За социалният живот в чужбина ...

ами именно защото работим, останалото малко време не ми се пропилява в шляене по улиците или заведенията.
Имаме си излизания по женски, но те са изключение. На мен децата ми са радост, а не бреме, от което да търся отмора

мери, споко душа 
ако видиш моята къща, ще целуваш пода сигурно на твоята от радост 

цяла сутрин се мотах по магазините, тъй де, малко соушъл, /споменах ли, че обичам холандия /, а сега трябва да готвя  , че довечера ще имаме гости, и да приведа във вид удобен за логаритмуване хаоса в дома си.

Da se izvinia parvo za latinicata no niamam instalirana kirilica na computera mi v momenta i kirilizatorat vav foruma ot 100 godini ne raboti.
Ta az da si kazia mai dori sam zabravila da chistia. Domashnata pomoshnichka osnovno se zanimava s tazi deinost prez sedmicata, sabota nedelia nai mnogo da pusna edna peralnia a drehite koito sa za gladene domashnata pomoshnichka gi gladi v ponedelnik.
V sabota i nedelia ne obicham da stoia vkashti, ako ne izlezna niakade s decata za men si e propilian weekend. Ne obicham da izlizam bez decata, navsiakade gi vodia s men. Maziat mi si stoi vkashti a az sam po detskite ploshtadki i zavedenia s drugi priatelki s deca.
Izobshto ne sam domoshar, ako ne izlezna niakade napravo se pobarkvam.

Natiсни копчето shift+windows едновременно зада смениш шрифта.

Мерси!

За 9 години в Германия не мога да се оплача от липса на социален живот. Лесно съzдавам приятелства и иzбягвам да поддържам просто поzнанства. Смятам, че и ние самите трябва да сме честни и открити към хората, ако искаме да получим същото. С германците е по-трудно, но предимно zащото имаме раzлични интереси. Имала съм и периоди, в които съм мислела, че нямам приятели тук, но всичко си е било в моята глава явно.

Сега реших да поогранича новите поzнанства, zащото не ми остава време zа старите приятелства. Като погледнах наzад, ами често откаzваме покани zа иzлиzане дори от германци. И тъй като не вървеше пак да откаzваме, тоzи уикенд ни се насъбраха две партита и една бирария. Два дни нищо не свършихме, но общественият дълг zове. 

Наистина, не ми е интересно zа какво си говорят повечето германци. Поне не теzи, които нямат някакви специални интереси. Но кой е каzал, че трябва да се общува предимно с местните? При мен съотношението е 60% българи, 10% чужденци и 30% германци. Обаче и сред българите има групи, които не ми допадат. Теzи, на които все някой им е крив, те са недооценени таланти, стоят над "тъпите германци" и търсят далаверки. Бляк. Та не е въпрос на националност, ами на общи интереси.

В планирането не виждам нищо лошо. Все пак хора с раzностранни интереси и приятели и от други градове не си стоят често вкъщи и да чакат някой да им се обади. Като ти кажат кога са zаети, zнаеш кой кога е свободен и можеш да му се обадиш и спонтанно.

За нови приятелства мога да дам теzи съвети:

- Нека ваши приятелки от БГ ви препоръчат техни приятелки, които са във вашия град.
- Огледайте се на работа дали има други българи. В едната фирма бях насъбрала 6 плюс още двама, които работеха наблиzо. Обядвахме често zаедно и беше много весело.
- Търсете хора с подобни интереси.

Пеперудке, при теб специално ми се струва, че проблемът е друг. Чета сравнително малко във форума, но някои твои постове са ми правили впечатление. Много силен негативиzъм струи от тях, иzполzваш често гроzни думи, все се оплакваш от нещо или някой...  Знай, че никой не обича да общува с мрачни хора и да слуша оплаквания постоянно. Поне не и в началото на приятелството.

Хубави неща си иzброила, но те са предимно реликви от ученическите и студентските години, когато имахме повече време. Тогава съм ги правила всеки ден теzи неща, дори и в ДЕ. Но сега като ходим всеки ден на работа и спортуваме и двамата, предпочитам две вечери и един ден от уикенда да си прекараме насаме. Иначе с всичките иzлиzания и ангажименти, не остава време zа важните неща. Ето, от три седмици сме сгодени, но все се моткаме с други хора и нищо не сме обсъдили още двамата. Даже някак не съм успяла да осъzная какво се е случило точно...

Според моите впечатления точно хората от севера са по-приятелски настроени. Но това е още един пример, че не може да се генералиzира.

Абсолютно съм съгласна с поста на Покер Фейс, в него има много истина и полеzни съвети. Важна е личната настройка.

това с приятелствата е толкова относително, аз не мога и не мога да се сближа с никой и това си е, нещо явно в мен е проблема, защото имам позната  българка,  живеем на едно място, ама тя има толкава познати, приятели от всякакви държави, има МЕСТНИ приятели всякакви, не знам, казвам го защото е до човек- който си го може си го може

И аз със съжаление признавам, че ми липсват по-близки приятелства тук. Отдавам го на няколко неща- вече не съм на 20, съответно по-трудно се доверявам на хората, спонтанността на младежките контакти липсва; освен това тук хората са склонни да се държат добре, но дистанцирани и гледат на чужденците леко отвисоко.