Някой от вас ходил ли е на седмични ясли/градина?

Не съм ходила на седмична градина / ясла. Сестра ми е гледана до 6 годишна на село от баба и дядо - явно това е някаква соц. класика. Аз самата ходех на градина в Младост 2 в София. Учителката ни побийваше редовно и казваше: "Вие сте идиотчета! Ама аз имам 2-ма хубави сина и 2 снахички и внуци и трябва да работя за тях". Другата имаше друг хит: "Нервите на другарката Овчарова да не са от корабни въжета! Който от вас мръдне, ще му отрежа ръката!" това за приспиването между 14 и 16 часа. Имам кофти спомени от нормална градина, не седмична. Утехата ми беше, че ми даваха всички главни роли в пиеските и все аз играх Глезената Богданка и другите моми от приказките.

Ха-ха , Бианка ! Най-после някой с подобни спомени на моите, че вече се зачудих дали съм била дете през 80-те. И аз пробвах с изхвърлянето на яденето в заден двор през балкона, но още на втория път ме издаде една бдителна съседка. В градината на мен никак не ми понесе. Имах ужасни учителки, за които беше изключително важно да съм си изяла цялата блудкава манджа. И също много държаха да не шукваш два часа по време на следобедния сън. Помня, че се дерях всеки ден преди тръгване.  Добре че ме отписаха след само една година. В СФ, освен в няколко експериментални училища по системата на Сендов и 6-годишни първокласници,  не знам да е имало целодневно обучение. Така че или трябваше да се прибереш/отидеш сам на обяд, или да си с някой. Занималня имаше само една на випуск и беше за изоставащи.  Всички училища в Центъра, които познавам, още тогава бяха на две смени. Даже голяма част  от сградите всъщност се обитаваха от различни основно училище и гимназия  - напр. 129-то и Испанската, 112-то и Английската и т.н. Аз трябваше да пресичам булевард, за да стигна до училище и ме водеха до трети клас, но още във втори беше много срамно да не ходиш сам. От четвърти клас вече бях с ключа на врата и пътувах с градски транспорт на английски.

Вероятно си по-малка от мен, аз от 6 годишна си обикалях сама навсякъде. Никога никой не ме е водил на училище, освен на първия учебен ден. Вкл. на английски в Младост 1. Там се намираше единствената за Младостите пекарна за кифли, козунаци и подобни. Винаги след английския се черпех с кифличка, преди да поема към Младост 2. Там има една полянка - всеки от района я знае - където се катерехме върху паднали ел. стълбове. Веднъж като се качих на един особено висок, така се уплаших, че едвам слязох, тътрейки се седнала надолу. Един съсед на нашите направо ме пренесе на ръце до входа, толкова бях стресната. Трябва да съм била на 6 или 7 години, но страха го помня и до днес.

Оспамих темата! извинявам се

Не съм сигурна, че съм достатъчно обективна в отговора си, но най-точното е, че обичта не ми идва. Сърдех им се не защото са ме оставили, а защото ме взеха. Имахме си хубав, нормален живот с баба и дядо, а те го прекратиха. Предполагам, в някакъв момент съм изпитвала и яд затова, че са ме оставили, но реално погледнато, направили са най-доброто възможно, защото те за родители не стават.

Бабите и дядовците са къде-къде по-добър вариант от седмични ясли и градини. Неслячайно социалните първо търсят роднини, които да поемат отглеждането на едно дете в риск, вместо да го изпращат по чужди хора или интернати. В повечето случаи кръвта вода не става, това дете е част от разширеното семейство, от рода, от културата на семейството.

Темата се поразводни, а е за седмични ясли и градини. Позволявам си да цитирам пост на авторката от първа страница:


Авторката е спала в яслата в подеделник, вторник и четвъртък, три дни седмично. В останалите 4 дни си е спала у дома, с родителите. Не и се събират повече от ден без да види майка си. Ако не беше на ясла щеше да бъде у някоя съседка, пенсионерка, която гледа деца почасово, у някоя баба и пак нямаше да си е у дома. Ако са могли да намерят детегледачка е щяла да си е у дома, но пак без майка си. Детегледачките не готвеха. Хранеха с претоплено, оставено от родителите или храна от така наречените детски кухни, която представляваше разсипан в занесени от родител бурканчета безподобен буламач. Детските кухни също са от соца и такива май никъде другаде няма. Не съм виждала детски кухни извън тогавашна България. Захранвана съм с храна от такава кухня.

Децата, които са ходили на нормална ясла и градина също са седели без родителите си по цяла седмица и са ги виждали за кратко само вечер. И те са спали без майките си след обяда, играли са по цял ден и са се занимавали без родител. Някои седяха от 7 сутрин до 18 вечер.

Първите две деца на свекърва ми са дадени на ясла от 3 месечни и във Франция все още е така. Яслите тук са от 3 месеца нагоре. Има и вариант субсидирана детегледачка, но е по-скъпо. В яслата има контрол, повече детегледачки и персонал, повече деца, непрекъснато влизат, седят и излизат родители. В яслата има пързалки, катерушки, мини коли, забавни играчки, кътове за игра. Водеха сина ми и дъщеря ми 3 сутрини седмично в такава и не искаха да излязат от там. Синът ми първоначално се страхуваше да остава сам и седях с него цял месец. Дъщеря ми още първия ден ми каза да се махам.


Безспорно. Никой с възможности да метне детето на баба и дядо или прабаба не го е слагал в такава ясла. Уишмастър, аз и много други писахме, че сме гледани от баби.

Това и до днес си е така.
А със седмична градина ме заплашваше майка ми, ако не слушам. След това със седмично училище - пансион.

Много ги демонизирахте седмичните ясли/градини.
Чак пък сиропиталища?!
Мен са ме дали на ясли на 9 месеца, трябвало е да ходи детето, слава Богу съм била пъргава.
Бабите са били далеч, родителите ми са живеели в малък град и не е имало опция и финанси за гледачки.
Само през зимата са ме оставяли по цяла седмица и това е било по изискване на яслите, да не се разнасят децата и да боледуват повече.
Никакви травми нямам нито от ясли/градини, нито от гледане през лятото при баби. Ключ не носех, понеже градът беше малък и нямаше кражби.
Еднакво нормални отношения имам както с бабите, така и с родителите ми.
Нищо осъдително не виждам, такива са били условията тогава.
На квартира сме били, не сме имали лукс и удобства, но това е положението.
Моето дете не е ходило на ясли, не отчитам да е по-социализирано и с повече адаптивност от мен.
Между другото, имам съвсем ясни спомени от яслите, но не са свързани със страхове.
Братовчедка ми е гледана само в семейна среда, тя беше много страхлива и неуверена.

Едно време майка ми работеше до 16 часа, говорели сме по темата, тя ми е казвала, че са се съобразявали с това да е удобно на майките. Следователно не съм си прекарвала детството в яслата.

Права си, Дева, че ти би следвало най-добре да кажеш как е било в седмичните ясли, но без да се обиждаш, мнението ти е едно от малкото положителни. За мен си извадила късмет. Не съм съгласна, че яслата и градината предполага оправност, както казах повечето сме ходили, пък всеки си е характер и е с различно поведение в живота.

И аз съм с ужасни спомени от градината, но майка ми ме е заплашила, че ако рева ще ме изпрати при баба ми и гък не казвах Най-вече  помня една уставност, която до днес ме кара да дам назад. Не е за мен колективният живот. Един път отидох на лагер и съжалих стократно.
Та, освен с баба ми, майка ми ме заплашваше и със седмична градина. Винаги ми се е струвало кошмарно и сигурно би било точно такова.
Аз съм интроверт и любимите ми детски спомени са от горещи летни следобеди, вкъщи е хладно и имам куп книги от библиотеката. Кеф!
Никога не са ме гледали баби, родена съм в началото на 80-те, майка ми ме е гледала до градината, т. е. 3 год.

Дева, не съм ходила на ясла, ходих само месец на градина, но моите деца, които не са ходили на ясла, но са ходили на градина също не са по-социализирани от мене. Времената са други. Днешните деца имат прекалено много избор, прекалено са глезени, не са били принудени да се съобразяват с хазаи, местене, някакъв натиск. На тях не им се излиза с хора изобщо. Вече не сме в карантина, но още не ходят на училище и дъщеря ми е излязла два пъти за два месеца и половина, а синът ми изобщо не си е подал носа навън. Гнус го било, маската не била F15, гумените ръкавици не били достатъчно дебели.

Имат много забавления в нета и не се интересуват от реални хора.

А ходенето на ясла и градина има и позитиви в града. Децата от рано се сблъскват с много микроби, боледуват, но развиват здрава имунна система. Майка ми е ходила само месец на училище в първи клас, защото била все болна. Аз също доста боледувах след няма и месец в градина. Ако погледнете статистиката за диабет 1 в детска възраст, на първите места са все богати, чисти държави с ниска раждаемост, добра хигиена и гледане на децата у дома. Бедните им съседи са към дъното.

Разболях се от много тежко морбили на 15-16г и от варицела на 36 години, защото като съм била дете нямаше ваксини и съм пропуснала да се заразя от някое дете.

В градините храната беше качествена, прясна, сготвена на място, с контрол от ХЕИ, с поне 3 плода дневно целогодишно, разнообразна. Това много родители не можеха да си го позволят заради празните магазини на някои места, бедност, липса на време да пазаруват. Нямаше денонощни магазини и повечето магазини за хранителни стоки затваряха в 19ч. Пазарите затваряха още в 15-16ч в някои дни. В София, в целия район от Дианабад, Студентски град до Семинарията нямаше нито един рибарски магазин. Как човек, който живее и работи в района да ходи до центъра за риба и да бие час път за да я купи?

Ако не бях отишла на градина нямаше да узная, че съществува грис халва. После побърквах баба да ми я прави в къщи.

Англичаните рядко бяха гледани в ясли като малки, а французите масово. Не мисля, че първите са по-възпитани, щастливи, доволни или здрави от вторите. Даже англичаните, които са израстнали с гувернантки и в пансиони бяха в пъти по-образовани, успели и доволни от отгледаните от майка си, но не твърдя, че впечатленията ми отразяват цяла Англия.

Много от заводите имаха свои детски градини, включително с нощни групи, когато работниците са нощна смяна.
Всъщност няма кой знае колко много извинения за оставянето на едно дете 5 дни в седмицата едно малко дете да е сред чужди хора денонощно. Особено по време на соца, когато хората се пенсионираха рано, живеешесе в големи семейства с баби и дядовци, комшийте по къща се познаваха от години. Не е като да е нямало начин, намирал се е начин за този, който е искал. Не мога да повярвам, че два комплекта баби и дядовци и двама родители не могат да се организират да отгледат едно дете, особено по време на соца, когато нещата бяха доста добре регулирани, а патриархално-селското разпределение на населението беше обичайното състояние.

Тези, които са си оставяли децата на седмични ясли , не са имали патриархално-селска подкрепа явно. И сега , като тръгне някой да се развежда , го питат във форума, има ли подкрепа от родители.  Защото един човек с дете или деца , трудно се справя на всички фронтове. И който не разчита на родителска помощ, ако и партньорът му е нефелен ,  ще пробегне до отчаяни решения , каквото е и даването на седмична ясла.
  Само да уточня , че децата се вземаха и в сряда.  Познавам човек, който като Дева казва, че няма травми от яслата. Имам и познати, които без седмична ясла , са постоянно по психолози и лекуват травми от детството.  Те  са имали родители до себе си , но били или незаинтересовани, или много изискаващи, дали прекалено рано самостоятелност, или обсебващи до зрялост. Ако търсиш  поводи за драма ,винаги ще намериш.

Не може да се слагат на една основа "ходил е и няма травми" и "не е ходил и е по психолози". Отделянето на едно малко дете от семейството за по-голяма част от денонощията в една седмица със сигурност оставя следи, защото така са измислени нещата в природата, че децата са при семействата си. Оттам тръгваме. Нататък цялата история със седмични ясли и какво ли не самО по себе си не е съвсем както трябва, това е огромен компромис с детето, а не с живота на възрастните. Възрастните гледат да си решат проблемите.

Възрастните, ако са съвестни,  са  без полезен ход, притиснати от обстоятелствата . Ако са безсъвестни и  гледат да се оттърват от детето и да си гледат кефа и при тях  детето няма да получи кой знае каква грижа  и внимание. Подборът на децата,както  стана ясно, не е за да се осигури свободно време на родителите.