Какво има след смъртта?

Как разбирате това?

Страшна тема!  Аз съм от вярващите.
Гледам, че спор има.  Не може да се спори по такива теми защото няма начин да се докаже никоя страна.  Само вярата е разликата, както вярата в Бога.

И да допълня, много е жалко да не вярваш в нищо извън себе си.  Макар и да няма доказателства, има сила и мистичност в природата и в живота.  Все в нещо трябва да вярваш.

Не го разбирам /в буквалния смисъл/. Наскоро ми попадна една статия с интервю на един тукашен политик, много солиден, сериозен човек, един от малкото, които харесвам. Та той разказваше за едно свое преживяване - когато бил на 4 години, неговата сестра близначка починала. Една сутрин се събудил, спели двамата винаги в едно креватче прегърнати, и тя била студена и неподвижна . Това бил единственият му спомен от нея, но родителите му казвали, че били изключително близки преди това. И така, животът му продължил, но през цялото време, във важни моменти от него, той чувал едно гласче, което винаги му нашепвало своите съвети и напътствия. Нямало труден момент или кръстопът, в който да не се намесвало това гласче. Той не го споделял никога и с никого, защото му се струвало нелепо, но пък се чувствал защитен и спокоен. В последните години този глас започнал все по-настоятелно да му повтаря, че е нужно да отиде да се прегледа при кардиолог. Той все отлагал, да - знаел, че трябва да отиде, но може би утре или другата седмица...Не усещал никакви болки или симптоми.  Една събота бил сам в цялата къща, чуваствал се нормално, станал, приготвил закуска, но изведнъж паднал на земята и не можел да мръдне нито една част на тялото си освен китките и част от врата си. Някак се домъкнал до телефона, който бил само на 2 метра, но му трябвали 2 часа, за да го достигне. Дошла бърза помощ, в болницата го прегледали и се оказало, че е необходила съвсем лека операция, получил някакъв вид временна пареза, заради дефицит на витамин Д, пак щял да проходи, не било сериозно. Тогава се сетил за гласа и предупреждението за сърцето му и понеже така и така бил в болница, помолил да го прегледат. Е, там проблемът бил наистина много сериозен - запушен коронарен съд, който всеки миг криел риск от инфаркт. Предприели мерки и му поставили "пръстенчета", които да държат аортния съд отворен, предписали му диета и режим, разминал се със страшната опасност.
Накрая казва - "знаете ли какво си мисля, този инцидент с блокажа на кръста ми беше просто претекст, за да ме прати в болницата /сестра му/"...
Стори ми се много интересно, най-вече защото не идва от някой льольо, а от сериозен човек, и то католик- в тази страна изобщо не се коментират въпроси за духове и т.н.

Добре де, да приемем, че е така, както казва. Душата на сестра му няма ли да си гледа своето развитие, защо ще се ангажира да покровителства човек в земния му път?

Не разбирам, ако го приемем за вярно, какво пречи едното на другото.
Отделно от всичко, имам вътрешната убеденост, че всеки един от нас е закрилян от някого. Същият, който ти помага и в изборите след смъртта... Само не ми искайте доказателства, нямам!

Може, може. Като дете любимия ми разказ беше за човека и Бог и стъпките в пясъка, където се оказа, че в най-трудните моменти има само едни стъпки, но не били на човека, а на Бог, който тогава го е носил. По същото време друг любим разказ ми беше за Бог, който искал да се скрие от капризите на хората и те навсякъде го намирали и дяволът го посъветвал да се скрие в самите тях, там те никога няма да се сетят да го търсят. И до днес и двата разказа ги харесвам, въпреки че са взаимноизключващи се.

Според мен енергията на мъртвите се връща в енергийния "басейн", който е навсякъде около нас. От там тя се пренасочва в други енергийни проявления, било то под формата на материя или не. Цялостният баланс се запазва.

    Нещо такова ми се върти и на мен в главата.

Препоръчвам тази книга

http://www.amazon.com/s/ref=nb_sb_ss_i_8_5?url=search-alias%3Dap … tibet%2Caps%2C199

Аз съм до средата сега.

Цонке, за твоята маймуница винаги ще направя изключение. Нямаш безсмислен пост.

Веднага отивам на сайта на библиотеката и си запазвам копие на таз книга.

 ей тази книга все се каня да питам някой чел ли я е, и може ли и аз да я докопам,че се пробвам само на едно онлайн издание, обаче не стига времето за четене.

Направо я купи. Има една друга книга, която се казва:
 "Tibetan Book of  the Dead"

http://www.summum.us/mummification/tbotd/book1.shtml

Но тя е много сложна за разбиране от нас Западняците. Прочети първо тази, която ти препоръчах. Има една друга, която адресира нашия проблем със смъртта и страха ни от нея.

http://www.amazon.com/No-Death-Fear-Comforting-Wisdom/dp/1573223 … 745361&sr=1-1
 
След като прочета първата книга, ще се посветя на тази на Тич.

Амбер, ако искаш ще ти я пратя като я прочета. Нека да има копие в България. Току  виж някой  изяви желание да я прелисти. 

Историята звучи много...банално, но аз й вярвам. Имах подобно преживяване, докато бях много зле. Странното беше, че помощ получавах не от близки, а от абсолютно непознати покойници, които ме предупреждаваха когато предстои някакво изпитание. Чувствах се по същия начин, напълно защитена, но "те" вече си отидоха. Не знам защо ме изоставиха, но като се замисля понякога и се страхувам.

Аз не мисля, че ако ги има, са те изоставили. По-скоро ти по някаква причина си престанала да ги чуваш, може би предавайки се на страха.

Ами...не знам, вече не ги сънувам. А и не ги "чувствам наблизо" както преди. Просто един ден се събудих с чувството, че този(тези), които имах чувството, че ме пазят, вече ги няма. Тогава се уплаших истински и сега продължава да ме е страх. Имам чувството, че съм сама и ако болестта пак ме притисне, няма кой да ми помогне. А аз...не съм достатъчно силна, или по-точно болестта е по-силна, в това съм сигурна.