"Смешно" ли е раждането? - 3

Страхотни сте!
Още не съм в графата "бъдещи мами", но определено ми хареса темата. Цял следобяд се хиля като идиот, а се предполага, че трябва да работя (понеже съм на работа все пак ). Надявам се темата да продължава да съществува, за да мога и аз да се разпиша, когато дойде момента

Момичета, и аз съм бъдеща майка - искам да ви благодаря за страхотните и позитивни разкази, но които се смях с глас и сълзи  . Ето от това имаме нужда ние първескините. Надявам се скоро и аз да ви разкажа нещо смешно, положително и надъхващо следващите майчета Направо съм във възторг от смелите майки, които въпреки всичко са намерили нещо смешно в раждането и са го споделили тук. Е, разбира се има разни коментари от рода на - леле как боля, леле как ме шиха и колко ужасно беше - да не ви разправям какво се случи - но на тези майки бих искала да кажа, че това не е мястото очевидно да споделят някакви неща, които всеки знае, че на едни се случват на други не. Аз лично благодарение на позитивните разкази ще отида да раждам с усмивка - надявам се и другите след мен да го направят и нека всички добри сили ни закрилят! 

Момичета и аз съм бъдеща майка и ми напълнихте душата    Благодаря ви, че имате толкова позитивно отношение към бременността. Благодаря ви!

Тази тема доста ми помогна докато бях бременна, затова се радвам да споделя малко забава и от моето раждане, което беше преди почти 6м.

Бяхме решили, че искаме водно раждане с присъствие на таткото и дула. Родилната зала беше мъничка и предвид мен, таткото, дулата, лекарката, с която бях избрала да раждам, акушерка, дежурен лекар, неонатоложката и разбира се басейнчето, бяхме малко като в дядовата ръкавичка 

Основните бисери бяха от дежурния лекар:

- Бисер 1: Влизайки да погледне как тече раждането и установявайки, че аз се усмихвам на половинката между напъните: "Тази родилка защо се смее?!?! Нещо не е наред тук!!!!"  
А истината е, че преди да тръгнем за болницата се бях притеснила, че контракциите не бяха на толкова често, на колкото ми се искаше, а беше почнало да ме боли много. Та бях си представила вече мрачния сценарии как съм на 2-3см и ще раждам още часове. А като пристигнахме, се оказа, че съм вече на 8-9см и аз бях грейнала като знаех колко малко остава А и влизайки във ваната, усетих, че болката рязко намаля 

- Бисер 2: На един от последните напъни: "Оле, оле, бебето ще излезе!!!!" (все едно бях отишла да се поплацикам в басейнчето, пък друг път да го раждам   )

В крайна сметка раждането мина изключително леко, оказа се, че от приемането до раждането са минали по-малко от 2 часа, а на мен ми се стори даже още по-кратко, а бебо се роди със завидния размер от 4260г.

----

Също култова реплика не от самото раждане, но по отношение на него, бяха изказали лекарят, който следеше бременността ми и акушерката му (най-вече), когато разбраха, че ще раждам при друга лекарка и то във вода:
Акушерката: "Ти да не си жаба, ма!!! Как така във водата?!? Ти знаеш ли какво ще стане вътре: мекониум, кръв, зараза!" (Аз:  )
Лекарят: "За какво ти е това водно раждане??? Такива хубави упойки има!" (Аз:  )

Такам... през цялата си бремнност ви следях и четох. Много ме разведрявахте и умирах от смях с разказите ви. Покрай моето раждане нямаше кой знае колко смешни моменти, но беше много хубаво раждане и мисля да го споделя с вас. ММ е шофьор и пътува много, живеем в Испания и аз не знам много добре още езика и все се надявах като почна да раждам той да си е в нас, за да ми е по-спокойно. Та обажда ми се той в петъка и ми вика:
-Прибирам се събота, неделя и понеделник съм в нас със сигурност айде можеш да раждаш
- Добре, слушам и изпълнявам! 
Похилихме си се на нашата уговорка, ама нито на мен, нито на него му се вярваше, че ще "изпълня поръчка", защото имах повече от 10 дена до термин. Но видите ли, от събота ме почнаха контракции и аз като някоя шизофреничка с телефона засичам, да не би да се почва и да изтърва момента хаха(като че ли мога да го изтърва)....
На всичкото отгоре вече исках да раждам и само обикалях с майка ми(разходки по 3-4 часа), пих чайове за по-бързо раждане и т.н. Ама тц бебето си стои върте, стана понеделник-все същата работа контракции има, но не са регулярни... никакви изгледи да се ражда. Вече ми се реве, че мм няма да си е в нас като се почне, но за мой късмет му отпадна някакъв курс и остана още един ден.
Вторник е... сутринта нямах никакви контракции и реших, че всичко се е разминало и няма да е скоро. Хванах се с майка ми следобяд за разходката-сигурно вървяхме 5 километра по баири, качвах и слизах стълби(имаше ескалатори, но аз ербап и искам да раждам), само дето не скачах от крак на крак. Стяга ми се корема, но не ми се вижда нещо по-различно от другите дни и за сефте не съм с телефона в ръката. Седнахме пихме кафе...ее Боже тия ти ми контракции взеха да зачестяват. Прибрахме се напуках се здраво с леща и взех, че извадих телефона да видя аджеба за кво става въпрос и какво мислите-пак същата работа, няма грам контракция на равен интервал(на 10, 15,5мин). Излезнах с мм да разкарам кучето, но вече съм заредена с телефона в ръката и какво да видя-3мин, 3 мин, 3мин.... взе да ме стяга кръста....брее почна ли се, какво става. Обикаляме ние мм ме гледа, че нещо почнах да се шуглавя и да не ме свърта и се чудя нещо
-Какво става, на колко минути са
-На 3
-Айде да се прибираме и да ходим към болницата
Ама аз тъпо и упорито не вярвам, че раждам...
-Споко бе, ей ся ще спрат 
И продължаваме с разходката и засичам, засичам -на 2мин взеха да стават.. и вече се беше минал почти час и му викам "Айде да се качваме и ще си ударя един душ и ще идем до болницата за всеки случай да видим какво става". Качваме се в нас, минавам аз през банята, излизам и гледам майка ми и мм строени пред вратата с едни ей такива очи, мм даже ми грабнал багажа за болницата и ми се карат какво съм се моткала  Аз пак спокойна и още не вярваща, че раждам, си се моткам. Е тръгнахме и в колата уговарям мм да не ми се сърди, ако ни върнат от болницата, че не раждам. Отиваме, паркираме колата, слизаме, вървим 10метра и мм се връща, че бил паркирал малко на криво като албанец (вече нещо ми подсказваше, че май раждам) и му се развиках, че аз раждам, той колата ся щял да мести, че не бил паркирал като хората  . Мериха тоновете и гледам докторката се кокори нещо, а имаше едно друго момиче в стаята(мн се гърчеше) и на нея нищо само и викат добре,добре, пък на моите само се кокорят. Викам си "Мамка му сигурно нещо не е наред...така да гледат тия хора". Идва пак тая ти ми лекарка и ми дава сок да съм пиела, караше ме да клякам и да ставам... ама вие виждали ли сте слонче да прави клякания, а??  Та... едвам се сгънах направих ги тия клекове и тая продължава да се кокори, обади се по телефона и вика"Тука имам едно момиче дето....(и до там, после не разбрах какво казва)" и аз още повече шаш какво ли става . Идват още двама лекари, погледнаха ме и викат айде с нас и аз още по-спек. ММ като ме видя се притесни и той кво ставало, казаха ни да изчакаме пред един кабинет, викнаха ни и ми викат-ела тука и се съблечи да те прегледаме и си сложи от тия неща тука. Е хубу де, ама то 3 различни работи там-нощница с голо дупе, някво като чаршаф и още едно, дето даже не го загледах кво беше. Чудих се, чудих кво да сложа , викам- ми нощницата... то с тва като чаршафче-70/70 кво ще ми скрие. Излизам аз от стаичката и лекарите шаш и прихнаха да се кискат с кво съм се била обляка  ...... Както и да е прегледаха ме-4см разкритие. Лол... раждам явно, вече всякакви съмнения се бяха изпарили. Взех си чантичката и притичваме до някаква друга стая и сестрата тича зад мен да ми държи нощницата да не ми се види дупето . Взлизам аз в тая стая и кво да видя-1 легло, 1 кресло, фитнес топка и едно шкафче... брее като на хотел съм викам хаха, имаше плъзгаща се врата-там едно магаре и някви уреди и теглилки.. явно там трябваше да ме прехвърлят като раждам. Настанявам си се аз и идва мацката, която трябва да ме изражда, запознахме се прегледа ме пак за разкритие "ооо 5см, даже му пипам косичката".. супер явно ще се приключва бързо си викам на акъла. Дойдоха да ми бият упойката и ме питат как се казвам и аз им казвам и момичето "оо, не мога да го запомня" измислихме някво съкратено, та да го запомни женичката. В стаята имаше музика, която е да ни успокоява- излушахме Моцарт, Дзен нещо си и пуснахме някъв релакс-2 песни от тоя диск и мм стана супер изнервен "тоя диск вместо да ме успокоява само ме изнервя хвърлям го" и пуснахме салса. Е мъника като чу салсата тръгна да излиза. Викам на мм
-бебето май излиза
-сигурна ли си
-От къде да знам сякаш всеки ден раждам-ядосана вече от тъпите въпроси, които ми задава
-Ми и аз не съм раждал
-Не може да бъде... не вярвам хаха
Почнахме да помпим копчето да дойдат да видят какво става, да ама никой не идва, оказа се, че за мой късмет точно сега се е бъгнало тъпото копче. ММ тръгна да ги търси къде са и една акушерка супер угрижена му казала, че там вече нямал право да влиза, пък той направо я хванал да идва да види кво става, че май излизало бебето. Идва жената гледа копчето, натиска го и... мамка му от раз светна и звънна, а аз го изгърчих от натискане тоя бутон. Преглежда ме тя и .... вика- айде направо на магарето, нямаше време даже да викне лекарката, която трябва да ме изроди, а ме изроди тази жена. ММ влезна с мен в родилната зала и мн угрижен поглед вкарваше, ама като му казах, че изобщо не ме боли се успокои и така... с няколко напъна малкото съкровище се появи... на салса. Лекарките се бъзикаха, че явно много му харесва хих. Та така- ММ както се презастраховаше, че нямало да влиза в родилната зала, така сам прояви желание да дойде и даже помагаше(държеше ми единия крак, че от упойката единия почти не можех да го мърдам) и сега се бъзика, че и той ме израждал.
Съжалявам за романа, но исках да споделя с вас  Пожелавам на всички, на които им предстои леко раждане

1v4e7o, благодаря ти за забавното разказче, аз доста се посмях!  да ви е живо и здраво детенцето и много да ви радва! Сега сигурно като се разплаче и му пускате салса за успокоение  ! Браво на ТМ, издържал е геройски, като знам ММ как пребледня като ме видя след раждането, не мога да си представя какво щеше да стане ако трябваше да участва в процеса. 

Мерси, invierno. То даже акушерката реши да извика мм по едно време точно от нейното място да гледал, но той и каза "ооо, не съм чак толкова смел"  . Иначе наистина мн геройски се държа, само направи няква кофти физиономия като решиха да ни показват плацентата, аз директно отказах, пък той като му казаха "искате ли да видите..." и веднага се врътна и се прецака 

Не е от самото раждане, но повод на него. Водих бебето на ортопед днес. Обяснявам му, че секциото е правено при започнало раждане, а той - "Аха, значи тя беше тръгнала по коридорите, а те я върнаха и я извадиха през балкона!"

За малко да си събудя децата от смях 

Хахаха, супер!

  моя мъж от другата стая дойде да види защо се хиля като идиот 

Явно имам проблем с чувството за хумор, но по-досадна тема не бях чела.
Разбирам как за всяка жена раждането на детето й е уникално преживяване,
но тия изписани чаршафи с безброй подробности за всяка една контракция,
пък тя какво помислила и казала, па милото й, па доктора, нищо ни интересно, ни смешно.

А защо я прочете? И кому беше необходимо да се включиш?

Беше  ми скучно. Свободен форум, свободна тема, както се включват хора, които казват,
че темата им е харесала, така пък аз се включвам да кажа обратното.

Браво на тебе, айде сега мини през останалите 67890082536448 теми, които не те кефят в този свободен форум и им го напиши. Така ще има къде да канализираш злобата си