Глупава и объркана

А може би просто бъркаш човека ... когато е нужно много да обясняваш, когато има обвинения ... и то още преди да се е създало семейство и деца ...  Няма лошо да се бориш с вятърни мелници, но ... спорен въпрос е това до какво ще доведе. Би могло и да е нещо хубаво, но ...рядко, макар че друга дума ми идва ...

Не, не и не! Абе как може всичко да ви ври и кипи отвътре и да се съобразявате все вие?! Той ще ми мълчи кат пукал насреща или ще ръмжи нещо в отговор, аз обаче ще пърхам край него, ще поддържам кротък тон и ще гледам да съм по-ниска от тревата. То един-два пъти бива, ама постоянно да е така ...   И все жените да се съобразявали с нагласата и настроението му. Ми вашите къде ги оставихте?  

И да, склонна съм да се съглася със Сомбра...
Ако цял живот ще я карате на:" Да, може и така да е, но..." и по - ниска от тревата мънкаш това, което ти е на сърцето и душата /ако изобщо успееш да го изречеш/ ... баси... "живот като на кино"...

Спорът си е цяло изкуство. Не може всеки да спори, в това спор няма.

Спорът изисква много умения - да говориш е основното, но още по - важното в един спор е да можеш да слушаш. Не говоря за просто слушане, а за чуване и изслушване, за мислене по време на слушането. На това му се казва вербално слушане.

Да спориш, означава да приемаш друго мнение.

Но ако спорим, то и отсрещният трябва да може да спори, следователно да изслушва, да приема мнение, различно от неговото. Когято единият партньор не може да престави доказателства за защитаваната теза, би тряб вало да може да признае верността в другото изказване. И това не е поражение. Това е изкуството да чуваш, да събираш опит и да намираш истината.

Именно... 
Ама в случая точно не ми се вярва това да се получи някога /съдейки от споделеното... /...

Но не може и цял живот да ходиш на пръсти около някого, защото те е страх като си изкажеш мнението как ще реагира!!! 

Дами, според мен, ако двамата души са максимално "близки души", т.е. с еднакви разбирания, усещания и стремежи, споровете ще са редки и ще бъдат по-градивни и "спокойни", ако може спорът да е спокоен.
Но ако все трябва да се спори, и все начинът на общуване на единия не съвпада с този на другия, и ако това води до емоционални проблеми за едната страна, то... май тая връзка пиши я бегала...
И аз много обичах бившия, но имахме подобни проблеми, като на момичето от тази тема.
Доста време ми отне да разбера, че просто е различен човек, и няма как да я бъде нашата работа.
И болезнено го разбрах. Любовта е била само страст, физическа и фантазна.
Колкото по-рано човек разбере, когато този отсреща не е неговата половинка, толкова по-добре и за двамата...

Геррри, напълно права си, но какво да правим тези дето вече сме се омъжили за не толкова близки души? И имаме деца? Аз лично не мога дори да мисля за такъв вариант при положение, че имаме деца.

 
И ако е чак толкова зле положението, какво от това, че имате деца...
п.п. Сори,че се намесвам, ама не се сдържах 

Имали сте късмет, Сави! И Божия подкрепа... Когато една връзка се скрепи с брак, но не само с граждански, а и с църковен - тогава нагласата е по-различна... И подписът, и обетът, значат, че двамата са съгласни да правят някакви компромиси и да се интересуват от състоянието и емоцията на другия човек.  (Е, изключенията са ни ясни...)

А когато човек знае, че живее "на семейни начала", няма нищо, което да го спира - той си се бооори за свобода, и това е...
И като добавим, че по правило жените сме по-тактичните, и все мислим как да не натаковаме мъжа... Накрая познайте кой го отнася... Децата и жените. Така че, по-добре още в началото да се режат такива връзки. Нулева толерантност. Това бих посъветвала всички по-млади, както ще посъветвам и дъщерите си един ден. Ако нещо не е читаво, ние ли ще го оправим? По-добре да потърсим нещо, дето си е точно за нас!

Не винаги "читавото"излиза навреме да го видиш,доста често минават години.

Мдааа, прочетох темата и му казах на моя, че съм разочарована. Мислех си, че е уникална гад, а се оказа, че е само гад  То таквиз инатливи говедца, с които не може се говори, с лопата да ги ринеш...

Ами зле, зле, колко да е зле...  Смисъл темерутското мъжко мълчание и неспособност да си изразиш емоциите, желанията и всичко останало, определено е дразнещо, но е сравнително търпимо. Има много по-страшни недостатъци. А моят все пак не пие, не ме бие, по жени не ходи (доколкото знам  ). Вярно че това не са особено високи критерии, но пък и не мога да се разведа само защото мълчи. А това че имаме деца е определящо в случая. Като виждам как им грейват очите всеки път, когато баща им се прибере, никога не бих ги лишила от това заради личното си щастие. И много по-лоши неща от мълчанието съм готова да изтърпя, за да не ги лиша от баща. И Герри е права, че законният брак, още повече и църковен, наистина променя нещата. Поне за мен ги променя. Може би не за всички е така.

Момичета вижте сега аз не ходя на пръсти просто, защото не съм такъв човек. Нито пък мога да си мълча и да си трайкам. Не се примирявам, но отстъпвам понякога, защото и той го прави. Не, че след като съм ви помолила за съвет искам да защитавам себе си или него, но понякога чвора в ситуацията съм аз. С мен също не е лесно да се живее. Чепат характер съм и предпочитам да вярвам, че нещата са до напасване. Много от разговорите ни са били съвсем спокойни и сме се разбирали с по една дума. Не мога да кажа, че не ме слуша или не се интересува от мнението ми - напротив. Темата пуснах след един спор, в който определено не бях виновна, а се получи така. Може би за това нещата са излезли от клавиатурата малко преувеличени. Не бих могла да живея и да създавам семейство с човек, с който постоянно се карам или постоянно не ме разбира. Просто съм необуздан характер и смятам, че малко или много трябва да овладявам страстите си. Благодаря ви за съветите. Надявам се една част от вас да са прави, а другата не. Факт е, че от онзи ден на сам, всичко е супер и се чувствам много добре. Хубав ден на всички 

И аз така предположих, че не толкова той е темерутест, колкото ти си избухлива и вероятно в гнева си такъв словоред дръпваш и такава реч, че той "изключва" на първите няколко изречения 
А пък на моя мъж ако кажа: "Да, може и така да е" - той чува: "Да, ти си прав." и нататък изобщо не чува какво му говоря и просто не би зацепил, че не съм съгласна с него 
Аз използвам прости изречения: "Миро, не съм съгласна. Ще ти кажа аз какво смятам" и т.н.

Вчера един тъп спор: понеже мъжът ми има 2 месеца с неплатени здравни осигуровки става въпрос за една фирма, която не е плащала заплати няколко месеца и мъжът ми казва: "Те сигурно работниците не могат да отидат на лекар, защото са им прекъснати здравните права". Аз казвам: "Не, не е така, работодателя не е платил здравните, но ги дължи, хората са си осигурени, а държавата ще си търси парите от фирмата". Мъжът ми казва: "Не е вярно, аз като ходих на зъболекар и зъболекарката ми провери статуса на компютъра и ми казва, че имам 2 месеца без здравни осигуровки, а 3 месеца и губиш здравни права, значи тия са с 6 месеца невнесени осигуровки и не могат безплатно да се лекуват". Та му казвам простичко: "Невнесени осигуровки е едно, а да не си осигуряван е друго", обяснявам набързо, че като си на трудов договор или на борса примерно или в майчинство - си осигурен, може и да не е платено каквото ти се дължи, но си осигурен. Ако обаче не си никъде на работа и ти сам не ходиш да си плащаш здравни осигуровки, щото няма кой друг, тогава си неосигурен и съответно без здравни права.
И му казах, че зъболекарката не може да разбере дали са му платени парите за здравните осигуровки, никой не й дава достъп до сметките на НАП  за да вижда плащания, тя само вижда дали е бил осигурен за този месец т.е. дали е бил на работа или на борса и т.н.
Съгласи се, че съм права, като му споменах за сметките на държавата, наистина помисли и прецени, е наистина изглежда нереално всеки едни лекар или зъболекар да вижда плащанията към НАП т.е. да има достъп до сметките им, та се съгласи, че съм права.
Доводи логични им трябват на мъжете, без емоции  от рода: "Абе като ти казвам, че е така, значи е така" 

Савинче, според мен твоя не че не иска да говорите по проблема, а просто иска да се справиш сама, ако е за нещо, което искаш да направите двамата.
Ако е за нещо, което в него не ти харесва, не иска да говори, защото знае, че си права и е по - лесно просто да не говори.