Спокойни родители - спокойни деца?

Тези неща, които са изброени за мен не са признак на спокойствие  Вероятно имаш предвид, че реагираш спокойно в определени ситуации.
Иначе, да, смятам, че спокойните родители отглеждат спокойни деца.
Децата се раждат с характер, но не мога да се съглася, че децата си се раждат такива...едни спокойни, уравновесени, не се тръшкат и слушат  Всичко си зависи от родителите.

ПП. Напр. и най-спокойното дете ще стане ревливо и изнервено, ако е недоспало, гладно и т.н.

Като цяло е вроден, но се влияе от заобикаля среда и пр. За оформен и ясен като вид темперамент се говори едва в училищна възраст, а при някои деца и в по-късна.
Трудно е да се промени нечии темперамент, но това не значи, че не може да се съдейства за неговото леко модифициране.

Откъде черпиш такава информация, а и защо задаваш въпрос щом вече имаш готов отговор?
Темперамента е само вроден, няма друг, не се изгражда, защото е в пряка връзка с типа нервна система. Не случайно казват, че северните народи са по- сдържани, а южните по- експанзивни- това е от типа нервна система, а тя е обусловена от географски и други фактори.
Характерът се изгражда с времето, а и търпи корекции до живот. Характера се отнася до начина, по който общуваме с останалите и се формира в течение на общуването. За това говори  Мръндарина . Децата опознават границите на света, на човешките отношения в разни ситуации, а според тях формират и характера си.

По-скоро да....спокойните родители отглеждат спокойни деца.

Но наистина тези, които имат мир в себе си, по-толерантни са към различията, допускат грешките на другите, както и своите без това да ги прави безпринципни. Просто са умерени като емоции и като сила на изразяване. Децата реагират повече на това, което сме наистина, а не толкова на това, което се опитваме да покажем като фасада. Реагират на тайните силно, както и на истинските взаимоотношения между родителите.

Моите са за съжаление чисти холерици. Но и аз съм често така, боря се със себе си, но под напрежение се провалям.

Бояна, от майка си черпя информация, а тя казва, че различни течения по различен начин разбират темперамента и неговата постоянност и възможността да леко моделиране на типа без да се излиза от него, разбира се.
А защо питам? Ами, любопитна съм, какво да се прави. Тук нали си говорим разни неща....

А майка ти е? И да моделиране е възможно по- скоро по отношение на характера, на проявите на темперамента, но да се промени темперамента сама казваш, че не е възможно. Различни течения отдават вродения темперамент на различни неща, някои твърдят, че се унаследява, други, че е плод на пренаталното общуване с майката, трети, че е продукт на нервната система. Но това са подробности, които нямат общо с темата, защото са извън обсега на родителите, а и вероятно не се изключват взаимно, а се допълват.

Специалист по специална педагогика, (но не работи с малки деца, ако това има някакво значение).

Благодаря за уточнението!  Факт е, че темперамента може да заеме обществено приемливи форми поне в държавата, от която детето е родом. Италианче, а и много българчета в северна страна веднага се диагностицира със СХДВ или нещо подобно, а северно дете в България ни кара да си мислим, че на север зверски бият децата си и затова  кротуват така нетипично.

Бояна, на какво се базира това ти твърдение? За българчетата специално.

Иначе аз като живееща в северна страна мога да кажа, че моето лично впечатление е, че малките деца тук не са по-разлинчи от децата в Бг. Има ги всякакви - и по-кротки, и по-буйни.

Не е твърдение, дадох пример, теоретичен и вероятно не съм се изразила достатъчно добре. И все пак си мисля, че е ясно какво искам да кажа. Северен и южен темперамент има и това не е мое твърдение. Типовете нервна система и темперамента на север и на юг са различни, а това е обусловено и от климатичните условия и от редица културни и други фактори. И децата, и възрастните от севера и юга са различни. Това обобщено и като цяло. Ясно е, че не всички хора са такива, но въпреки това общият случай съществува. По тази причина в Италия и Испания хората говорят високо, жестикулират бурно, мимиките са повече, а на север се е обратното. Ако един швед в Швеция започне да се държи като италианец може не на шега да попадне в някое лечебно заведение./Не ме питай колко такива случаи има и къде има линк към статистиката /

ПП Извинявам се, че използвах СХДВ като пример, не исках да засегна някого. Съвсем друга тема е колко често се злоупотребява по света и у нас с тази диагноза и иронията ми беше насочена към това.

Че е ясно какво искаш да кажеш, ясно е, Бояна.  Исках обаче да разбера имаш ли реални данни зад твърдението, че много българчета се диагностицират със СХВД в северните страни.  Едно "нямам данни" щеше да ми е достатъчно.   Все пак теория е едно (твоя или не е без значение), но когато почнат да се вкарват и примери от реалността - нещата придобиват друг смисъл. Ако една теория е доказано емпирично - тогава вече може да се говори със сигурност да, така е,  иначе си остава просто теория. И можем да си философстваме на воля.  

А моите наблюдения - лични и напълно субективни -  няма как да не ме учудват. И на мен ми беше странно, но никаква фрапираща разлика  между исландските и българските деца не виждам.  Виждам обаче между възрастните. Което ме навежда на мисълта, че разликите едва ли се дължат на вродения темперамент. По-склонна съм да мисля в посока различен тип personality (т.е. включва се влиянието на средата). Ето, примерно, жестикулирането, мимиките и силното говорене, които ти определяш като темперамент. Ни най-малко не съм убедена, че този тип поведение не може да се придобие, т.е. не е продукт на средата, а единствено на биологично заложения темперамент.

Не знам дали е валидна подобна релация.

Аз не съм спокоен човек. Определено не съм. Стегната, прецизна, динамична и винаги от нещо под пара. Нито едно от децата ми не е такова. Дъщеря ми е най-мудното, разсеяно и лежерно същество на света, което познавам. За нея всичко върви на забавен каданс, не е човек на крайните емоции. А синът ми е толкова различен и от двамата си родители, че когато хората ме питат как така, винаги казвам "той ни е харизан".   И докато със сестра му по бих могла да намеря някакви допирни точки, то брат й е абсолютно чуждопланетно същество за всички нас - и мен и баща му, за бабите, вуйчо си и лелите си. А се роди след една кошмарна патологична, изключително негативно емоционално натоварена бременност. Съдейки по разпространените теории би следвало да се появи едно нервно, негативно, кисело и ужасно тъмно дете. Е, по-слънчево, живо, позитивно и отворено същество просто няма.

По принцип не се опитвам да им влияя. Оставила съм синът ми да е такъв, какъвто е и не се опитвам да го променям, колкото и непривичен да е за мен и за околните. Това е проблем за баща му, но аз съзнателно се опитвам да се напасна по детето и никакъв натиск да не му оказвам. Единственото, което целенасочено се опитвам да постигна е да накарам дъщеря ми да е мааааалко по бърза, по-динамична и не така отнесена. В такъв жесток дисонанс сме с нея в това отношение, че просто в определени моменти съжителството ни се оказва почти невъзможно. Но се опасявам, че трайни резултати не съм постигнала и не съм оптимист, че ще постигна. Толкова за темперамента.  

О, колко спокойна бях преди да се роди дъщерята!
И сега съм си спокойна, докато не си дойде това чудо и не почне да ми дава зор.
Няма значение за какво, важното е да се бучи и да се дава зор!
Просто си е такава.
Свекървата вика - откъде се взе това живо дете при тия спокойни родители, не знам!

А що се отнася до чужбина - сигурна съм, че с САЩ щяха да и лепнат набързо някое ХАДВ!

  Не е така при нас. И аз и баща и сме спокойни, в ежедневието ни няма някакви катаклизми, а детето е холерично, драматично,  нервничи, понякога избухва, експанзивно е тетрално изживява всякакви емоции.
   Разиграва си всякакви въображаеми ситуации, при които е в състояние да избухне в горчиви сълзи, да се хвали и разкайва, а понякога дори и самонаказва, с което здраво ни шашка.

Люлякова, 

По някои параграфи ме биеш по точки, но като цяло идеята ми е същата. Нищо, че на моменти ми се изплъзва.