Някой от вас ходил ли е на седмични ясли/градина?

Sourcherry , ти къд се разпозна?
Прочети БОЯНА, може да разбереш смисъла.

Знаеш ли, винаги ми е било много неприятно, когато на форумско ниво, се търсят проблемите на хората, най-дълбочинно и варварски се нищят съдби, избори, емоции. Генерализира се, появяват се отбор вайкащи се, после следват конвой от хулещи и сипещи обиди.
Търсят се причини, правят се аналогии, градят се хипотези. И защо?
За да начешем пръсти и да охулим нечия невъзможност, нечий правилен или недотам избор? Някой, някога е бил принуден - защо, какво - случило се е. Някога.

И не, не се разпознавам. Ама ми е мъчно. Защото от тази тема лъха на проклетия и сеир. Лъха на онази ужасно неприятна за мен способност на някои хора, да ръфат човешките емоции, спомени, болки.
Затова.
А Бояна пише с фино перо. Чета я с удоволствие.

Точно, било е норма. Днес говорих за това с майка ми и каза че не е подозирала че е толкова лошо, че много журналистки-майки си давали децата в седмични заведения. Имали са и други варианти моите родители, разбира се, нали след това съм ходила в нормална детска градина. Аз от една 40-годишна интелигентна жена бих очаквала по-малко да се води по модите и повече да се вслушва в детето си, но станалото-станало. Иначе е била много любяща, топла и обгрижваща ме майка (аз съм единственото й, при това късно дете). По-късно ми се наложи да лежа 3 месеца в болница, там не пускаха родители и аз много страдах за нея, и тя си издейства да работи там като санитарка тези 3 месеца, за да бъде с мен. Нещата наистина не са черни и бели.
Sourcherry, това че НЯКОГА се е случило нещо, не значи че не се е случило, че не е оставило някаква следа у нас и че ние не можем поне да се опитаме да изчистим този проблем. Дори  осъзнаването, още повече изговарянето на проблема, може да помогне. Не виждам никакъв смисъл да се игнорират тези неща, само защото са се случили отдавна. Човек трябва да може да си спомня за всеки момент от живота си, без това да му носи болка. То е ясно че да се греши е човешко и че трябва да се прости. Но трябва ли на всяка цена да казваме, че нищо нередно не се е случило с нас, само за да не допуснем че и родителите ни са могли да сбъркат? Това значи да откажем да си валидираме отрицателните емоции и само да потулим нещата по-дълбоко в съзнанието си. Аз също нито съм нещастна, нито съм неудачник, и ние сме щастливи, и ние си гледаме децата с много любов, но това не значи че не мога да стана по-уверена и да се освободя от някой и друг излишен комплекс. Човек винаги може да бъде и по-щастлив

Авторке, форум не е най-подходящото място, за да разчистваш сметки и вини. Нито да посочваш майка си и решението й като пагубно и съществено за изсипаните на главата ти проблеми, драми и тегоби.
Терапевтиката не е зад монитора и не е в стоте изписани поста по темата.
Ако ти смяташ, че имаш проблем - тичай при специалист. Групи, индивидуално - фройдист, роджърсианци, когнитивен подход, психодрама... Каквото си харесаш. И е по-ефективно да ти кажа.

Тъкмо реших да вляза да споделя моя, макар и доста кратък спомен от детска градина (обикновена, не седмична), пък то и тук спор имало.
Ходила съм на детска градина само две седмици. След това получих първото си отравяне на кръвта и последващите проблеми и повече не помирисах детска градина.
Ясно помня, че плачех всеки ден, когато майка ми ме водеше натам. Не ми харесваше, че някое дете идва и ти отмъква играчката от ръцете, а няма кой да му каже да почака, докато я разгледаш поне и че така не се прави, че те карат да ядеш неща, които не са ти любими и те заплашват, че ще ти го изсипят във врата, ако не го ядеш, че те карат да спиш, когато не ти се спи, само защото има някакъв установен режим. И не на последно място, че си на една пресечка от дома, но хората, които обичаш ги няма наблизо, а тези, които уж трябва да се грижат за теб, само викат и имат изключително намръщени физиономии, дори когато им се усмихваш...

До преди 12-тина години в нашия град продължаваше да има такава група в детската градина, където работи майка ми. Самата тя през седмица беше нощна смяна, за да гледа хлапетата. Хлапетата бяха ромчета,такива мърсоливи циганчета, оставени от понеделник до петък с един чифт дрешки.    Всъщност, на някои от хлапетата, ако не се напомняше на родителите в петък, че имат дете за взимане кой знае кога щяха да се сетят за него. Не веднъж майка ми ги е водила из махлата да ги прибере, понеже роднините им са забравили за тях.    Сега си мисля, че за тях е било по-добре да стоят перманентно в детската градина, където си имат почти всичко,освен една майка, която е забравила за съществуването на детето си.

Някой по-рано нарече дискусията "терапевтична" и съм склонна да се съглася. "Терапевтична" означава и че някой, който е в стадий на отричане на дълбоко заровен проблем, изведнъж може,  прочитайки нещо, да се почувства сякаш ток прокарват през него и да свръхреагира. Моля това да се има предвид, т.е. да не се засягате лесно, да сме снизходителни и ще се радвам да продължим интересната дискусия. И аз бях изненадана колко много хора се намериха тук, които са минали през това. Явно става въпрос за един голям проблем за нашето общество и нашето поколение, проблем, за който не се е говорило или почти не се е говорило. И е логично да се очаква че ще има болезнени реакции. 

Kyoko , моят опит е сходен, независимо, че продължи 2-3 месеца. Но проблемът не беше отделянето от близките, тръгнах с огромно желание и ентусиазъм, на практика бях абсолютно самостоятелна и отговорна, едно дете сред много възрастни, расло в две махали (нашата и бабината) с много деца на различни възрасти играещи заедно и също толкова много "постоянни присъствия" от баби и дядовци по пейките, които обаче не се натрапват.

Имах самочувствието на голяма, почти на 4г., което тръгването на градина идваше да подкрепи. Е, не го подкрепи, напротив, още в първия ден получих шамар за това, че след посещение в тоалетната, бях объркала вратата на групата. Втори ден - втори шамар и бой през ръцете, затова че съмотворила стъклената витрина, за да оправя роклята на "кукла за специални случаи" (нали се сещате, от онези с декоративна функция, за официални снимки на градината), дори не съм искала да си играя с това прашасало нещо. И вечното шъткане и караници за спането следобед (вкъщи не спях, разрешаваха ми да чета). Чашата преля и нашите сложиха точка, когато един следобед, докато другите спяха, с едно момченце навързахме чисти чаршафи от шкафа на групата да бягаме от "затвора" (по моя идея) и ни хванаха на косъм преди да се прехвърлим от втория етаж. Сега може да ми е ясно, че пердахът, който изядох, е бил и израз на облекчение на възпитателката, че не е станала някоя беля, ама пак не го приемам.

Няколко месеца по-късно тръгнах на полудневна френска занималня (заради пустото спане), преподавателката и лелката бяха невероятно фини хора, държаха се с нас сериозно, не помня гушканици и глезеници, но подходът им беше като към личности, не като към "материал".

За протокола - сестра ми тръгна на градина на по-ранна възраст, но се вписа идеално от първия ден, стана любимка на учителките и възпитателките, направо разцъфтя на лично нейна територия, далеч от деспотичната си и може би доста ревнива  кака.

Да го пратят викаш на седмична ясла, като не могат да го гледат, важното е ти да не изтървеш на мъжа си ... нали ...
Я малко по-сериозно верно. Темата е за седмични ясли. Ако нещата са опрели до там внучето ми да ходи на седмична ясла или да го гледам аз, как пък не съм го оставила на яслата! То има здравословен егоизъм, ама има и грозен.

Иначе, Ментова, действително нямат угризения родителите за тогава. Аз също не бях чувала за седмична ясла, докато майката на бившия ми не ми каза, че той е ходил на такава. Тя се е развела, когато той е бил бебе и не че не е можела да го гледа, ама така й били казали - да го остави там, че да може да си намери друг мъж.
Разбираш ли.
Малко е постоял там де, 1-2 пъти като го е взела, както някой описа, сополив и напикан, болен ... и се е отказала. Но факт е, че е било съвсем в реда на нещата да се правят такива неща, много толерирано от обществото.

Много тежка тема впрочем.  Аз също съм на мнение, че поколението на нашите родители масово не е било готово за родителство и са ни раждали, понеже така трябва - отиваш в университета, жениш се, раждаш. Със сигурност има и много изключения, говоря за най-масовия случай. Леля ми се е върнала неомъжена от университета и е била обект на страшни съжаления в града си. Виж майка ми е направила всичко както трябва - само дето изобщо не са им били уврели главите за бебета с баща ми. Да е жива и здрава баба, живееха с дядо на долния етаж в къщата и ни е гледала с брат ми много - като съм тръгнала на ясла и не съм можела да се адаптирам, баба ми се е пенсионирала предварително, за да ме гледа, поела е направо и брат ми. Факт е, че сега с майка ми сме си много близки, много по-близки, отколкото с баба, но според мен това се дължи на щастливия факт, че с баба сме били в една къща и фактически вечер и уикендите сме си били с родителите.

  Съгласна съм със Sourcheryy, че се преекспонираха нещата и се тръгна по пътя на едни осъдителни  към предишните родители и самодоволни  към самите нас анализи. Изчакайте собствените ви деца да пораснат , да започнат да си чоплят раните от детството и да ви сложат на обвинителната скамейка. Всяко поколение се оформя с предразсъдъците, белезите  на времето , в което живее. Опитва се да поправи грешките на родителите си ,когато ги осъзнае, но си прави собствените. В Щатите вече се отчитат белезите на поколението, пораснало със свръхопека. Децата, които останали за първи път сами и свободни от класни и извънкласни ангажименти на 15 г., се напиват или опитват наркотиците и секса и даже откриват съвсем свои странни и опасни източници на наслада, като душенето напр.  А и дали  ще се чувстват по-добре децата на майките , подготвяли се за тях до 35-40 г. възраст - отговорите ще дойдат след 10-20 г.

Краси...това не може да е твое мнение......Или аз не вниквам.....

Баш нейно си е, Парц, тя винаги е твърдяла, че децата и внуците трябва да се оправят както си могат.

  Не може да прави такива торти и да каже това - не го вЕрвам .....Ама явно е така....Е, всеки си има мнение все пак....

Ама като ги хванете тия тортииии  Все едно само ангелите небесни торти могат да правят 
Нищо лично срещу Краси, лоши чувства към нея нямам никакви, ама и доста кофти хора могат да правят хубава манджа 

Навярно ще е свекърва.  Наоколо гледам, че все майките , а и татковците на дъщери тичат по внуците. Мъжките майки са прегърнали европейския модел или пък снахата смята, че е опасна за живота на наследника.