За социалният живот в чужбина ...

Публикувана: 29 апр. 2011, 01:24 ч.
Последно мнение: 17 май 2011, 20:23 ч.

7 670
67

Пеперудка

V

# 45 4 май 2011, 11:25 ч.

Липсва ми семейството ми в България, не толкова приятелите. Никога не съм имала кой знае колко активен социален живот. Не обичам големите и шумни компании.
Тук се виждам предимно с други жени с деца, защото ми е скучно да стоя сама по разните му площадки и плей граунди и да си пия сама кафето докато децата играят. А и винаги е по интересно за децата да са с друго дете с което да си играят.
Наистина понякога е дразнещо, когато в даден ден ти се иска да се видиш с някой и се оказва че всичките ти познати са заети или когато се опитваш да се уговориш с някой предварително и ти се казва че виждаш ли те в момента са заети и не знаят какво точно ще правят след 1-2 седмици.
По принцип избягвам да се виждам с хора, които никога не ми се обаждат и хич не им пука как съм, жива ли съм умряла ли съм. Ако се получава така че ти си единствената търсеща контакт с даден човек, все ти звъниш или предлагаш да се виждате в даден момент ги отрязвам и не ги търся повече. И в приятелството трябва да има някаква взаимност.

Виж целия пост

A

Регистриран

# 46 5 май 2011, 02:06 ч.

Хм, трудна тема. Аз имам много близки познати и малко приятели в САЩ. Имам много приятели и много познати и в България, но ще излъжа ако кажа, че не усещам разлика между двете държави по отношение на социалния живот. По принцип съм суперобщителна и сигурно това е от значение, защото аз и на Луната ще си намеря другарче, но понякога съм си задавала въпроса дали ако бях в България тези хора в САЩ биха ми били приятели? Та ние сме толкова различни! Сякаш езика, родината и общите познати са главната причина да се сближим, а не съвпадение в интересите и сходство в характерите. Но може и да греша..

С емигранти лесно се сдружавам, с американци ми е малко по-трудно, защото съм в асоциален, северен район, но пак успявам. Общо взето съм забелязала, че ако си отворен тип рано или късно те харесват и откликват, въпросът е колко си търпелив и дали си способен на това постоянство, за да спечелиш нечий интерес и/или приятелство. Интровертите не са постоянни - чувстват го като задължение и подозирам, че това се усеща от околните..

Виж целия пост

Потребител

# 47 13 май 2011, 13:08 ч.

Цитат на: Tatjana в пт, 29 апр 2011, 17:26

Това е абсолютно клише!

Клише, клише, ама колко да е клише... Wink

Wink

Има голяма разлика като излизам с приятлека българка на кафе тук - става си весело и съвсем по бг си се държим и си се майтапим, а с други Wink

Wink

, ОТ МОЯ ОПИТ ГОВОРЯ, не искам да обиждам никого, излизанията са едни скучни, тъпи разговори за едно и също, абе дървена работа Wink

Wink

И стествено, че има разлика дали се срещат германка с германка и бг с германка, колкото и да е това са 2 различни манталитета, които имат различни виждания за среща на кафе с приятелка Peace

Peace

Мое лично мнение Peace

Peace

Виж целия пост

T

# 48 13 май 2011, 14:18 ч.

Цитат на: Milla Elaine в пт, 29 апр 2011, 11:53

Имаме социален живот тук, но мноого по-беден от този в България.
Това е една от причините, мъжа ми толкова да иска да се прибираме.

Леле,това да не е моят мъж:) Simple Smile

Simple Smile

И той е така,и не му харесва чужбината,въпреки,4е пове4ето му приятели от детството са си тук,но разстоянията и работата тук не са като в Бг да отско4иш и да се видиш с някой. А и сега пове4ето имаме деца и не е като едно време когато всяка седмица бяхме на събиране в не4ия къща,после и клуб4е или в обратният ред ,както дойде Simple Smile

Simple Smile

Но като поотраснат,няма спира4ки!

Виж целия пост

G

# 49 13 май 2011, 15:00 ч.

Социален живот - нека първо да определим какво е това. За мен всяка форма на живот е социална, защото общуваме с различни от нас индивиди. Различен е начина на общуване, а той се определя от средата и културата.
Аз не намирам, че така наречения ми "социален живот" е пострадал от емигрирането. Вярно липсват ми приятелите, но те и в България ми липсваха, защото пак нямахме време да се видим. И тук и там поддържам "социални отношения" с хора, които не са ми по сърце, но се налага - работа, приятелчета на детето и др.
Тук дори намирам за по-лесно създаването на нови контакти, вярно, че не са за цял живот, но и колко от така наречените ни приятелства биха издържали дори и най-малкото предизвикателство?
Аз вече съм в средата на 30-те си години и си давам сметка, че приятелсвата рядко преживяват истински изпитания. В повечето случаи хората се отдръпват и всеки си продължава по пътя.
това обаче, не е пречка да имаш "социален живот", важното е да не влагаш много в него - познати винаги ще има и ще се менят.
Аз в момента имам дори повече от необходимте ми познанства, не знам кои от тях ще оцелеят в годините, но не ми и пука. Не залагам на тях, вече търся сигурност другаде .
Ако утре някой се обади или аз звънна е добре дошло, ако не - просто не ми пука.
За това сме семейство, за да си задоволим нуждата от общуване помежду си.

Виж целия пост

S

# 50 13 май 2011, 22:14 ч.

За съжаление Франконците са прословути с това, че "ходят да се смеят в килера" или под одеялото.
Имаме много приятелски двойки, с които прекарваме чудесно, но за съжаление разстоянията, които ни делят са значителни и се виждаме от дъжд на вятър.
С няколко приятелки си правим женски сбирки веднъж на 4-6 седмици, но такива екстри като да звъннеш в петък на приятелка и в събота да отидете 4-5 жени на кино и после на бар за съжаление не присъстват в списъка на "емигрантски положителности" при мен.
Добре, че смених професията от инж. на кръчмарка, че определено беше започнало да ми става доста скучно и усещах напрежение в семейният ни живот.
Аз и Сърфов просто сме социални нощни дЖиботни и имаме нужда от екшън, лафове, и цялото тра-ра, които съпровождат тази същност. Ако не бях започнала с барът сигурно щях да взема да родя още едно дете, че тия тихи немски нощи бяха започнали да ме депресират Mr. Green

Mr. Green

Виж целия пост

P

# 51 13 май 2011, 23:30 ч.

на мен пък не ми липсват нощните заведения - находила съм се достатъчно.
Сега имам мъж и две деца и ми доставя огромно удоволствие да прекарвам времето си с тях.

Виж целия пост

S

# 52 14 май 2011, 00:01 ч.

Цитат на: Piny в пт, 13 май 2011, 23:30

на мен пък не ми липсват нощните заведения - находила съм се достатъчно.
Сега имам мъж и две деца и ми доставя огромно удоволствие да прекарвам времето си с тях.

Piny, не мисля, че в темата се фиксират единствено нощните заведения. Кафе с приятели, спонтанен обяд в обедната почивка, съботен шопинг по женски, дайкири следобяд...Ей такива неща ми се въртят в главата - то деца, деца, мъже, ама не става 20 години човек само в пюрета и памперси да се рови. Все някога децата ще отлетят от къщи и в къщата ще стане едно тихо, скучно Whistling

Whistling

...

Виж целия пост

п

палмира

# 53 14 май 2011, 01:39 ч.

Цитат на: surfline в сб, 14 май 2011, 00:01

.... Кафе с приятели, спонтанен обяд в обедната почивка, съботен шопинг по женски, дайкири следобяд...Ей такива неща ми се въртят в главата ...

плюс нощните забавления Mr. Green

Mr. Green

при мен.

за тихите холандски нощи/и дни, и седмици, и месеци Crazy

Crazy

Crazy

Crazy

/ да не отварям дума изобщо Twisted Evil

Twisted Evil

ама дете не бих родила Stop

Stop

Виж целия пост

M

Milla Elaine

# 54 14 май 2011, 09:06 ч.

Да, да, да...всичко това ми липсва.
Спонтанни излизания, за питие на бар, да си полафим неангажиращо....

Опитвам се да компенсирам с други неща, ама е трудно, а за мъжа ми е невъзможно.

surfline, ти си осъществила мечтата на мъжа ми,хаха.
Той от IT иска да налива бира зад бара. Laughing

Laughing

Виж целия пост

E

# 55 14 май 2011, 09:09 ч.

Цитат на: палмира в сб, 14 май 2011, 01:39

ама дете не бих родила

Mr. Green

сега подразбирам защо всъщност си взехме куче в едни дълги зимни и скучни нощи си намерихме ново забавление Mr. Green

Mr. Green

явно е щяло да бъде или бебе или куче Mr. Green

Mr. Green

Виж целия пост

D

Редовен потребител

# 56 14 май 2011, 12:22 ч.

Цитат на: surfline в сб, 14 май 2011, 00:01

Кафе с приятели, спонтанен обяд в обедната почивка, съботен шопинг по женски, дайкири следобяд...

Е, това и на мен ми липсва. Борих се доста дълго, сега вече се примирих. И ни дете, ни куче, ни котка могат да заместят липсващото.
Сърфка и аз искам като теб, но тукашните пъбове са направо във криза.

Виж целия пост

Редовен потребител

# 57 14 май 2011, 13:01 ч.

Как успявате спонтанно да излезете, ако ходите на работа и имате деца?!
Аз два дни в седмицата не работя, тази седмица реших да изляза спонтанно уж само за кафе и си пропилях и двата дни Rolling Eyes

Rolling Eyes

Сега събота сутрин, къщата ми е в ужасен вид! Разхвърляно, мръсно, няма нищо за обяд, хладилникът полупразен, тревата в градината трябва да се подстриже. Тъкмо съм седнала и събирам сили и се чудя от къде да започна Confused

Confused

Следобед сме канени на РД, значи за утре пак ще имам работа. Пропускам момента, в които децата трябва да се подготвят за училище и ще има да ми прекъсват работата ми с въпроси. Много приятно е спонтанно да излезеш, но след това действителността в къщи ме депресира, затова и държа всичко да е планирано 2-3 седмици напред.

Виж целия пост

P

# 58 14 май 2011, 13:04 ч.

кафе с приятелки - най-редовно ( поне веднъж в седмциата) - но не по-заведения, а си ходим на гости ( с децата)
след кафето следват коктейлите
спонтанен обяд през седмицата - не ми липсва - имам толкова работа, че ако изляза да ям извън фирмата ще е само с клиенти или доставчици
Преу уикенда - редовно грил парти - пак със семейства с деца
На мен ми доставя удоволствие да гледам как децата се веселят и лудуват.
Те децата са с нас 20 години- после си отлитат нанякъде. Искам да се наслаждавам на всеки миг с тях.

Виж целия пост

M

Milla Elaine

# 59 14 май 2011, 13:36 ч.

Пини, да децата са с нас 20 години и всеки иска да им се наслаждава,
но по тази логика и на работа да не ходим...Очевидно родителите правят разни неща и без децата наоколо. Аз също обичам семейни събирания с деца, но дори и това се случва рядко тук.

Обичам и на концерти и фестивали, театри, ами не става с 4 годишно и бебе.

Мери, всичко е въпрос на приоритети. Има хора, за които дома да е изчистен не е толкова важно.
Ние напр.заради чистене не бихме се лишили от някое излизане.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Отказ от българско гражданство

1 140
12

Живеещи в чужбина

Нуждая се от пълномощно за детето ми бихте ли ми помогнали?

963
6

Живеещи в чужбина

Българи в Турция - молба за съвет

440
6

Живеещи в чужбина

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.