Че, то и като имаш с какво да сравниш, пак е тото! Няма как да опознаеш дотолкова дълбоко един човек, че да можеш да направиш сериозно сравнение. Обикновено сравнението е повърхностно - единият не иска да мие чинии, другият мие, за третия не знаем, защото така и не стигнахме до чиниите... пък и ти не движиш няколко паралелни връзки, че да сравняваш стоката на тезгяха и да си избереш, а връзките са последователни, ти също се променяш, дори да прецениш че гадже номер 3 е най-подходящ, то няма как да върнеш времето назад, нито да започнеш връзката наново, защото вероятно това бивше гадже вече има семейство.
Виж целия пост
Да се ожениш за първият срещнат?
- Публикувана: 22 юли 2011, 17:07 ч.
- Последно мнение: 29 авг. 2011, 00:52 ч.
# 271
27 юли 2011, 15:23 ч.
Мъжът ми - бях влюбена в него точно толкова - колкото и в предишните. Да не мислиш, че ми се е явил принца на бял кон? Просто с него връзката се задълбочи и двамата го позволихме. Ако се беше случило преди 3-4 години - надали щяхме. Затова казвам, че за мен има значение колко ти е акъла и какви неща си минал и какви вече искаш.
Нямам намерение да споря с вас, мили майки, позволете на дъщерите си отсега да се бракуват рано, за да имат време после да се разведат, аз имам син все пак, при мен е друго
Виж целия пост
Нямам намерение да споря с вас, мили майки, позволете на дъщерите си отсега да се бракуват рано, за да имат време после да се разведат, аз имам син все пак, при мен е друго
# 272
27 юли 2011, 15:27 ч.
айде сега, глупости! Аз имам и син, ако става въпрос, ама какво от това? Мнението ми все същото - женитбите на млада възраст ходят по хората, не е чудо невиждано или някаква трагедия... просто живот! Ако се случи, какво, да го набия ли, да го изгоня от къщи ли, да ги оставя гладни и жадни ли? Пък и ако момичето/момчето е свястно, с нормални родители, какво, да легна на прага на вратата и да кажа "само през трупа ми", саамо защото са млади?
Виж целия пост
# 273
27 юли 2011, 15:29 ч.
Ама самия факт, че си го срещнала рано може да е проблем.
Имаш цял живот пред себе си, ще ти остане онова чувство, че нещо може би пропускаш, в него също вероятно.
Това основно беше причината да се разделя с онази моя ученическа любов, въпреки че дори сега си давам сметка, че много си подхождахме и вероятно щяхме да сме щастливи, но тогава бях на 19, той също, самата мисъл че сме толкова млади, ни пречеше да останем заедно.
Не може да мислиш по един и същ начин когато си на 18 и когато си на 30.
Има и изключения, както казваш, но са някакви единици само.
И аз мисля като Вилико, няма една единствена любов от пръв поглед и принц на бял кон. Не съм романтична в това отношение, има много влюбвания, и ако човекът е подходящ за теб, ако и двамата сте готови, оставяте влюбването да премине в любов, полагате усилия да се разбирате, било коммпромиси, било нещата сами да се натъкмят, но далеч не вярвам, че изтървеш ли онзи единствения, друг няма да има.
Виж целия пост
Имаш цял живот пред себе си, ще ти остане онова чувство, че нещо може би пропускаш, в него също вероятно.
Това основно беше причината да се разделя с онази моя ученическа любов, въпреки че дори сега си давам сметка, че много си подхождахме и вероятно щяхме да сме щастливи, но тогава бях на 19, той също, самата мисъл че сме толкова млади, ни пречеше да останем заедно.
Не може да мислиш по един и същ начин когато си на 18 и когато си на 30.
Има и изключения, както казваш, но са някакви единици само.
И аз мисля като Вилико, няма една единствена любов от пръв поглед и принц на бял кон. Не съм романтична в това отношение, има много влюбвания, и ако човекът е подходящ за теб, ако и двамата сте готови, оставяте влюбването да премине в любов, полагате усилия да се разбирате, било коммпромиси, било нещата сами да се натъкмят, но далеч не вярвам, че изтървеш ли онзи единствения, друг няма да има.
# 274
27 юли 2011, 15:34 ч.
Fam, права си, никога не е късно, с този си пост теоретизирах по темата какво е искала да каже авторката, не изказвах лично мнение. Аз останах сама с детето на 31-2, не съм имала усещането, че животът ми е свършил заради възрастта ми 
Ох, майкоууу, как се влюбих аз близо до 35-те
Здраво, с двата крака хлътнах, бетер студентка Опитът си е опит, той подсъзнателно работи, ама влюването си е ... 
Виж целия пост
макар че, то вероятно и на 35 ако се влюбиш така е същото. Но не вярвам да можеш да се влюбиш точно така. Натрупаният опит ще си каже думата.
Ох, майкоууу, как се влюбих аз близо до 35-те
Здраво, с двата крака хлътнах, бетер студентка Опитът си е опит, той подсъзнателно работи, ама влюването си е ...
# 275
27 юли 2011, 15:35 ч.
Аз затова не се занимавах с ученически истории, защото някак си знаех, че доникъде няма да стигнат. Честно, не мога да го разбера това чувство, че човек може би ще пропусне нещо! Според мен, ако в главата на човек си яде това червейче за едентуалните пропуснати бъдещи случки, любовници и др., значи не му е още времето. За какво ми е да правя нещо с мисълта, че пропускам друго? Това ще ме тормози постоянно, защо да си го причинявам? Всяка любов, която съм изпитвала, все е била голяма, но не е продължавала с брак или съжителство. Явно на мъжа ми се е паднал тоз късмет, да си го представя него като човека, с когото искам да остарея и да родя деца.
Виж целия пост
# 276
27 юли 2011, 15:35 ч.
Вили, ти ако се чувстваш бракувана, моля не ни обвързвай с тези твои чувства.
Някой сме щастливо омъжени.
И ако случайно моят ранен брак (ако на 2 2може да се нарече такъв) просъществува, докато смъртта ни раздели, а нечий друг, сключен на 30 години - не, на какво ще го отдадеш? На възрастта на хората или на това, дали са попаднали на правилния човек.
Може да не ми отговаряш.
Виж целия пост
Някой сме щастливо омъжени.
И ако случайно моят ранен брак (ако на 2 2може да се нарече такъв) просъществува, докато смъртта ни раздели, а нечий друг, сключен на 30 години - не, на какво ще го отдадеш? На възрастта на хората или на това, дали са попаднали на правилния човек.
Може да не ми отговаряш.
# 277
27 юли 2011, 15:40 ч.
Така е Andariel.
Другата подробност е, че ако до 20 г. си имал 4-5 връзки. Това не значи, че няма 25-годишни с толкова. Броят на връзките намалява, не се увеличава с възрастта в повечето случаи.
Въобще - всичко е толкова относително, че не знам за какво пишем
viliko, и моят не е дошъл на бял кон, но подобни чувства към друг не съм имала никога. Но щом казвате - грешка е
За дъщеря ми - страх ме е от аборти, изнасилвания, убийства, наркотици...
Бракът не ме плаши, щом е здрава и щастлива.
rosy_bosy, понеже вече са мнали години и си видяла какво си щяла да пропуснеш - кажи какво е това, което получи като скъсахте? А и нужно ли беше да късате? Какво ви попречи да продължите да сте необвързана двойка?
Виж целия пост
Другата подробност е, че ако до 20 г. си имал 4-5 връзки. Това не значи, че няма 25-годишни с толкова. Броят на връзките намалява, не се увеличава с възрастта в повечето случаи.
Въобще - всичко е толкова относително, че не знам за какво пишем
viliko, и моят не е дошъл на бял кон, но подобни чувства към друг не съм имала никога. Но щом казвате - грешка е
За дъщеря ми - страх ме е от аборти, изнасилвания, убийства, наркотици...
Бракът не ме плаши, щом е здрава и щастлива.
rosy_bosy, понеже вече са мнали години и си видяла какво си щяла да пропуснеш - кажи какво е това, което получи като скъсахте? А и нужно ли беше да късате? Какво ви попречи да продължите да сте необвързана двойка?
# 278
27 юли 2011, 15:41 ч.
Ммм, не, дори и бракувана не съм. Аз съм госпожица
Всеки от вас може да го нарича както иска, я щастие, я грешка, на мен ми е все тая. Това няма да промени мнението ми, че за мен за всяко нещо си има време.
Виж целия пост
Всеки от вас може да го нарича както иска, я щастие, я грешка, на мен ми е все тая. Това няма да промени мнението ми, че за мен за всяко нещо си има време.
# 279
27 юли 2011, 15:42 ч.
За дъщеря ми - страх ме е от аборти, изнасилвания, убийства, наркотици...
Бракът не ме плаши, щом е здрава и щастлива.
Подписвам се под това.
Виж целия пост
За дъщеря ми - страх ме е от аборти, изнасилвания, убийства, наркотици...
Бракът не ме плаши, щом е здрава и щастлива.
# 280
27 юли 2011, 15:44 ч.
Има си.
И за всеки човек е различно.
И е важно да не се пропуска, когато дойде, щото после - живот с някой, който е компромис.
Хайде, бегайте при мъжете си, който още не е намерил, да търси
Виж целия пост
...Това няма да промени мнението ми, че за мен за всяко нещо си има време.
Има си.
И за всеки човек е различно.
И е важно да не се пропуска, когато дойде, щото после - живот с някой, който е компромис.
Хайде, бегайте при мъжете си, който още не е намерил, да търси
# 282
27 юли 2011, 15:52 ч.
Какво щях да пропусна: още няколко любови, също толкова силни, но някак различни, защото мъжете бяха различни, няколко ей така заигравки без чувства особени, просто за кеф, свободата на необвързана жена за периодите между връзките ми
Като скъсахме получих - горните неща. Разбира се трябваше ми време да премине тъгата по него, но времето всичко лекува.
Скъсахме защото: и двамата искахме да следваме, но аз в Търново, той в София, известно време поддържахме връзка, но ни беше ясно, че така няма да стане. А той на първата година от следването замина в чужбина, нещо което аз изобщо не съм искала и досега да направя. Просто разстояния и различни планове за живота по - напред.
И пак казвам, че вероятно щяхме да сме щастливи, от време навреме се виждаме и сега, харесвам и мъжа в който се е превърнал, но щеше да остане и онова усещане за нещо пропуснато.
Така си мисля поне.
Виж целия пост
...
rosy_bosy, понеже вече са мнали години и си видяла какво си щяла да пропуснеш - кажи какво е това, което получи като скъсахте? А и нужно ли беше да късате? Какво ви попречи да продължите да сте необвързана двойка?
rosy_bosy, понеже вече са мнали години и си видяла какво си щяла да пропуснеш - кажи какво е това, което получи като скъсахте? А и нужно ли беше да късате? Какво ви попречи да продължите да сте необвързана двойка?
Какво щях да пропусна: още няколко любови, също толкова силни, но някак различни, защото мъжете бяха различни, няколко ей така заигравки без чувства особени, просто за кеф, свободата на необвързана жена за периодите между връзките ми
Като скъсахме получих - горните неща. Разбира се трябваше ми време да премине тъгата по него, но времето всичко лекува.
Скъсахме защото: и двамата искахме да следваме, но аз в Търново, той в София, известно време поддържахме връзка, но ни беше ясно, че така няма да стане. А той на първата година от следването замина в чужбина, нещо което аз изобщо не съм искала и досега да направя. Просто разстояния и различни планове за живота по - напред.
И пак казвам, че вероятно щяхме да сме щастливи, от време навреме се виждаме и сега, харесвам и мъжа в който се е превърнал, но щеше да остане и онова усещане за нещо пропуснато.
Така си мисля поне.
# 283
27 юли 2011, 15:54 ч.
Нали и аз това казвам, има ли го това чувство, значи не си готов, не че човекът не си заслужава
Виж целия пост
... Според мен, ако в главата на човек си яде това червейче за едентуалните пропуснати бъдещи случки, любовници и др., значи не му е още времето.
...
...
Нали и аз това казвам, има ли го това чувство, значи не си готов, не че човекът не си заслужава
# 284
27 юли 2011, 16:01 ч.
Роси, ама ти и сега вероятно пропускаш нови любови. Това обаче не ти е попречило да имаш мъж и дете. Значи пак опираме до желанието за семейство и дете.
Виж целия пост
Препоръчани теми