Има ли го някъде по света това?...

Без да е лично, но явно много хора имат проблем с тези неща. Аз също не ям, не ходя на гробища. Ето, преди два месеца почина баба ми, никакви проблеми нямах с това, че не мога да се прибера, дори напротив.
Жито не вкусвам изобщо, но явно успявам да направя така, че да не привличам вниманието  и да не дразня хората, които постъпват по различен начин и вярват в различни неща.
'Категоричните мнения водят до конфликти'- много е хубаво да си го повтаря човек от време на време и да знае кога да запази категоричното си мнение само в главата.

И не се обръщам само към теб, дори не персонално към теб, въпреки че съм се закачила за твоя цитат, а за всички яростни противници.

Много хубаво ,че ме информираш,но в този момент точно, нямам нужда от  такива разяснения,усещам го на собствен гръб и то по особено жесток начин....
Просто реших да разкажа за един различен от стандартните случаи на сбогуване с близък човек,който ми направи впечатление преди години,това е

Забавно е отстрани. Едните одумват другите защото ядат, а се оплакват, че биват одумвани затова, че не ядат. Виц някакъв. А авторката не се ли "славеше" с окултните си приказки?

Точно защото авторката се славеше с окултните си приказки пусна тази тема.За мен смъртта не е краят на съществуването ни.За мен тя е краят на физическото ни съществуване,краят на съществуването на нашата обвивка,тоест нашето тяло.За мен нищо във Вселената не се губи,всичко е вид енергия а тя никога не се губи просто преминава от един вид в друг .Но не тялото ни е свързвало с нашите близки,не неговите снимки,не неговите вещи!Това,което остава са спомените,чувствата,които сме изпитвали към този човек.Аз го приемам като временна раздяла,може би защото наполовина съм се преборила с материализма и за мен материята е само временно съществуване на каквото и да е.Просто съм го приела така и това лекува мъката ми.Наясно съм,че не мога да върна телата на близките си,ако ще и 100 некролога да разлепя,ако ще и на целият град да раздам.Ако направя това,то само още повече ще увеличи мъката ми.Това си е мое мнение,не желая да го коментирате.За някои некролозите са от първостепенна важност,но аз лично не желая да тръбя за мъката си на целият свят.Не желая да будя съжаление и да разказвам всеки път на хората какво се е случило,когато ме питат.Така не мога да лекувам мъката си,така само я задълбочавам.Ето така виждам аз нещата.Мога да сложа некролог на собствената си врата.Хората обаче не са длъжни да ми съчувстват,нито са длъжни всяка сутрин да гледат покойните ми близки.Не съм против некролозите.Нека си слагат хората,ама примерно след 10-ина дни може да се свали,до следващият помен,нужно ли е да висят с години и непрекъснато по входовете и стълбовете?

Аз също съм малко в страни от тези ритуали.
Когато мисля за някой починал близък или отивам и
паля свещичка в църквата, или си говоря с него насаме.
То е ясно, че само аз говоря, но някак си ми става по-леко.
Не обичам натрапените дни и не ходя на гробища тогава.
Обичам да ходя извън тези панаири, защото искам да съм сама.
Това с некролозите също е много потискащо.
Ако може изобщо да ги няма ще е най-добре, но няма как да се случи.
Най-малкото при смърт, хората искат да знаят кога и къде ще е погребението.
Има обаче по-тежки случаи от българската действителност.
На времето имах приятел, на който баба му беше или чехкиня или полякиня /не помня вече/.
Та въпросното бабе, един ден извади някакви албуми да ми показва
снимки и с ужас забелязах, че 2/3 са от погребения  
Попитах я защо правят снимки на такова тъжно събитие, а тя каза, че там е традиция  
Това за мен е отвратително.
Да снимаш покойника, ковчега, пресния гроб - няма такава отврат.
Та има и по-зле от нас  

   Подкрепям 
   Човек не може да преживее загубата на близък човек , дори и с времето .
   Мисля че хората се хващаме за много дребни неща , а порпускаме най- важните в този живот .
   Претендираме за толерантност , изискваме я .......... но , само когато ни засяга косвено . Ако ние
   самите трябва да я проявим , забравяме що е това толерантност и съпричастност. В повечето
   случаи , българинът си е лицемер.

Не се съобразявам с традиции и обичаи.Некролози не правя,черно не нося,но правя помени.Не съм забелязала някои да се гнуси да яде или да е дошъл само за това.Купувам пасти,вафли и ги давам запечатани,както са в кутията,когато подавам.Брата и сестрата на мама са възрастни хора и приемат това,което съм решила.Без наставления.Така усещам,така правя.По повод снимките от погребения се сетих за една съседка,която беше в чужбина,когато почина баща и,та другите и близки бяха повикали човек да заснеме погребението с камера.Не го разбирам...но така са решили,така са направили.После дъщерята да може да го гледа.Разни хора,разни начини за спасяване от болката.Лично аз,предпочитам да не показвам болката си пред никого.Когато съм сама,вия(както някои спомена)от болка и безсилие.Мъката ме задушава и вече три години,не мога дори мъничко да я намаля.Казват,че е така,защото я тая в себе си.Трябвало да излиза,като споделям наляво-надясно за нея.Аз обаче не мога.Това е моята мъка,моята болка и не мисля да я афиширам пред света.Така обаче го разбирам аз.Не съм виждала въпросните софри на гроба за които говорите.Някои спомена,че се правело във Варна.Аз като варненка,чувам за първи път за подобен пикник.Преди да загубя мама и аз се гнусях от разни подaвки.Имаше една гадна част,която си спомням като бях дете.Даваха някаква паничка със жито,с цопната една лъжица и всеки я лапа...Аз като дете,което не пиеше от чаша,ако някой е пил от нея,бях принудена да лапна тази гадост(олигавената от бабички лъжица).Така трябвало.За мен лично няма така трябва или не трябва.Всеки според разбиранията си.

Кой и защо има нужда да си покаже мъката? Истинската мъка е в сърцето и душата - вън на показ не можеш я изкараш. Можеш да я предадеш на другите; от това олеква ли някому? Лепенето навсякъде на некролози е: Животът ти удря шамар, а ти го раздаваш на другите. Защото другите също са ти раздали своя шамар и смяташ това за редно. 

Раздавайте щастието и любовта си. Мъката или насаме, или с най-близките, които също толкова страдат.

Почвам да се чудя има ли нещо, което НЯКОГО  в този форум да не дразни?
Щом хората така го усещат, така ще го правят, независимо дали това им измива гузната съвест или пък им идва от вътре.

А това за живота и раздаването на шамари....въобще ще го пропусна. Баба ми има един лаф - гледай като се удариш в горния праг, да не видиш и долния.

П.С. Вчера едни хора изнасяха нещо като помен край една крайпътна надгробна плоча. Не че бих искала да назидавам, но предполагам, че тази гледка е имала ефект, макар и краткотраен, върху много от шофьорите, минали оттам.

П.П.С. Защо в Гърция видях толкова много крайпътни параклисчета със светещи в тях свещи?

За здраве, за късмет, обещание, обет някакъв.... в редки случаи за да почетат някой умрял при катастрофа на това място.
Това е още една недоразбрана привнесена у нас традиция. Като почнаха българите да пътуват по-масово в Гърция и видяха тези мини параклисчета, решиха че са е в памет на жертви на катастрофи. и от там като се почна.... и вече у нас има пътища, които приличат на гробищна алея - параклисчета, снимки, надгробни паметници...

И аз като Жозе се чудя какво е това пандемично дразнене?
Не харесвам некролози,на други им харесва -и на мен и на тях не не пука за противоположното мнение.Всеки прави живота такъв,какъвто го вижда.

и определено има защо.

Има дори импровизирани маси в долния край на гробовете. По-скоро е практика, отколкото изключение.

Да, за същата гадост говоря. И мен точно този акт ме отврати.  Завинаги.

И аз за това говоря. Но тук никой не слуша другия или по-скоро чува това, което иска да чуе и да се заяде.

Лек ден на всички.

Не ме интересува има ли го някъде по света. Всеки го прави, както го разбира. Не ми е хрумвало да се дразня от такова нещо?!
Ако съм на помен, примерно и не обичам жито, процедирам, както го е описала Рокси. Без да отказвам категорично и да привличам вниманието в такъв момент, просто си взимам раздавката и се оттеглям леко встрани, без да ям жито и толкова.
Рокси, много добре си го казала! 

На некролози просто не обръщам внимание.
Въпреки че няма нищо лошо в това, човек да се сеща от време на време, че е смъртен и леко да се приземява на земята, а не да се фантазира и да лети в облаците! Не визирам никого!

Некролозите ме дразнат, особено тези, които са облечени в найлонче или ламинирани. Седат с години и нараняват дърветата. Със съседите напоследък ги изчистихме в нашето междублоково пространство., а гледам, че и пред доста блокове са свършили тази работа. Имаше ламинирани от 2006 год.

Жито обичам и си ям, без да трябва да ходя на гробища, но гробищния парк не ми е неприятен за разходка. Много история има в Софийския.