За социалният живот в чужбина ...

 Зависи от семейното положение на човек, възрастта и професията му. Най-вече от възрастта. Българските студенти в чужбина определено водят много активен социален и нощет живот. За семейните е логично това да не е чак в такава степен, както при студентите, но това навсякъде по света е така, човек си гледа семейството, а и дори да няма такова, ако е над 30, повечето му връстници вече не ходят така активно по барове и заведения, и прекарват повече време със семействата си. Хората на запад и по специално в Германия обичат също да се забавляват, има много заведения, барове, коктели , дистотеки и в големите студенстки градове винаги има парти улици, в които почерпени младежи по цяла нощ се забавляват, и са отворени към непознати. Завързването на социални контакти никак не е трудно, стига човек да го търси.

Отилия , аз сигурно не съм се изразила добре и за това не си ме разбрала.
На мен ми липсват не излизания и веселба,
а семейни приятелски семейства, приятелки с които да си споделям, спонтанно да излезем на кафе.
Всичко живо тук планира какво ще прави след две седмици.

зависи къде си и с кого си

на мен изобщо не са ми приятни типа семейни събирания/роднински/, не изпитвам никаква нужда от такива, така че ако ми се случи случайно, ми е досадно дори. виж, купонджийските събирания са друго.
в Бг излизам всеки ден с прителка, и все имаме какво да си кажем. липсват ми ходенията на кино, театър, опера. по магазините ходя сама/избирам дълго и се мотам и хората биха изгубили търпение да ме чакат/.

от мои наблюдения, почти всички, които познавам извън Бг/в европа/, нямат активен социален живот. обаче - на някои изобщо не им липсва това, или просто тяхната дефиниция за такъв се ограничава до кротка разходка с милото в парка. за студентите не знам, извън моята възрастова група са.

зависи и с кого си  . моят мъж е класически пример за абсолютно асоциален типаж. можеш спокойно да го оставиш в гората и никога хора да не види като няма да има проблеми с това. за излизания и развлечения дори няма да споменавам.
зависи и къде си  . за мое безгранично съжаление аз живея на село, където и да умра от мъка, освен с кравите и патките няма с кого да общувам и не знам откъде да дойде социалната среда. веднага да спомена, че аз по дефолт винаги греша и вероятно и сега съм в грешка, но това е личното ми усещане за нещата.

завиждам крайно неблагородно/ако изобщо съществува благородна завист/ на всеки с активен социален живот извън Бг. това е нещото, което ме кара да се чувствам жива, за съжаление в живота обаче получаваме/или поне аз/ точно това, което не искаме. така, оплаках се  

 Да, не съм те разбрала правилно, защото аз свързвам "социален живот" най-вече с излизане навън и контакти с много хора, а не толкова с близки приятелства и споделяне. Немците наистина са по-дистанцирани от нас, особено тези с добро положение и професия. Те дори с други немци не завързват близки и спонтанни приятелства, а всичко остава на едно много любезно и учтиво, но дистанцирано ниво в повечето случаи. Събират се, но не споделят личните си неща, а водят разговори за неутрални теми, като задължително са много любезни, дипломатични, но и прикрити и повърхностни в контактите си дори с други немци. Ако търсиш близки приятелки, с които да говориш и да се виждаш по-спонтанно и неформално по-добре се сприятели с източно европейки, полякини, рускини и т.н. Те са като нас, не са така сковани в планирането на срещите си със седмици напред, и са по-искрени и естествени в компания.

Социален живот имах докато бях неомъжена.  Много приятели и много събирания и какво ли не.
След като създадох семейство, всичко утихна.  Сега се събираме рядко и то повечето в къщи защото няма как с децата.
Чувствам го и аз, и ме подтиска.  За съжаление живота стана такъв.  Работа, в къщи и пак работа.

Предполагам, че много зависи къде си.  В БГ има много места за деца, за събирания.  Тук при нас даже и до магазина трябва да се кара.  Всичко е на огромни разстояния.  Няма публични паркове, не е прието да се върви по улиците и е трудно да се намери място където можем да седнем, да оставим децата да играят и да се забавляваме.

Имаме социален живот тук, но мноого по-беден от този в България.
Това е една от причините, мъжа ми толкова да иска да се прибираме.

Пеперудка във коя държава и град живеете?

Аз съм съгласна с Албена.
По-скоро е до възраст. Като студентка излизах повече, всеки ден сигурно, сега по-рядко.

По някога ми се излиза повече, но не винаги намирам с кого, друг път ми се обаждам, а мен ме мързи

Спонтанността определено намаля, но така е с работата и децата 

Това е абсолютно клише!

Живея не само в Германия, но и на село. Намерих страхотни приятели тук, немци, с които излизаме спонтанно, доколкото ни позволяват ангажиментите, и си споделяме почти всичко.

Миналата седмица имах много неприятно преживяване - имаше едно тежко птп и се случи така, че аз бях първата, която беше на място и трябваше да окажа първа помощ. Това ме разстрои невероятно много и го споделих с приятелката ми. Тя от своя страна се обади на местната ни пасторка (те имат психологическо обучение да помагат на хора в ем. стрес), и понеже след това мой телефон даваше заето, прибяга до нас, оставяйки майстори сами у тяхната къща, за да ми каже че 30 минути по-късно пристига пасторката - а аз на църква не ходя, нито плащам църковен данък    Дори ми предожи да прибере дъщеря ми от детската градина. По-късно ходихме с децата до детската площадка и приятелката ми ме изненада с бутилка шампанско. Чистокръвна немкиня, при това от Хамбург, т.е. север, където хората са по дифолт по-студени    И не е само тя, просто това ми е най-пресния пример.

Желая на всички да си намерят добри приятели, където живеят!  

 Tatjana, не е клише. Немските селяни са друга работа, тях не ги знам, но предполагам, че има разлика между селяните и гражданите в Германия, между банковите служители и фермерите. Аз съм писала, че става въпрос за немците от градовете, и то за тези с по-добрите професии и доходи.

Аз съм гражданка, родом съм от Берлин, където живях 27 години. От 4 години живея на село. Имах добра професия, мъжът ми има многа добра, която ни позволя да водим много качествен живот и аз мога да си стоя вкъщи, вместо да ходя на работа.
Приятелката ми и мъжът й работят в Луфтханза, летят - той е от Дюселдорф, тя е от Хамбург, местиха се тук заради близостта до летището.
Другата ми приятелка тук е от Есен и е дошла тук да живее, и тя имаше добра професия но сега си гледа 3те деца, а мъжът и има същата професия като моя.
Имам и приятели-селяни, с нищо не се различават от горе споменатите, макар да имат професии, които не са чак толкова престижни, примерно медицинска сестра.

И в Хановер, където хем живяхме кратко, имам подобен опит.

Вярвам ти, че твой опит е друг, понеже и аз съм живяла в град тук, в който не можех да си намеря среда - а беше студентски град и аз тъкмо се бях дипломирала, т.е. бях в същата възрастова група. Но от това не можеш да правиш изводи за една цяла нация!

 Tatjana, направило ми е впечатление, че приятелствата с немци са нетрайни, и бързо се разпадат. Обикновено немците след известно време се покриват някъде, спират да се обаждат и да търсят активно контакт. С една дума според мен са непостоянни в приятелствата си, и са по-дистанцирани. Имам приятели чужденци,не немци или българи, при които не ми прави впечатление да е така, но при немците определено е по-различно. Не казвам, че са лоши, напротив. Забавни са за разговор, добронамерени, няма дебелашки шеги и гаден хумор, учтиви са и общуват с лекота. Но не можеш да разчиташ на тях да са до теб във всеки един момент. Пиша го от личен опит.

Позволи ми да имам съвсем друг опит, Отилия. Немкиня съм и 36 години живея тук, с няколко години прекъсвания. Имам приятели от училището още, с които не сме прекъснали контакта въпреки че живеем на различни места, аз по едно време дори на друг континент, в друга часова зона, но и това не е могло да ни раздели.
Пак повтарям, недей да правиш издводи за една цяла нация от твой опит.

Всравнение с 20тте ми години, социалният ми живот е изпаднал в кома, но като семейна двойка в края на 30тте имаме нормален социален живот, не се различава особено от двойките около нас.
На 'кафе' излизам, но не така спонтанно, да си призная не ми липсват тези засядания, споделяния, които бяха преди да се оженя.
Съгласна съм обаче, че контактите, които си правил като дете ( и по-млад по принцип) са различни от тези които правиш като 'възрастен" човек. Като си дадеш сметка за това ще видиш и, че всичко е обяснимо, по-нетрайни връзки, и контакти и т.н. И ще оцениш, че в това има и голям плс.