НОЕМВРИйската дружина върви към третата си година!

Тофче, всеки ден питам, но ми се дава отговор, само за следобедната закуска (нали се сменят госпожите на обяд). И общо взето получавам някакви "резервни" отговори, които дори не ги приемам за вярни. Лошото е че Алекс нищо не обяснява, нито какво е яла, нито с кого е играла .

  Не съм го писала аз.Даже бях отбелязала, че е от неизвестен автор ама не знам защо не излиза.Иначе е много красив стих.Аз много го обичам и затова съм си го сложила там.
Инатче е Алито явно.Но ще свикне.Дано е по-бързо  
Тофче написах (по-точно преписах) рецептата, която искаше.В блога ми е.Ама е на английски.Нещо нямам много време да превеждам.Деня ми заминава толкова бързо, че  С това училище не ми остава време за нищо.Ама няма как.

Здравейте !
Много отдавна не съм писала, но не съм ви забравила.
Бяхме си малко в България и се прибрахме. За среща никак не ни се удаде - много маймуни на клона - бебоците, супругът-недоволник и майка ми - шофьор да ни вози, та деня в София го изкарахме в разходка и спорчета откъде и как да минаваме...

Хубаво ни беше, но свърши. Видяхме за кратко дори и морето, а децата главно пясъка .
Йоши се сдоби с ново зъбче, нали счупи с триколката едно предно. Голям зор беше, извадиха му нерва, слагаха пломбичка (която падна, та ходихме отново на другия ден) и сега е добре - мие зъбките и отхапва, преди това беше немислимо нито едното . С местна упойка, аз го държах в мен и т.н., да не споделям кошмара, но не исках пълна както тук ни съветваха, достатъчно е натъпкан с химии откак се е родил. Не го болеше (все пак е обезболено, без нерв, а и тя си проверяваше с нейните методи жената), но голям инат - не иска лекар и това е! Бързичко му мина де, обясняваше на баща си как ще му даде кравата (играчка), която да го пази докато и на него му направят зъбите "няма страшно, всичко ще е наред, тате"  ...
Започна да се отпуска и да говори на български, което дотогава не му се удаваше . Докато не тръгна на градина и си го гледах аз приказваше, но в градината само немски и така си остана - аз говоря на бг, той превежда директно. Но вече сам прави изреченията и не се замисля много, пасивният речник е налице и започва да се превръща в актив. Взехме му и разни СД-та с филмчета, част от тях са едни серийки за количките и току изплеска някое "кааакви гумиии" ...

Сега детска градина и обичайното ежедневие.
Прибираме реколтата, много се радвам . От България си взех индрише и ще си направим "бабините" компоти от дюли...

Прегръщам всички- здрави, болни, щастливи и тъжни !

нану 
Радост като я водя не плаче, обаче след 5-10мин ме търси     

Привет!
Нану, браво за зъбчето! Герой е Йошката! А дребоса как е, нищо не казваш за него 

Уф, Момо след 3 дни на градина е със сополи и храчки, днес го оставих у дома.

Привет и от нас!
Вита, не се отчайвай! На нас ни трябваха месеци, за да спрем с ревовете. Ще дойде този щастлив ден, колкото и да не е за вярване - ще видиш!  Аз след ваканцията очаквах обичайните истерии, тъй  като си мислех, че ще е отвикнала. Но чудо - не плаче, а ходи с желание. Доживях! 

Както писах преди няколко дни, с хремичка сме и не сме на градина.  Слава Богу, не е нещо сериозно, но проблема е със спането - трябва да се прочисти нослето преди сън, а лелите не поемат подобни ангажименти. А и да не каже някой, че си водя детето болно... Та се гледат с баба си. Което пък от своя страна ми къса нервите тотално, но какво да се прави... няма друг вариант. И като си помисля само, че зимния сезон ще е предимно вкъщи с баба си.... направо откачам. Тя изобщо не се занимава със Симона и не се съобразява с потребностите й, а с моите заръки - още по-малко. Миналата седмица й я оставям недоспала и болничка / едва я вдигнах рано сутринта/, нашата се хванала да си прави туршии и сложила детето да си легне чак след 14ч. и ми разправя колко лесно била заспала. А имаше и един друг случай, дето детето заспиваше на масата от умора - и пак много весело ми беше разказано / много смешно! ХМ!/. Абе то не си е работа да се разправяш със свекърва. Вчера съм я чакам да дойде сутринта - в 8 без 2 минути  звъни по телефона да пита дали мъжът ми нямало да отиде да я звеме или свекърът да я докара. А аз в 8 почвам работа. Като стъпи вкъщи и почва да чисти и да подрежда, да проветрява, все едно аз държа някаква кочина. На Симона не обръща никакво внимание и после разправя, че тормозела кака си и не я оставяла да учи. Оф, не е за разправяне! Дано, дано успеем да се задържим здрави зимата и колкото се може по-рядко да се налага да я гледа баба й. 

,

И аз съм тук, чета но не ми се пише.
Криси тръгна на градина, след четири дни ходене се разболя. Но при него нали веднага в гърдите отива, съответно кашля от първия ден на вируса. От градинката нямам оплаквания, той е май най-малък там, още не може сам да се храни и облича, но явно се опитва, защото като го взема мирише на манджа. Като се прибере обаче си е гладен, и си дояжда. Не плаче, малко се дърпа, но няма начин. Даже ми разправяше, че щял да си стои сам вкъщи, да не ходел на градинка . Групата им е от 17 момчета и 8 момичета, хахах смях. А не иска да се научи да си духа носа и така ме изнервя, откакто е болен вкъщи ме е ядосвал толкова много, ужасен характер. Само бели по цял ден, играчките не се поглеждат. Та така около нас.

Диде, дребусът е нервак отвсякъде. Като започне да пищи и баща му издивява .
Всъщност все още му никнат кътниците и много го мъчат милото, суче по цяла нощ, само от Баба Меца има страх и се кротва (това майка ми в Бг го въведе - сега много я уважаваме бабата). Инак ходи, сочи каквото иска и дава знак, че ще става човек от него...

С тия болести... Започнах да се самообразохвам хомеопатично, че тук нали никой няма да ми изпише току-тъй глобулки (освен ако не се оръся 80 евро за хомеопат и всеки следващ 60, застраховката не ги покрива иначе),  та се налага. Една книжка съм си взела - за деца хомеопатия - основите са добре обяснени и не изглежда кой знае каква философия. Да видим, за себе си също мисля да прилагам...

Утро, дано се разберете с бабата !

На всички ревльовци им желая бърза адаптация . Между другото в моята книжка пише, че такива състояния се лекуват с глобулките - трябва да се види кой тип е детето и му се дават неговите си успокоителни ... Нищо не пречи да се пита в хомеопатична аптека и да се пробва, най-малкото няма да навреди.

Такааа... Да ви кажа с какво се занимавах досега. От яслата ни връчиха по един гълъб от бял картон, с бойната задача да го украсим с дребното. Та отлагах аз с надеждата гълъбът да се самоукраси, но преди малко, от немай къде, се наложи да извадим водните боички и да заукрасяваме гълъба на тема "мир"  Моя милост е вързана и в двете ръце и винаги съм изпитвала ужас от всякакви видове творчески изяви  Реших, че боядисването на гълъба в светло синьо и изрисуването на дъга е в рамките дори и на моите възможности и се захванахме с Фафи с трудното дело  Допълнително бяхме възпрепятствани от некачествения материал - водните боички са от някакво рекламно куфарч на Рено, което ни дадоха с колата, и определено не спомагат за качеството на крайния продукт. Както и да е, боядисахме гълъба, изсъхна, турих му дъгата с флумастери отгоре, че с боичките никакъв шанс нямаше да се види каквото и да било. Доволна го оставих на масата и отидох да свърша нещо в кухнята. След няма и 5 минути пристига дребен, с гълъба в ръка и много доволен от себе си. Лепнал, моля ви се, навръх дъгата, две лепенки с колички  Е, поне никой няма да се обърка чий е гълъбът 

Мога да се опитам да отлепя лепенките, но няма - толкова е горд със себе си, а и украсата е типично в негов стил  В крайна сметка, много е хубав крайният резултат 

Успешно и бързо адаптиране на малките слънца с градината  Дано са здравички и  по-малко отсъстват 

Аз довечера се надявам да гушкам моето слънце и вече да мога да се включвам по темите 

Приятни почивни дни 

Шамс, много ме трогна историята с гълъба - очарователно е... Това наистина е НЕГОВИЯ си гълъб!

И ние сме в отбора на болните. 4 дена ходихме на градина Надявам се до неделя да преборим болестта и в понеделник пак да го пусна. За тези 4 дена виждам промяна и се радвам. Човека се отприщи да пее.До сега рецитираше песните, но вече влага и мелодия. Много ми е смешен като го взимаме следобед , щом ни види и почва да носи играчки да ни показва, размества масичките да се покаже че е тамошен  Госпожите казаха, че се включвал в игрите, спинкал и ядял. Чувствам голямо облекчение, дано да продължава така. Цяло лято очаквах истерии и затова дадох всичко от себе си да го подготвя предварително. Явно приказките ми са имали ефект. Няма да се даваме на пустите му болести, трябва да ги преборим.
Шамс разсмя ме от сърце  и аз съм "творец" като теб хихих и си се представих пред трудната задача.

милички, ние вече сме си у дома, всики сме много щастливи и относително здрави.
нямам много време, че ми е малко нанагорно докато влезем в ритъм, но гледам има доста болнички след старта на учебната година. на нас педиатърката преди доста време ни препоръча есберитокс на хапченца, за Ида, те е хомео-коктеил за подсилване на имунната с-ма. във Варна Ида се разсополиви още на втория ден и й го взех най-накрая, сега е вече здрава, само с него и 5-6 хапченца коризалия. пордължавам да й го давам, че от другата седмица и тя отива на градина и да я 'засиля" едно хубаво, че не ми се ще пак да опираме до инхалатора 

много прегръдки и целувки от нас 

отивам да изловя малкото ходещо човече и да го паркирам в количката да заспива 

Нашата история с гълъба има продължение. Окачили ги сите гълъби по стената, с надпис кой ги е сътворил. Фафи ме закара да ми покаже нашето творение и после поговорих малко с една позната и подкарах човечето към колата. Направи ми впечатление колко е тих и послушен, даже го похвалих  А той само опулил едни очи и нищо не казва. По едно време, вече съвсем при колата, забелязах, че се върти и крие нещо. А той, маминият златен, отлепил гълъба ни и го краднал, че много хубав, да си го окачим вкъщи и да не му вземат количките. Върнахме го с много рев и днес сутринта пак го събра и го скри под якето си. Сега нашият гълъб е не само странно украсен, но и добре смачкан 

Шамси, от сърце се смях с вашата история за Гълъба!  Позволи му да си го задържи гълъбчето момчето, негов си е. Ще си ви е вече спомен у дома