Но определено не съм стигала до мисли "как ще живея така" или съмнения това ли е човека или не. Съмнявала съм се достатъчно преди да заживеем заедно. Сега е въпрос до уравновесяване на характери...надявам се. 
Смисъл темерутското мъжко мълчание и неспособност да си изразиш емоциите, желанията и всичко останало, определено е дразнещо, но е сравнително търпимо. Има много по-страшни недостатъци. А моят все пак не пие, не ме бие, по жени не ходи (доколкото знам ). Вярно че това не са особено високи критерии, но пък и не мога да се разведа само защото мълчи. А това че имаме деца е определящо в случая. Като виждам как им грейват очите всеки път, когато баща им се прибере, никога не бих ги лишила от това заради личното си щастие. И много по-лоши неща от мълчанието съм готова да изтърпя, за да не ги лиша от баща. И Герри е права, че законният брак, още повече и църковен, наистина променя нещата. Поне за мен ги променя. Може би не за всички е така. Препоръчани теми
