Какво има след смъртта?

Спокойно, Еластина, ние сме психари.   Или поне аз. Иначе е така - в определени обстоятелства човек показва и лошата си страна, която може да бъде и много, много лоша. Но пък да погледнем позитивно - при други обстоятелства може да покаже най-доброто от себе си, толкова добро, колкото дори не е подозирал.  

Понеже аз споделих, че съм срещала сродната си душа, да уточня, че сроден не значи идентичен.
Сроден дотолкова, че както обясни Ън : Просто резонирате на една честота. Не е необходимо за всяко нещо да обясняваш мотивите си. Ако се чувстваш несигурен ти дава кураж. Имате еднакъв светоглед.
Не знам дали е полезно или вредно, просто се случи. Не съм търсила, нито търся сродна душа. Факт е че се срещнахме, на хиляди километри от мястото на което сме родени, а сме родени отново на хиляди километри един от друг.

A да ви е хрумвало,че"сродните души"се привличат именно от еднаквите си вибрации?Подобното привлича подобно.


Еластина,всяка мисъл,волна или неволна,е вече мисъл форма.Всеки страх,всеки стремеж,всяко желание..Всяка мисъл,дори когато пишете тук във форума..Няма мисъл която да не е форма,т.е.да няма"матерален"облик,доколкото изобщо приемаме ефира за материя.

АЗ мисля, че имам много сродни души. 

Иначе се сетих за един филм, който може да покаже по-добре идеята, която бях подхванала, че човек може да има и секс, и любов и пак нещо да му липсва - филмът се казва "Самсара".

Много добре изобразява точно това, което имам предвид - пътя на главния герой, който от един манастир се влива в обикновения живот, създава семейство, живее като всички хора и осъзнава, че въпреки всичко това нещо му липсва и накрая пак се връща в манастира. Отдавна съм го гледала този филм, но мисля пак да го изгледам.

Мисля, че това е филмът от 2006, защото има и някакъв от 2012 документален, предполагам, че и новия е интересен. http://www.netarhia.com/samsara-2006.html

По този въпрос ми харесва книгата на Едгар Кейси "За сродните души". Може да се изтегли оттук:

http://www.DMCA-removal-from-Google/index.php?page=torrent-detai … c90e6dfdbb1c3e9c4

Току-що завърших книгата на Е. Кейси за сродните души, която чета от някой ден, и реших да копна епилога й. Интересен е, както и цялата книга, която много ми напомни за тези на М. Нютън.

Епилог
Откакто съществува човечеството, винаги е имало хора, които търсят липсващия елемент от живота си — елемент, който вярват, че могат да намерят в някой друг. Тази идеализирана представа за отношенията между хората често е била описвана като търсене на „половинката", на „душата-близнак" или на „сродна душа". Мнозина са убедени, че връзката между сродни души е идеалното партньорство, което по някакъв начин ще направи живота им пълноценен —идея, популяризирана в съвременното общество.
Едгар Кейси определено е съгласен, че има хора със сродни души, но възгледите му са доста по-различни и в крайна сметка по-полезни.
Той е смятал, че отношенията между сродни души не са нещо идеално, а са по-скоро постоянен процес на учене и израстване. Според него съвършени връзки няма—те трябва да се създадат. Макар в определен момент да изглежда, че някои хора имат идеални отношения, от информацията в тълкованията става ясно, че тези отношения са се развивали с течение на времето, докато хората са се учели да работят заедно. Често се случва човек да изостави трудна връзка с партньор, за да се събере с предполагаемата си „сродна душа", но скоро да открие, че и с нея се появяват същите предизвикателства и трудности.
В повечето случаи причината не е в конкретната личност — тя просто ни позволява да се сблъскаме с уроците, които са ни нужни за израстването на душата ни и личностната ни трансформация.
Десетилетия наред Кейси е давал на хиляди хора практични и полезни съвети как да изградят връзка със сродните души в живота си. Независимо дали е ставало дума за семейна двойка, за приятели, роднини или просто за двама души, които имат трудности в общуването помежду си, Кейси е смятал, че трябва да им се помогне да постигнат крайната цел —да надскочат себе си, да се променят и да израснат. В идеалния случай възможността да бъдат заедно подтиква хората да станат по-добри.
Поради ясновидските си дарби Кейси е можел да проследява развитието на контактите между индивидите във времето и да описва как миналите прераждания и фактори влияят върху настоящето. Взаимоотношенията между сродни души са непрекъснат процес, който душата подновява в различни моменти и места. Той помага на хората да опознаят себе си и да усетят връзката си със Създателя. Родство на душите може да има не само между сексуални партньори, но и между родители и деца, приятели, роднини и дори колеги. Поради това всеки човек има много сродни души, които му помагат в личностното развитие. Разбира се, всяка връзка между сродни души си има своята цел, но иначе са съвсем обикновени отношения между хора, които са свързани по особен начин.
Кейси често ги наричал „спогодба петдесет на петдесет", в която главният въпрос е не „какво ще получа", а „какво мога да вложа". Затова тълкованията обясняват, че истинската любов всъщност не е страст, желание или дори привързаност—тя е акт на себеотрицание; отдаване на най-доброто, което притежаваме. Макар че не всяка връзка протича гладко, всички крият възможности да се превърнат в полезно преживяване. Естествено, дали човек ще продължи връзката „в радости и скърби", зависи само от него. Неведнъж Кейси е напомнял на свои клиенти, че способността за личностни промени е у самите тях. Въпреки че миналите прераждания създават различни възможности и вероятности, в крайна сметка хората градят своя живот единствено по силата на свободната си воля.
За душата дългият процес на връзки, преживявания и прераждания е нещо като учебна програма за личностно израстване и развитие. Кейси е вярвал, че тъй като всички сме деца на любящия Творец, целта на земния ни живот е да се научим да обичаме — и накрая всички души да станат сродни. Всъщност колкото по-пълноценна става една душа, толкова по-лесно й е да се свързва с другите. Хората усещат духовно привличане един към друг не защото ще се допълват идеално, а защото връзката им би могла да тласне и двамата напред в личностното им развитие. Погледнато от този ъгъл, търсенето на сродна душа всъщност е търсене на завършеност на индивида. Но истинска завършеност може да се постигне само ако душата осъзнае духовния си източник. Така че търсенето на сродна душа всъщност е търсене на Бога.

Ще си позволя да цитирам една мъдрост, с която започва любимата ми книга на Шопенхауер "Афоризми за житейската мъдрост":

"Щастието не е лесно постижимо:
трудно е да го откриеш в самия себе си
и невъзможно - другаде."
                                             Шамфор

В тази връзка гледам скептично на търсенето и възлагането на личното щастие върху някой друг и много се радвам, че не ми се налага да търся сродни души. Мисля, че те сами те откриват рано или късно, няма смисъл да се търсят толкова.

Сега за филма "Повелителят на мухите" - филмчето ми хареса, има смисъл, макар че нямаше кой знае какви страхотии, но е интересен от психологическа гледна точка.

Сега ще си дръпна и "Самсара", имам чувството че този филм ще ме натъжи (в Замунда филмът е от 2001).

Mдаам..Палеца и показалеца
Отделно си имам луда теория,че цели семейства могат да бъдат инкарнации на един ВА

Само с едно не съм съгласен..В крайна сметка,всички души имат"родство",защото всички сме Едно.Идваме от една утроба.Родени/създадени сме от Един Творец.И в тоя ред на мисли,всички души са"роднини"..
Пак ще цитирам любимите ми хопи..Техният поздрав е"Здравей другото ми АЗ"..В тези просто думички има толкова много мъдрост,че белия цивилизован човек,ако беше в състояние да ги проумее буквално,може само да си гризе ноктите засрамен в някой ъгъл..

Иначе всички го знаем лафа за иднианеца и пишештата машина де..

.

Тотално"сродство"само в Абсолюта..

"Извън" него властва илюзията за разделение.

Ако теорията ти е луда, значи и Кейси е луд, той го твърди в книгата си.

Може, ама не е задължително. Аз с майка ми не съм 1 висш АЗ, нема начин Иначе аз съм мноу разсеяна и е трудно да бъда убедена да науча нещо, както казва Ънадаптибъл. Не защото си мисля, че знам всичко, а знам важните неща. Много ми беше трудно да разбера например, кои са фашистите и кои комунистите, и все питах: Ама кои са добрите и кои лошите? Същият въпрос задавах за руснаците и германците, относно втората световна война, а когато някой ми обясняваше по надълго, спирах да го слушам.Иначе знам как трябва да се премахне ''пирамидалната структура в социалната пирамида'', по точно не знам как,а знам, че така трябва. Най много майтап отнасям за думата индиго, с която оправдавам мързела, нетърпението и останалите си недотам добри качества. А метод за справяне с врагове и врагини знам следният. Казваш на човека, който проявява агресия към теб наум:'' Бог живее в теб, ти си добро момче/момиче!'' Знам, че е лесно, ако на човек му идва отвътре, иначе...Като прилагам този метод към хора, които проявяват безсърдечие към животните, се улавям, че го казвам, скърцайки зъби, а често преминавам към явна агресия и заплахи с посещение от терористична екобригада '' Да спасим земята от хората!''

А стига бе?Верно За мен показател са подобно нещо,са очите..От там и идеята и усещането за подобно нещо.
Тва книгата от линка ли?

Пънки,не е задължително разбира се..Най-малкото не всички хора имат индивидуален ВА.Някои са част от Планетарния ВА.

Да, за книгата от линка става въпрос " За сродните души"-Едгар Кейси. Бях чувала за този човек, когото наричат спящият пророк, но не бях се интересувала повече. Създал е болница на неговото име, която си работи и след смъртта му. Твърденията му покриват на 80% тези на Нютън+още някои уточнения.
 

Ще чета..Благодаря