Ами, това е въпросът. Знам коя е, знам й телефона и мейла, знам как изглежда. Знам и че не мога да я виня, макар че тази връзка започна в момент, в който и съпругът ми имаше проблеми, без да е имало кой знае какви в брака ни. Тя е напориста обаче, а на него са му слаби ангелите. Така или иначе, решението да се разведем е взето, той не съумя да излезе от ситуацията (другата жена му е колежка, подчинена дори). Знам, че нищо няма да постигна и че ще се унижа допълнително, ако й се обадя или напиша нещо. Кажете вие как се удържахте
Виж целия пост
Удържате ли се да не направите сцена, ако сте били трима в приключващия ви брак?
- Публикувана: 15 юни 2011, 14:10 ч.
- Последно мнение: 27 юни 2011, 19:14 ч.
# 1
15 юни 2011, 14:36 ч.
Никога не ми е минавало през ума да говоря с нея. Защо да се подлагам на подобно унижение? Да са живи и здрави, аз си имам свой живот да си живея.
Виж целия пост
# 2
15 юни 2011, 14:42 ч.
Мисли за лейди Даяна, повтаряй си че си дама и няма да падаш до нивото на перачка. Извикай 2 имиджа в главата си - тази на някоя елегантна, умна и приятна жена с класа и тази на някоя рошава простачка с тиган, без зъби и в истерия. Ако трябва намери 2 снимки от интернет, разпечатай ги и си ги залепи на хладилника. Дано да помогне!
П.С. Всъщност, ако искаш да поговориш с нея или да разбереш нещо, аз съм "за" някой спокоен разговор, при който тя може да стане смешна. Но трябва да се владееш и да си хладнокръвна. Май в момента при теб е много емоционално, ако и се обадиш сега, само допълнително ще признаеш "властта" и. Не ти трябват допълнителни унижения. Като се обичат младите, да се взимат; опитай се да останеш "над нещата". Ако запазиш самообладание и достойнство, ще дойде и твоят момент. Прегръдки и успех!
Виж целия пост
П.С. Всъщност, ако искаш да поговориш с нея или да разбереш нещо, аз съм "за" някой спокоен разговор, при който тя може да стане смешна. Но трябва да се владееш и да си хладнокръвна. Май в момента при теб е много емоционално, ако и се обадиш сега, само допълнително ще признаеш "властта" и. Не ти трябват допълнителни унижения. Като се обичат младите, да се взимат; опитай се да останеш "над нещата". Ако запазиш самообладание и достойнство, ще дойде и твоят момент. Прегръдки и успех!
# 3
15 юни 2011, 14:53 ч.
И аз не знам какво бих й казала. Иска ми се да я попитам дали се чувства горда от себе си и постъпката си... Не знам дали бих могла да бъда хладнокръвна, макар че ако съумея, мога да я сравня със земята. Тя никак не може да се мери с интелектуалното ми ниво. Впрочем, външно имаме доста общо. 
Виж целия пост
# 4
15 юни 2011, 15:08 ч.
В такъв случай, придържай се към план А, а именно - разпечатването на 2 снимки и лепенето им на хладилника. Не и звъни, овладей се. Ако го направиш, после ще съжаляваш. Запази достойнство и в собствените си очи и в очите на другите засегнати. Тук можеш да изливаш болката и огорчението си на воля, но на онези двамата им се ядосай и не им показвай колко си наранена.
Виж целия пост
# 5
15 юни 2011, 15:31 ч.
Ама защо ще се нахвърляте на другата жена? Тя да не е виновна?
Според мен, ако един брак върви нормално, мъжът или жената респ. няма да тръгнат да търсят друга връзка. А после другата била виновна...
Виж целия пост
Според мен, ако един брак върви нормално, мъжът или жената респ. няма да тръгнат да търсят друга връзка. А после другата била виновна...
# 6
15 юни 2011, 15:50 ч.
Е, тя не е казала, че другата е виновна, точно обратното. Просто е в труден и много емоционален момент (съвсем разбираемо, между другото) и се опитва да се удържи да не направи нещо глупаво.
Това за кой виновен и защо е съвсем друга тема, освен това е твърде индивидуално. Авторката изобщо не говори за това, а ние не познаваме семейството и.
Анонимна, между другото, трябва ти разтоварване на напрежението и да не мислиш. Можеш ли да се обадиш на стари дружки и да се организирате през уикенда да излезете да пийнете и да правите някакви безмозъчни и глупави щуротии? Например, да си наемете карнавални костюми и да обикаляте с тях баровете; да боядисате тайно някой малък паметник, не знам, все ще измислите някоя глупост.
Или съученици, с които да се посмеете на спомени за училище. Кратко пътешествие до някой басейн/ море през уикенд също би било добре, ако можеш да си го позволиш като време/ пари. Я си помисли, че сега си свободна и си припомни, че това може и да е хубаво, не само тъжно. Предполага по-малко ангажименти и съобразяване. Дори размазване в леглото с няколко добре подбрани (неромантични) комедии е добре. Флирт по интернет или наживо с някой позабравен заинтересуван? "Лъсване на перцата", нови дрехи, разглезващи разкрасяващи процедури?
Виж целия пост
Това за кой виновен и защо е съвсем друга тема, освен това е твърде индивидуално. Авторката изобщо не говори за това, а ние не познаваме семейството и.
Анонимна, между другото, трябва ти разтоварване на напрежението и да не мислиш. Можеш ли да се обадиш на стари дружки и да се организирате през уикенда да излезете да пийнете и да правите някакви безмозъчни и глупави щуротии? Например, да си наемете карнавални костюми и да обикаляте с тях баровете; да боядисате тайно някой малък паметник, не знам, все ще измислите някоя глупост.
Или съученици, с които да се посмеете на спомени за училище. Кратко пътешествие до някой басейн/ море през уикенд също би било добре, ако можеш да си го позволиш като време/ пари. Я си помисли, че сега си свободна и си припомни, че това може и да е хубаво, не само тъжно. Предполага по-малко ангажименти и съобразяване. Дори размазване в леглото с няколко добре подбрани (неромантични) комедии е добре. Флирт по интернет или наживо с някой позабравен заинтересуван? "Лъсване на перцата", нови дрехи, разглезващи разкрасяващи процедури?
# 7
15 юни 2011, 16:05 ч.
Анонимна, между другото, трябва ти разтоварване на напрежението и да не мислиш. Можеш ли да се обадиш на стари дружки и да се организирате през уикенда да излезете да пийнете и да правите някакви безмозъчни и глупави щуротии? Например, да си наемете карнавални костюми и да обикаляте с тях баровете; да боядисате тайно някой малък паметник, не знам, все ще измислите някоя глупост.
Или съученици, с които да се посмеете на спомени за училище. Кратко пътешествие до някой басейн/ море през уикенд също би било добре, ако можеш да си го позволиш като време/ пари. Я си помисли, че сега си свободна и си припомни, че това може и да е хубаво, не само тъжно. Предполага по-малко ангажименти и съобразяване. Дори размазване в леглото с няколко добре подбрани (неромантични) комедии е добре. Флирт по интернет или наживо с някой позабравен заинтересуван? "Лъсване на перцата", нови дрехи, разглезващи разкрасяващи процедури?
Част от тези направих. Сдухвам се през уикенда. Последният път, когато той взе детето, я е запознал с новата си приятелка. Това е твърде скоро за детето по мое мнение. А размазване в леглото с четиригодишно наоколо е почти невъзможно за случване.
И не, не обвинявам другата. Чувствата ми в момента са ирационални, искам буквално да й оскубя косата, макар да знам с разума си, че: 1) не е тя виновна и 2) нищо няма да последва от това. Въпросът за мен е да овладея емоцията, която ме залива на моменти. Питам как.
Виж целия пост
Анонимна, между другото, трябва ти разтоварване на напрежението и да не мислиш. Можеш ли да се обадиш на стари дружки и да се организирате през уикенда да излезете да пийнете и да правите някакви безмозъчни и глупави щуротии? Например, да си наемете карнавални костюми и да обикаляте с тях баровете; да боядисате тайно някой малък паметник, не знам, все ще измислите някоя глупост.
Или съученици, с които да се посмеете на спомени за училище. Кратко пътешествие до някой басейн/ море през уикенд също би било добре, ако можеш да си го позволиш като време/ пари. Я си помисли, че сега си свободна и си припомни, че това може и да е хубаво, не само тъжно. Предполага по-малко ангажименти и съобразяване. Дори размазване в леглото с няколко добре подбрани (неромантични) комедии е добре. Флирт по интернет или наживо с някой позабравен заинтересуван? "Лъсване на перцата", нови дрехи, разглезващи разкрасяващи процедури?
Част от тези направих. Сдухвам се през уикенда. Последният път, когато той взе детето, я е запознал с новата си приятелка. Това е твърде скоро за детето по мое мнение. А размазване в леглото с четиригодишно наоколо е почти невъзможно за случване.
И не, не обвинявам другата. Чувствата ми в момента са ирационални, искам буквално да й оскубя косата, макар да знам с разума си, че: 1) не е тя виновна и 2) нищо няма да последва от това. Въпросът за мен е да овладея емоцията, която ме залива на моменти. Питам как.
# 8
15 юни 2011, 16:17 ч.
Не съм по сцените .
Бракът ни се разпадна по съвсем други причини , трети човек не е имало .
Не бих се унижила да правя сцени , не виждам смисъл , по моите разбирания .
Какво ще ми е виновен третия човек ?
засега анонимна ,
Обърни се към себе си , никой не е по-важен от теб самата .
Дай им игнор и прави неща , които обичаш .
Няма смисъл от реванш и сцени .
Виж целия пост
Бракът ни се разпадна по съвсем други причини , трети човек не е имало .
Не бих се унижила да правя сцени , не виждам смисъл , по моите разбирания .
Какво ще ми е виновен третия човек ?
засега анонимна ,
Обърни се към себе си , никой не е по-важен от теб самата .
Дай им игнор и прави неща , които обичаш .
Няма смисъл от реванш и сцени .
# 9
15 юни 2011, 16:33 ч.
Ужасно много се опитвам. Досега това, което съм постигнала, е да се държа на ниво в по-голяма част от времето; дори през периодите, през които той беше с нас, опитвайки се, говорехме за това какво го е привлякло извън семейството му, какво получава в другата си връзка и търсехме заедно причините, колкото и да ме болеше да обсъждам това ей-така, приятелската. Отвреме-навреме обаче направо ми изгърмяват бушоните и понеже той не е наоколо, ми идват страшни мисли за реванш, просто да им е гадно. И на детето се карам повече от обичайно, а това е пък най-лошото.
Виж целия пост
# 10
15 юни 2011, 17:01 ч.
Знаеш ли, не се възпирай.
Ядът, гневът и емоциите
трябва да излязат от теб, да им дадеш воля, за да отминат, вместо да ги подтискаш и да те разкапват отвътре. Говори с приятели, споделяй, чуй техните истории и опит, напий се,ядосвай се, блъскай, чупи.....само да се освободиш. Срещни се с психолог
Но наистина, не пред "тях".
Не те съветвам да ги "благословиш" и да се държиш сякаш всичко е ОК, няма да е истина и е тъпо да се насилваш да лицемерничиш.
Действително в момента нищо няма да постигнеш, само можеш в последствие да съжаляваш, ако си изпуснеш нервите и езика.
Повтаряй си, че си страхотна жена , умна, хубава и забавна, секси, направи си регистрация в сайт за запознанства. Задължително ще те накацат много мъже, излез по срещи, ей така, да усетиш мъжко внимание и интерес.
Виж целия пост
Ядът, гневът и емоциите
трябва да излязат от теб, да им дадеш воля, за да отминат, вместо да ги подтискаш и да те разкапват отвътре. Говори с приятели, споделяй, чуй техните истории и опит, напий се,ядосвай се, блъскай, чупи.....само да се освободиш. Срещни се с психолог Но наистина, не пред "тях".
Не те съветвам да ги "благословиш" и да се държиш сякаш всичко е ОК, няма да е истина и е тъпо да се насилваш да лицемерничиш.
Действително в момента нищо няма да постигнеш, само можеш в последствие да съжаляваш, ако си изпуснеш нервите и езика.
Повтаряй си, че си страхотна жена , умна, хубава и забавна, секси, направи си регистрация в сайт за запознанства. Задължително ще те накацат много мъже, излез по срещи, ей така, да усетиш мъжко внимание и интерес.
# 11
15 юни 2011, 17:18 ч.
Не се вкарвай в такива зверо-отмъстителни филми. Един мъж, дето си го вре там от където му излиза хляба, си го получава тъпкано с лихвата. За онази мома, той е поредното стъпало от стълбата към успеха, а тя няма да спре по средата на пътя със сигурност... 
Виж целия пост
...
Отвреме-навреме обаче направо ми изгърмяват бушоните и понеже той не е наоколо, ми идват страшни мисли за реванш, просто да им е гадно. И на детето се карам повече от обичайно, а това е пък най-лошото.
Отвреме-навреме обаче направо ми изгърмяват бушоните и понеже той не е наоколо, ми идват страшни мисли за реванш, просто да им е гадно. И на детето се карам повече от обичайно, а това е пък най-лошото.
# 12
15 юни 2011, 17:45 ч.
milko i morko -
Това тръгнах да пиша и аз - емоциите са важни, да поревеш, да повикаш ... просто няма смисъл да е по нея.
Виж, по мъжа си бих и викала, и ревала, и крещяла. Да не си мисли, че действията са му без последици.
Пред моя понеже се държах много на положение, после чух как пред приятели разправя колко добре ми се отразявала на мен раздялата. Да бе, идеално ми се отрази, направооо ... То Хашимотото ми от хубав живот се отключи
Виж целия пост
Това тръгнах да пиша и аз - емоциите са важни, да поревеш, да повикаш ... просто няма смисъл да е по нея.
Виж, по мъжа си бих и викала, и ревала, и крещяла. Да не си мисли, че действията са му без последици.
Пред моя понеже се държах много на положение, после чух как пред приятели разправя колко добре ми се отразявала на мен раздялата. Да бе, идеално ми се отрази, направооо ... То Хашимотото ми от хубав живот се отключи
# 13
15 юни 2011, 18:37 ч.
Aз пък и се обадих. И се видях с нея.
С тази разлика, че тя ми беше приятелка. Бяхме ужасно близки.
Обясних и какво мисля за нейната постъпка.
Исках да знае, че аз знам, щото тя си мислеше, че съм кьорава и не виждам какво се случва.
Лъжеше ме в очите месеци наред.
Идваше ми в къщата, прегръщаше ми детето.
Олекна ми, казах и каквото имах да и казвам. Това не промени ситуацията, но пък си изкарах всичкия гняв и отрицателни емоции.
Виж целия пост
С тази разлика, че тя ми беше приятелка. Бяхме ужасно близки.
Обясних и какво мисля за нейната постъпка.
Исках да знае, че аз знам, щото тя си мислеше, че съм кьорава и не виждам какво се случва.
Лъжеше ме в очите месеци наред.
Идваше ми в къщата, прегръщаше ми детето.
Олекна ми, казах и каквото имах да и казвам. Това не промени ситуацията, но пък си изкарах всичкия гняв и отрицателни емоции.
# 14
15 юни 2011, 19:46 ч.
Удивително е в каква разрушителна посока могат да мислят хората, когато са поставени в екстремна ситуация. От една страна, знам, че той просто не ме заслужава - виждам се в огледалото и в очите на приятелите си като човек. Всъщност може би заради това и заради живота, който имахме, и нещата, които заедно постигнахме, не мога да си събера в главата мисълта, че ме изоставя. Вероятно тук ми е проблемът - не мога да приема мисълта. Никога не ме е зарязвало гадже, нито приятел/ка. Знам що за човек съм, а в тази ситуация не мога да повярвам какви унижаващи ме сцени си представям. Ревах, виках и дори припадах, а той ми казваше - "съжалявам, че разруших всичко, сигурен съм, че правя голяма грешка, но не мога да направя нищо". А, де.
Виж целия пост
Препоръчани теми