! Най-после някой с подобни спомени на моите, че вече се зачудих дали съм била дете през 80-те. И аз пробвах с изхвърлянето на яденето в заден двор през балкона, но още на втория път ме издаде една бдителна съседка. В градината на мен никак не ми понесе. Имах ужасни учителки, за които беше изключително важно да съм си изяла цялата блудкава манджа. И също много държаха да не шукваш два часа по време на следобедния сън. Помня, че се дерях всеки ден преди тръгване. Добре че ме отписаха след само една година. В СФ, освен в няколко експериментални училища по системата на Сендов и 6-годишни първокласници, не знам да е имало целодневно обучение. Така че или трябваше да се прибереш/отидеш сам на обяд, или да си с някой. Занималня имаше само една на випуск и беше за изоставащи. Всички училища в Центъра, които познавам, още тогава бяха на две смени. Даже голяма част от сградите всъщност се обитаваха от различни основно училище и гимназия - напр. 129-то и Испанската, 112-то и Английската и т.н. Аз трябваше да пресичам булевард, за да стигна до училище и ме водеха до трети клас, но още във втори беше много срамно да не ходиш сам. От четвърти клас вече бях с ключа на врата и пътувах с градски транспорт на английски. 
Най-вече помня една уставност, която до днес ме кара да дам назад. Не е за мен колективният живот. Един път отидох на лагер и съжалих стократно. Препоръчани теми