Какво има след смъртта?

Аз имам допълнителен въпрос по темата с преражданията. Та се прераждаме, прераждаме - много пъти, но не безкрайно.

Т.е. съществува живот, който наистина е последен и после няма нищо. Т.е. пак има някакво финално състояние, което много прилича на смърт.

Та дали ще живееш 1 или 20 живота - има ли чак такова принципно значение, след като накрая все пак умираш?

Не мисля, че в теорията за прераждането този тип "смърт" се приема като наказание. Напротив, това е награда за добро поведение. Освобождение. Което не е крайно състояние, а безкрайно.

Ако приемем, че се връщаме в изходното си състояние на чиста енергия, тогава ставаме част от безкрайността на Вселената.

Смъртта сама по себе си не е наказание също. Просто е край. Някои я разглеждат и като освобождение. Така че не виждам особена разлика колко живота си живял преди да стигнеш до нея.

Не знам за крайните/безкрайните неща. Аз съм ползвала думата "финално" - в смисъл, че след него не следва друго състояние.

Аз пък съм чела, че мъдрите души си почиват един вид в това състояние и ако решат могат да се върнат на Земята, някога с нова мисия ...

От книгата на Мууди останах с впечатление, че вече като си напреднал много духовно, не се прераждаш, а напътстваш другите души и пак се развиваш. Имаше някакво обяснение за Бог, че всъщност не е конкретно нещо, беше нещо общо с тези енергии, цикли на прераждане и извисяване, но беше прекалено абстрактно за мен и не го разбрах и дочетох. Пък и аз за толкова напред не мога да мисля. Нито мога да си представя от математиката безкрайността на един лъч, нито това число пи го разбирам в окръжностите как винаги покрай него се върти всичко, нито как така след края на Вселената е край.
И аз съм чела, че душите предпочита да си стоят в това състояние и не проявяват особено желание да се върнат.

Прочети за Samsara in Buddhism. Отговорите на въпросите са в статията.

http://en.wikipedia.org/wiki/Sa%E1%B9%83s%C4%81ra_(Buddhism)



П.С. Колкото повече чета, толкова повече се убеждавам какво тъпо парче съм.

http://en.wikipedia.org/wiki/Six_realms

И аз. Та всъщност не е ясно кое точно е "истинският" живот .

http://www.youtube.com/watch?v=JGxAf8Vrvjw&feature=related



Има неща с които не съм съгласен,но като цяло видеото дава доста смислена информация и добре синтезирана информация.

Свети ап. Павел в посланието си до евреите пише, че "на човеците е отредено да умрат един път, а след това - съд" (9:27), така "и Христос, веднъж като принесе Себе Си в жертва, за да отнеме греховете на мнозина, втори път, без да става жертва за грях, ще се яви на ония, които Го очакват за спасение (ст. 28).
За съжаление виждам че макар и да сме православен народ много хора са се подвели по индуиското учение за карма и прераждане с цел духовно усъвършенстване и достигане на нирвана и сливане с така нареченият абсолют.  Тогава защо бяха кръстните страдания и кръстната смърт на Христа и бе пролята пре святата Му кръв за изкупление на нашите грехове ако човек сам чрез своите прераждания би стигнал до съвършенство и сливане с върховното божество според индуизма??
Не може да си хем християнин хем да вярваш в прераждания.Няма такъв филм както няма и дървено желязо.И като се вярва в прераждания както е според индуизма трябва да вярваме и в делението на хората на касти висши и нисши и да се гнусим от хората от нисшата каста и да не общуваме с тях и да не ги поглеждаме дори за да не се оскверняваме а в същото време да обожествяваме едно говедо една крава и да я имаме за божество и да и се кланяме и да и се молим....съвършенно тъпо е нали но и това е част от индуизма както и преражданията.
В Свещеното Писание на Стария и Новия Завет се възвестява не прераждане, а всеобщ съд и възкресение. Ние, християните, не можем да вярваме едновременно в Страшния съд и в прераждането. Нека за миг да приемем, че както има справедлив и окончателен съд над всички, така съществуват и прераждания. При това положение възникват доста противоречия:

1. Ако човек чрез много прераждания достига до нирвана и се избавя от кармичните последици, то защо трябва да има съд, който окончателно да въздаде всекиму заслуженото? Страшният съд тогава би бил безсмислен и нереален.
Учението за прераждането не само е несъвместимо с Христовото учение, но то е изтъкано от много вътрешни противоречия. Ето само някои от тях:

Както споменахме по-горе, според това учение добрият живот и карма определят бъдещото добро прераждане и обратно. Това обяснявало защо някои в този живот се радват на успех и добро, а други страдат.

Ако съществуваха обаче минали животи и душата е съществувала по-рано, то:

1. Би трябвало още от най-ранната си възраст, човек да притежава много знания и опит (натрупани в следствие от предишните животи). Ние обаче наблюдаваме точно обратното: знанията, опитът, уменията се получават и натрупват с годините в един живот.

2. Никой човек не си спомня с какво точно е съгрешил или какви добрини е извършил в предишния си живот, респ. животи, и следователно с какво е заслужил страданията или безбедния си настоящ живот.
3. Ако имаше прераждания, то всички хора без изключение трябваше да си спомнят предишните си животи, така както всички ние имаме съвест, която колкото и да е помрачена, ни изобличава и ни спомня всички лоши и добри дела, които сме извършили.
4.Ако човек не си спомня преражданията си то те са напълно безсмислени. Защо да страдаме, като не знаем защо сме наказани? Не е ли жестоко от страна на Бога да наказва някого за грях, който той не знае и за който няма чувство на вина? Не е ли все едно да бъдат наказани малоумни и невменяеми за техните грехове! Ако имаше прераждания Бог нямаше да ни остави в неведение и щеше да ги запише върху скрижалите на съвестта ни.
5.Не е ясно защо благочестиви хора страдат. След като са толкова благочестиви и добри, то явно в предишния си живот също са били такива (по закона на прераждането и кармата) защо сега страдат?
6. В обществения живот, както и в развитието на цялото човечество въобще, трябваше да има голям духовен подем и напредък. След толкова много прераждания човечеството трябваше да е станало много по-духовно извисено от своите предшественици и да е вече хрисимо яко ангели небесни. Напротив - омразата, социалните напрежения, войните ни карат да мислим, че в повечето отношения ние сме станали по-лоши от нашите предшественици.
Ако бъдат последователни и логични, то вярващите в кармата и прераждането не би трябвало да осъждат престъпника за неговото престъпление и да защитават потърпевшия. Престъпникът не е виновен, че е такъв, защото в предишния си живот не е могъл да се усъвършенства, имал е лоша карма и затова сега е такъв. Жертвата пък съвсем не е невинна. Тя вероятно в предишния си живот е била престъпник и сега "заслужено" е получил наказанието си.

Това са само някои от вътрешните противоречия в учението за прераждането. Господ Иисус Христос ни учи, че с вяра в Него, с дела съобразни с учението Му, чрез покаяние, изповед и причащение с Тялото и Кръвта Христови ние духовно се прераждаме и се богоуподобяваме. По Божия милост се надяваме да общуваме с Него и в Неговото царство.
И накрая ще завърша с една поговорка казана от благочестивие ни и православен български народ относно родината на индуиското лъжеучение:Тъмна Индия!

За този същият малоумник ли говориш..дето е  благоволил да ни завещае"безценните" си послания?!? ....По-добре да не го беше правил ..
Лейдис...спеШъли фор ол Ю..фром Павката шовиниста..           

ГЛАВА 7.
1. А за което ми бяхте писали - добре е за човека да се не допира до жена.
2. Но, за да се избягва блудството, нека всеки си има своя жена, и всяка жена да си има свой мъж.
3. Мъжът да отдава на жена си дължимата любов; също и жената - на мъжа.
4. Жената не е господарка на тялото си, а мъжът; също и мъжът не е господар на тялото си, а жената.
5. Недейте се лишава един от други - освен по съгласие за някое време, за да пребъдвате в пост и молитва; след това бъдете си пак заедно, за да ви не изкушава сатаната, поради вашето невъздържане.
6. Това обаче казвам като съвет, а не като заповед.
7. Защото желая, всички човеци да са като мене; ала всеки си има своя дарба от Бога, един - тъй, други - инак.
8. А на неженените и вдовиците казвам: добре им е, ако си останат като мене.
9. Но, ако не се въздържат, нека се женят; защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват.
10. А на женените заповядвам - не аз, а Господ - жена да се не раздели от мъж, -
11. ако пък се и раздели, да остане неомъжена, или да се примири с мъжа си, - и мъж да не оставя жена си.
12. А на останалите аз говоря, а не Господ: ако някой брат има жена неповярвала, и тя е съгласна да живее с него, да я не оставя;
13. и ако някоя жена има мъж неповярвал, и той е съгласен да живее с нея, да го не оставя.
14. Защото неповярвал мъж бива осветен чрез вярващата жена, и неповярвала жена бива осветена чрез вярващия мъж; инак, децата ви биха били нечисти, а сега те са свети.
15. Ако някой неповярвал иска да се разведе, нека се разведе; в такива случаи брат или сестра не са заробени; за мир ни е повикал Бог.
16. Защото, отде знаеш, жено, не ще ли спасиш ти мъжа? Или, отде знаеш, о мъжо, не ще ли спасиш ти жената?
17. Само нека всякой да постъпва тъй, както му е определил Бог, както го е призвал Господ. Тъй поръчвам по всички църкви.
18. Обрязан ли е призван някой, да не крие; необрязан ли е призван някой, да се не обрязва.
19. Обрязването е нищо, и необрязването е нищо, а пазенето Божиите заповеди е всичко.
20. Всякой да си остава в званието, в което е призван.
21. Роб ли си призван, да те не е грижа; но, дори и ако можеш да станеш свободен, още повече се възползувай от робството.
22. Защото призваният в Господа роб бива Господен свободник; тъй също и призваният свободник бива роб Христов.
23. Вие сте скъпо купени; не ставайте роби на човеци.
24. Всякой в каквото звание е призван, братя, в него и да остава пред Бога.
25. За девствениците нямам заповед от Господа, но ви давам съвет, като помилуван от Господа да Му бъда верен.
26. Поради настоящата нужда за добро намирам това: добре е за човека да си бъде тъй.
27. Свързан ли си с жена, не търси развод; развързан ли си от жена, не търси жена.
28. Па, ако се и ожениш, няма да съгрешиш; и девица, ако се омъжи, няма да съгреши. Но такива ще имат грижи за плътта, а пък аз ви щадя.
29. Това ви казвам, братя, защото времето нататък е късо, та ония, които имат жени, да бъдат като че нямат;
30. и които плачат - като че не плачат; и които се радват - като че се не радват; и които купуват - като че не притежават;
31. и които се ползуват от тоя свят - като да се не ползуват; защото е преходен образът на тоя свят.
32. Пък аз искам вие да бъдете без грижи. Нежененият се грижи за Господни работи - как да угоди Господу;
33. а жененият се грижи за световни работи - как да угоди на жената.
34. Има разлика между жена и девица; неомъжената се грижи за Господни работи - как да угоди Господу, за да стане света телом и духом. А омъжената се грижи за световни работи - как да угоди на мъжа си.
35. Говоря ви това за ваша полза; не за да ви метна примка, а за благоприлично и постоянно служене Господу безпрепятствено.
36. Ако някой мисли, че е неприлично девицата му да остане тъй в напреднала възраст, той нека прави каквото иска: няма да сгреши; нека такива се омъжват.
37. Но който е непреклонно твърд в сърцето си, без да е в нужда и е властен над волята си, па реши в сърцето си да пази своята девица, той добре прави.
38. Така щото и оня, който омъжва девицата си, добре прави, но оня, който я не омъжва, по-добре прави.
39. Жената е свързана чрез закона, докле е жив мъж й; ако пък умре мъж й, тя е свободна да се омъжи за когото иска, но само в име Господне.
40. Но тя е по-блажена, ако си остане тъй, според моето мнение; а мисля, че и аз имам Дух Божий.

**********************
34. Жените ви в църквите да мълчат: тям не е позволено да говорят, а да се подчиняват, както казва и законът.
35. Ако пък искат да научат нещо, нека питат мъжете си вкъщи; понеже е срамотно жена да говори в църква.
  

В послание към Ефесяните 5:22-24 Павел


“Жени подчинявайте се на своите мъже, като длъжност към Господа, защото мъжът е глава на жената както и Христос е глава на църквата (при което само той е спасител на тялото). Но както църквата се подчинява на Христа, така и жените нека се подчиняват във всичко на своите мъже.”


Така според учението на Павел съпругите са подлогите, а съпрузите са на троновете.

**************
В Исая пък..п66:1 се намира казаното “Така каза Бога. Небето е моят трон, а Земята е моята подлога” (в Библята превода на български е “подножие” ).


Ако някой иска мога да продължа..

Всеки има правото да си пише каквото му е на сърце.

Лошото е, че разни брадати старци са видяли ползата, която могат да извлекат от писанията на Павел и подобните нему. На което са се подписали, че приемат писаното за "Истина" и "Божие слово", па и са канонизирали въпросния автор за "Светец".

Народът, незапознат с начина, по който работи Вселената, нуждаещ се от Аладиновия дух от лампата (за изпълняване на желания), чувство за превъзходство (единствената права вяра) и от застраховка за щастие в Отвъдното, приел решението на брадатите старци.

Кой е подложил приетото на съмнение? Малцина. Защото това е една от изконните характеристики на вярата: не подлагай на съмнение и не търси логика, защото "неведоми са пътищата Божии".

Така че Павел и останалите, чиито писания са канонизирани нямат вина.

Дали?Всеки носи отговорност за дела и казани думи.А спекулата с Христовото съзнание и ценностната система която то съставлява?Да не забравяме кой стои зад църквата все пак..Петър..друг"ученик"и"посветен" ..

Горе-долу са там отговорите. Само че не е ясно кои точно са въпросите към тях, защото ако мина през темата, мога да извадя десетина версии на идеята за прераждането.

Затова предпочитам всеки да си каже и неговата версия на така поставените въпроси.

Kакви са тия тъпизми за първия мъж на жената, партньорите й и генофонда на бъдещите й деца???
Иначе като цяло го изгледах с интерес.

Първата част..за телата..Мани го тоя генофонд..Ти от руснаци кво може да очакваш