МАЙчета 2009! - 7

Зайо, далече съм от мисълта, а и не ми е това целта да вадя примерите от контекста и да им придавам друго значение. Просто изказх мнение, че съм пробвала с това и при нас имаше много лош ефект. Друг е въпроса, че причините за неспокойния сън, може да са били други и да е съвпъдение.
Наказанията аз ги възприема просто като сигнал за детето, че с това, което е правило до момента трябва да спре, като глътка въздух, ако е изпаднало в истерия и да има време да осъзнае, че не е било редно. Аз също съм избухвала и съм викала, то няма как да остане човек спокоен в дадени ситуации, но като цяло гледам, ако вече тръгвам да избухвам просто да се обръна да си поема и аз въздух и да се настроя на друга вълна.
Когато са двечки като при теб, не знам как се справяш, аз ти се възхищавам и винаги супер много съм ти се радвала на начина, по който ги гледаш. Дано да не съм те засегнала!
А за децата и ОДЗ, мисля, че има много чувствителни деца, които много тежко преживяват раздялата с близките, други страдат и че другите деца плачат в градината. Така, че не съм съгласна, че зависи само от това майката да е спокойна(по-скоро ако майката е по-чувствителна дето ще се е метнало на някого

Добро утрУ!Ставайте поспаланкиииии!

Кате,аз също не съм съгласна с методите им и то не само за наказанията,а като цяло.Утре имам среща с управителката на занималнята,която е и психолог.Тъй като аз говорих с нея по телефона и й казах съвсем честно,че не виждам резултат от работата им.Цяла седмица стоим на занималнята с Ицко.Иначе пък му харесва,интересно му е,ходи със желание,ама целта беше не просто да го ряазнообразим,а да го ,,отлепим"от нас.

Здравейте мили, мами!
Първо много се надявам, че Лори и Янчето са вече вкъщи здрави и закрепнали. Ужасно съжалявам за преживяното и всеки ден стисках палци да се оправи малката принцеса без стрес и лесно.
Сега малко да се включа и аз по въпроса за възпитанието. Много се зарадвах на това, че Кайрен, HoNeY_ChIlD и Зайчето ги видях след толкова време пауза. Също и Аничка, tanq karabelyova!.
С едно съм съгласна-мисля, че всички го споделят -възпитание без насилие! Но пък си трябва и твърда ръка. Ето това ми е малко сложно за изпълнение, но пък си има начини. Практикувам много обеснения и общуване с детето. Много примери и повтаряне на едни и същи правила. Вярно обаче, че често повишавам тон и понякога пляскам ръчичка.(когато нарочно включва фурната на 250градуса например) Опитвам се да не стигам до това-но помага. Като кажа твърдо НЕ!ОПАСНО! и веднага има разумна реакция. Това го казвам при пресичане, при лайна в тревата, при дърпане на кабели и нещо подобно. Божко никога не пресича сам, държа го ръчичка, но ако се дръпне от ръката ми - следва строга забележка.
Винаги, когато не ме слуша си има причина и се опитвам да разбера каква е тя. Почти винаги разбирам какво става. Разбира се има и моменти, в които просто прекалява с разни желания, но аз насочвам други, нови занимания или любими такива и нещата се овладяват.Т.е искам да кажа, че когато един родител е 100 % вдаден в света на детето си, в заниманията и гледането му-проблемите силно се редуцират.
До сега като че ли не съм наказвала. Един път казах, че мама няма да си играе с Божко, ако не слуша. Имаше потресаващ ефект. Един път, когато ми дърпаше, с цел хвърляне и на обеците ми в парка , му казах, че мама ще плаче ако продължава така. Щеше сам да ревне. Запомни го и вече не прави така. Веднъж не искаше да се прибира-казах му, че мама е много гладна(беше истина) и веднага тръгна за вкъщи.
Смехоранке-благодаря ти, че сподели подробности за занималнята, и аз не мисля, че имат правилен подход с подобни наказания - по скоро трябва да го правят във вид на игра, или с обяснения. Ние винаги мием ръце след парка, понякога по - трудно, понякога по-лесно, но никога не се получава ако му се скарам. Затова му пея "Хей, ръчички" или си говорим как мама вече си  е измила ръцете и т.н. Успех с разговора с шефката.
Според мен всичко си е до това, че децата са РАЗЛИЧНИ! Много са различни. Има такива, които много по-лесно се приспособяват, които са по-кротки и изпълнителни. Има силно емоционални, тръщкащи се, нервни.
мαрия -чудесно, че децата са заобичали градината.
Категорично не споделям мнението, че  "свикването с ДЗ е проблем на родителите, не толкова на децата" Има деца, за които градината си остава нощен кошмар въпреки готовността на родителите и тяхното напълно спокойно отношение. Подкрепям, обаче че "Ако една майка е спокойна и най-вече уверена във взетите решения, доста по-лесно детето свиква"...... - това важи за всичко, което се случва наоколо.
Аз например се опитвам да разбера какво още мога да направя за да възприема Божко спокойно ако някое дете се качи след него на пързалката - обикновено силно пищи и го е страх. Иначе играе с децата, общува, дава си играчките, но не обича голяма близост.
Напоследък е станал силно привързан към мен. По-силно от всякога. Като тръгвам за работа се вкопчва в краката ми и плаче Мама, Мама.....само с мен се храни, обилича, заспива.
Доста се разпрострях. Накрая само ще допълня, че за мен каквото и да се говори за възпитанието, най-голямо значение и стойност има ЛЮБОВТА.  Детето да знае, че майка му го обича силно и безрезервно.

Във форума често е споменавана една книжка, за мен настолна вече колко години...
"Нестандартното дете" на Владимир Леви. Препоръчвам.
Има я по антикварните книжарници. На изд. "Народна просвета", 1988 г.


Седем условия за здравето на детето:
1. Обикновена храна, умерено разнообразна и никакво принуждаване
2. Свеж въздух
3. Движение
4. Вода и температурно закаляване
5. Плюс спокойствие
6. Минус скука
7. Любов

"...Огромното количество от физическите и духовните сили на детството отива за съпротивляване с/у убиването на тези сили. Още не съм имал случай, в който психотерапията на детето да не започва от родителите. За бабите и дядовците да не говорим...."

"....Децата на тревожните родители боледуват средно четири пъти по-често, отколкото децата на безгрижните..."

"....Характерът на родителите е по-важен. Много често се случва така, че достатъчно е детето за известно време да се раздели с "генератора на стреса" /обикновено, уви, майката или бабата/ и по неразбираеми причини изведнъж да престане да боледува, а като се върне - започва отново да боледува въпреки най-бдителното гледане..."

"Като се страхуваме да не би смъртта да ни отнеме детето, ние отнемаме детето от живота; като не искаме то да умре, не му даваме да живее."

 
Тези извадки от книгата много точно описват част от моят философия за отглеждането на дете.

Скъпи момичета, ето ме и мен най-накрая! Първо искам от сърце да ви благодаря, че ни мислихте и стискахте палци за по-бързото ни възстановяване! Силна прегръдка и за Пепи и Ели, които ми дадоха кураж в един доста тежък за мен момент.   

При нас летния ентеровирус за съжаление протече доста тежко - заразихме се в Сл. бряг без да разберем как и откъде (уж внимавахме, хранихме се предимно вкъщи и т.н), първо започна хремата и аз веднага дадох осцило.. и коризалия, които подействаха доста бързо. Реших, че сме се разминали до момента в който на път за Русе, Яна не започна да повръща на фонтан и то многократно - след всяко даване на водичка, дори и малко количество, имах и Вомитусхил капки, но и те не помогнаха... Като пристигнахме в Русе, се обадихме на една съседка на свекърите - педиатър и тя ни изписа свещички Вомакур, както и сиропче Натриев цитрат. Без резултат.. На другия ден Яна беше още по-отпаднала, не искаше нито да пие течности, нито да хапва и съвсем се обезводни и вечерта ни приеха в болницата. Там вдигна и висока температура и започна и диария. Вливаха й банки 2 дена и й слагаха венозно антибиотик. Това което ме притеснява е, че остана една упорита кашлица, която вече 6 дена не минава.. Иначе сега сме на специална диета цели 2 седмици, а на детето така му се яде - постоянно ми говори за пица и спагети. Разбирам го милото - видимо е отслабнало, но пък отново кипи от енергия. Аз обаче много се измъчих - още не мога да се възстановя от вируса, който изкарах на крак покрай нея. Много потискащо ми действаше обстановката в болницата и накрая дори се разплаках от нерви. Осъзнавам, че това беше един банален вирус и че би трябвало да го понеса по-спокойно, но истината е, че в момента съм тотално сразена психически - сънувам болницата, постоянно се ослушвам дали Яна кашля, целувам я по челото за температура, чувствам постоянна тревожност...

Връщам се назад да наваксам с темичката, до скоро, мили мои!

Лори,радвам се,че сте по-добре вече!Силни прегръдки от нас с Ицко.
Нормално е да си по-изнервена и постоянно нащрек в момента.Дано се успокoиш по-скоро.
Ицко днес беше на занималня без някой от нас и всичко е било ок.Въпреки,че сутринта отиде с рев.
Аз от днес вече съм в 9 месец,тъй,че започваме да чакаме.Само се моля да не преносвам и този път.

Радвам се Лори, че при вас нещата се нормализират и Яни е много по-добре. Силна храна и за двете ви и скоро ще сте бомба 

Смехурче, браво на Ицко, така смятам, че е по-добре и до две седмици ще оди без рев и с желание 
А дано не преносиш този път и ако пък се напънеш за първи ще е направо супер  .
На мен ми остават 10 дена и яко ме е стегнало под лъжичката, с нищо не съм готова, но от утре почвам на спокойствие да пера, гладя и пренареждам  От днес съм ергенка без дете, Али замина на море с баща си, та поне аз да се оправя на спокойствие.

Добро утро!Заповядайте едно сутрешно кафе от мен!

Мадленка,да ти кажа,май ще пропусна първи,защото нашия тати ще е командировка следващата седмица и не е добра идея.
И на мен ми е много напрегнато,готова съм почти със всичко.Остават ми съвсем дребни детайли.И все си казвам,че има време,ама,кой знае....................
Лек и успешен ден на всички!

Привет!
Смешко, благодаря за кафенцето!  Поздравления за самостоятелността на Ицко днес! По-добре да се случи късно, но постепенно, от колкото от раз, но с драми.
Лорче, ще отмине кашлицата лека полека, Яни ще се възстанови напълно, е, на теб ще ти държи влага по-дълго, но скоро ще забравите и двете за болницата и неприятностите, няма друг начин.
За другото от извадката на книгата 'Нестандартното дете' съм относително съгласна, но това...
е пълна измишльотина според мен!
По отношение на наказания, пляскане на ръчички и плашене с животни нямам опит и не искам и да имам. За повишаване на тон, колкото и да ми е омразно се случва, по изключение, но и това не смятам, че е верния подход. Като направи беля не обръщам особено внимание, като направи нещо хубаво поощрявам. Не съм и по многословните обяснения и повторения, но съм изключително търпелива. Когато детето е готово нещата се случват от само себе си. Поне при нас е така.

Здравейте милички,тези дни ми бяха мн мн напрегнати и не успях да вляза да видя какво става при вас,но като гледам нищо ново.
 Платина мн се радвам, че малката златка е по добре и кашлицата ще отмине скоро.
Смешко ,браво на Ицко,ще спре да плаче и сутрин след време.
Мадленка, наслаждавай се на почивката по възможно най добрият начин.

Аз във неделя вечер както се къпех и си напипах някакви топчета на дясната гърда,толкова се притеснихме със мъжът ми ,че едвам дочакахме сутринта.Отидох на лекар във понеделник и докато ми направят снимки и ехо граф,направо щях да се побъркам.Казаха ми, че имам запушване на млечните жлези . Утре съм на гинеколог за да ми назначи лечение.
За капак получих и бъбречна криза ,след като ходихме на басейн със минерална вода два дни .
На басейна беше мн хубаво,децата мн се забавляваха ,Вени без изобщо да се страхува се отпускаше във водата.Жени е по голяма бъзла ,тя си стоя плътно до мен,че баща й искаше да я учи да плува.

Момичета,знаех че съм във някаква доза ме гони параноя,но чак толкова не вярвах.Само виках по мъжът ми да ги държи,да стоят във най плитко то и от сорта.Мн съм зле,трябва да се стегна малко ,че според мен най лошо е да наслагвам моя страх на децата.
Миля ви, споделете за вашите страхове и как успявате да ги превъзмогнете.

По темата за възпитанието ,аз се опитвам да възпитам децата ми да бъдат честни ,самостоятелни,да уважават околните и най вече възрастните,да не издребняват .Убедена съм ,че тези качества днес не важат за повечето хора и който ги има му е мн трудно,но аз така мисля и по този начин живея.
Всеки ден ми става мъчно за възрастни хора ,който да дали щелият си живот за децата си ,а сега няма и хляб кой да им купи или като гледам как мн голям процент от родителите си оставят децата на баби ,за да могат да си излизат всяка вечер на спокойствие.Има мн примери,аз никой не мога да променя ,но се надявам Нашите деца да бъдат добри и сърдечни,да започнем да се гордеем със страната си.
Увлякох се мн,но тези дни ми минаха мн лоши мисли през главата и за това съм на такава вълна Бъдеще.
Приятна вечер от мен.

Лори,  Какво да ти кажа почти всички го изкарват на нашето черноморие. На нас батко ни ни се върна с повръщане, когато беше на море с баба си. Бая страх  брах да не хване и малчо, че са ми пресни спомените от миналата година. За обезводняването нас ни отърва рехидратин - ако на някой му се наложи, имайте го предвид.
Ние пък тази година отървахме кожите и не го хванаха направо не мога още да повярвам   Бяхме на Албена. Там такива тръби посред плажа не видях - може и на това да се дължи
Мадленка стискаме палци за 01.09
Ние пък ще си имаме първолаче и ни тресат едни емоции
Относно боледуването и тревожността на родителите май има нещо вярно
Момичета, дайте идея какви имуностимулиращи давате и доволни ли сте. Досега Ники не е пил нищо - всяка болест я пресичаме с Оксцилококцинум, но сега нали ще ходи на ясла. Чух за някаква коластра - ако се понапъна ще изцедя и аз амаа

ТанчеК, голям стрес си преживяла с тази бучка, дано никога не ти се случва отново!
А, Кверти, тъкмо се чудех къде се покри, а вас ви тресат училищни и яслени вълнения. Хм, за имуностимулаторите какво да ти кажа, ефект от нищо не видях. Ходи ли на ясла се къса да боледува, спра ли го - не боледува изобщо. Давала съм клеева тинктура, коластра, есенциални мастни киселини, сега  мисля да давам зелена енергия - водорасли+спирулина и ако това не даде минимален ефект приключвам с експериментите върху детето. Коластра има на различни производетели и все кравешки. Не съм фен, ама давам по изрична препоръка на УНГ-то. Чудех се дали да не започна да давам имунобор, който е природен продукт, или бронховаксом, който представлява 'стандартизиран екстракт от 8 вида бактерии' най-често причиняващи възпаление на ГДП и ДДП , но още си се чудя и не мога да реша.

Кверти, какво ще цедиш??! Коластрата според мен няма много смисъл(лично мое мнение), защото коластрата от крава не знам как ще помогне за специфичните нужди на моето дете и не е ли идеята, че тя е полезна за малки деца, кърмачета основно за неразработеното им коремче? Според мен се злоупотребява с нея, а отгоре на всичко е и много скъпа. Някой който е по-запознат да сподели.
Аз още не съм се спряла на сто процента кой имуностимулант да използвам, мислех си за клеевата тинктура, знам че миналата година много мами го използваха, може ли да споделите дали имаше ефект?
Лори  Ще се възстановите, аз ти казах какво според мен е добре за нервите, колкото и егоистично да прозвучи да направиш нещо само за теб, което ще ти повдигне самочувствието съответно ще ти смени мислите - шопинг, маникюр, педикюри, фризьор избери си какво може и кафенце в приятна компания малко да се отърсиш от лошите мисли. Иначе напълно те разбирам. Аз така и треперих на Алекс тая година на морето, постоянно я пипах за температура, внимавах какво я храня и въобще не се чувствах комфортно в тази роля, но като съм си наплашена какво да се прави...
Смешко, радвам се, че на Ицко почва да му харесва ще видиш, че ще почне да ходи и с желание. Алекс не беше ходила 3 седмици и първия ден малко поплака, после пак почна да си ходи с усмивка. Първия ден дори ми беше казала, че си поплакала за мен Иначе ми е мн забавно като я разпитвам за градината и като почне да ми разказва разни неща Онзи ден дори видяхме едно дете от градината и тя каза  "Бонка" и аз я питам така ли се казва и тя се смее, после правих хипотези "да не е Тонка, да не Донка" и тя само се смее Оказа се, че се казва Антония, но в градината каките и казват "Тонка-Бонбонка" и Алето за това и казва "бонка"
Още нещо да кажа за тревожните родители и боледуването - преди Алекс да се разболее и да влезе в болница не бях тревожна за тези неща, пусках я доста по леко облечена, бях доста по-смела, но след двете ни влизания съм доста по-предпазлива, т.е. нещата са взаимносвързани.
За нещата към които се стремя да възпитам Алекс : искам да бъде честна, да уважава хората около себе си, да бъде любезна, да е уверена със самочувствие, да споделя било то преживявания или нещата си, да е любознателна към света и да се интересува от всичко, разбира се и много други неща
Тук да честитя годишнината на Сиска Още много по седем, къде ще си изконсумираш подаръка, може да си направим една среща "там"