим за финансовата страна, имахме да излащаме кредит, защото естествено нямахме толкова спестени пари. Изобщо всичко ни беше черно и лошо. След няколко месеца се съвзехме от дупката, в която бяхме изпаднали и отидохме на преглед при д-р Александров в АГ Варна. Отново направихме изследвания и този път докторът каза, че количеството и качеството на сперматозоидите при мъжа ми не са толкова лоши и най-вероятно това не е проблема. Посъветва ме да направя лапароскопия, със съмнение за ендометриоза. Аз изобщо не вярвах, че може да имам такъв проблем, защото нямах нито един от признаците, които бях чела за ендометриозата, аз никога не бях имала гинекологичен проблем до тогава. Но след като нямаше друго, за което да се хвана, а продължавах да не забременявам, реших да си направя операцията. Оказа се, че имам ендометриоза, три кисти, които д-р Александров премахна по време на операцията.Заболяването се водеше в начална фаза и имахме две алтернативи, или да вземам лекарства, с които да спра цикъла си за шест месеца като мярка за окончателното ликвидиране на киститие, или да направим второ ин витро. Решихме да направим второто. Вторият опит ин витро беше през 2008 г. в АГ Варна, по къс протокол, трансферирани три ембриона и отново неуспешен опит. Причината, некачествени яйцеклетки, те бяха и много малко, върнаха ги на втори ден, като още от тогава си беше обречено на неуспех. Причината за неуспеха, явно ендометриозата влияе на качеството на яйцеклетките. Нямаше друго обяснение. За чувствата, които изпитвахме няма да говоря, само отново ще повторя, че може да ме разбере само човек, който е преживял същото. Отново потънали в заеми, една година изплащахме кредити. На следващата година решихме със съпруга ми, че ще направим още един опит. Имах много страхове, страхувах се от следващ неуспех, бях неуверена, страхувах се за здравето си, че с всичките тези стимулации на яйчници може вече да нямам яйцеклетки и предвид, че и двата пъти образувах само по няколко фоликула. Въпреки това, реших, че ще опитам още веднъж. Отново направихме изследванията както си му е реда, без да навлизам в подробности моите бяха някъде по средата, а при мъжа ми спермограмата ориентировъчно беше 14 -15 млн.и съотношението на качествени и некачествени наполовина. През 2009 г. направихме трети опит в АГ Варна, отново по къс протокол, върнаха ми два ембриона, хубави, върнати на пети ден, добре развиващи се, но резултатът - неуспешен. Този път обяснение нямаше. Въпрос на шанс.
Питахме се какво да правим, да се откажем ли, толкова чувства, емоции, нерви, а за парите да не говорим, и нищо. Задавахме си въпроса какво друго трябва да си направим като изследване, за да открием каква е причината, в кой от двама ни е проблема и защо не се получава, сякаш щях да бъда поне малко по-спокойна ако поне знаех защо не става. До този момент никой лекар не ми беше казал за имунологичните и генетични изследвания, само бях чела за тях по форумите. Останах с впечатление, че в АГ Варна не вярват особено на тези изследвания, дори когато ги попитах дали да ги правим, отговорът им беше, че ако изследванията имаха някакво касателство с успеха на ин витрото и във Варна щели да ги правят.
Е, въпреки негативното им отношение, аз реших, че само това не сме правили и тръгнахме за Плевен, при д-р Конова. Резултатът беше трагичен и отчайващ. Съпруга ми си направи разширената спермограма, SDI тест, при който се оказа, че има 10 млн., от които едва 20 процента евентуално подвижни и без дефекти, а заключението – изключително намалена възможност за оплождане, олиготератозооспермия. При мен, оказа се че първо съм носител на ген MTHFR (Метилентетрахидрофолат редуктаза), който предполага че може да имам тромбофилия, и второ имам НК клетки 17 процента, които вероятно убиват чуждите клетки в тялото (най-просто казано тези клетки разпознават зараждащия се ембрион като чуждо тяло и го убиват). Разбира се д-р Конова ни даде и своето заключение, според което при следващия ни опит ин витро, задължително трябва да приемам десеткратна доза фолиева киселина и да правя вливания с имуновенин и интралипид. На съпруга ми препоръча да направи тримесечен курс на лечение с едно лекарство Проксид.
И така, от тук нататък следва частта от моя разказ, на която най-много държа. Съпруга ми започна да пие сашетата Проксид, те са доста скъпички, но какво са 250 лв на месец, пред парите, които дадохме до сега. А аз реших, че и без това в следващите три, четири месеца нищо няма да се получи, поне да си регулирам цикъла и да се подсиля с витамини. Схемата, която сама си назначих беше следната: фолиева киселина и витамин В комплекс всеки ден по едно, геритамин пиех от четвъртия до четиринадесетия ден от цикъла по едно, а от шестнадесетия до двадесет и петия ден, т.е. след овулацията пиех дуфастон по две на ден.
На третия месец забременях, в крайна сметка какво се случи, кое от всички тези неща помогна, незная, голямо значение имаше и психологическия елемент, през тези три месеца аз наистина не мислех за забременяване, не се и надявах че може да се случи. Казвам го, защото много пъти през годините съм си казвала, че трябва да съм спокойна и да не мисля за проблемите, но това така и не се получи, то е невъзможно да не мислиш, при условие че целият ти живот е пред провал. Тук отново ще кажа, че може да ме разбере само човек, който изживява същото.
Когато разбрах, че съм бременна, много се страхувах дали всичко ще е наред. Имах една прекрасна бременност, нямаше ми абсолютно нищо, бях здрава и бебето ми е здраво, да ми е живо и здраво сега спинка в леглото си. Избрах си акушер гинеколог, който нищо не знаеше за проблемите ни, не казах нищо нарочно, не съм си вливала нищо, не съм пила никакви странични неща, не съм пила десеткратни дози фолиева киселина, нищо от препоръките на д-р Конова не съм правила.
Разказа ми се получи твърде дълъг, въпреки, че се стараех да не бъда описателна и да не навлизам в подробности. В заключение искам само да кажа на жените като мен, лекарите си гледат своята работа, това им е професията, всички имаме професии и разбираме от нещо. Те си спазват процедурата, такава, каквато са я учили, при еди кой си проблем се прави еди какво си. Хубаво е да имаш вяра на лекаря си, но не им се доверявайте напълно. От опита, който имам вече, а той е голям, всеки сам трябва да решава кое е най-добре за здравето му. Живеем в свят, в който имаме достъп до огромна информация, включително и на медицинска тематика. За всеки проблем може да прочетете и да разберете. Всеки сам решава кое лечение е добро за него. Пиша тези неща, защото много пъти съм се сблъсквала с некомпетентност или дори разсеяност и безразличие, особено процедурите по ин витрото са се превърнали в една рутина за тях. Но всъщност, това което ми направи впечатление е за имунологичните и генетични изследвания на д-р Конова. Ако се поразровите във форумите, ще видите, че при повечето жени правили тези изследвания се оказва, че имат почти едни и същи резултати и им се назначава едно и също лечение, на практика останах с впечатление, че който не си е направил тези изследвания, само той няма мутации на ген и НК клетки. Но разбира се всеки сам решава съдбата си и на кого да вярва.
Искам да вдъхна кураж и надежда на всички жени, които се борят с проблема незабременяване. Ето, аз съм примерът ви, че е възможно и чудото ще се случи когато най-малко го очакваш. Природата си знае работата.
Желая успех на всички.
.
..историята ти наистина вдъхва надежда 
