Отслабнахте ли "завинаги"?

Напълно подкрепям.    
С изключение на една диета,на 18 години,съвсем ненужна,ама мода, защото на 166 см/58 кг, не ми беше необходима, вследствие на която се сдобих с плаващ бъбрек,до към 38-39 години си поддържах едно тегло.
Без диети,без ограничения,без спорт....
Но...годините си оказват влияние.Метаболизмът се забавя.И ако не се ограничи количеството приемана храна,кг тръгват нагоре.
Без абсолютно никаква промяна в хранителните си навици започнах да качвам бавно ,но славно.
Е,от около година се опитвам да се взема в ръце....
Диети не мога да пазя.Само при мисълта за диета и ме обзема направо зверски глад.
Не знам дали е при всички така,но поне при мен ефекта е такъв:
Казвам,днес няма да ям шоколад ....и до вечерта мога да омета поне 3-4.
Казвам ,че вече няма да пуша ....и мога да паля цигара от цигара.....
Т.е. ,при мен психологическия момент действа обратно.    
Затова започнах да се интересувам от зравословни начини на хранене,здравословни продукти, храни без ГМО,без добавки,без химическите съставки като ароматизатори,оцветители,скрити захари, консерванти,които всъщност вредят най-много и оказват влияние върху кг.
Така отслабването е много по-бавно ,но пък затова трайно.
Преди време си бях купила книгата "Французойките не пълнеят".
В нея има много верни и лесно изпълними правила,водещи до трайна промяна в начина на хранене.

Краси.мира, кажи ми (без абсолютно никаква нотка на заяждане!) как успяваш да устоиш на тия вкусотии, които приготвяш???
Мъжът ми например от доста време мрънка да му направя тирамису, обаче категорично отказвам да правя десерти. Не съм кой знае колко зависима от сладкото, мога спокойно една седмица да не се сещам за сладко, но при положение, че нямам вкусотии под ръка. При това положение не мога да зарадвам половинката с тирамису, понеже ще омета 2/3 от него за отрицателно време.

шоколад

 

Правила съм си два пъти основна преоценка на хранителните навици и имаше дълготраен ефект. Първият път на 17. От четиринадесетата до седемнадесетата ми година бях развила едва ли не анорексия, приличах на скелет, все едно съм била в концлагер. Обърках си и цикъла, косата ми започна да пада. На 17 започнах да се храня балансирано, като спазвах правилото да не пропускам хранене, да не преяждам по поводи и да вечерям рано. Задържах единайсет години едни и същи килограми. На 28 от веднъж започнах много да качвам. Това се дължеше май на позабавения метаболизъм плюс няколко години пих едни хапчета, които дават такива ефекти. Промених си пак менюто, изключих някои храни като например майонеза, поставих си пак правилото да не ям след 19 (често оставах до късно на работа, но в такива случаи си купувах диетичен сандвич от близкия магазин и кисело мляко и вечер спрях да ям или най-много салата или плод). За 9 месеца бавно и постепенно свалих натрупаните 7 кила и станах пак 52. До 34 години нямах никакви проблеми и тогасва забременях. Качих 17 кила, като това е бил периода в който съм се хранила най-здравословно, първо зверско гадене, после киселини, но от четвърти месец силно ограничих движението заради контракции, наблъскаха ме и със системи. За 8 месеца свалих 14 кила без диети, но тази зима качих 2 и не мога да ги сваля. Не са ми много, но са точно както казва Светкавица - грозни паласки на корема, изглеждам точно като в петия месец. И се чудя от какво са, като се храня изключително здравословно (понеже и детето яде от нашата храна), имам много движение. Ще пробвам да ги сваля, но мисля че може и от ЕГН-то да са и тогава ще трябва да се примиря, че не се виждам постоянно на диета. Искам да ви питам как се оправяте като сте на диета с готвенето, опитвате ли храната? И друго, аз готвя за трима ни и гледам да е всеки ден, ако аз не ям в какви малки количества трябва да готвя храната?
Тони и аз по същата причина избягвам да правя сладкиши.

Никой хемоголобин не се вдига с шоколад. Това е асоциацията, която мозъка прави когато спадне нивото на хемоглобин. И така е с повечето храни защото няма как да ти се дояде калций. Но след като организма си го набавя чрез сирене е възможно да ти се "дояде сирене". Това не е правило в медицината, а по-скоро наблюдение на лекарите.


Вадите думите ми от контекста. Казах, че апетита за шоколад е симптом, а не единствен фактор за анемия.

Аз не отричам полезните му свойства, и то ако говорим за натурален шоколад, а не за такъв с 50% и нагоре мляко.
Но има много други храни, с които може да се покачва хемоглобина. ) И с далеч по-добър резултат, отколкото шоколад. )

Действам на принципа "Начинът да се пребориш с изкушението ,е като му се отдадеш!"
Т.е. ,опитвам от всичко ,което ми се яде.Но...по малко.
Това е един от основните принципи в книгата:От всичко,по малко.
Ако направя тирамису,няма да омета половината ,а само парче от 4-5 хапки.
Не казвам ,че е лесно,но....
Друг принцип,залегнал във въпросната книга ,е за скуката в храненето.Т.е. , когато се яде по много от една и съща храна.
За да се насладиш на вкуса на нещо,не е необходимо да изядеш огромна порция.
Насладата обикновено е в първите 3-4 хапки.И спираш.
Идеята е да ядеш по малко от различни неща...
Например ,снощната ми вечеря:
4-5 с л Баба гануш /това е нашенското кьопполу,с добавен тахан/
салата от домат,краставица,чушка,магданоз,пресен лук-около 150-200 гр / преценка на око/
1 сварено яйце
2 брускети ,т.е. 2 филийки от франзела ,запечени на фурна,натъркани с чесън
парче сирене,около 2-3 хапки
1 чаша сухо розе
Като идеята е да се ядат последователно,първо салатата,после кьопоолуто,после сиренето....и така.
Ако омешаш от всичко в една хапка,ефекта се обезсмисля.

Е, аз съм от тия, които могат без дадено нещо, но само с 4-5 хапки няма да минат 
Тоест по-лесно ми е изобщо да не хапна, отколкото да опитам няколко залъка.
При мен важи с пълна сила максимата "Апетитът идва с яденето".

Шоколад вдигащ хемоглобина  едва ли. Колкото кафето и колата го вдигат 

По темата- никого не съм била пълна, но и никога не съм яла като за последно. По принцип съм лакома, но и злояда, ям бързо и трудно спирам да ям  , но се стремя да се храня що-годе разделно- примерно от сутринта ми се яде кисело мляко и решавам, че този ден ще наблегна на млечните и протеините, изобщо. Нещо като така модерната сега 90 дневна диета, само дето се придържам към този "режим" от години, без вманиачаване и с него е съобразено това, което готвя 

Не пазя временни диети и режими. Опитвам се да се храня здравословно и се боря с вредните навици, заучени в детството. Не ми е фикс-идея да съм слаба; страх ме е от болестите, които лошото хранене и застоелия живот носят.

А мен - да си доям Нутелата, без да си броя калориите и днес.
Не е учудващо, как доста хора из форума са с неадекватно поведение понякога, нищо лично към никого тук. Но от масата лишения, трябва да избие някъде все пак. 

Поне при мен празничната лакомия не свършва с празника, това е проблемът.  Вече 3 или 4 поредни години се храня (по моите критерии) здравословно 7-8-9 месеца и като дойде Коледа всичко отива на кино до март-април-май, когато пак се взема в ръце. 

А аз се сетих, че имам Милка със стафиди и лешници. Ей сега я заръбах и половиния шоколад не ми мърда.

Да, изясни ми се вече.
Но за мен лично, когато един режим започне да пречи на социалното общуване най общо казано, вече е проблем. Сега, наистина не мога да си представя какво трябва да има от другата страна на везната та да не хапна едно парче торта на рожденния ден на детето, или да не изям едно парче козунак на Великден или руска салата на Нова година ( това си е  моя традиция, не се хващайте за нея) или да не кажа 'наздраве' с една глътка.
Не че одобрявам или разбирам пазаруването като за последно по Коледа, ама все пак И храната е част от празника, не само в частта с консумирането й.

ами да- храненето не е просто задоволяване на физиологични нужди, храненето при хората е социално събитие и начин на общуване.
Мразя диети, които ограничават социалния живот.