Темата ми е насочена към онези, чиито мъже изпадат в емоционални крайности за неща, които са дребни и ежедневни, и освен това имат много нисък праг на търпимост.
За пример давам живота у дома.
Всичко е добре, когато е по неговия начин. Независимо дали се отнася за това какво ще вечеряме, какво ще гледаме по телевизията, дали ще извеждаме кучето или ще каним някого на гости. Моят мъж влага много емоции и енергия в дребните неща и това ме измаря. Ако не му хареса - викове, ако му хареса - ухилен до уши образно казано. Може да е смешно, но той например хърка много и не дава нито да го бутна, нито иска да промени позата си по някакъв начин, за да облекчи малко от малко моя сън. Като не ми отърва - да отивам в другата стая е философията му, защото той трябва да се наспи.
Това няма нищо общо с обичта - обича и мен и детето много, грижи се за нас, иска да сме навсякъде заедно, но... започнах да се измарям и да си търся време без него. Това много го дразни.
Знам, че характер трудно се променя, но не ми е лесно да си меря приказките на везна и да се съобразявам за всичко с него.
Ще кажете - така си го научила, но не е вярно. Той си е такъв - властен и обсебващ, обичлив и емоционален.
Както казват:огън момче, ама да не ти е на главата.
Та питам - как разтоварвате, ако имате такива наситени взаимоотношения.
Виж целия пост
За пример давам живота у дома.
Всичко е добре, когато е по неговия начин. Независимо дали се отнася за това какво ще вечеряме, какво ще гледаме по телевизията, дали ще извеждаме кучето или ще каним някого на гости. Моят мъж влага много емоции и енергия в дребните неща и това ме измаря. Ако не му хареса - викове, ако му хареса - ухилен до уши образно казано. Може да е смешно, но той например хърка много и не дава нито да го бутна, нито иска да промени позата си по някакъв начин, за да облекчи малко от малко моя сън. Като не ми отърва - да отивам в другата стая е философията му, защото той трябва да се наспи.
Това няма нищо общо с обичта - обича и мен и детето много, грижи се за нас, иска да сме навсякъде заедно, но... започнах да се измарям и да си търся време без него. Това много го дразни.
Знам, че характер трудно се променя, но не ми е лесно да си меря приказките на везна и да се съобразявам за всичко с него.
Ще кажете - така си го научила, но не е вярно. Той си е такъв - властен и обсебващ, обичлив и емоционален.
Както казват:огън момче, ама да не ти е на главата.
Та питам - как разтоварвате, ако имате такива наситени взаимоотношения.
всички си имат явно 
и вече ми тежи 
Не знам дали ще успея да го превъзпитам, той е голям човек, вече е студент. Не се трае, една чаша да е сложена на криво и веднага забележки, а ако е нещо повече...ужас! Кранчето на чешмата в банята нещо заяло онзи ден и тъй като му пречело да се изкъпе, се опитал да го " поправи". В яда си, че не успява, защото нищо не разбира от тази работа, го счупил и наводнил не само банята, но и целия коридор, стигнало чак до хола, докато спре водата 