10с, мисля, че не само християните носят храна и вино на гроба. Вчера четох в темата за Япония, там също Самурайка пише за подобни обичаи.
Погребенията тук преминават в две части има бдение до покойника цяла нощ, на което присъстват най-близките членове на семейството, после в дома на покойника близки и приятели си взимат сбогом с него, следва церемония в погребалната зала, понякога има речи, има будистки ритуал, всички запалват сенко (ароматна пръчица) пред ковчега, понякога оставят по нещо вътре за спомен на покойника (снимка, лакомство, дреха...). После следва кремацията - ковчега се изгаря в специална камера. Накрая има един ритуал, който е малко тежък за несвикналите с него - близките на покойника събират костите му в урна. Изгореният ковчег се вади, погребалните агенти събират основната част от останките и няколко кости се оставят за близките да ги положат в урната. Звучи малко страшно, но предполагам, че това е еквивалента на хърлянето на шепа пръст при нашите погребения. Аз лично бях доста шокирана, но хората наоколо го правеха много естествено с много голяма почит и явно беше израз на последно сбогом (само на едно погребение съм присъствала). После урната се поставя в гроб, а дървена табличка с името на покойника се поставя в дома в малък олтар. Често там се отправят молитви, постаят се цветя и храна по празници. Предците се почитат от тукашната религия, счита се че те бдят над живите си близки.
ПРеди малко пък прочетох много интересен пост за Исландия, ще го цитирам тук И за разведряване на обстановката и прочистване на атмосферата, пък и нали ще се мерим с другите:
Покрай шосетата на места се виждат оставени неща за ядене, които се предназначени за троловете. Исландците вярват, че така ще ги умилостивят и ще предотвратят например катастрофи по пътя или други нещастия. Има и оставени много малки къщички, наистина много миниатюрни, в канавките по шосетата, които пак са за троловете и елфите и в тях също оставят неща за ядене, най-вече лакомства, защото се вярва, че те обичат да си похапват сладко
Тук в нашия район има много такива. Има една местност Аусбирги (Ásbyrgi), за коята се знае, че е столицата на елфите. Тъй като е във формата на конска подкова, за исландците това е сигурен знак, че тя е отпечатък от копитото на осмокракия кон на Один (на български май беше известен с името Вотан??). Ásbyrgi е национален парк, а на входа има съвсем сериозна табела (не е трик за привличане на туристи), че това е най-големият известен културен и икономически център на елфите. Има и други интересни неща, които доставят доста материал на въображението - например кората на брезите в горичката на Ásbyrgi е сребърно-сива вместо нормалната черно-бяла и други такива.
Пак близо до нас и до езерото Миватн (Mývatn) се намира друго известно място - Димюборгир (Dimmuborgir), в превод Тъмни градове или Тъмни крепости, което е лавова формация, образувана след изригването на намиращия се наблизо вулкан Кверфятл (Hverfjall). Dimmuborgir прилича на развалини от древен замък и се смята, че е едно от основните "жилища" на тролове и елфи.
Изобщо мистиката и езическите вярвания са неотменна част от живота на съвременните исландци. Дори певицата Бьорг има една песен Pagan poetry, която е пропита с голяма доза северна мистика.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=572853.msg18957135#msg18957135
Виж целия пост
Погребенията тук преминават в две части има бдение до покойника цяла нощ, на което присъстват най-близките членове на семейството, после в дома на покойника близки и приятели си взимат сбогом с него, следва церемония в погребалната зала, понякога има речи, има будистки ритуал, всички запалват сенко (ароматна пръчица) пред ковчега, понякога оставят по нещо вътре за спомен на покойника (снимка, лакомство, дреха...). После следва кремацията - ковчега се изгаря в специална камера. Накрая има един ритуал, който е малко тежък за несвикналите с него - близките на покойника събират костите му в урна. Изгореният ковчег се вади, погребалните агенти събират основната част от останките и няколко кости се оставят за близките да ги положат в урната. Звучи малко страшно, но предполагам, че това е еквивалента на хърлянето на шепа пръст при нашите погребения. Аз лично бях доста шокирана, но хората наоколо го правеха много естествено с много голяма почит и явно беше израз на последно сбогом (само на едно погребение съм присъствала). После урната се поставя в гроб, а дървена табличка с името на покойника се поставя в дома в малък олтар. Често там се отправят молитви, постаят се цветя и храна по празници. Предците се почитат от тукашната религия, счита се че те бдят над живите си близки.
ПРеди малко пък прочетох много интересен пост за Исландия, ще го цитирам тук И за разведряване на обстановката и прочистване на атмосферата, пък и нали ще се мерим с другите:
Покрай шосетата на места се виждат оставени неща за ядене, които се предназначени за троловете. Исландците вярват, че така ще ги умилостивят и ще предотвратят например катастрофи по пътя или други нещастия. Има и оставени много малки къщички, наистина много миниатюрни, в канавките по шосетата, които пак са за троловете и елфите и в тях също оставят неща за ядене, най-вече лакомства, защото се вярва, че те обичат да си похапват сладко
Тук в нашия район има много такива. Има една местност Аусбирги (Ásbyrgi), за коята се знае, че е столицата на елфите. Тъй като е във формата на конска подкова, за исландците това е сигурен знак, че тя е отпечатък от копитото на осмокракия кон на Один (на български май беше известен с името Вотан??). Ásbyrgi е национален парк, а на входа има съвсем сериозна табела (не е трик за привличане на туристи), че това е най-големият известен културен и икономически център на елфите. Има и други интересни неща, които доставят доста материал на въображението - например кората на брезите в горичката на Ásbyrgi е сребърно-сива вместо нормалната черно-бяла и други такива.
Пак близо до нас и до езерото Миватн (Mývatn) се намира друго известно място - Димюборгир (Dimmuborgir), в превод Тъмни градове или Тъмни крепости, което е лавова формация, образувана след изригването на намиращия се наблизо вулкан Кверфятл (Hverfjall). Dimmuborgir прилича на развалини от древен замък и се смята, че е едно от основните "жилища" на тролове и елфи.
Изобщо мистиката и езическите вярвания са неотменна част от живота на съвременните исландци. Дори певицата Бьорг има една песен Pagan poetry, която е пропита с голяма доза северна мистика.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=572853.msg18957135#msg18957135
