Здравейте на всички. Чудих се дали да не пусна анонимна тема, но реших, че така или иначе анонимна или не пак проблема си е мой...та ето как стоят нещата. Връзката с приятеля ми започна по кофти начин. Той имаше приятелка от 4 години, аз имах приятел от 2. Влюбихме се, разделихме се с половинките и заживяхме заедно. Започна едно чувство за вина, нощни позвънявания от бившите. Моят бивш в един момент спря, неговата приятелка продължаваше доста дълго. За сега има някакво затишие, макар че тя ходи до работата му...както и да е. Обичаме се много, но се караме много често. Искаме дете, но постоянно сме в период на изчакване, защото имаме и много кредити. Аз съм ревнива и избухлива, той от своя страна е инат и след като се скараме го държи поне 24 часа. Вече се притеснявам да започна някакъв разговор, защото може пак да се скараме и после пак да си мълчим. Опитвам се да обясня, че споровете са нещо нормално, но той не го приема точно така. Мислех да замина за 2-3 дни да си дадем почивка, той обаче каза, че не иска това. Не знам какво да правя, малко дълго и объркано се получи излиянието, но все пак ако някой има мнение...Благодаря, че отделихте време.
Виж целия пост
Глупава и объркана
- Публикувана: 10 юни 2011, 11:22 ч.
- Последно мнение: 13 юни 2011, 23:28 ч.
# 1
10 юни 2011, 12:56 ч.
а какво искаш ти?
ако имаш нужда от почивка - дай си я. толкова 2 дни ще изтрае без теб. понякога човек има нужда да остане сам, за да си даде сметка за някои неща
Виж целия пост
ако имаш нужда от почивка - дай си я. толкова 2 дни ще изтрае без теб. понякога човек има нужда да остане сам, за да си даде сметка за някои неща
# 2
10 юни 2011, 13:04 ч.
Аз искам да говорим без да се обвиняваме. Имам нужда да ми се случи нещо хубаво. Искам дете, искам спокойствие, обаче явно някъде бъркам...
Виж целия пост
# 3
10 юни 2011, 13:42 ч.
Човек си спори по един и същ начин цял живот.
Има хора, които спорят разумно, с доводи, без да обиждат и умеят да изслушат другата страна. Ако им докажеш, че грешат някъде, приемат, че са сбъркали и продължават напред.
Но такива хора са такава рядкост, че..
Твоят е от най - лошия сякаш тип спорльовци - инатливите мълчаливци. Млъква и се инати, а не иска да обясни какво не е съгласен, да те изслуша и да говорите като големи хора.
Ами винаги ще си е така, едва ли ще промени начина, по който свършват споровете ви или по точно прекъсват, щото той проблема нерешен.
Ако можеш да го изтърпиш това и да привикнеш с него, добре.
Ако сега те изнервя, след няколко години ще те подлудява.
Тъй че добре помисли.
Ако някоя съфорумка познава човек, който е променил начина, по който спори, да каже как е станало.
Виж целия пост
Има хора, които спорят разумно, с доводи, без да обиждат и умеят да изслушат другата страна. Ако им докажеш, че грешат някъде, приемат, че са сбъркали и продължават напред.
Но такива хора са такава рядкост, че..
Твоят е от най - лошия сякаш тип спорльовци - инатливите мълчаливци. Млъква и се инати, а не иска да обясни какво не е съгласен, да те изслуша и да говорите като големи хора.
Ами винаги ще си е така, едва ли ще промени начина, по който свършват споровете ви или по точно прекъсват, щото той проблема нерешен.
Ако можеш да го изтърпиш това и да привикнеш с него, добре.
Ако сега те изнервя, след няколко години ще те подлудява.
Тъй че добре помисли.
Ако някоя съфорумка познава човек, който е променил начина, по който спори, да каже как е станало.
# 4
10 юни 2011, 13:46 ч.
rosy_bosy много добре го описа, точно такъв е. Приема желанието ми да говорим за някой проблем като мрънкане. След като прекратя спора, защото виждам на къде върви се опитвам когато сме спокойни да се върна към него, защото го приемам като неразрешен проблем, от своя страна той приема това като задълбаване. Много го обичам, не знам дали заради това мога да се разделя с него, не знам и дали мога да се променя и да си мълча...
Виж целия пост
# 5
10 юни 2011, 15:20 ч.
на този въпрос само ти можеш да си отговориш.
колкото и да не му се говори за проблеми, трябва да му кажеш как се чувстваш. дано се замисли. защото ако на един човек не му пука какво те тревожи, тогава какъв партньор е той?
Виж целия пост
колкото и да не му се говори за проблеми, трябва да му кажеш как се чувстваш. дано се замисли. защото ако на един човек не му пука какво те тревожи, тогава какъв партньор е той?
# 6
10 юни 2011, 15:24 ч.
Не бих казала, че не му пука, не искам споделйки ви тревогите си да изкарвам него черен, просто той приема нещата по много различен от моя начи и аз смятам, че трябва да променя подхода си. Може би това е основното което не знам как да направя...и много благодаря за отделеното време
Виж целия пост
# 7
10 юни 2011, 15:50 ч.
Подходът е прост - когато искаш да му кажеш нещо, го кажи с прости изречения, без истерични нотки, спокойно, кратко и ясно. И после млъкваш. И чакаш.
Той ще си помисли, поразсъждава и ще ти отговори. Ти ако си съгласна с това, което той казва, казваш добре. Ако не си - казваш: "Не съм съгласна с теб, смятам че това и това са така и така". И пак чакаш. Ама иска търпение и много здрави нерви.
Без тръшканици или дълги монолози.
Ти казваш, че си избухлива, това не е добре, ако можеш да се пребориш с това в характера ти може и да се получи. Опитай следващия път като спорите по този начин и може да стане.
Виж целия пост
Той ще си помисли, поразсъждава и ще ти отговори. Ти ако си съгласна с това, което той казва, казваш добре. Ако не си - казваш: "Не съм съгласна с теб, смятам че това и това са така и така". И пак чакаш. Ама иска търпение и много здрави нерви.
Без тръшканици или дълги монолози.
Ти казваш, че си избухлива, това не е добре, ако можеш да се пребориш с това в характера ти може и да се получи. Опитай следващия път като спорите по този начин и може да стане.
# 8
10 юни 2011, 15:55 ч.
Ще опитам, макар че той не ме излушва, прекъсваме се и знам, че вината е и в мен. Ще се опитам да бъда малко по-търпелива.
Виж целия пост
# 9
12 юни 2011, 14:13 ч.
Моят е същия. С него не може не само да се спори, а и да се говори вече. Наскоро имаше проблем, казах че искам да говорим в удобно за него време. Чаках 3 дни да ми обърне внимание. След което след 3 мин разговор каза че не му се говори, че нямало да ми дава обяснения и край. Пробвала съм и така, и иначе... не става. И кротко и с прости изречения, и без да го критикувам или нападам, и всякак, не става. Просто не знам вече какво да правя... С по-голям успех бих могла да разговарям с гардероба. Чувствам се ужасно самотна напоследък. 
Поли, само едно мога да те посъветвам - той няма да се промени със сигурност. За това ти добре си помисли можеш ли да живееш по този начин.
Виж целия пост
Поли, само едно мога да те посъветвам - той няма да се промени със сигурност. За това ти добре си помисли можеш ли да живееш по този начин.
# 10
12 юни 2011, 14:17 ч.
Савина при нас определено положението е до напасване на характерите. Повечето от думите ми той приема като обвинение, защото заради емоционалния си характер аз ги казвам с по-приповдигнат от необходимото тон. Започнах да се вманиачавам и да си навивам на пръста "Аз искам да му кажа това и това и ще му го кажа" и задълбавам. Едната вечер му го казвам по един начин, започва спор, другата вечер по друг начин но същото и пак започва спор. След като пуснах темата получих много съвети и на лични просто се успокоих, заредих се с положителна енергия и сега в къщи е прекрасно. Говорим, хубаво ни е, забавляваме се...разбира се, още е много рано да правя кардинални заключения, но има начини. Желая ти успех 
Виж целия пост
# 11
12 юни 2011, 15:11 ч.
Леле, как търпиш? 
Ама така става, като все го удряте на молби или в другата крайност ... Удряш с юмрук по масата и заявяваш, че има нужда от разговор, и то веднага. Без да крещиш и без да се молиш. Ако не откликне, игнор и от твоя страна. Няма да изтрае дълго. Как пък не седнах да го чакам три дни да благоволи да ми обърне внимание! 
Виж целия пост
Моят е същия. С него не може не само да се спори, а и да се говори вече. Наскоро имаше проблем, казах че искам да говорим в удобно за него време. Чаках 3 дни да ми обърне внимание. След което след 3 мин разговор каза че не му се говори, че нямало да ми дава обяснения и край. Пробвала съм и така, и иначе... не става. И кротко и с прости изречения, и без да го критикувам или нападам, и всякак, не става. Просто не знам вече какво да правя... С по-голям успех бих могла да разговарям с гардероба. Чувствам се ужасно самотна напоследък.
Ама така става, като все го удряте на молби или в другата крайност ... Удряш с юмрук по масата и заявяваш, че има нужда от разговор, и то веднага. Без да крещиш и без да се молиш. Ако не откликне, игнор и от твоя страна. Няма да изтрае дълго. Как пък не седнах да го чакам три дни да благоволи да ми обърне внимание!
# 12
12 юни 2011, 16:42 ч.
Ми търпя, нямам особено голям избор. Какъв е другият вариант, ако не търпя?
Виж целия пост
# 13
12 юни 2011, 18:19 ч.
Страпно позната картинка! Май този тип мъже се срещат по-често, отколкото си мислех...Всеки опит за разговор се посреща с агресивно мълчание, не-малко агресивна самозащита или обвинения. В началото си мислех, че вината е в мен и подхода ми, но не съм убедена вече. Когато един човек не умее да изслуша разумните доводи, поднесени със спокоен тон, проблемът е в него, не в другия.
Та, все пак да попитам - какъв е най-добрият начин да се изясни даден въпрос с подобен индивид
Виж целия пост
Та, все пак да попитам - какъв е най-добрият начин да се изясни даден въпрос с подобен индивид
# 14
12 юни 2011, 18:27 ч.
По мои наблюдения е най-добре да го попиташ за мнението му и ако не си съгласна да започнеш изречението с "Да, може и така да е, но ако например......". С много спокойствие и нежен тон се получава, но пак много зависи от ситуацията, нагласата и настроението МУ 
.
Виж целия пост
. Препоръчани теми