Мартенчета сладки с песен на уста правят ежедневно беля след беля!

Тук имаше две ясли (самостоятелни), но мин. година ги закриха. Представляваха буквално две къщички с дворчета (и им казваха "Къщичките"). ОДЗ-тата имат дворове, да, но състоянието им е далеч от перфектното, макар и приемливо, но най-малкото оградите не са цели. Повечето ОДЗ-та са близо до улица, а "нашето" - до Дунава и до сряда-пазара.... Обаче ми намекнаха, че и в други градове яслените групи не се извеждат навън, щото нямало как да ги обличат и следят 
Споделете, извеждат ли ясленчетата във вашия град?

Привет и от нас

за гърнето - смея да каже, че за сега върви добре, доволна съм, щом го сложа на гърнето пишка, имаме и едно попадение с а..не, сутрин щом стане тичаме на гърнето и вече сме с по един максимум 2 памперса на ден
за раждането - и двете ми са секцио и много бързо се възстанових, на следващия ден след операцията бях на крак и без никакви болки, даже конците ми ги махнаха един ден по-рано
третото живот и здраве пак ще е секцио като за последно;)
за промяната - има я и то доста осезаема, все пак вече сме четирима, съобрасяваш се не само със себе си, а с още трима

Вече сме с всички зъби - 20 на брой, 13,5 кг и 92см., нооо злояд иска само сухи неща които сам да си слага в успата, види ли лъжица край, до там беше яденето
не съм си мислела, че може момче да е злоядо ама ей на, може

Ние с половинката от 25.05 заминаваме на почивка до Венеция за 4 дни да се полгезим малко, а и бабите малко да се порадват на внуците си
ще споделям снимки като се върнем

друго интересно при нас няма, кака Ели ходи на градина, ние на работа и добре, че вечер е весело с бели и гоненици, че иначе голямо еднообразие


Целувки от нас 

Зеленкото- в нашата ясла ги извеждат и сутрин и следобяд. Но за сега само на терасата и то ако не вали и не духа много. Изкарват им пейките, книжки и играчки и там на терасата си четата и играят. Особенно следобяд ако е хубаво времето седят по час и половина.
Иначе нашата ясла си има собствено дворче оградено от другия голям двор. Имат малки парзалки и пясъчник.

Окич- и аз от есента не бях гледала обувки. Сега ми се налага да купувам сандали и се чудя дали да не си поръчам пак от щатите.

И още нещо, как ходите до яслата: с кола, пеш (колко път е), с колело, с количка, друго (какво)?

При нас ще е с колата. По принцип не ни е далече градината и ако ходят нормално и двамата, без да се отклоняват, ще стигаме за около 15 минути, но тръгнем ли пеша, трябва да се огледа обстойно всеки камък, да се померише всяко цвете.....абе пробвала съм една сутрин да заведа Ели до градината пеша заедно с Коко тримата, отне ми един час .
закъсняхме порядъчно, та на този етап само прибирането може да се навия да е пеша за разходката, иначе с колата, да ми е мирна главата

Хайде да кажа и аз за яслата - нашите не ги извеждат, а като питах защо ми дадоха следното обяснение - понеже двора е в ужасно състояние, асфалта е на едни бабуни, ги е страх да ги пускат там, защото много падали. И за сега само на терасата ги изкарват.
Иначе, живот и здраве, на есен ще ги местят в новата градина (чисто нова е, много хубаво изглежда от вън). Двора е по всички правила и изисквания, с мека настилка около катерушките и т.н. Та се надявам там да ги извеждат вече.
До яслата ходим с колата, по път за работа. И за пеш става също(10 мин), но е безсмислено в нашия случай.

За раждането - родих с планово секцио, но не на планираната дата Бебето беше се навряло вече в родовия канал, но нямах разкритие. Та за секциото - възстанових се страшно бързо, даже се чудех какво толкова му се плашат. Родих в 3:25 през нощта, в 11ч. ме раздвижваха и в 12 вече си ходех свободно по коридорите. Персонала много ми се радваше.

За промяната - и аз мисля, че няма как да не се промени човек. На мен най- ми липсва времето лично за мен. До преди няколко месеца, когато дребния си лягаше към 8ч, и заспиваше сам, имах времето до 11-12ч на разположение и ми беше ок. Но сега ляга в 10 и държи аз да легна с него. При което аз заспивам, често преди него, после след 1ч ставам, гледам да свърша нещо, криво ми е, и отивам да си легна и нямам и 5 мин само за мен. Другото което ми липса, е че не мога да правя спонтанни неща като преди. Сега ако искам да излезна с приятели се почва една организация... дълга и широка. Всичко трябва да се планира, а не съм свикнала така. Но щом доживях да си планирам лятната почивка 3 месеца предварително... значи почвам да свиквам 

При нас в яслата ги извеждат, виждала съм навън познати дечица като ходя да взимам баткото. Ще видим Алекс като почне как ще бъде. Ходим с кола в студено време, добре че е дядото, а в по-топло време - и пеша. Живот и здраве, като почна работа не знам как ще е. И по-рано ще трябва да ги водя, сега с Иво отиваме към 8.30ч, като го будя в 8ч. После няма как да стане... 
За секциото - и двата пъти се възстанових много бързо и лесно. Ужасът преди това, и както каза Гери - случилото се с детето след това (за Алекс говоря), бяха много по-страшни.

Танче, ЧРД на патерици, да си жива и здрава, щастлива и много обичана!

От първото секцио се възстанових много трудно, бяха ме зашили в Австрия сакато и ходех превита поне 6 месеца, от второто и третото секцио (МД) ме изписаха на 4ия ден - бързо възстановяване, без допълнителни проблеми! Третият път даже ми правиха шев и кройка, имах много сраствания, та накрая ми свърши упойката   и си болеше де! Първият и вторият път беше с пълна упойка, третият с епидурална и в съзнание (малко страшничко ми се стори)!

За яслата - ходим с кола, че ни е чак в Бояна, а ние сме в Бели Брези! Всеки ден ги извеждат по два пъти сега като е топло, а зимата само сутрнта! Предполагам, че най-големия проблем е обличането на децата - дори само да обуеш на 30 деца обувките си е изпитание! Сигурно на терасата са си по пантофи!

Благодаря отново за хубавите пожелания по случай моето помъдряване с една година!

По темите - в нашата ясла все още не ги извеждат, но събираха пари за пясъчник и обещаха да започнат да ги извеждат, но когато се затопли и нямало да имаме пантофи и обувки, а с едни и същи обущета ще са вън и вътре (което не ме радва особено).
Ходим на ясла пеш (10-15 мин), като измислям стимули за по-бързо придвижване: гони гълъби, когато бягат в подходящата посока, играем си на куче (Митко, йедом), гоним се по тротоара (Мамо, багай Митко!). Понякога се разтъжва (след по-дълго отсъствие) и иска да го гушна, та се носим малко, после казвам, че съм се уморила и предлагам да походи до светофара-дървото-или каквото там е по пътя и после пак ще го гушна.

В класацията за памперсите и ние ще се борим -  сутрин си сяда без проблем на гърне и свършва често и двете нужди, но през деня не мога да го накарам да седне, камо ли да си каже. Май не иска да си прекъсва играта и да се съблича и облича.

Секциото ме боля по-малко от предишна операция (извънматочна бременност) и се възстанових по-бързо. Поисках си Митко още на следващия ден и сама си го вдигах и хранех, макар, че си болеше. Може би той ми беше стимул по-бързо да се раздвижа.

ТаняТ, аз съм пропуснала във ФБ, но честито и от мен на патерица тук, да си много много щастлива, обичана съпруга и майка и ти пожелавам скоро да можете да сте си сами 

Нашата детска градина е и ОДЗ, та да кажа и аз за яслата Едната група има хубава площадка и често ги виждам на немя дечицата, а другата беше с много кофти площадка и ги извеждаха на терасата, която е достатъчно голяма, където си карат разли коли, бутат, играчки имат. Да, на терасата са по пантофи. Сега им оправиха площадката с мека настилка, но пак не виждам да ги извеждат на нея (нали са свикнали по другия начин). Явно наистина да обуеш и облечеш толкова деца си отнема време. Иначе и яслените групи, и по-големите вътре са много приятни, с много играчки, весели, изрисувани по стените, светли (рисувала ги е една от госпожите на Гого).

Иначе ние водим Гого (и живот и здраве и Ники ще е така) до детската пеша, тя ни е зад блока, просто на 10 метра

Рила, извинявай за недискретния въпрос, но защо три операции? Мерси за отговора за мъжкото достойнство. Аз съм чувала доста случки с операции в следствие на насилствено забелване и затова се притеснявам да правя каквото и да е.

Аз от първото секцио се възстанових по-трудно отколкото от второто. Тогава седяхме по 12 часа в реанимация, а на второто ни раздвижиха още на 4-5 час и много по-добре се чувствах, доста бързо се възстанових. Все пак, без да мога да сравнявам, смятам че това е по-лошият вариант за раждане при всички случаи, и със сигурност с всичките рискове които носи една доста тежка операция, каквато е коремната.

За промяната след раждането на едно и две деца, при нас я имаше много осезаемо, но и много навреме. За мен вече беше дошъл моментът, в който ежедневието ми беше доскучало, станало доста еднообразно - работа, вечер излизане напред-назад, купони или дискотеки, барове ... До гуша ми беше дошло, просто вече нямаха смисъл всички тези неща, нито този начин на живот. Затова и съвсем съзнателно настоявах за дете и с голяма радост приех промяната, даде смисъл на живота ми. Не ми липсваха нито заведенията, нито псевдо-приятелите, защото са малко истинските и те не се влияят от промяната. Освен промяната чисто в личен план като начин на живот, цели, мечти..., раждането ме срещна с много нови и интересни хора, част от които ми станаха много близки приятели. Раждането на второто и за мен беше по-различно и по-осезаемо откъм промяна, но при мен съвпадна с други събития, които промениха начина по който мислех за доста неща, така че аз го отдавам и на това. Чисто практически, определено второто дете с голяма разлика предполага съчетаването на доста различни програми и задоволяването на доста различни нужди на двете деца. С израстването на малкия, обаче, нещата малко по малко влизат в един доста приятен ритъм.

Гери Мур, ти беше споменала за големите дечица и как някак изостава вниманието ни към тях покрай по-малките. Аз наскоро се бях размислила над същото и ми стана много мъчно за Гого, защото той също си е едно малко момченце все още и иска да се гушка в мама и да се чувства обгрижен и обичан. Не че не е такъв, но някак по-рядко получава милувките, които има за малкия, както и възхищението и хвалбите. Аз доста се опитвам да балансирам, защото съм по-голямото дете и знам какво е цял живот да трябва да отстъпваш само защото си имал няколко години повече насаме с мама и тате   Между другото, тези дни се бях сетила, че беше споделила за Криси, че сте й открили някаква много лека форма на гръбначно изкривяване и се чудех на какъв доктор се води детето за да се направи профилактичен прегред? Би ли споделила?

Аз пък съм в чуденка за яслата какво да правя - дали да пускам Ники сега от другия месец или да чакам есента, или да изчакам да стане на 3 и директно да го пускам в първа група   Вие какво мислите за догодина? Понеже нашите дечица са в началото на годината, бихте ли ги пуснали по-рано в първа група или ще ги оставите с наборчетата?

СЗА, аз бих предпочела да тръгне направо в градинска група, но едва ли ще стане. Сега както го смятам, живот и здраве, първи клас ще тръгне на 7г и половина. На мен, като започнала от 6г, ми се вижда много това....

  Ние до градината живот и здраве ще ходим сигурно пеша или с количката. Ние сигурно ще сме последните мартенчета отказали количката ама какво да се прави като не обичат да вървят за ръка и ми правят страшни изпълнения на най-неподходящи места, като например при пресичане на улици. Да не говорим, че няма как да ги вдигна и нося и двамата ако се изморят. Но знам ли, може до септември вече да са станали по-разбрани в това отношение. Иначе пътя пеша ще ни е 10-15 мин. 
   СЗА, ако не съм недискретна как така можеш да избираш кога да тръгне  Ники на ясла/градина, че и с кой набор? Аз например исках да ги пусна тази пролет, но се оказа невъзможно. Пак добре, че ни приеха през системата за септември. Въпросът ми е и към всички майки от София, които са си пуснали децата, когато на тях им е било удобно и ползват държавни заведения.
  Това за извеждане на терасите звучи обнадеждаващо - все пак е нещо вместо да стоят цял ден затворени. Надявам се и нашата да има такива, но сигурно са вътрешни, че отвън не се виждат.
   По въпроса за секциото нямам база за сравнение, но болката наистина не беше кой знае какво. За мен по-страшното беше, че ми прималяваше и причерняваше 2-3 дни и пътят от стаята ми в МД до мястото за свиждания ми беше като няколкочасов преход.
   За памперсите и ние сме доникъде. Да не кажа, че още не съм почнала да ги слагам редовно на гърнетата  . Страшно ми е трудоемко, а като си знам стоката не ми се мисли какви дивотии ще измислят, за да ме саботират, като най малкото ще е да ги гоня по половин час да ги обувам след това. Може и да не го правят нарочно, но страшно се забаляват като правят бели заедно и естествено напук на мен.
   За промяната след появата на децата, ами при нас беше огромна във всеки един аспект. Но най-хубавото е че беше и светъл лъч и поява на смисъл да продължим напред след поредицата нещастия в семействата ни, които преживяхме откакто сме заедно.

Ние ще се пускаме Септември на ясла - приети сме в градината на Ели и го записахме.
Доста мислихме и накрая решихме, че ще го пуснем живот и здраве, а и по препоръка на директорката на градината - каза, че места за градинска група родени 2009 няма да има догодина, та по-добре да ги избутаме тези 5-6 месеца ясла до Февруари и да го прехвърлят направо първа група градина
Нашата леля, която го гледа в момента обаче няма да си я освобождаваме, че като знам как една седмица се ходи и три не.....

СЗА, аз също мислех по тови въпрос, но за сега ми се вижда невъзможно. В първа група децата ползват вече малки тоалетни, не гърнета както в яслените групи и ги пускат когато си казват,че имат нужда. Лора още е с памперс и дори и да го свали до есента едва ли ще успее да си казва всеки път без да я подсещат. Да не говорим, че в първа група децата са напълно самостоятелни - обличат се и се събличат без помощ, да не говорим че се хранят сами. А Лора колкото и да иска да е самостоятелна все и помагам. От друга страна при нас ще поемат същите госпожи, които сега преподават на Боби, а аз съм много доволна от тях, та още не знам. Но сигурно ще си продължи с наборите си.

ами възможно е. В групата на Боби има от тази година по-малки деца, които карат предучилищна с по-големите, за да тръгнат на училище на 6 г.  Знам само, че се попълва някаква декларация, че си съгласен детето ти да тръгне по-рано на училище или нещо такова.

За извеждането, при нас също ги извеждат на терасата, но като е хубаво времето ги пускат и на двора.
Сутрин се водим пеш, пътят ни е около 10 мин., ползваме кола когато вали или нещо такова. Иначе Лора не се бави, върви заедно с батко си (сега ги водим двамата заедно) и е много доволна от това. Може би и за това така бързо свикна.

За промяната след появата на децата, мога да кажа че беше осезателна. Особено след второто раждане. Корено се промени животът ми. Сега се миждаме с хора на нашето положение, с едно или вде деца, почти не излизаме по заведения или кръчми, че разчитаме почти само на себе си и така.  В тази връзка не знам как ще е с работата след няколко месеца. От една страна си мисля, че е невъзможно да съм работеща майка и да имам първокласник и малко детет, което често боледува. От друга страна си давам кураж, че ще намеря време за всичко с добра организация, все пак няма да съм първата я. Да, ама на една добра работа няма да ме търпят, ако вземам често болнични. Много ме мъчи този въпрос напоследък, до сега съм в задънена улица   

Зеленкото- ние сега ходим до яслата с автобус. Ако е хубаво времето се прибираме пеша през парка в Младост 2. Нямам проблем с ходенето. Само понякога в автобуса ме гледат като прокажена, но Елия ядво е цапната в устата и вига- оф, някои да ми стане.  В повечето случай стават жени. 

Мирамар- ние влезнахме в яслата леко по втория начин. Не съм плащала де. просто с връзки.