За социалният живот в чужбина ...

Аз за съжаление съм направила същия опит какъвто е описала Отилия.

Татяна, при теб е по-различно положението, ти си родена в Германия и си германка,
ти си една от тях, аз не съм. Това също оказва значение. Все се говори за чужденци и ала бала,
но истината е че германците са винаги по-дистанцирани към чужденците, най-малкото трябва да внимават да не се изпуснат с дискриминиращ виц образно казано.
Съпругът ми като започна работа на ново място, не го канеха колегите на по бира след работа,
като го опознаха след около половин година и започнаха да го канят. Като дойдат нови колеги немци веднага ги канят, като дойдат чужденци и в началото са дистанцирани.
Съпругът ми работи в болница.

10 c's на мен ми липсват точно тези контакти в началото на 20те ми години.
Точно тези контакти ме карат да се чувствам жива.

не прочетох на колко си години Пеперудка, нито съм психолог, но човек ( според мен) не може да има едни и същи приоритети цял живот. Животът поне както аз го виждам е на етапи и поне аз съм приела, че тези етапи ще са кратки в стил 'сега така, после ще видим".
И трябва да сме по-дзен малко, да приемаме нещата и да търсим/и намираме разни алтернативи на нещата, които ни липсват. Не се самонавивай, че само това ти липсва. Аз познавам хора, които се 'върнаха' в България с идеята, че им липсват социалните контакти, само че като се прибраха попаднаха във въртележката, никой толкоз не ходи 'на по бира' или на кафе, особено ако е семеен и има деца, работа от 9 до 7  напротив даже. С две думи, настой си цигулката така, че да се чувстваш жива и от други неща

Съгласна съм с 10цента 

Пепрудка, аз обаче и в България имам много добри приятели, макар че я ги видя веднъж годишно, я не.
А тук в селото имам друга приятелка, която е от Бразилия, което се и вижда, но никой не я дискриминира - с едната ми приятелка е много близка, с мен не толкова, но това няма нищо общо с произхода й. Наистина е до човека всичко - до твоята настройка, до това какво впечатление създаваш ти у хората насреща, до това какви хора срещаш 

е, няма как , всички сме  с различни опитности, характери и среда, абсурд е да мислим еднакво кои , какви били. пък и не всички умеем да си пренастройваме цигулките . някои свирят само една мелодия и всяка промяна може да влоши ритъма на тангото.

имам едно питане, за втори път чета във форума  - '...да си по-дзен...'  . аз сигурно съм адски изостанала, ама какво е това? едно е ясно, аз не съм нито по-, нито най-дзен, ама барем да знам

Предполагам различните хора хем влагат различен смисъл в понятието "социален живот", хем имат различни нужди и потребности.
В нашия случай с двама работещи на пълен работен ден, не остава много време за кафенце следобед през седмицата с приятели. И приятелите ни тук са така, работят, социалните контакти се свеждат или до вечеря на гости у някой, или до съботно-неделни мероприятия на боулинг, из природата, да печем наденички (прочутия грилинг), и т.н.
Никога не са ме влечали шумни барове и висене по цяла нощ навън + употреба на алкохол, пък и далеч не съм в тийн години, за да ми е актуално ...
Иначе проблем с намиране на приятели не съм имала - покрай мъжа ми и неговите приятелства, както и контактите, които завързах в университета ... доволна съм и от количеството, и от качеството   Имам и една колежка в работата, италианка, която виждам, че се държи много топло и сърдечно с мен и постоянно прави малки жестове на внимание, които са много сладки   Имах здравословни проблеми няколко дни и бях в болничен вкъщи и тя всеки ден ми звънеше да ме пита как съм, какво съм, кога ще се върна, дали имам нужда от нещо да ми донесе   Страхотна е!
С приятелите от България поддържаме контакт само по Интернет, защото сега като се замисля - по-близките отдавна са в чужбина някъде. Ако тези виртуални контакти спадат към социалния живот ... май по-скоро не  

Tatjana и аз съм живяла в малък град, там е по-лесно да се завържат контакти.
Сега съм в град с около 500 000 жители /не ми влиза в гугъл да видя точно/ и всичко е много анонимно.
Не е удачно да се сравнява приятелствата в България с тези в чужбина, там те възприемат с много по различни очи, отколкото един германец ще възприеме чужденец. Хайде да не си затваряме очите.

Тереза бъркаш приятели с познати. Приятелите на мъжа ти са друга бира. Но не ми се спори по въпроса. Под приятелство разбирам нещо друго. Смисъла на темата е за приятелки, не за приятели.

Не разчитай, че приятелствата са си същите. Не че хората са се променили задължително драстично, но приятелствата се базират и на общи преживявания. С всяко ходене до BG и с всяка изминала година редуцирам броя на приятелите, с които искам да се видя. Като си кажем набързо кой, какво за изминалото време... и няма повече за казване.
Същото важи и за приятелствата ми тук в чужбината- предимно емигранти, хора в моята ситуация. Общи преживявания, емпатия.
Извън работата, контактите ми с местните са предимно във връзка с децата ми, с родителите. И там важи принципа за "общата химия". С някои се получава, с някои не.
Откакто Европата се обедини е много по-лесно да намериш "себеподобни".

Ами, не, всеки път като се приберем в България, не само че се виждаме и излизаме с приятелите си,
но намираме и нови и нови. Просто там като че ли по-лесно стават тия неща.

Нуждата от социален живот, според мен, няма нищо общо с работа, възраст, деца и пр.
Да, всички тия неща те уморяват, но не биха те спрели да купонясваш.

Та,  разбирам те Пеперудка, защото и ние се чувстваме така понякога.
Холандци приятели нямаме. Или са българи или чужденци.
Имаме добри познати и до там.

Няма как да заменим приятелите от уЧениЧеските и студентските години. С тях ни свързва еднаква ценностна система, опит, преживявания, спомени. Каквито и хора да срещнем на по 30-40 години няма да е същото. Аз наскоро се срещнах с мои съуЧеници които не бях виждала от 20 години и всиЧко беше все едно вЧера сме се разделили. Тук не мога да намеря хора с които да се Чувствам по същия наЧин, та ако ще и през ден да се виждаме. Предполагам и в България няма да е по-разлиЧно ако трябва да запоЧна да търся контакти от нула. Но там не се налага, колкото и всиЧки да са заминали, все е останал по някой верен приятел. Това е цената която Човек плаща за да живее в 'уредена' държава.  

Истината обаЧе е, Че около мен е пълно с много самотни хора, и местни и Чужденци. Чужденците тук са трудно приемани, освен ясния национализъм и хората са консервативни. Има и изклюЧения разбира се, като навсякъде, но това важи за голямата Част според мен. ОбаЧе освен това, ми се струва и Че са затворени в себе си и не допускат и сънародниците си наблизо. Такова приятелство каквото на мен ми е известно от БГ, тук не съм виждала (като изобщо не съдя по себе си). ЛиЧно моят социален живот, Често пъти е натоварен, но каЧествено погледнато е на светлинни години от това което е в България. Понякога ми е много тъжно заради това, но не ми остава друго освен да приема фактите, защото надежда за промяна не виждам.

Вяра, точно това исках да допълня, но си ме изпреварила,
че местните са много често самотни и по-скоро имат запознанства, но не и такива приятелства, каквито аз познавам в България.
Имам колжека, с която се разбирам, живеем в един квартал, седи събота и неделя сама в апартамента си, живее от незнам си колко години в града, но няма никакви приятели, все сама,
казвала ми е , че така и е най-добре. Ходи на спорт два дена седмично, пазарува събота и това е,
дори и по почивки ходи сама, посещава родителите си само за Коледа, а те живеят на 100 км,
е хайде да приемем че тя е странна птица.
Единствено имам двама приятели германци, който мога да нарека приятели, единия е гей, другия
съвсем нормален, запознах се с тях още от първата ми година в Германия и до сега много се имаме
и се посещаваме с пренощувания и т.н., мога всичко да си споделям с тях, добре че съпругът ми не ревнува. Опитах се да се сближа и с германки, ама са много завистливи, никога не съм предполагала, но се комплексират от хубава жена в компанията.

много ми хареса тази мисъл

Много ми стана интересно, Пеперудке, как набързо квалифицира приятелите ми като просто познати  И познати имам много, но може да не ти се вярва, имам и приятели тук. Разбира се, че е различно от приятелствата ми от детинство, които съм изграждала с години и сме израснали с тези хора, но пък ме разсмива мисленето, че ей видиш ли, порасне ли човек, край вече няма начин да си намери нови приятели, особено пък в чужбина  Ей с такава нагласа на самоизолиране, затваряне, отделяне и скептицизъм ... нормални приятелства няма да се завържат, особено пък с местни  А това последното от цитата, че ставало дума за приятелки, а не за приятели, ми прозвуча направо дискриминиращо. Ама както и да е, и на мен не ми се спори  Просто ... убеждавам се все повече, че не може хем човек да има подобно мислене, хем да очаква непознатите да го молят да му станат приятели  Поставям се на мястото на чужденците - ако някой от друга държава се навърта покрай мен с нагласата, че съм много особена, затворена, с предубеждения към него и всичко чуждо, последното, което ще искам е да се сближа с човека и да го опозная  Та той вече ме е квалифицирал и определил! С което, разбира се, ще затвърдя предразсъдъците на въпросния човек без той изобщо да подозира, че сам е допринесъл да спазвам дистанция  Има и друг момент - от много избиране, пресяване, претенции и изисквания към потенциалните приятели, накрая логично никой няма да мине ситото. Защото приятелството е като цвете, изисква време и редовно "поливане", за да порасне и да се развие 
Ама успех, де ... с намирането на приятели.

П.П. Интересно ми е какво разбираш под приятелство, което е толкова по-различно от: приятно изкарване заедно, общи интереси, разговори на всякакви теми, споделяне, търсене и получаване на съвети, помощ при нужда, спонтанност, чувство на близост и разбиране ...

То вярно добре звуЧи, ама пусто сме социални животни и социалният фактор съвсем не е за подценяване.

Пеперудка и аз бях тръгнала да пиша разни неща за мои колеги и познати, но се спрях  ги изтрих, но напълно мога да си представя твоята колежка. Ние имаме разни познати тук които си живеят изклюЧително с котките. Имам колега, няма 30 години и той си ходи сам на поЧивки защото няма с кого. Друга колежка, тя пък ходи с майка си (на 32 години е) защото и тя няма една приятелка. И ако изобщо подържат контакти с някой, това са роднини, но приятели- не. Аз много страдах в наЧалото Че не мога да си намеря близки хора, но после видях Че родените тук нямат близки, та как ли аз мога да падна от небето и да се заобиколя от близки. И когато проумях колко самотно и изолирано живеят тук хората, като Че ли полуЧих някакво просветление.

Вяра, ама това звучи много тъжно 

Абе то звуЧи по-драматиЧно отколкото хората го изживяват. Ако работиш, една голяма Част от времето ти е запълнено с работа. Останалото го запълваш къде със семейството (ако имаш такова разбира се), къде с майка ти или сестра ти, малко пазар и домакински дейности и седмицата се изтърколила. И да ти кажа не ми изглеждат нещастни от факта Че нямат приятели. Ако цял живот си живял така, вероятно липсата на приятели не те тормози много. Така или инаЧе не знам каква е приЧината, но явно си им харесва тоя наЧин на живот и на мен не ми изглеждат нещастни в самотата си.