Обичате ли стихове? - 8

Публикувана: 2 юни 2011, 13:45 ч.
Последно мнение: 10 март 2012, 20:20 ч.

103 092
746

Марѝ - Потребител

Marry Djane

# 45 13 юни 2011, 22:17 ч.

Цитат на: Gerber 1 в пн, 13 юни 2011, 13:39

Цитат на: Мария-Магдалена в вт, 07 юни 2011, 22:51

радвам се че ви харесват но не са мои Embarassed

аз преди пишех много , но след емоционален срив спряях да пиша и изгорих всичко Cry

Жалко! Започни отново!

съжалявам за това че ги изгорих наистина newsm78

Карма135 ПОСЛЕДНОТО МНОГО МИ ХАРЕСА БРАВО!

Виж целия пост

Марѝ

Потребител

# 46 14 юни 2011, 09:48 ч.

Виж целия пост

Марѝ

Потребител

# 47 14 юни 2011, 13:43 ч.

Билет за щастие...

Билет за щастие. Продаваше бездомник.
На улицата. До една стена.
Облечен в стари дрехи. Без часовник.
Броеше часовете. Без вина.

Билет за щастие. В отрязък книжен.
Държеше го в добрите си ръце.
На тебе искаше да продаде. А ти безгрижен
подмина го нещастника. С добро сърце.

Билет за щастие. Една паричка
поне да беше вчера му дарил.
Тогава нямаше да е душата му самичка.
Един човек със него щеше да е мил.

Отказа се. Прибра билета в джоба.
Обърна се. И бавно слезе тя...
Нощта. Онази, тъмната особа.
Надеждата отново изгоря...

Лично творчество Embarassed

Виж целия пост

elle2_eli

# 48 14 юни 2011, 22:29 ч.

ПОСТОЙ ТАКА

Постой така, да те погледам,
без да искам нищичко от теб.
Постой - до болка ненагледна,
свила ласкави коси в букет.

Постой така, за да извая
твоите космически черти.
Ах, колко небеса ухаят
в светлооките ти две луни...

Постой така. Китара будна
шепне приказка за влюбен сън
и как безмилостно, безумно,
как пронизващо вали навън...

Постой така, не тръгвай, чу ли!
Късно е, къде във този дъжд
ще срещнеш пак шест нежни струни
и безбожно луд по тебе мъж?!

Виж целия пост

Марѝ

Потребител

# 49 15 юни 2011, 22:28 ч.

Тайната на старият дъб

Вековен дъб насред гората
с клони прегръща небето чак.
Под него често с умора сяда
човекът кротък. И слуша пак.

Как тихо, леко, спокойно, нежно
ветрецът шепне легенда една.
За онзи ден. Далечен, снежен,
когато баща се простил със сина.

Синът поел в една посока.
Решил бил там да търси греха.
Бащата молел. Да спре с порока.
Да не допуска хазарт в кръвта.

Било обаче безкрайно късно.
Един бил пътят. И не назад.
Синът качил се във автобуса.
Заминал. В онзи огромен град.

И се занизали дни в които
бащата чакал да го съзре.
Макар и малко. Макар за кратко.
Та даже случайно насън поне.

Така се нижели дни без вести.
Самотни нощи без сън. Боли...
Намирал той утеха в нещо.
И често капели тежки сълзи.

И ето ден в който не чакал.
Дошъл далечен и непознат.
Човек от големият град в който тракал
пошлият, шумен и грозен хазарт.

Донесъл тежката вест, която
гласяла кратко"Синът умря."
Понесе присъдата за това, че
преди не послуша своят баща.

И пак дъбът клони простира...
И пак листата шумят в едно.
Когато някой някого не разбира
краят завършва не със добро...

Лично творчество Embarassed

Виж целия пост

Dandi

Новак

# 50 19 юни 2011, 06:00 ч.

Запис в хубавата темичка. Simple Smile

Виж целия пост

Марѝ

Потребител

# 51 20 юни 2011, 13:10 ч.

Лудият

До оградата зад близкото училище,
при кордона от цъфнали кестени...
Под балкона на блока, до входа
млад човек стои прегърнал вестници...

Две очи тъмни като два зрели кестена,
с безизразен поглед на безумен човек.
Смут в чертите. Действителност силно изместена.
Непосилни усилия и далечен висок път нелек.

Той е Лудият! Със разбитата, погубена психика.
И различният. Със различното свое лице.
Но във тялото носи сърце. А там тлее тихичко
уморена любов.Доброта сякаш скрита в дълбоко море.

Гледа тъжно към огромната порта. Умислено.
Има спомен. Понякога мярка се там.
Не далечен. Не тъжен. И толкова много различен.
Със приятели много. С момиче. А днеска е толкова сам.

Един преглед. Диагноза. И после печата...
Непреклонната дума на лекарят. Документ.
Тежък списък от пристъпи на душата.
И завинаги сам. И обречен. Като монумент.

От връстници забравен. Оставен от много приятели.
И пълзи във живота сред мрак отреден.
Тежка орис на дете на безлични мечтатели.
Дълги спадове и живот от снега по-студен...

Лично творчество Embarassed

Виж целия пост

Марѝ

Потребител

# 52 21 юни 2011, 08:35 ч.

ПЕТЯ ДУБАРОВА

Аз и морето

Безбройните разплакани черупки
докосват ме със свойта чернота,
и рачета от тъмните си дупки
проблясват със солена мокрота.

Студена сол нозете ми изгаря
и пяна във дланта ми се топи,
вибрират побелели морски пари
със вятър, хладината им изпил.

Как искам да съм с мидите зелени,
но тръгвам умълчана към дома
и мидите си тръгват сякаш с мене,
със мен си тръгва топлата вълна.

Сега разбирам: в топлите ми длани
е сгушено соленото море.
Във сънищата мои разлюляни
то бърза да се побере.

Виж целия пост

Марѝ

Потребител

# 53 22 юни 2011, 08:56 ч.

Сълза

Надежда Захариева

Нарисувай ми, художнико, сълза.
Четките вземи, не ми отказвай!
Лека - като капката роса.
Тежка - като капката омраза.
Волна - като безпричинен гняв.
Кротка - като ласката безшумна.
Гузна - като премълчаван грях.
Горда - като обич неразумна.
Ясна - като тихи небеса.
Мрачна - като вихър разбушуван.

Нарисувай ми, художнико, сълза!
Истинска сълза ми нарисувай!
Захвърли палитрата встрани.
От душата ми вземи боите!
Надълбоко с четките бръкни,
не оставяй скрито и покрито.
И изтръгне ли сълзата - зов
даже от душите вледенени
стон от болка или от любов,
знай, че ти си нарисувал мене.

СИЛНИТЕ

Силните плачат сами.Не ръкомахат. Не викат.
В гръб не забиват ками и не се кланят на никого.
Те овладяват света,без да си губят душата.
Ала вървят и вървят само напред и нататък!
Въпреки вечния страх! Въпреки всяка измама!
Никой не може без тях.Рамо за силните няма!
Те знаят как да простят,как на доброто да служат.
Те не поглеждат назад и не говорят ненужно.
Те са внезапни искри от небесата дарени.
Тяхната воля твори нови, незнайни вселени.
Въпреки цялата мъсти доживотната завист,
още влекат своя кръст и до безкрай се раздават.
Мъката не ги ломи,прави ги по-всемогъщи.
Силни- те плачат сами.

ВЕСЕЛИНА АТАНАСОВА

Виж целия пост

ivkacom

Регистриран

# 54 22 юни 2011, 10:45 ч.

вместо запис

РАЗПЛАЧИ МЕ С ДОБРИНА

Душата също се втърдява.
Там,дето често са я били
и е сълзяла досега,
е станала така корава,
че днес напразно харчиш сили
да я пробиеш до тъга.
Какъвто грях да й приписваш,
каквото зло да й прикачваш
или каквато щеш вина,
повярвай,няма капка смисъл.
Но...ако щеш да ме разплачеш,
опитай пак...Със добрина.

Надежда Захариева

Виж целия пост

Марѝ

Потребител

# 55 23 юни 2011, 07:54 ч.

Млада любов...

Горещи нощи. И длани потни.
Сърца горещи. И две тела.
Любов различна. Не са самотни.
Любов красива. Любов една.

Ръце, които им дават всичко.
Очи в които потъват в миг.
И нощи дълги за тях еднички.
И ласки нежни и топъл вик.

Тела за обич. Сърца със обич.
И време спряло насред нощта.
Мил жест сред рози.Горещи думи...
Чист свят прекрасен. На младостта...

Лично творчество Embarassed

Виж целия пост

Марѝ

Потребител

# 56 23 юни 2011, 16:46 ч.

Ти и Аз - Ръка за прошка Дамян Дамянов

Подавам ти я. Ето на - прости!
Протягам ти я за да се покая
за нещо, за което знаеш ти,
но за което аз, уви, не зная.
Виновен съм. За всичко в този свят
единият все в нещо съгрешил е,
единият - все в нещо виноват.
И този тук един съм аз. Прости ми.
Ти не прощаваш. Гордост. И тъга.
Вместо с любов, с ирония ме плискаш.
И моята протегната ръка
със празното пространство се здрависва.
Добре тогаз. Ще си я прибера.
Ще си я взема, щом не ти е нужна.
Но тази длан, била с теб и добра,
но тази длан, била с теб и нечужда,
един път непоета ли умре,
несрещната един път ли остане,
знай, няма вече никога да спре
и да понечи твоята да хване.
Отблъснеш ли я днес, то утре как
ще хвърлиш мост помежду теб и мене?
Не, не поемай моята ръка,
но да не стане някога така,
че да я търсиш в цялата вселена

Виж целия пост

ellyst

Ентусиаст

# 57 24 юни 2011, 17:06 ч.

Слушай, Животе, толкоз години
по свирката ти се водя.
Не ти ли омръзна, мине не мине,
да си разбъркваш колодата
и да ми мяташ битата карта,
после сеир да гледаш,
докато аз си сърбам попарата.
Време ми е за победа!
Хайде, Животе, малко остана.
Давай да сключим сделка –
ще ми спестиш сърдечните рани,
а аз ще съм кротка лелка.
Няма да мятам парещи погледи
по непознати красавци,
а ти, във замяна, печалба от тотото
ще ми отпуснеш. Става ли?
Също така, Животе, те моля,
да ми нулираш сметката –
разни вини и стари любови,
дългове неотметнати –
просто тегли чертата на всичко,
че ми дойдоха в повече.
Само онези два чифта очички
не ги изтривай, моля.

Виж целия пост

rainbird

Ентусиаст

# 58 27 юни 2011, 15:54 ч.

Галина Ирикева (estir)

До никой

Щом всяко влюбване се кърми с думи,
възклаждано от първобитна сласт,
с каква омраза аз да те погубя,
когато над сърцето нямам власт.
Меракът щом в ухо на прилеп влиза,
цигулки слуша, вместо пряка реч,
и вместо гръм, въздишка произлиза,
макар да си лъжливецо, далеч
Душата ми в светулчица щом тлее,
приблясва и угасва в лунен такт,
надлъгвам я, с копнеж да овладея,
вродената си лудост в твоя мрак.
Тъй както и вода не се събира
и въздухът в ръка не се лови,
кой дявол ми кажи ме абмицира,
щом аз не съм броячка на звезди.
И щом глупака в мен не се погуби
да прави реверанси в твоя чест,
ще черпя гордостта с отровни гъби
ела да ме опозориш нощес.

ХХХ

Завещавам ви всички пиратски възбуди,
осолените вежди на морския вълк.

Не намерих Кивота. Случвах все на маймуни...
на щастливи маймуни. Друг да плаши света.
Аз съм в залива, цепя си мачтите с брадва,
храня огъня с моята лудост бездушна..
Тази лека разкрачка, да чувствам земята,
ми убива, но свиквам почти, като куче.
Без фиордите в дългия гръб на морето,
да възвръщам сърдечния клапан при тебе
мое малко семейно, пиратско усещане,
няма буря с по-силна от твоята нежност.

Виж целия пост

ellyst

Ентусиаст

# 59 27 юни 2011, 16:13 ч.

Искам да ви предствя една дама, на чиито стихове попаднах случайно и която, смятам, скоро ще получи заслужена слава. Казва се Ники Комедвенска. Не знам дали има издавана книга, намирам нейни неща само в интернет. Страхотна е.

Хляб

Замесвам хляб. Със сълзи го замесвам,
а той пищи - недоизхранен, слаб.
Нощвите, недокоснати от есен,
отдавна са забравили за хляб.

И уж наливах, за да стане много,
а той се сви в юмрук. Като един -
корав от нелюбов и от тревоги
и тъй горчив... Почти като пелин.

Оставих го на прага да полегне
и сприхаво поглеждах час по час.
Но никой, Боже! Никой не посегна,
като че хлябът бях самата аз.

И все така, додето зад Балкана
денят положи сънено глава...
Една корава обич си остана
непипната на пътната врата.

Тя, мъката ми - корен на черница,
ала и нея светло я огря -
по мръкнало се спусна ято птици
и всичко се изяде. До троха!
...

Обич моя, циганко неверна

Обич моя, циганко неверна,
хвана ме на сляпата неделя,
скъса нишка с пръстите си черни
от сърцето - кървава къделя.

Знаех, че си сладка и горчива -
див пелин до бяла пеперуда,
ала исках дните ми неживи
огън като твоя да разбуди.

Да усещам сръчните ти пръсти
как заплитат всяка моя мисъл.
Казваха, че някой от невръстна
с цигански късмет ме е орисал.

И те търсех нощем, и наричах
да ме чуеш нейде, да ме видиш.
Исках някой тъй да ме обича,
че и Господ сам да ми завиди.

Обич моя, пуста - опустяла!
Все по тъмно пътя черен хвана,
а във мен - ни жива, ни умряла,
още сееш рана подир рана...

...

Виж целия пост

Препоръчани теми

Юлски книжен клуб - 2024

Литературен клуб

Търся електронна книга - 48

17 531
157

Литературен клуб

Новите ви книги - 24

3 821
33

Литературен клуб