Мамино синче или страхливец?

  • 6 692
  • 65
# 15
А във времето,когато бяхте заедно, имало ли е моменти, когато е изпадал в дилеми и слабост и как е реагирал?
За мен би било важно да сравня миналия си опит с този човек и какви реакции е имал във важни ситуации и бих взела решение дали искам да съм с него или не.
Ако и тогава е проявявал слабохарактерност, то не съм убедена, че изведнъж ще застане зад теб и детето ти и ще бъде опора. По-вероятно е да ти се наложи отново да бъдеш отблъсквана и нежелана, отколкото да отворят обятия родителите му.
Една година тайна за мен е показател, че има съмнения.
Но пък и ти имаш правото си да се откажеш, ако все пак прецениш, че няма да се получи семейната идилия са родителите и ако видиш, че ще създават проблеми, бих си останала в сегашния статут.
Не се самосъждай на мъчение заради спомени и надежди.
Колкото и да се връщам назад, не мога да намеря слаби черти в характера му, реши ли нещо го прави. Винаги е бил мъж на място. Никога не е омаловажавал факта, че на първо място съм майка , а след това жена. Не сме се карали за нищо, някак си без думи все сме се разбирали. Винаги е бил до мен в трудни моменти свързани с детето, материално също не сме имали проблеми. Имаме толкова силна връзка, че всичко това беше шок за мен. Може би ако беше намесена жена или не е бил щастлив с мен, по лесно щях да приема нещата. При първия ни разговор изяви съмнение дали искам друго дете, категорично отговорих с Да, защото това е истината.
Виж целия пост
# 16
daritt, според мен си се отървала от човек, който не е за теб.
Сега гледай напред и не мисли за него и как да се харесаш на родителите му.
Виж целия пост
# 17
Имахме връзка с него 1г и половина. Докато не реших да му предложа да опитаме да живеем заедно. Тогава започнаха проблемите. Разбрах, че не е казал изобщо на техните, че съм разведена и имам дете и те съответно са били против /разбираемо, след като дори не ме познават/. Заявили са му , че никога в никакъв случай, няма да ме приемат, при никакви условия и това беше краят. Той избра тях...


И като е бил краят, какво те интересува къв е?
Ти си си решила за себе си, че е и мамин, и страхлив, или греша??
По -скоро не, разочарования човек не знам защо обикновено тръгва с рогата и с диагнозите къв е бил другия?
Я виж ква тема си заформиха форумните гурута за мамините синчета.
За мен тематата ти е чисто терапевтична - да помразим тъпото копеле, което не ме е обичало достътчно, че да си мръдне пръста за мене... Няма смисъл, така не се решават проблеми.
Виж целия пост
# 18

Dave Lombardo
, а как се решават проблемите, според теб?
Виж целия пост
# 19
daritt , аз бих си поставила един разумен срок.Колко дълъг,от теб зависи-месец,няколко,година...
Настоявай да се запознаеш с родителите му.Да имат възможност да те опознаят,и да решат дали ще те приемат или не.
Ако променят отношението си,добре.
Ако не ,може би трябва да помислиш можеш ли да прекараш живота си във война с тях.
И дали си струва.
Виж целия пост
# 20
Мамино синче или страхливец - няма значение. Важното е че си разбрала, че това не е твоят човек и може би най-правилното нещо е, че сте се разделили. Има ли смисъл да продължаваш да си губиш времето дори в мисли за него? 
Не се отказвай да търсиш оня "истинския" за теб, с който ще сте на една вълна и такива въпроси като това, дали да живеете заедно или не, няма да имат нужда от обсъждане...

П.С. Наскоро излязох от една такава безперспективна, беземоционална и безсмислена връзка с подобно безхарактерно мекотело´...  smile3519
Виж целия пост
# 21
Какво има да обяснява на родителите си? Ако иска да е с теб представя те и толкова, ако не иска да е с теб да не ти губи времето. Явно, че няма да мине без проблеми затова той е човекът, който трябва да реши какво иска.


След няколко дни каза, че е размислил и сгрешил, сега топката е в моите ръце , страх ме е да не би да се обърне пак на 180 гр и  друга песен да запее. Помоли да му дам време, за да подготви техните, разбира се, аз имам цялото време на света пред мен, но нямам железни нерви. Колко време да го чакам 1месец, 6, 1 година, 5 години.... , условия не съм поставяла, мисля че няма и смисъл, но все пак...? Въпросът му беше, как да обясня на праволинейни родители?

Въпросът е, че не иска да вземе решение, оставя на теб и това е кофти
Виж целия пост
# 22
Нормално поведение на родителите е според мен.Трябва им време,и на тях и на вас.
На мен ми се е случвало да ме приемат с детето и ако синът ми има подобна връзка,изобщо няма да ме притесни.Ще приема всичко,много по лесно и по благосклонно.
Виж целия пост
# 23
При първия ни разговор изяви съмнение дали искам друго дете, категорично отговорих с Да, защото това е истината.

Знаеш ли... като те чета това изречение ми избоде очите.
Предполагам той няма все още деца, а иска такива - ако семейството му е "скочило срещу теб" с довода, че ти може да не искаш повече деца, че той може да остане без собствени деца и т.н. в този ред мисли, то отдръпването може би е донякъде инстинкт.
Поговорете по този въпрос и си уточнете позициите - мисля, че има доста общо с проблема и ситуацията като цяло.
Виж целия пост
# 24
В тази ситуация не е задължително да става дума нито за мамино синче, нито за страхливец. Може мъжът да използва като довод родителите си за да има време да проучи ситуацията, която не е много обикновена. Все пак не са много мъжете които биха се хвърлили в брак със жена с дете, повечето мъже просто бягат и това е разбираемо, никого не виня че гледа интереса си. Причини много, какво може да си е помисли, също много варианти има.
Виж целия пост
# 25
Мисля, че е важно дали припознаваш вас в историята на Парци. Недей да прибързваш с решенията. Може и мамино синче да е, и страхливец, и още куп други гадни неща, ама да е мъжът за теб.  Wink
Но помни, че ти нямаш вина. Няма причина да се срамуваш и да се опитваш да обясняваш нещо на родителите му, да се извиняваш или що ли.
Виж целия пост
# 26
Мисля, че е важно дали припознаваш вас в историята на Парци. Недей да прибързваш с решенията. Може и мамино синче да е, и страхливец, и още куп други гадни неща, ама да е мъжът за теб.  Wink
Но помни, че ти нямаш вина. Няма причина да се срамуваш и да се опитваш да обясняваш нещо на родителите му, да се извиняваш или що ли.
Цял живот се оправдавам за социалния си статус Разведена с дете, мислех си че хората в 21 век приемат тези неща по нормално, но уви, хората са с предразсъдъци и не ги виня. Поставям се на негово място, ако имах син и той ми сервира тази новина, как ще реагирам... Да , може би бих подходила като родител и аз по същия начин, но едва ли щях да съм толкова крайна, все пак родителите не трябва да пречат на щастието на децата си, трябва да ги подкрепят във всяко едно начинание, та дори и то да е грешно за тях. Как ще се учим от грешките си, ако не правим такива, а безгрешни хора няма. Така мисля аз, може и да греша в разсъжденията си.
Виж целия пост
# 27
Мъчно ми е за авторката, като я чета как и се налага да се оправдава за това че е разведена, сякаш смъртен грях е извършила! Sad
Няма да коментирам поведението на приятелят и, но само искам да я попитам, на нея живее ли и се с хора пропити от предразсъдъци? На мен лично би ми светнала веднага червената лампичка. По-добре сама отколкото зле придружена...а знаем как в бг родата е трудно да бъде подмината.
Виж целия пост
# 28
Явно е,че ти си силна жена - не се налага да се оправдаваш за статуса и защо е такъв.
Факт е също, че ти е трудно да познаеш същия човек, с когото си имала идея да живеете заедно.
Стана ясно, че е оставил нещата в твоите ръце, след като размислил. А за какво всъщност е размислил - че иска да е с теб, но без да те запознае с родителите си или нещо друго?
Наистина е объркащо поведението му - и сравнявайки в миналото как сте живели, и как размисля за кратко и променя мнението си. Трудно е да имаш вяра на такъв непостоянен мъж.
Виж целия пост
# 29
Имахме връзка с него 1г и половина. Докато не реших да му предложа да опитаме да живеем заедно. Тогава започнаха проблемите. Разбрах, че не е казал изобщо на техните, че съм разведена и имам дете и те съответно са били против /разбираемо, след като дори не ме познават/. Заявили са му , че никога в никакъв случай, няма да ме приемат, при никакви условия и това беше краят. Той избра тях...


Е, толкова те е искал просто.
Един мъж, когато обича - обръща света, за да бъде с жената, с главно Ж.
Щом обаче е готов да я забрави така лесно, значи - не си е заслужавало.
Майната му  Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия