НОВО: Дигитални асистентиВиж

Някой от вас ходил ли е на седмични ясли/градина?

  • 38 794
  • 821
# 315 16 юни 2011, 11:26 ч.
Ами аз имам позната, която точно роди на 20, гледала си е детето, но майка и след работа не се е прибирала вкъщи, ами е отивала при нея. Готвене, чистене, гледане на детето вечер - всичко се е правило от бабата, а през това време майката е излизала да си поеме въздух и да си поживее. А сега тя не се вижда в същата роля за внуците си - да се прибира след работа не вкъщи ами при детето и внучето, за да поеме втора смяна там.  Rolling Eyes Но тогава е намирала за нещо нормално майка и след работа не да си почива или да си погледне своята къща, а да и помага на нея. Тъй че баби всякакви - но много ме съмнява сега да има 45-годишни жени, които след работа на 8 часа ще отиват в дома на дъщерята/снахата, за да поемат нейното домакинство и дете.  Wink Сега може би ще ми наскочат, че то е внуче и тя го прави с удоволствие...
Виж целия пост
# 316 16 юни 2011, 11:36 ч.
И аз не си представям, но е напълно възможно да се случи. Аз родих дъщеря ми на 22, гледана е без помощ, както и малкия. Нищо чудно и тя да роди на 22, та на 44 да съм баба.  Mr. Green Ще помагам, къде ще ходя. Е, няма да гледам бебе всяка вечер тя да се вее по дискотеки, но бих гледала ако е на лекиции и един път в месеца да излезе с мъжа си на кино/театър/заведение. Струва ми се нормално. А и аз съм детешарка, вероятно ще ми се гушка бебче.  Laughing
Виж целия пост
# 317 16 юни 2011, 11:54 ч.
Klemy,  Hug И аз записах магистратура редовно обучение в друг град и заедно с детето се преместихме там за 2 години. Живеехме в семейно общежитие - боксониера, беше неудобно, малко, тясно, но бяхме заедно. Не съм пропуснала и един момент от развитието на детето си - чух първите и думички, видях как растат зъбките и. Не знам - аз съм егоист и искам да съм до детето си във всеки един момент, да не пропусна нищо от развитието и. Ако тогава бях оставила малката при нашите (те с удоволствие щяха да я гледат) щях да пропусна много, не бих могла.
Но тогава наистина времената са били други.
А как възприема детето раздялата - различно е. Запечатал ми се е в съзнанието един спомен, който мама не може да повярва, че имам. Да съм била 2-годишна. Помня, че мама я нямаше - беше в болница пред тежка операция. Помня двора на болницата, като ходехме с татко на свиждане. Беше тъмно - през нощта да е било, мама дойде - помня, че с баща ми се разправяха, а аз я гушках, тя плачеше, аз плаках, не исках да си тръгва. Стана ясно, че е избягала от болницата посред нощ, за да ни види. Още си спомням синия халат, когато ходехме да я виждаме. А тя не може да повярва. И досега и двете благодарим на съдбата, че не сме се изгубили тогава. Имало е реален риск за живота на мама. За мен този спомен е показателен, по-ярък е от всички други.
Виж целия пост
# 318 16 юни 2011, 12:17 ч.
Цитат на: Трещерица в чт, 16 юни 2011, 09:39
Да сте чували израза - дете се целува, само като спи.

Да, чували сме го - баба ми обясняваше защо мама не ме целува. Мъдра жена беше баба, но се държа по-често като мама, въпреки че, естествено, не съм съгласна с този постулат.
Включих се, защото темата ме вълнува в момента, много - за модела на "майката", за тръгването на детето на градина, такива неща. Не искам нито да ровя лайна, нито да обвинявам - знам колко много дължа на родителите си, а искам само да си изясня някои мои "майчински драми".
Малката трябва да тръгне на целодневна градина, а не е готова, аз не съм готова също, за 3-4 часа може би, но за цял ден? А нямаме избор, чувствам се виновна, да, задавам си въпроси, ровя. И това ще мине.
С кака й нямах време да се вълнувам - бях скоро разведена и изобщо не се замислях.
Виж целия пост
# 319 16 юни 2011, 13:07 ч.
Цитат на: Ментова в чт, 16 юни 2011, 12:17

Малката трябва да тръгне на целодневна градина, а не е готова, аз не съм готова също, за 3-4 часа може би, но за цял ден? А нямаме избор, чувствам се виновна, да, задавам си въпроси, ровя. И това ще мине.
С кака й нямах време да се вълнувам - бях скоро разведена и изобщо не се замислях.
[/quote]
На целодневна-ЦДГ, или в обикновено ОДЗ, което работи с деца дневно по 12часа?Защото, ако е първият вариант е нормално да изпитваш описаните чувства, но аз предполагам, че имаш предвид ОДЗ.
Виж целия пост
# 320 16 юни 2011, 13:25 ч.
Цитат на: exence в чт, 16 юни 2011, 13:07
Цитат на: Ментова в чт, 16 юни 2011, 12:17

Малката трябва да тръгне на целодневна градина, а не е готова, аз не съм готова също, за 3-4 часа може би, но за цял ден? А нямаме избор, чувствам се виновна, да, задавам си въпроси, ровя. И това ще мине.
С кака й нямах време да се вълнувам - бях скоро разведена и изобщо не се замислях.
На целодневна-ЦДГ, или в обикновено ОДЗ, което работи с деца дневно по 12часа?Защото, ако е първият вариант е нормално да изпитваш описаните чувства, но аз предполагам, че имаш предвид ОДЗ.
[/quote]

ОДЗ - обединено детско заведение (яслени и градински групи, с работно време от 8-8.30 до 19.00ч.)
ЦДГ - целодневна детска градина, с работно време от 8 до 19ч., без яслени групи
Едно и също е.
Виж целия пост
# 321 16 юни 2011, 15:35 ч.
Ментова,   не е лошо да говориш на детето си  защо се налага ,защото така поне ще знае ,че теб те е грижа за неговото преживяване и ,че му помагаш Peace

Виж целия пост
# 322 16 юни 2011, 18:10 ч.
Цитат на: Ментова в чт, 16 юни 2011, 12:17
Малката трябва да тръгне на целодневна градина, а не е готова, аз не съм готова също, за 3-4 часа може би, но за цял ден? А нямаме избор, чувствам се виновна, да, задавам си въпроси, ровя. И това ще мине.
С кака й нямах време да се вълнувам - бях скоро разведена и изобщо не се замислях.
Малкият ми син тръгна на градина ,когато беше на 2г и 10 месеца,през септември....
Още от май-юни почнахме да минаваме често покрай градината,да вижда как децата играят.
Обяснявах ,че те са там, защото мама и тати през деня са на работа....
Горе-долу по два-три пъти в месеца,когато децата бяха на двора,влизахме вътре и той играеше с децата.
Госпожите нямаха против,нали беше записан там и му предстоеше след месец-два да започне.
Два пъти влизахме и вътре,да види стаите,къде спят следобед дечицата,къде се хранят,къта за игра...
Запозна се горе-долу с всичките госпожи,макар че знаехме при коя ще е .
Така първия ден за него не беше чак такъв шок....поне донякъде беше подготвен.    Peace
Когато отидох на обяд да го взема,беше малко ...неориентиран,все пак за първи път остава някъде без мен и баща си....Взех го,за да е сигурен ,че ще го взимам...
На втория ден вече остана цял ден.И така....
На втората седмица вече не искаше да го взимам пръв...    Grinning

Виж целия пост
# 323 16 юни 2011, 19:26 ч.
Да, нещо подобно направих и аз вкъщи навремето. Детето познаваше двора, виждаше децата, беше видяло дори тоалетната, още преди първия ден. Прие го много положително, никога не е имало проблеми с адаптацията. С малкия беше подобно, защото с него ходехмевсеки ден да прибираме сестра му. Неговото недоволство после беше от факта, че са в отделни групи. Той плачеше за сестра си, тя прекарваше част от времето при него.
Виж целия пост
# 324 16 юни 2011, 21:25 ч.
Да, ходихме вече - запозна се с директорката, госпожите, разгледа стаята, седна на масичка даже. Казва, че и харесва, особено двора.  Wink Не й е непознато мястото, защото кака й ходеше до миналото лято там. Ще свикнем с идеята до септември, и тя, и аз, няма как.
Виж целия пост
# 325 16 юни 2011, 22:54 ч.
Охо, вие имате време до септември! Като минете още няколко пъти по времето, когато децата са в двора, дори ще й се прииска в един момент да е с тях.
Виж целия пост
# 326 16 юни 2011, 23:17 ч.
Цитат на: Andariel в чт, 16 юни 2011, 22:54
Като минете още няколко пъти по времето, когато децата са в двора, дори ще й се прииска в един момент да е с тях.
Така дъщеря ми пожела да ходи на ясла. Всеки ден взимахме двете детската кухня от 1 ясла.
Тя виждше децата в групата, все искаше да е при тях. И  през 90 те години нямаше такъв наплив като сега, беше борба за всяко дете. Сестрите предложиха да ходи само до обяд.
Първия ден я взех, втория отидох, а тя поиска да спи там. От тогава бързаше сутрин да е първа да вземе някаква играчка. Другите деца реват, майките разтревожени, а моето ме зарязва и бърза в групата. Направо се чувствах изоставена. Беше на 1г 10 м. тогава.
После и в градината нямахме проблеми с адаптацията. Само много често боледуваше, но това е друга тема.
Виж целия пост
# 327 18 юни 2011, 17:45 ч.
Цитат на: heureuse в нд, 12 юни 2011, 01:29
Питам, защото аз съм ходила на седмични ясли и си дадох сметка, че оттам са останали единствените душевни рани, с които все още не мога да се справя. И ми е интересно вие как сте го изживели това. Не мога истински да простя на родителите си, въпреки че ги разбирам и много искам да им простя. Те са имали причини да го направят - баща, често пътуващ, майка с работно време до 8 часа всяка вечер и веднъж седмично нощни дежурства (беше журналистка и в тази професия е така навсякъде) и липса на баби наоколо, на които да разчитат. Бих могла да разкажа и още за изживяванията ми, ако знам че има и друг който е минал през това.
да аз съм ходила. това бяха кошмарните години от живота ми. и аз още не мога да се справя - и сега като водя дъщеря ми на детска градина мен ме боли корем....Детето е почти на 5, ходи с кеф, но аз не мога да се справя с моите кошмари....Води я главно съпруга ми, аз да съм я завела 3 пъти за последната година. ДГ не е лошо нещо, но когато е с мярка. Дъщеря ми я гледах до 3г., тогава тръгна взимаме я не по-късно от 18.00ч. и се опитвам да общуваме като приятелки.
Виж целия пост
# 328 20 юни 2011, 11:16 ч.
Цитат на: heureuse в нд, 12 юни 2011, 01:29
... аз съм ходила на седмични ясли и си дадох сметка, че оттам са останали единствените душевни рани, с които все още не мога да се справя. И ми е интересно вие как сте го изживели това. Не мога истински да простя на родителите си, въпреки че ги разбирам и много искам да им простя.
Същото и при мен. Една седмица издържах на седмична градина. Беше ад, кошмар, неописуемо отвратително. Не знам как съм ревала, но явно достатъчно е било, защото повече не ме върнаха там.
Виж целия пост
# 329 20 юни 2011, 16:20 ч.
Цитат на: daniart1 в сб, 18 юни 2011, 17:45
Цитат на: heureuse в нд, 12 юни 2011, 01:29
Питам, защото аз съм ходила на седмични ясли и си дадох сметка, че оттам са останали единствените душевни рани, с които все още не мога да се справя. И ми е интересно вие как сте го изживели това. Не мога истински да простя на родителите си, въпреки че ги разбирам и много искам да им простя. Те са имали причини да го направят - баща, често пътуващ, майка с работно време до 8 часа всяка вечер и веднъж седмично нощни дежурства (беше журналистка и в тази професия е така навсякъде) и липса на баби наоколо, на които да разчитат. Бих могла да разкажа и още за изживяванията ми, ако знам че има и друг който е минал през това.
да аз съм ходила. това бяха кошмарните години от живота ми. и аз още не мога да се справя - и сега като водя дъщеря ми на детска градина мен ме боли корем....Детето е почти на 5, ходи с кеф, но аз не мога да се справя с моите кошмари....

Ходила съм на ясла и на детска градина. Вече съм доста голяма, но винаги се разплаквам, когато си спомня как висях на оградата и плачех за майка ми (като за подигравка яслата е на две крачки от нас). Това ходене по детски заведения ми остави неизтребимото усещане, че не съм желана, че не заслужавам нищо, че съм натрапник и че съм жива по милост. Най-силно е усещането ми, че съм изоставена. Първата мисъл, която ми мина през ума, когато майка ми почина, беше - ето на, отново ме изостави, този път завинаги.

Много хубава тема, макар и тъжна spoko
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване, посветено на Вашите предпочитания при избора на перилни препарати.
Анкетата отнема около 3–4 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от Ariel като благодарност за отделеното време.

Благодарим Ви!

Начало

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване, посветено на Вашите предпочитания при избора на перилни препарати.
Анкетата отнема около 3–4 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от Ariel като благодарност за отделеното време.

Благодарим Ви!

Начало