Какво има след смъртта?

Една реалност не става по-истинска от това, че някой смята така.

Нямам никакви основания да смятам, че изказаното от теб дотук собствено мнение се доближава до някаква обективна истина (духовна или не).

Пак казвам - че тоталната липса на аргументи зад странните ти твърдения, не допринася за изграждане на особен авторитет у събеседниците ти.

В будизма няма Бог - доколкото съм запозната.

В конфуцианството (доколкото някои го считат също за религия) - също няма Бог.

И двете се фокусират върху личностното израстване на човека и използването на неговия пълен потенциал за познание, добро и т.н.

Дори концепцията за Бог като "Сила, Разум, Светлина" не прави живота след смъртта задължителен.

    Религията се основава на вярата. Колкото по - назад се връщаме към древността, толкова повече се натъкваме на факта, че хората са имали все по-голям достъп до първичната духовна мъдрост.  Тогава хората са имали едно естествено ясновидство и това е била една способност толкова обичайна за тях, както е разсъдъчното мислене в днешно време. Еволюцията обаче е изисквала от човека да развие свободното разсъдъчно мислене. А това е могло да стане само ако древното виждане на хората за духовните светове постепенно угасне и те все повече се потопяват в света на външните материални явления. Затова и това атавистично ясновидство е изчезнало постепенно. У хората е останал под различна форма копнежа към изгубеното общуване с духа. Постепенно е започнала да се развива религията такава, каквато я виждаме днес - основана на вярата.
   Днешното човечество по еволционна необходимост развива разсъдъчното мислене на будното дневно съзнание.   За да не изпадне в опасна крайност обаче, то трябва отново да намери пътя към духа  вече извоювало плодовете на укрепналата от разсъдъчното  мислене индивидуалност.

  Източните религии са едно важно наследство от миналото. Но при тях не може да се каже, че са в унисон с плодовете на съвременните епохи. Ето защо тяхното място е важно, но е важно само като осъзнаване на един етап от Духовната еволюция на човечеството.  С помощта на Духовната наука днешният човек може отново да намери пътя за разбирането на духовните истини и то именно с помощта на укрепналото разсъдъчно мислене развито в нашата епоха.

Отричането на идеята за изкуплението не значи отричане на възкресението. Фарисеите от коя "система" са?

ПП
Еклесиаст е част от библейския канон както на юдаизма, така и на християнството, което от само себе си подсказва, че не противоречи на основните християнски възгледи (сред които е възкресението). Обратно - важни неща, казани там, съответстват на основни постулати в християнската религия, поради което и книгата е част от Светото писание за християните.

Не точно. Библията е пълна с противоречия дори и без да разглеждаме Еклесиаст. Християните доста свободно са интерпретирали части, които могат. И доста свободно са игнорирали части, които не се вместват в "правилната" интерпретация.

Същото, разбира се, са направили и мюсюлманите. Те, разбира се, също считат, че тяхната религия е тази, която допълва консистентно Стария завет - а не християнството.

Но в крайна сметка самите изповядващи юдаизма - които би трябвало най-добре да познават собствената си религия - като цяло не са се присъединили нито към едните, нито към другите. Явно не ги намират за естествено допълнение към оригиналната вяра.

    това от къде го знаеме? Би трябвало да има някакви древни извори, които да подкрепят подобно схващане, може ли само да ги назовете, кои са, предварително благодаря?

Ти пък...

     Не, защото древни извори има достатъчно - и писмени паметници ако щете, и все пак , ако у хората е съществувало някакво естествено ясновидство то щеше да е документирано... Ако пък става дума за праисторическите дописмени общества, аз мога да кажа, че тогава хората са умеели да левитират, а впоследствие тази им способност е закърняла... все пак не може така да си твърди всеки каквото му скимне...

Еклесиаст е просто един Наръчник с практически съвети как да живееш живота си, ако искаш да премине по-леко и по-приятно, които са аргументирани от собствения опит на автора и са обяснени от него с единственото съществено обяснение:
Както не знаеш как се движи духът, Нито как се образуват костите в утробата на непразната, Така не знаеш и делата на Бога, Който прави всичко. (11:5).
Авторът просто се е хванал да обясни, че Господ е всесилен пред човека, Той решава, а не човек, който дори не знае смисъла на живота си и нищо не може да бъде променено по волята на човека, ако тя не съвпада с Божията. Вярно, че човешкият живот е предопределен  така (от Бог), че на човек да са му приятни радостите и да са му тежки нерадостите, както и да не знае какво го очаква във всеки негов земен ден, но причината за това е желанието на Бог човекът да се страхува от него. Смъртта би трябвало да му го напомня непрекъснато. Осъзнавайки нея, човек по-лесно би трябвало да осъзнае, че е по-добре да спазва заповедите Му, отколкото да ги нарушава (става дума за  правилата, които човека - един конкретен - е обещал да спазва народа му при сделката си с Господ.)

Единственото сигурно за човек е смъртта – нея той вижда, знае я и макар от време на време да забравя за нея, чувствайки се по-значим, отколкото е всъщност, тя е неизбежна за него. Смъртта е „лек” както за злите и глупавите (злото им е напразно пред нея), така и за добрите и мъдрите (доброто им също няма да ги спаси от умирането на тялото). Но добрите имат шанс да изживеят живота си по-леко и приятно, живеейки „по божите правила”. Дори обаче, ако е рекъл Господ, да не стане така и добрите също да не получат добро (защото наказването на злото не става бързо), те не могат с нищожните си човешки сили да променят нищо и да Му преправят.

Затова най-практичният съвет е този: Бой се от Бога и пази заповедите Му, Понеже това е всичко за човека(12:13). Защото, относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на съд всяко дело, Било то добро или зло (12:14). Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог (3:11).

И като така, как ще каже някой смъртен дали не му предстои възкресение и безсмъртие след смъртта? Странно е хем да смяташ Еклесиаст за шедьовър, хем той да завършва с „човек не може да издири отначало до край делото, което е направил Бог”, пък да твърдиш със сигурност какво Той е направил и какво предвижда, например във връзка с възкресението, без да ти се е разкрил на теб. Или е?

ПП
Никой християнин не отрича смъртта, ако някъде е пропуснато да се отбележи.

Питай ги за тринадесетте прнципа на вярата им и обърни внимание на 13-я.

О, не си ме разбрала - аз не мога да твърдя, че има Бог или няма или какво има след смъртта.

По-скоро бих се определила като агностик.

Това, което твърдя е, че нямам основания да вярвам нито в Бог, нито в живота след смъртта - не че не е възможно и двете да съществуват.

В този смисъл ми допада Еклесиаст - защото изразява и това, което аз мисля. Може истината да е много различна и обширна - но на този етап аз знам само това, което знам.

Няма да се подготвям за живота след смъртта, нито ще се опитвам да печеля благоразположението на някой евентуален бог или богове - защото за мен те са само някаква малка вероятност. Докато животът и смъртта ми са нещо, в което нямам основания да се съмнявам.

И определено считам, че "и куче живо е по-добре, нежели мъртъв лъв".


ПС Ето малко за вярванията за живота след смъртта в юдаизма: http://www.jewishvirtuallibrary.org/jsource/Judaism/afterlife.html

Въпросът е дали ти си разбрала смисълът му.


Прочети за фарисеите от "юдейските древности” все пак, пък и въобще какво точно изповядват "самите изповядващи юдаизма". Фарисейството е в основата на днешните Халака и Юдаизъм и последния цитат от твоята религиозна критика стои малко екстравагантно (не във връзка с християнството и мюсюлманството, а със самия юдаизъм, разбира се).

Ще ме прощаваш,ма религията,няма нищо общо със вярата.

п.с.някой спомена хроникте на Акаша.Това всъщност е морфогенното поле на Земята

Прочетох. Но по времето на Христос положението е било леко по-различно.

Можеш да прочетеш за садукеите - които са основавали тълкуването си единствено на петте книга от Тората и които са отричали възкресението.

Факт е, че юдаизмът се е променял и развивал. И сега има течения, които не приемат живота след смъртта като част от религията и тълкуват съответните референции (вкл. тринайстия принцип) като метафора.

Основната причина за това е, че в базовите свещени текстове всъщност тази концепция не е разработена и че юдаизмът е съществувал хилядолетия без да има нужда от нея.

ПС По времето, когато е създаден Еклесиаст, идеята за възкресение не е присъствала в юдаизма - и това е очевидно и от самия текст.

Ето още за него от тук:

The felicity, wisdom, and profundity of many of the aphorisms probably endeared the book to many who might have been displeased with the Epicurean and pessimistic passages. Yet without the idea that Ḳohelet was Solomon one could scarcely imagine the work ever having been included in the canon; and had it not been adopted before the doctrine of the Resurrection became popular, it is probable that the author's views on that subject would have caused his book to be excluded therefrom.