Банката отпуска кредит, който представлява сума А. От сума А банката си "връща" чрез "такса усвояваме" сума Б, която е 1-2 % от сума А. Като се смята дължимата лихва за кредита, тази сума Б се облага и тя, нищо, че банката си я е удържала.....Според мен сума Б трябва да е обект на "връщане", но не и на олихвяване, защото тя де факто и де юре не стига до банковата сметка на кредитоискателя.
Може ли някой простичко да обясни защо това се практикува и доколко е законно.
Това беше причината да се въздържа от кредит преди време и, слава Богу, че удържах.
Цялата главница ще достигне до банковата ти сметка, ако извадиш сумата Б от джоба си и я платиш. Вместо двоен превод - веднъж те на теб , веднъж ти -на тях, удържат таксата от отпуснатата сума. Т.е. де юре сумата Б ти е влязла в сметката, нищо че де факто никога не е стигала до там.
Благодаря ти!