Какви времена настанаха - да се обясняваме и оправдаваме, заради това, че искаме вкъщи да ни е чисто 
Виж целия пост
С какво ви дразнят най-много СВЕКЪРВИТЕ - 7 част?
- Публикувана: 21 юни 2011, 12:56 ч.
- Последно мнение: 28 юли 2011, 10:43 ч.
# 270
7 юли 2011, 11:46 ч.
# 272
7 юли 2011, 14:43 ч.
Не опира само до умората работата, има в повечето случаи и някаква патология. Аз например си мия ръцете по 20-30 пъти на ден. 
Знам, че е мания, но нямам време да се занимавам и с това. Успокоявам се с мисълта, че голяма част от народа е като мен. Има и по-тежки случаи - мият плодовете и зеленчуците със сапун. 
Не се сърдете на свекървите, че не винаги са идеално чисти, те просто са нормални. Това не важи за откровените мърлячки, но маниакалните случаи са повече, народа изтрещява бавно, но на големи групи.
Виж целия пост
Знам, че е мания, но нямам време да се занимавам и с това. Успокоявам се с мисълта, че голяма част от народа е като мен. Има и по-тежки случаи - мият плодовете и зеленчуците със сапун. Не се сърдете на свекървите, че не винаги са идеално чисти, те просто са нормални. Това не важи за откровените мърлячки, но маниакалните случаи са повече, народа изтрещява бавно, но на големи групи.
# 273
7 юли 2011, 17:07 ч.
Напълно съм съгласна с това. Ето например у нас /имам предвид дома на родителите си/никога не сме се събували. Пренесох този навик и в моето семейство. Вярно винаги е имало детска стая и бебетата никога не са се търкаляли по земята. Дъщеря ми обаче, независимо от начина по който е израстнала, държеше докато детето беше бебе да се събуваме в дома и. Говорих, мърморих, наричах я селянка, но това не промени нейното виждане по въпроса. И аз се съобразявам с това. Добрите отношения между хората са низ от компромиси. Иначе не се получава.
Виж целия пост
Не опира само до умората работата, има в повечето случаи и някаква патология.....
# 274
7 юли 2011, 20:03 ч.
Добре че нямаш син. Иначе в момента не ти, а снаха ти щеше да пише тук, а теб да те сърби Онова
Виж целия пост
Говорих, мърморих, наричах я селянка, но това не промени нейното виждане по въпроса.
Добре че нямаш син. Иначе в момента не ти, а снаха ти щеше да пише тук, а теб да те сърби Онова
# 275
7 юли 2011, 20:10 ч.
Брей, не знаех, че като държа на чистотата вкъщи съм селянка 
От утре почвам да тропкам с кални обуща, да ги отърквам доволно в дивана и да не мия чинии. Бойкот на селския живот!
Виж целия пост
От утре почвам да тропкам с кални обуща, да ги отърквам доволно в дивана и да не мия чинии. Бойкот на селския живот!
# 276
7 юли 2011, 20:43 ч.
Добре че нямаш син. Иначе в момента не ти, а снаха ти щеше да пише тук, а теб да те сърби Онова
Грешиш! Имам син, обаче снаха ми е от моята порода.
maminka_sladka, събуването на обувките наистина е селски маниер. В градовете е пренесен от първата вълна "строители на социализЪма", които макар и горди труженици в Кремиковци и подобни индустриални чудовища са си останали на село при обора и нужника в края на двора. В последствие /тъй като войнстващата простотия е далеч по-устойчива/ се е наложило в някои прослойки като мерило за чистота и чистоплътност.
Виж целия пост
Говорих, мърморих, наричах я селянка, но това не промени нейното виждане по въпроса.
Добре че нямаш син. Иначе в момента не ти, а снаха ти щеше да пише тук, а теб да те сърби Онова
maminka_sladka, събуването на обувките наистина е селски маниер. В градовете е пренесен от първата вълна "строители на социализЪма", които макар и горди труженици в Кремиковци и подобни индустриални чудовища са си останали на село при обора и нужника в края на двора. В последствие /тъй като войнстващата простотия е далеч по-устойчива/ се е наложило в някои прослойки като мерило за чистота и чистоплътност.
# 277
7 юли 2011, 20:57 ч.
Виж целия пост
Брей, не знаех, че като държа на чистотата вкъщи съм селянка
От утре почвам да тропкам с кални обуща, да ги отърквам доволно в дивана и да не мия чинии. Бойкот на селския живот!
От утре почвам да тропкам с кални обуща, да ги отърквам доволно в дивана и да не мия чинии. Бойкот на селския живот!
# 278
7 юли 2011, 21:02 ч.
То, не останахме граждани в тази тема...
Виж целия пост
събуването на обувките наистина е селски маниер. В градовете е пренесен от първата вълна "строители на социализЪма", които макар и горди труженици в Кремиковци и подобни индустриални чудовища са си останали на село при обора и нужника в края на двора. В последствие /тъй като войнстващата простотия е далеч по-устойчива/ се е наложило в някои прослойки като мерило за чистота и чистоплътност.
Брей, не знаех, че като държа на чистотата вкъщи съм селянка
То, не останахме граждани в тази тема...
# 279
7 юли 2011, 21:09 ч.
Грешиш има една!
Поне няма да я засечеш да си купува пантофи. По това ще ги познаеш У градО.
Виж целия пост
То, не останахме граждани в тази тема...
Грешиш има една!
Поне няма да я засечеш да си купува пантофи. По това ще ги познаеш У градО.
# 280
7 юли 2011, 21:10 ч.
Тя самата тема е показателна - да коментираш по този начин свекърва си.
Виж целия пост
# 281
7 юли 2011, 21:18 ч.
Оооооооооо аз съм си на мястото значи, от 1 година се преместих да живея на село 
, затова ме е теглило сърцето към село. 
Сега сериозно. Хора разни, вкусове и нрави също. Ако бяхме еднакви щеше да е скучно. Щом не ми се пречи да си живея с моите стандарти и разбирания за чистота и уют, който както иска да си ходи у тях
И да не е спам, че съвсем разводнихме темата - две страници не са намесвани свекървите. 10 години съм живяла - първо със свекърите, после с бабата на моят съпруг. Проблема идва от разликата в мисленето на поколенията, но ако човек психически не се настройва всеки ден с какво ново неприятно нещо ще го издразни свекъра/свекървата и да търси във всяко нещо скрит умисъл / а то рядко има / то животът и за едните и за другите ще е по-лесен и хубав и няма да се плюем по форумите. Изключвам тежките "клинични" случаи, но те не са чак толкова много.И аз в началото много се дразнех и после си казах и защо - нервирам се, разбивам си нервите, съпругът ми и той да се ядосва и дразни и да влиза в конфронтации защото винаги ме е защитавал дори и когато съм грешала
Кому е нужно това ? Сега си хабя силите и нервите само са сериозни неща. От много години вече нямам никакъв повод да се оплаквам от свекърва, напротив разбираме се чудесно. 
Виж целия пост
, затова ме е теглило сърцето към село. Сега сериозно. Хора разни, вкусове и нрави също. Ако бяхме еднакви щеше да е скучно. Щом не ми се пречи да си живея с моите стандарти и разбирания за чистота и уют, който както иска да си ходи у тях
И да не е спам, че съвсем разводнихме темата - две страници не са намесвани свекървите. 10 години съм живяла - първо със свекърите, после с бабата на моят съпруг. Проблема идва от разликата в мисленето на поколенията, но ако човек психически не се настройва всеки ден с какво ново неприятно нещо ще го издразни свекъра/свекървата и да търси във всяко нещо скрит умисъл / а то рядко има / то животът и за едните и за другите ще е по-лесен и хубав и няма да се плюем по форумите. Изключвам тежките "клинични" случаи, но те не са чак толкова много.И аз в началото много се дразнех и после си казах и защо - нервирам се, разбивам си нервите, съпругът ми и той да се ядосва и дразни и да влиза в конфронтации защото винаги ме е защитавал дори и когато съм грешала
Кому е нужно това ? Сега си хабя силите и нервите само са сериозни неща. От много години вече нямам никакъв повод да се оплаквам от свекърва, напротив разбираме се чудесно.
# 282
7 юли 2011, 22:19 ч.
Аз ги мия с веро и гъбичка ,в повечето случаи...Струват ми се мръсни,някои даже има и кал по тях. Как няма да им хвърля една сапунка...
Честно, не си представям някой да ми се разкарва с мръсните обувки вкъщи. Ако ще и дива селянка да ме нарече, ще му метна стирката да бърше след себе си.
П:П току що гледам по FNL една къща и собствениците(японци) се разкарват по чорапи...селяни такива...
Виж целия пост
Не опира само до умората работата, има в повечето случаи и някаква патология. Аз например си мия ръцете по 20-30 пъти на ден. Знам, че е мания, но нямам време да се занимавам и с това. Успокоявам се с мисълта, че голяма част от народа е като мен. Има и по-тежки случаи - мият плодовете и зеленчуците със сапун. Не се сърдете на свекървите, че не винаги са идеално чисти, те просто са нормални. Това не важи за откровените мърлячки, но маниакалните случаи са повече, народа изтрещява бавно, но на големи групи.
Знам, че е мания, но нямам време да се занимавам и с това. Успокоявам се с мисълта, че голяма част от народа е като мен. Има и по-тежки случаи - мият плодовете и зеленчуците със сапун. Не се сърдете на свекървите, че не винаги са идеално чисти, те просто са нормални. Това не важи за откровените мърлячки, но маниакалните случаи са повече, народа изтрещява бавно, но на големи групи.,в повечето случаи...Струват ми се мръсни,някои даже има и кал по тях. Как няма да им хвърля една сапунка...Честно, не си представям някой да ми се разкарва с мръсните обувки вкъщи. Ако ще и дива селянка да ме нарече, ще му метна стирката да бърше след себе си.
П:П току що гледам по FNL една къща и собствениците(японци) се разкарват по чорапи...селяни такива...
# 284
7 юли 2011, 23:22 ч.
Уф, пак ще се отчета 
Преди два дни дъщеричката ми беше блъсната от кола, докато пресичала с баща си улицата по пешеходната пътека.Слава богу, жива и здрава е, има само охлузна рана по дясната страна на личицето
Дошла линейка за няма и три минути, детето е било основно прегледано, направени са били рентгенови снимки и след това - изпратено вкъщи.
Научих за преживяното от таткото, когато се прибрах от работа в ранния следобед. Мъничката спеше. Явно шокът ми е дошъл в повече, защото го насметох / и без това стресиран до сълзи/ , задето не ми се е обадил да дойда в болницата и да съм до детето си, когато то е имало нужда от мен. ЗНам, че малката се страхува от лекари и че дори да не е осъзнала какво точно й се е случило на улицата, то ужасът от лекарите я е изтормозил зверски. Като си представих какво е преживяло мъничкото ми момиченце и как аз през това време, вместо да го гушкам и успокоявам, съм се правела на трудолюбива, бесните ме хванаха. В разгара на гневната ми тирада пристигна свеки- воняща на алкохол от пет метра и с дъвка в уста. Послуша, послуша, па обобщи: "Ми кво, като ти се обади, ти какво ще помогнеш. Пък и трябваше да хващаш такси до болницата"
След зверския поглед, който й хвърлих, смънка: "Ми кво пък, що да не хванеш...ама той да не те притеснява не ти се е обадил"
Нужда от коментар има ли, момичета?
Уникална е.
Виж целия пост
Преди два дни дъщеричката ми беше блъсната от кола, докато пресичала с баща си улицата по пешеходната пътека.Слава богу, жива и здрава е, има само охлузна рана по дясната страна на личицето
Дошла линейка за няма и три минути, детето е било основно прегледано, направени са били рентгенови снимки и след това - изпратено вкъщи.
Научих за преживяното от таткото, когато се прибрах от работа в ранния следобед. Мъничката спеше. Явно шокът ми е дошъл в повече, защото го насметох / и без това стресиран до сълзи/ , задето не ми се е обадил да дойда в болницата и да съм до детето си, когато то е имало нужда от мен. ЗНам, че малката се страхува от лекари и че дори да не е осъзнала какво точно й се е случило на улицата, то ужасът от лекарите я е изтормозил зверски. Като си представих какво е преживяло мъничкото ми момиченце и как аз през това време, вместо да го гушкам и успокоявам, съм се правела на трудолюбива, бесните ме хванаха. В разгара на гневната ми тирада пристигна свеки- воняща на алкохол от пет метра и с дъвка в уста. Послуша, послуша, па обобщи: "Ми кво, като ти се обади, ти какво ще помогнеш. Пък и трябваше да хващаш такси до болницата"
След зверския поглед, който й хвърлих, смънка: "Ми кво пък, що да не хванеш...ама той да не те притеснява не ти се е обадил"
Нужда от коментар има ли, момичета?
Уникална е.
Препоръчани теми